РЕШЕНИЕ
№ ..62.
Самоков, .....27.07.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 151 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Образувано е по жалба на „В. – З.“ ООД, гр. Самоков, срещу Наказателно
постановление № ../.. г., издадено от Р. А. Д., заместник-министър на
културата, с твърдения за неговата незаконосъобразност и с искане за неговата
отмяна, евентуално – за изменението му чрез намаляване на размера на
имуществената санкция.
Съдебното производство пред настоящата
инстанция е приключило с обявяване на края на съдебните прения в открито
съдебно заседание на 27.09.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (в
редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 92/1969 г., доп. ДВ, бр. 10/2011
г., т. е. преди влизане в сила на 23.12.2021 г. на измененията и допълненията в
нея, обн. ДВ, бр. 109/2020 г.). Съгласно цитираната разпоредба в тази й
редакция несъмнено въззиваема страна в съдебното производство е учреждението
или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. Ето защо в
случая въззиваема страна е Министерството на културата, като няма основание да се приложи Тълкувателно постановление №
3/28.4.2023 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 5/2022 г. и да се приеме,
че производството се е развило с участие на ненадлежна страна и при лишаване от
право на участие на надлежна такава.
В молба до съда, депозирана преди
да бъде даден ход на делото, адв. Л. Г. – пълномощник на жалбоподателя заявява,
че поддържа жалбата.
В писмени бележки, постъпили преди
да бъде даден ход на делото, юрк. М. С. – пълномощник на въззиваемата страна
заявява, че оспорва жалбата, изразява подробни съображения за нейната
неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване пред РС
– Самоков наказателно постановление (НП), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В хода на
административно-наказателното производство са допуснати неотстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Административно-наказателното
производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 15.06.2020
г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Л.А., на
длъжност „главен инспектор” в дирекция „Авторско право и сродни права“ в
Министерство на културата, за това, че на 12.02.2020 г. в к. к. „Б.“, Община С.,
в стопанисван от жалбоподателя ресторант „К.“ същият използва чрез публично
изпълнение на запис музикалното произведение D. D. P., в изпълнение на R., композитор и автор на
текста H. T. M. A., член на испанското дружество S., представлявано от М.,
в нарушение на разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права
(ЗАПСП) – без необходимото по закон съгласие на носителя на авторски права на
посоченото музикално произведение, представляван от организацията за колективно
управление на авторски права – „М.“, предвидено в чл. 18, ал. 1, т. 2, т. 3,
предл. второ и ал. 3, чл. 35, чл. 36 и чл. 58 от ЗАПСП.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечен срок от откриване на
твърдяния нарушител при спазване на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. При
извършване на проверката в стопанисвания от жалбоподателя обект на 12.02.2020
г. е установено единствено, че в обекта е звучало горепосоченото музикално
произведение. Обстоятелството, че композиторът и автор на текста е
представляван от сдружение „М.“ и че с това сдружение няма сключен договор за
разрешаване публичното изпълнение на музикални произведения за озвучаване на
обекта на жалбоподателя, които обстоятелства са сред съставомерните за
нарушение на ЗАПСП, извършено от конкретно лице, са установени едва
впоследствие – въз основа на писмо изх. № 108-970/02.06.2020 г. от
изпълнителния директор на „М.“, заведено в Министерството на културата на 09.06.2020
г. Едва от датата на получаване на това писмо може да се твърди, че е открит
нарушител на разпоредби на ЗАПСП и е започнал да тече 3-месечния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, поради което в случая този срок е
спазен.
Въз основа на така съставения
АУАН, в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на акта, административно-наказващият
орган е издал обжалваното НП, в което е възприел изцяло фактическите
констатации на актосъставителя, но ги е допълнил със следното: че
стопанисваният от жалбоподателя обект бил отворен за посетители. От правна
страна административно-наказващият орган е приел, че така описаното деяние
съставлява административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. първо от ЗАПСП и за него е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 2500,00
лв.
Актът за установяване на
административно нарушение очертава фактическите рамки на административно-наказателното
обвинение. В конкретния случай в тези рамки следва да се включва и описание на факти относно съставомерните от
обективна страна признаци на вмененото на жалбоподателя деяние – използване
чрез публично изпълнение на запис на
посоченото в акта произведение. Именно публичният характер на изпълнението на
запис на произведението обуславя изискванията на ЗАПСП към използването на
произведението, чието нарушаване е съставомерно като административното
нарушение, за което е ангажирана имуществената санкционна отговорност на
жалбоподателя.
Затова публичното изпълнение на
запис е юридически установен елемент от обективната страна на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, но наличието му не е подкрепено от
конкретно посочени в АУАН фактически обстоятелства относно публичността на това
изпълнение на запис и това представлява неясно описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му в разрез с изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН към съдържанието на АУАН. Посочването в АУАН, че музиката в ресторанта
звучи чрез музикално озвучителна уредба, свързана към лаптоп, с отворен
интернет браузър на YouTube, не може да се приравни на такова фактическо описание, а единствено може
да обоснове разнопосочни предположения.
В тази връзка следва да се отбележи,
че в хода на административно-наказателното производство за пръв път едва в НП е
посочено, че при извършване на проверката обектът е бил отворен за посетители.
Такова обстоятелство вече конкретно определя от фактическа страна вмененото на
жалбоподателя използване, чрез публично представяне на запис, на
произведението, т. е. по начин, даващ възможност произведението да бъде
възприето от неограничен брой лица по смисъла на чл. 18, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2
и 3 от ЗАПСП. Следователно фактите за този съставомерен за нарушението признак,
който отличава деянието от други несъставомерни начини на използване на
произведението, са предявени на жалбоподателя едва с издаване на НП. По този
начин жалбоподателят е лишен от възможността да научи още при образуването на
административно-наказателното производство със съставяне на АУАН всички факти,
на които се основава административно-наказателното обвинение срещу него и пълноценно
да упражни правото си да възрази срещу тях в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Вярно е, че е принципно допустимо такива факти, ако не са
посочени в АУАН, да се съдържат в друг документ, стига той да е надлежно
предявен на жалбоподателя до завършване на административно-наказателното
производство с издаване на НП. В практиката такива документи са обикновено
констативни протоколи, протоколи от проверки и други подобни документи с разнообразни
наименования.
В случая за резултатите от
проверката е съставен констативен протокол № 7541/12.02.2020 г. От неговото
съдържание обаче не може да се направи извод, че с него на жалбоподателя
надлежно са предявени факти относно използване чрез публично изпълнение на
запис на посоченото в протокола музикално произведение.
Първо, този протокол е съставен в
присъствието на Д. Й. – барман в обекта, за която не се установява да има
представителна власт за дружеството-жалбоподател.
Далеч по-съществено обаче е
друго. Обсъденият протокол е съставен ръкописно на бланка-образец, в която
фигурира и предварително изготвен (напечатан) текст, чиято конкретност далеч
надхвърля обичайното печатно съдържание и предназначение на подобни образци,
например – да указват какви обстоятелства следва да се попълват при
необходимост саморъчно; да сочат еднотипни действия на лицата, извършващи проверката;
да разясняват общи права и задължения на лица, присъстващи при проверката; да
създават възможност за алтернативни вписвания с оглед конкретиката на случая
чрез задраскване, ограждане и т. н.
В случая, на стр. 1 от протокола
този готов печатен текст е дословно следният: „По време на проверката заведението бе отворено за посетители и бе
озвучено с музика, изпълнявана на живо/чрез запис. Присъстващият при проверката
обясни, че е озвучено с музика през цялото работно време. Констатирано бе
публично изпълнение на музикални звукозаписи, между които:“ и на стр. 2 от
протокола следва място за ръкописно попълване на артист изпълнител/група и на
заглавие на звукозаписа.
Излишно е по-подробно да се
обосновава, че е абсурдно такива конкретни обстоятелства за конкретен обект на
проверка, бидейки отразени в готовия напечатан текст на образеца на протокола,
да са били известни още при отпечатването на бланката. Абсурдно е също така,
проверяващите служители на Министерството на културата, снабдени с този образец
и използвайки го в работата си по извършване на проверки, още преди началото на
всяка проверка да са категорически убедени, че присъстващият при проверката ще даде
обяснения пред тях, че заведението е озвучено с музика през цялото работно
време. От юридическа гледна точка несъответствието на цитирания по-горе текст
от констативния протокол с правилата на формалната логика налага извод за
процесуална негодност на протокола в тази му част да удостоверява тези
обстоятелства. Затова не може да се приеме, че тези обстоятелства се считат
предявени на жалбоподателя с подписването на протокола, при това от барман в
обекта.
В обобщение, непосочването в АУАН
на конкретни факти, съставомерни за публично
изпълнение на запис на описаното в него произведение – от една страна, както и
посочването на такива факти за пръв път едва в НП, които дотогава не са били
предявени на жалбоподателя, са все допуснати в хода на
административно-наказателното производство неотстраними съществени нарушения на
процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84
от ЗАНН в настоящото производство разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, в
частност – да научи за какво административно нарушение е привлечен в това
качество и е санкциониран с обжалваното НП и да организира защитата си както в
административно-наказателното производство по реда на чл. 44 от ЗАНН, така и в
настоящото съдебно производство, срещу фактическите констатации на актосъставителя
и административно-наказващия орган и срещу правните изводи на последния.
Наред с това, тези неотстраними съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство, поради тяхното естество, са пречка за съда да направи еднозначни
изводи по правилата на чл. 303, ал. 2, респ. чл. 304 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
относно обстоятелствата, съставомерни за административното нарушение, за което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция с обжалваното НП и затова съдът
не изгражда изводи в тази насока.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде
отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение на
жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение и
индивидуализацията на имуществената санкция.
Независимо от изхода на делото
разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на такова искане от
същия както в жалбата, така и в цялостния ход на съдебното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ../.. г., издадено от Р. А.
Д., заместник-министър на културата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: