Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 05.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.СВЕТОСЛАВ
СПА.ОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 11006 по описа за 2016г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. вр. с чл. 351 вр. с 344 ГПК.
С Решение № ІІ-119-178/25.02.2016г.
по гр.д. № 9780 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 119-ти състав е допусната съдебна делба на дворно място в гр.
София, кв. Бояна, пл. „*****с площ от 745кв.м., представляващо УПИ VІ-463 от
кв. 13Б по плана на гр.София, което съгласно кадастрална карта представлява
поземлен имот с идентификатор 68134.1941.1030 по кадастрална карта и
кадастрален регистър , одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. при съседи:
68134.1941.1031; 68134.1941.1095.; 68134.1941.1041.; 68134.1941.654.;
68134.1941.463 трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на
застрояване – ниско застрояване, между съделители и при квоти:
-
1/18
ид.ч. за Г.П.Ш., ЕГН ********** с адрес: ***
-
17/18
ид.ч. за В.А.С., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.П.,***
като неоснователен
е отхвърлен иска за делба на дворното място срещу И.Б.Ш., ЕГН**********; Г.Б.Ш., ЕГН **********; Г.И.Ш., ЕГН **********; М.М.Ш.,
ЕГН **********; А.П.И., ЕГН **********;
М.Л.В., ЕГН **********; Г.Л.Ш., ЕГН **********; Е.Ц.Ш., ЕГН **********; Л.Г.Ш.,
ЕГН **********; Е.И.Г., ЕГН **********;
В.Б.Х., ЕГН **********;
като неоснователен
е отхвърлен иска за делба на Г.П.Ш., ЕГН ********** срещу В.А.С.,
ЕГН ********** ; И.Б.Ш., ЕГН**********;
Г.Б.Ш., ЕГН **********; Г.И.Ш., ЕГН **********; М.М.Ш.,
ЕГН **********; А.П.И., ЕГН **********;
М.Л.В., ЕГН **********; Г.Л.Ш., ЕГН **********; Е.Ц.Ш., ЕГН **********; Л.Г.Ш.,
ЕГН **********; Е.И.Г., ЕГН **********;
В.Б.Х., ЕГН ********** за делба на: двуетажна масивна сграда , представляваща
хотел-ресторант , построен дворно място в гр. София, кв. Бояна, пл. „*****с площ от 745кв.м., представляващо
УПИ VІ-463 от кв. 13Б по плана на гр.София, което съгласно кадастрална карта
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1941.1030 по кадастрална карта
и кадастрален регистър , която сграда се състои от: гараж за две коли,
фризьорски салон, магазин, сладкарница и ателие, представляваща имот с
идентификатор 68134.1941.1030.3.
като неоснователен
е отхвърлен иска на В.А.С., ЕГН **********
срещу Г.П.Ш., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на Г.П.Ш.,
че В.А.С. е собственик на основание на
давностно владение на 1/18 ид.ч.
от дворно място в гр. София, кв. Бояна, пл. „*****с площ
от 745кв.м., представляващо УПИ VІ-463 от кв. 13Б по плана на гр.София, което
съгласно кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1941.1030 по кадастрална карта и кадастрален регистър , одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010г. при съседи: 68134.1941.1031; 68134.1941.1095.;
68134.1941.1041.; 68134.1941.654.; 68134.1941.463 трайно предназначение на
територията-урбанизирана; начин на застрояване – ниско застрояване и на 1/18 ид.ч. от правото на собственост
върху партера и сутерена на сградата, построена в него с идентификатор 68134.1941.1030.3.;
като неоснователен
е отхвърлен иска на В.А.С., ЕГН **********
срещу Г.П.Ш., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на Г.П.Ш.,
че В.А.С. е собственик на основание на давностно владение на 1/18
ид.ч. от двуетажна масивна сграда ,
представляваща хотел-ресторант , построен дворно място в гр. София, кв. Бояна, пл. „*****с площ
от 745кв.м., представляващо УПИ VІ-463 от кв. 13Б по плана на гр.София, което
съгласно кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1941.1030 по кадастрална карта и кадастрален регистър , която сграда се
състои от: гараж за две коли, фризьорски салон, магазин, сладкарница и ателие,
представляваща имот с идентификатор 68134.1941.1030.3.
и Г.П.Ш. е осъден да заплати на В.А.С. съдебни разноски от 400лв. по иска за делба на
сградата.
С определение от 22.12.2016г. е оставена без
разглеждане молба по чл. 248 от ГПК
на Г.Ш. и на В.С..
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№
1046382/24.03.2016г. по регистъра на СРС
депозирана от Г.П.Ш., ЕГН **********
в частта в която е отхвърлен иска за
делба на сградата и на дворното място. Изложил е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че ответниците освен В.С. били конституирани
служебно от съда, срещу тях той не бил предявил иск, а бил принуден от съда да
насочи такъв иск и срещу тях. Неправилно
бил отхвърлен иска срещу В.С. за сградата. Неправилно било кредитирано
заключението по техническата експертиза. Делимостта на сградата следвало да се
обсъди след становище на главния архитект и спазване на процедурата по чл. 202
и чл. 203 от ЗУТ. Бил придобил част от
построеното в сградата по силата на приращението. Разпоредбата на чл. 97 от ЗС била неприложима.
Правото на пристрояване и надстрояване било за 341,45кв.м. Присъединеното било 1128,05кв.м. Можело да се
отдели без съществено повреждане на главната вещ.
Въззиваемият В.А.С.,
ЕГН ********** е оспорил оплакванията в жалбата. В случая сградата била
неподеляема и изводът на вещото лице за същото бил правилен. На този етап от
производството нямало основание да се иска становище на главния архитект по
чл.202 и чл. 203 от ЗУТ. Неоснователни били
оплакванията във връзка с приложението на разпоредбите за приращението.
Въззиваемите И.Б. Ш., ЕГН**********; Г.Б.Ш., ЕГН **********; Г.И. Ш., ЕГН **********; М.М.Ш., ЕГН **********; А.П.И., ЕГН **********; М.Л.В., ЕГН **********; Г.Л.Ш., ЕГН **********; Е.Ц.Ш., ЕГН **********; Л.Г.Ш.,
ЕГН **********; Е.И.Г., ЕГН **********;
В.Б.Х., ЕГН ********** не са
изразили становище.
2.Въззивна жалба вх. № 1044522/22.03.2016г. по регистъра
на СРС от В.А.С., ЕГН ********** в
частта, в която е допусната делба на
дворното място и са отхвърлени
положителните му установителни искове за собственост на 1/18 ид.ч. от дворното място и на 1/18 ид.ч. от правото на собственост върху партера и сутерена на
сградата, построена в него с идентификатор 68134.1941.1030.3. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че Г. Ш.
не бил посочил хотел-ресторанта с идентификатор при предявяване на иска, , не бил
уточнил и дали иск е за цялата сграда или за части от нея . 1/18 ид.ч. от
дворното място и от партера и сутерена на сградата В.С. бил придобил по
давност считано от 09.04.2001г., когато
бил обявен за окончателен предварителния договор за право на надстрояване е
пристрояване на съществуващата стара сграда и от този момент С. бил собственик
на построеното от него в имота. Г.Ш. се бил дезинтересирал от имота, не го
посещавал, не се грижел за него, С. не можел да сключи сделка с него за идеални
части от имота, защото не могъл изобщо да осъществи контакт с него. Такива
сделки бил сключил с другите съсобственици. Свидетелските показания
установявали владението на имота от въззивника. Не било установено че
изграденото било в повече от учреденото право на пристрояване и надстрояване. Разликата
между учредено и построено било само
17,5кв.м. и за тази разлика с влязлото в сила решение по дело 2380/1999г. С.
бил осъден да доплати 2173,80лв., което и направил на 13.03.2001г. Не било
установено старата сграда да е съборена и на нейно място било построена нова,
не следвало да се кредитират показанията на свидетелите, доведени от ищеца.Претендирал
е разноски.
Въззиваемият Г.П.Ш., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорила жалбата. Навел е твърдения, че решението в тази част е правилно, съответстващо на
събраните доказателства. По делото не било установено въззивникът да е демонстрирал намерението си
за своене на имота , за имота се водели съдебни дела и давност по време на
същите не можело да тече. Установено било водене на преговори между страните за
продажба на имота, което не позволявало извод, че въззивникът бил владял имота
като свой. Груб строеж не било установено да е изграден 10 години преди предявяване
на иска за делба. Договорът за надстрояване бил за 351,45кв.м., построеното
било в повече-1469,50кв.м., старата сграда била разрушена, приложима била
разпоредбата на чл. 92 от ЗС Недопустимо било искането за прогласяване за
нищожна на заповедта за реституция, тя не била противопоставена на ищеца и
основание за контрол от съда и прогласяването й за нищожна не съществувало.
Въззиваемите И.Б.Ш., ЕГН**********; Г.Б.Ш., ЕГН **********; Г.И.Ш., ЕГН **********; М.М.Ш.,
ЕГН **********; А.П.И., ЕГН **********;
М.Л.В., ЕГН **********; Г.Л.Ш., ЕГН **********; Е.Ц.Ш., ЕГН **********; Л.Г.Ш.,
ЕГН **********; Е.И.Г., ЕГН **********;
В.Б.Х., ЕГН ********** не са
изразили становище.
С определение от 11.07.2018г.
съдът е конституирал на място на починалия в хода на делото въззиваем Г.И.Ш. наследниците му по закон : В.Я.Ш., ЕГН **********; Я.Г.И.,
ЕГН **********; В.Г.Б., ЕГН **********.
С определение от 16.01.2019г.
съдът е конституирал на мястото на починалия в хода на делото И.Б.Ш.
наследникът му по закон Г.Б.Ш., ЕГН
**********.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 4576/06.03.2013г., вписана н Агенция по Вписвания на
26.11.2013Г., вх. рег. № 59145, том ХІІІ, уточнена с молби от 19.04.2013г.,
28.06.2013г. на Г.П.Ш., ЕГН **********
срещу В.А.С., ЕГН ********** , И.Б.Ш., ЕГН**********; Г.Б.Ш., ЕГН **********; Г.И.Ш., ЕГН **********; М.М.Ш.,
ЕГН **********; А.П.И., ЕГН **********;
М.Л.В., ЕГН **********; Г.Л.Ш., ЕГН **********; Е.Ц.Ш., ЕГН **********; Л.Г.Ш.,
ЕГН **********; Е.И.Г., ЕГН **********;
В.Б.Х., ЕГН ********** , с която е
поискал от съда да допусне и извърши съдебна делба на съсобствения им по реституция и наследство имот, представляващ дворно място в гр. София, кв. Бояна, пл. „*****с площ от 745кв.м., представляващо
УПИ VІ-463 от кв. 13Б по плана на гр.София, което съгласно кадастрална карта
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1941.1030 по кадастрална карта
и кадастрален регистър , одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. при
съседи: 68134.1941.1031; 68134.1941.1095.; 68134.1941.1041.; 68134.1941.654.;
68134.1941.463 трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на
застрояване – ниско застрояване и на построената в него двуетажна масивна сграда , представляваща хотел-ресторант ,
построен дворно място в гр. София,
кв. Бояна, пл. „*****с площ от 745кв.м., представляващо УПИ VІ-463 от кв. 13Б
по плана на гр.София, което съгласно кадастрална карта представлява поземлен
имот с идентификатор 68134.1941.1030 по кадастрална карта и кадастрален
регистър , която сграда се състои от: гараж за две коли, фризьорски салон,
магазин, сладкарница и ателие, представляваща имот с идентификатор 68134.1941.1030.3. Посочил е, че
дворното място било съсобствено на страните по наследство, в него имало построен
магазин-сладкарница с площ от 161,45кв.м. с мазе от 63,53кв., който им бил
реституиран със Заповед №
П-9400-117/30.03.1992г. по Закона за възстановяване собствеността върху някои
магазини, работилници, складове и ателиета, като по предварителен договор от
08.03.1993г., обявен от съда за окончателен съсобствениците учредили на В. С. да настрои съществуващата сграда, той обаче
разрушил съществуваща сграда и на нейно място изградил хотел-ресторанта с площ
от 369кв.м. и РЗП от 1469,50кв.м. и по силата на чл. 92 от ЗС ищецът придобил
част от него. Сградата била със сутерен (битови помещения за персонала, гараж
за 2 коли; складове за кухненски и хотелски инвентар и други обслужващи
помещения), партер (фоайе с гардероб и тоалетни; битов ресторант; кухня;
фризьорски салон и магазин), първи етаж (сладкарница и ресторантска зала с
обширни тераси пред тях) и подпокривно пространство(четири хотелски стаи със
самостоятелни санитарни възли; два хотелски апартамента; камериерски офис и
ателие за собственика). Само ищецът не бил продал на В.С. собствените си
идеални части от имотите. Оспорил е насрещните искове на В.С., като е посочил,
че в нито един момент В.С. не бил
демонстрирал намерение за своенето на имотите. Отделно придобивна давност не
можело да тече през време на съдебни процеси както и в моменти, за които била
приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Имотите били декларирани като
съсобствени и като такива били посочвани във всички прехвърлителни сделки. На
основание на чл. 92 от ЗС бил собственик на построеното в дворното място,
включително и на построеното в повече от учреденото право на пристрояване и
надстрояване. Водени били преговори за прехвърлянето на имота но той не се
съгласил с предложението, недопустимо било оспорването на заповедта за
реституция.
Ответникът В.А.С., ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор е оспорила иска за делба. Навел е твърдения,
че е индивидуален собственик на имотите.
Посочил е, че притежавал правото на
настрояване, отделно 17/18 ид.ч. от тях придобил по договори за
покупко-продажба и замяна по нотариални актове, както следва: нотариален
акт № 104/1995г. за замяна на 3/18 ид.ч.; нотариален акт № 130/1995г. за
продажба на 1/12 ид.ч. от имота; нотариален акт № 129/2009г. за замяна на 1/12 ид.ч.
от имота; нотариален акт № 182/2002г. за
1/6 ид.ч. от имота; нотариален акт № 62/2008г. за 2/18 ид.ч. от имота;
нотариален акт № 21/2010г. за продажба на 1/6 ид.ч. от имота; нотариален акт №
165/2012г. за продажба на 1/6 ид.ч. от имота .
Останалата 1/18 ид.ч. от
имота, която била наследена от Г.П. Ш. бил придобил по давност считано от 1995г. и до момента. Посочил е, че сградата
представляваща сутерен и партер , надпартерен етаж и подпокривно пространство била изградена на
ниво груб строеж на 02.08.1995г. и от този момент била самостоятелен обект на
право на собственост , само той я владял като своя, включително частта на
ищеца от сградата и частта му от
дворното място, владението било спокойно и непрекъснато, явно. Сградата била построена
съобразно разрешението за строеж и строителните проекти. Посочил е, че към
момента за реституцията по заповедта от
от 1992г. в имота построената сграда била с с площ от около 80кв.м. и
само за такава сграда настъпил реституционен ефект, останалата част от сградата не била възстановена и заповедта
била нищожна поради липса на предмет. Евентуално ищецът можело по наследство да
е собственик само на партера и сутерена на сградата, защото само те
съществували към този момент. Старата сграда не била съборена. Някои нейни зидове
били компрометирани и се наложило укрепването им, но съществуваща сграда не
била събаряна. Предявил е насрещни установителни искове за собственост срещу
ищеца Г. Ш. за признаването му за собственик по придобивна давност на на 1/18 ид.ч. от дворното място и на 1/18 ид.ч. от правото на собственост върху партера и сутерена на
сградата, построена в него с идентификатор 68134.1941.1030.3. Претендирал е разноски.
Ответниците И.Б.Ш., ЕГН**********; Г.Б.Ш.,
ЕГН **********; Г.И.Ш., ЕГН **********; М.М.Ш.,
ЕГН **********; А.П.И., ЕГН **********;
М.Л.В., ЕГН **********; Г.Л.Ш., ЕГН **********; Е.Ц.Ш., ЕГН **********; Л.Г.Ш.,
ЕГН **********; Е.И.Г., ЕГН **********;
В.Б.Х., ЕГН ********** не са
изразили становище.
По делото е приет нотариален акт
№ 198/31.03.1962г., съставен от
нотариус Христо Омбарлиев, с който И.Л.Ш.,
Г.Л.Ш. и Г.Л.Ш. са признати за собственици по завещание на дворно място от
около 2300кв.м. , а по скица – 2434кв.м., съставляващо имот пл. № 2, от което са
образувани два дворни парцела - № ІІІ и № ІV, кв. 13 по плана на София-Бояна,
местност „Ридо”, пл. „*****, заедно с построените в парцел ІІІ-2 паянтови
жилищни сгради, дукян, обор и друга построена в имот ІV-2 масивна жилищна
сграда на два етажа.
По делото е приет неоспорен от
страните протокол от 23.05.1969г. по
дело № 1241/1969г. по описа на СРС-Кирковски район, съгласно който с
определение от 23.05.1969г. е одобрена съдебна спогодба за делба на частта от съсобствен имот пл. № 2, кв. 13 по плана на София-Бояна, от която са образувани дворен парцел ІІ с
построена в него масивна жилищна сграда; парцел ІІІ и дворното място, представляващо реална част
от бившия парцел ІV кв. 13, както следва: в дял на Г.Л.Ш. е поставена югозападна половина от масивна жилищна сграда в
парцел ІІ-2, кв. 13, по плана на София- Бояна , която част се състои от две
стаи на партерен етаж, две стаи на мансарден етаж и 2 бр- мазета под тях,
заедно с ½ от парцела целият с площ от 480кв.м., ½ ид.ч. от парцела;
отделно е получил и ½ част от
дворно място с лице към ул. „Бъкстон”, част от бивш парцел ІV-2 с площ на тази
част от 605кв.м.; в дял на Г.Л.Ш. е
поставена североизточна половина от масивна жилищна сграда в парцел ІІ-2, кв.
13, по плана на София- Бояна , която част се състои от две стаи на партерен
етаж, две стаи на мансарден етаж и 2 бр- мазета под тях, заедно с ½ от
парцела целият с площ от 480кв.м.,; отделно е получил и ½ част от дворно място с лице към ул.
„Бъкстон”, част от бивш парцел ІV-2 с площ на тази част от 605кв.м.; в дял на И.Л.Ш. е поставен парцел ІІІ-2, кв. 13
по плана на София-Бояна с площ от 478кв.м. с неуредени сметки по регулация; останалата част от имотите им и сградите
към площад „Сборище” и част към ул. „Бъкстон” ,
част от бившия парцел ІІІ-2,кв.13
остават съсобствени между съделителите и при отчуждаването им евентуално за
в бъдеще всеки ще получат по 1/3 от следващото се обезщетение.
По делото е прието удостоверение
за наследници № 280/21.12.1994г. издадено от СО, район Витоша, съгласно което Л.С.Ш.,
роден на ***г. е починал на 25.10.1961г. и е оставил за наследници по закон:
1.Сина си Г.Л.Ш., починал през
1974г. и оставил за наследници: сина си Л.Г.Ш.
(починал през 1993г. и оставил за наследници съпругата си Е.Ц.Ш., децата си Г.Л.Ш.,
М.Л.Ш., ) сина си Б.Г.Ш. (починал
през 1980г. и оставил за наследници по закон съпругата си Е. В.Ш.; децата си В.Б.Х.
и И..Ш.); съпругата си М.Т.Ш., починала 1988г. и оставила същите наследници.
2.сина си Г.Л.Ш., починал през
1973г.
3.сина си И.Л.Ш., починал 1988г.
и оставил за наследници по закон съпругата си В.М.Ш., деццата си Б.И.Ш., Г.И.Ш.;
4.дъщеря П.Л.Б., родена през
1920г.
5.дъщеря Е.Л.С.починала 1991г. и
оставила наследници: син А.С.Г..
6.дъщеря Г.Л.К., починала 1984г.
и оставила за наследници по закон/ децата си В.Г.Д.; М. Г.К., С.Г.К., И.Г.А., Н.Г.К.;
7. съпруга К.В.Ш., починала
1962г. и оставила същите наследници.
По делото е прието удостоверение
за наследници от 01.02.2013г., издадено от СО, район Красно село, удостоверение
за наследници, издадено на 08.01.2013г. от СО, район Витоша, съгласно които Г.Л.Ш. е починал на 14.07.1973г. и е оставил за наследници по закон
съпругата си С.М.Ш., починала на
06.03.1990г.; сина си М.Г.Ш.; сина си П.Г.Ш., починал на 16.09.1993г. и оставил за наследник по закон
съпругата си В.Ш., починала на 01.12.2011г. и децата си Г.П.Ш. и А.П.И..
По делото е приет неоспорен от страните
АДС № 9239/16.09.1977г., съгласно
който е зает за държавен на основание на Решение от 24.06.1977г. на ИК на Кирковски РНС на основание на чл. 5 от ПМС №
60/14.05.1975г. построените през 1939г. магазин със складови помещения,
застроени на 161,45кв.м. , мазе с площ от 63,53кв.м. заедно с цялото място,
съставляващо парцел ІІІ-2, кв. 13 местност Бояна, собственици на които са били С.,
П., М., М., И., Л., Б.Ш..
Приета е Заповед №
П-9400-117/30.03.1992г на Министъра на финансите с която са отписани от
актовите книги за държавна собственост имотите по АДС № 9223/16.09.1977г. -
магазин със складови помещения, застроени на 161,45кв.м. , мазе с площ от
63,53кв.м. заедно с цялото място, съставляващо парцел ІІІ-2, кв. 13 местност
Бояна, пл. „*****на основание на Закона за възстановяване собствеността върху
някои магазини, работилници, складове и ателиета.
Приета е неоспорена от страните
скица издадена на 19.02.1995г. от СО, съгласно която стар парцел ІІІ-2 м. Бояна
по плана от 1958г. е идентичен с парцел VІ-463(част),кв. 13б, местност Бояна по
плана от 1980г. и 1994г.
По делото е приет предварителен
договор от 08.03.1993г., с който Б.И.Ш., Г.И.Ш., В.М.Ш., М.Г.Ш., П.Г.Ш., Л.Г.Ш.,
И..Ш., В.Б.Х. са се съгласили да учредят на В.А. С. право да надстрои съществуващата им собствена едноетажна сграда в гр. София, пл. „Сборище” застроена
на 161,45кв.м. представляваща магазин със складови помещения, построена в
парцел ІІІ-2, кв. 13 местност Бояна от свое име и за своя сметка по утвърден
архитектурен проект и на площ и етажност съгласно разрешение на община Витоша,
София при цена от 1700лв. /кв.м. застроена площ на правото на строеж. Съгласно
чл. 3 от договора ако СО разреши надстрояване на площ по-голяма от 161,45кв.м.,
то приемател ще дължи плащане на разликата в квадратурата при цената от
1700лв/кв.м. Съгласно чл. 8 от договора учредителите са се задължили и да
учредят на приемателя правото на
пристрои сградата по утвърден проект,
но за сметка на учредителите като до окончателното изплащане на разходите
учредителите ще продължат скока на договора за наем на сградата. Правото на
строеж е учредено за срок от 2 години от издаване на строителна линия и
разрешение.
Приет е анекс от 15.09.1994г. към
договора от 08.03.1993г., съгласно който страните са се съгласили сградата
правото на надстрояване да е на площ от 351,5кв.м. по архитектурни данни при
цена на разлика над 161,45кв.м. от 2700лв./кв.м.
Прието е споразумение без дата,
съгласно което собствениците на парцел VІ-463, кв. 13-Б, Бояна София са дали
съгласието си на В.С. да пристрои и надстрои едноетажния им имот съгласно
скица.
По делото е прието неоспорени от
страните Решение от 05.02.1997г. по дело № 10508/1995г. на СРС, с което
предварителен договор от 08.03.1993г. изменен с анекс от 15.09.1994г. и
споразумение , с който Б.И.Ш., Г.И.Ш., В.М.Ш., М.Г.Ш., Г.Л.Ш., М.Л.В., Е.Ц. Ш., Е. В.Ш.,
И..Ш., В.Б.Х., Г.П.Ш., А.П.Ш., В.Б.Ш.са учредили на В.А. С. право
на надстрояване на едноетажна сграда в гр. София, пл. „Сборище” застроена
на 161,45кв.м. представляваща магазин със складови помещения и мазе с площ от
63,45кв.м. , построена в парцел VІ-463,
кв. 13Б, местност Бояна, София по одобрен проект, съгласно който обектът като
цяло представлява хотел-ресторант със застроена площ от 369кв.м., а надстройката
включва етаж, състоящ се от сладкарница, ресторант , два офиса, склад,
фоайета, канцелария, тоалетка, канцелария и
подпокривно пространство , състоящо се от четири стаи със самостоятелни
санитарни възли, два хотелски апартамента, офис, ателие, фоайе, килери,
вестибюл, тераси при цена от 996300лв.
Съгласно прието по делото
Решение № 513/10.06.1999г. на ВКС по дело № 445/1998г. по реда на надзора е
отменено влязло в сила Решение на СГС, ІІ-а отделение по дело № 2099/1997г. с
което е отменено решение на СРС, уважаващо иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗ и вместо
него е отхвърлен иск на В.А.С. срещу Б.Ш., Г.Ш., В.Ш., М. Ш., Г. Ш., М.В., Е. Ш., Г.Ш., А. Ш., В.Ш. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
за предварителен договор за право на
строеж и делото е върнато на друг състав на СГС.
По делото са приети неоспорени от
страните Решение 29.12.1999г. по дело № 2380/1999г. на СГС, ІV-А състав,
Решение от 28.02.2000г. по дело № 423/2000г. на ВКС, Решение от 04.02.2002г-.
по дело № 314/2001г. на ВКс, съгласно които с влязло в сила съдебно решение е
обявен за окончателен предварителен договор от 08.03.1993г. изменен с анекс от
15.09.1994г. с който Б.И.Ш., Г.И.Ш., В.М.Ш., М.Г.Ш., Г.Л.Ш., М.Л.В., Е.Ц. Ш., Е. В.Ш.,
И..Ш., В.Б.Х., Г.П.Ш., А.П.Ш., В.Б.Ш. са учредили на В.А. С. право
на надстрояване на едноетажна сграда в гр. София, пл. „Сборище” застроена
на 161,45кв.м. представляваща магазин със складови помещения и мазе с площ от
63,45кв.м. , построена в парцел VІ-463,
кв. 13Б, местност Бояна, София по одобрен архитектурен проект, съгласно който
обектът като цяло представлява хотел-ресторант със застроена площ от 369кв.м., а надстройката включва етаж, състоящ се от сладкарница, ресторант ,
два офиса, склад, фоайета, канцелария, тоалетка, канцелария и подпокривно пространство , състоящо
се от четири стаи със самостоятелни санитарни възли, два хотелски апартамента,
офис, ателие, фоайе, килери, вестибюл, тераси по проекта по разрешението за
строеж и виза, при цена от 996300лв. , като
купувач е осъден да доплати на продавачите 2173,80лв., молбите за преглед и отмяна по реда на надзора на това съдебно
решение са оставени без уважение.
Прието е разрешение за строеж №
85/11.11.1994г. издадено от ТОА Витоша съгласно което на В.А.
С. и на Е.Ш., Г.Л.Ш., М., В. М. В.Г.А., В., Б.и Г.Ш. е разрешен строеж
по одобрени проекти на 09.11.1994г. за хотел-ресторант в парцел VІ-463, кв.13Б,
Бояна .
Приети са проекти за сградата от
1994г., 2014г.
Приета е в първо о.с.з. пред
СРС Заповед № 38/28.02.2014г. на главния
архитект на СО, район Витоша с която е допуснато вписване на забележка в
разрешението за строеж от 1994г., за промяна на инвестиционен проект по време
на строителство на основание на чл. 154 от ЗУТ по одобрени на 05.02.104г.
инвестиционни проекти , като вход на хотелска част се измества и се отваря вход
за детски клуб, преправя се стълбищна клетка, отпада такава откъм двор, допълнително
се изгражда асансьор, променя се място на един подемник в кухнята, в сутерен се
обособява кухня към ресторанта, складови площи към кухнята и хотелската част,
котелно и главно ел.табло, както и конферентна зала за 14 човека; на това ниво
се предвиждат и тоалетни към заведенията за хранене и битови помещения за
персонала; на кота „0” и „+0,45” се разполагат фоайе с рецепция,
кафе-сладкарница с 22 места, кухненски офис, детски кът и компютърна зона; на
кота „+3,35”са разположени две зали на ресторанта с 32 и с 30 места, тераса към
тях, както и кухня с бар за напитки; на кота „+6,25/+6,70” и на кота
„+9,10/+9,40” са разположени общо 14
хотелски стаи, два камериерски офиса, терасата се приобщава.
По делото е прието удостоверение
от 27.04.2011г., протокол от 30.11.2006г., издадени от СО, район Витоша, съгласно което за строеж
хотел-ресторант е издадено разрешение за строеж на 11.11.1994г., на
07.09.1995г. и на 21.09.1995г. е издадено удостоверение от началник отдел „АГК”
на ТОА Витоша, съгласно които сутерен и
партерен етаж са изградени, на 02.08.1995г. бил издаден изпълнителен лист от
СРС, 34-ти състав , сочещ че обект е изграден на ниво груб строеж, на 15.11.2006г.
бил съставен констативен протокол от СО, сочещ че обект е изграден на ниво груб
строеж.
По делото е приет нотариален акт
№ 104/1995г., съгласно който Е. В.Ш., И..Ш.,
В.Б.Х. са прехвърлили по договор за замяна на В.С. 1/6 ид.ч. част от дворно място от 801кв.м. , представляващо парцел
VІ-463, кв. 13 Б по плана на Бояна, София, заедно с построените в него сутерен и партер – самостоятелни части
на двуетажна сграда –хотел-ресторант, а В.С. им е прехвърлл1/4 ид.ч. от дворно място в землище
на гр. Своге ведно с построената в него полу-масивна къща.
По делото е приет нотариален акт
№ 130/05.10.2009г. съгласно който М.Л.В. и Е.Ц.Ш. са продали на В.С. съответно 1/18 ид.ч. и 1/36 ид.ч. от от 801кв.м.
, представляващо парцел VІ-463, кв. 13 Б по плана на Бояна, София и от построените в него самостоятелни части на
двуетажна сграда –хотел-ресторант: сутерен
и партер и съответните части от общите части на сградата.
По делото е приет нотариален акт
№ 129/05.10.2009г. съгласно който Г.Л.Ш. и Е.Ц.Ш. са прехвърлили на В.С.
съответно 1/18 ид.ч. и 1/36 ид.ч. от
дворно място с площ от 801кв.м. , представляващо парцел VІ-463, кв. 13 Б по
плана на Бояна, София и от построените в
него самостоятелни части на двуетажна сграда –хотел-ресторант: сутерен и партер и съответните части от
общите части на сградата, а в замяна В.С. им е прехвърлил еднофамилно двуетажно
жилище и ½ ид.ч. от дворното място в което е построена сградата,
представляващо УПИ VІІІ-463, кв.Бояна, София.
Приет е нотариален акт №
182/19.07.2002г. съгласно който М.Г.Ш. е продал на В.С. 1/6 ид.ч. от дворно място с площ от 801кв.м. , представляващо
парцел VІ-463, кв. 13 Б по плана на Бояна, София и от построените в него самостоятелни части на
двуетажна сграда –хотел-ресторант: сутерен
и партер и съответните части от общите части на сградата.
Приет е нотариален акт №
62/22.08.2008г. съгласно който А.П.И. и В.Б.Ш. са продали на В.С. 2/18 ид.ч. от дворно място с площ от
801кв.м. , представляващо парцел VІ-463, кв. 13 Б по плана на Бояна, София и от
построените в него самостоятелни части
на двуетажна сграда –хотел-ресторант: сутерен
и партер и съответните части от общите части на сградата.
Приет е нотариален акт №
21/27.01.2010г. съгласно който Г.И.Ш. е продал на В.С. 1/6 ид.ч. от дворно място с площ от 801кв.м. , представляващо
парцел VІ-463, кв. 13 Б по плана на Бояна, София и от построените в него самостоятелни части на
двуетажна сграда –хотел-ресторант: сутерен
и партер и съответните части от общите части на сградата.
Приет е нотариален акт №
165/27.09.2012г. съгласно който Е.Г.Ш., И.Б.Ш. и Г.Б.Ш. са продали на В.С. 1/6 ид.ч. от парцел VІ-463, кв. 13 Б по
плана на Бояна, София с идентификатор 68134.1941.1030 и от построените в него самостоятелни части на
двуетажна сграда –хотел-ресторант: сутерен
и партер и съответните части от общите части на сградата.
Приети са споразумение и договор,
съгласно които на 03.02.2011г. В.С. е сключил договор с Чез Електро
България”ЕАД да доставка на електрическа енергия за стопански нужди в имоти на
ул. Сборище” 5 в гр. София, кв. Бояна.
Приети са квитанции съгласно
които към 09.04.2014г. за част от имота на пл. *****, кв. Бояна, гр. София като
данъчно задължено лице се е водил Г.Ш. о от негово име са плащани данъци и
такси за 2014г.
Разпитан по делото св.М.Ц.е посочил, че през 1994г. бил
назначен за технически ръководител на строеж на пл. *****, кв. Бояна, София,
РЗП било около 1000кв.м., под кота „0“ имало складови помещения, на първи етаж
имало кафе-сладкарница, фризьорски салон по проект на първи етаж имало ресторант
и кафе-сладкарница, отгоре имало хотелска част. Грубият строеж бил изграден
през 1995г., покрив бил покрит с керемиди, отвън обектът бил измазан и
затворен, обектът бил спрян през лятото на 1995г., до него достъп имал само В.С.-свидетелят
бил всеки ден там за 1-1,5 година и не видял друг човек, на обекта имало и
назначена от С. охрана, само С. и охранителя С.
виждал там.Заявил е, че след есента на 1995г. посещавал ежегодно обекта
до 2000г., след това бил заминал за гр.Москва за 5 години. Заявил е, че през
пролетта на 2001г. в имота имало полуразрушена кафе-сладкарница, сградата
нямала основи и след започване на изкопни работи започнала да се руши,
направили укрепване в частта на калканната стена откъм съседа отдолу-А.,
укрепили фундаменти откъм вътрешния двор. Площта на сградата била малка, имала
и мазе. След 1995г. обектът бил разграбен, били откраднати медни улуци,
керемиди, но сега бил възстановен, архитектурни линии били спазени, но бил изпълнен
с по-модерни материали.Собствениците на терена не идвали до 1995г освен един от
тях, който се казвал М. и бил музикант. Не бил виждал някой да ползва имота,
вкл. и в частта, в която не се извършвали СМР. Още през ноември 1994г. обектът
бил ограден, но не помнел дали била заградена частта, която не се ползвала за
СМР, тази част никой не я ползвал, включително
при строежа не я ползвали за площадка за строителни материали.Сградата
била на 4 етажа, пред свидетеля не се били водели преговори за изкупуване на
имота, не знаел С. да е изкупил такива части.
Разпитан по делото св. С.К.е заявил, че живее в кв. Бояна от
раждането си, сега живеел на ул. „Ралевица” 22 - на 5 минути от имота на Ш. в
кв. Бояна на пл. Сборище, който бил бивша сладкарница-голямо помещение с
маси вътре и отвън. Посочил е, че през
80-те години направили сериозен ремонт и изградили две малки магазинчета за
козметика, а между тях направили място за сядане, през 90-те години останало
същото пред Ш. да си го реституират. Посочил е, че строеж започнал през 1990г-.1991г.
и тогава се построила сградата, която съществувала и в момента. Тази сграда
заемала цялото пространство, а не само това на бившата сладкарница. Сградата
заемала и откритите части, които се ползвали за сядане отпред имало площадка
като балконче за сядане. Сградата отдолу имала един етаж, отдолу по
подпокривното пространство имало 1 или 2 етажа.През 90-те години строежът бил
спрян и разграбен, но от няколко години строеж се възстановил. Ш. си паркирали
колите отзад в дворното място- И. и брат му. Знаел, че С. е изкупувал частите на съсобствениците през
цялото време до 2014г. Г. бил казал на свидетеля, че водели преговори със С. за
закупуване на дела, който му предлагал му и пари и друго помещение, но се
споразумели. Друг от фамилията – И., също не искал да продава, свидетелят го знаел
от И., но след смъртта му съпругата му и децата му го продали . Малките
магазини и сладкарницата били разрушени в началото на 90-те години не помнел от
кого.
Разпитан по делото св.К.П.е заявил, че познава Г. Ш. и В.С.,
както и част от роднините Ш., знаел, че имотът на пл. Сборище” е наследствен
имот на Ш., познавал имота от 1985г. Тогава в имота имало сладкарница, а вляво
и вдясно имало по една къща. Сега било същото, но постройката била по-голяма,
това което било сладкарница се разширило и надстроило, строеж започнал през
1994г., а от П. Ш. знаел, че имало предварителен договор от 1990г.-1991г.
Строежът продължил много дълго, имало застой през 2012г.-2013г., покрито било
но строеж не бил завършен. Имотът бил ограден, отзад живеели чичото на Г. – М.,
с дъщеря си и съпругата си. Част от фамилията Ш. му казали, че С. изкупува
дяловете им от постройката, през 2013г. Г. му казал, че С. иска да изкупи дела
му, но доколкото свидетелят знаел, не се били споразумели. Посочил е, че в ляво
от постройката имало порта, през която можело да мине автомобил, там паркирали
непосредствено до сградата на сладкарницата. Г. не си бил паркирал колата там
Старата сладкарница била около 160кв.м. а се предвиждало да се разшили на около
300кв.м. На новата сграда знаел, че разграбили покрива. Старата сграда била от
тухли.
Разпитан по делото св. А.Ц.е заявил, че не познавал лично никого
от фамилията Ш., познавал С., защото свидетелят имал от 1990г. до ноември
2009г. кафене на пл. *****, а имотът на С. бил на № 3 или на № 4. Посочил е, че
С. построил сградата. Преди това било едноетажна сладкарница на около
70-90кв.м., имало и някакви мазета, имало в имота основни къщи на хората, не
помнел да е имало други постройки. Не бил виждал Г. в имота. Строеж започнал през 1994г.-1995г., грубият
строеж приключил бързо, поставени били керемиди, улуци, алуминиева дограма на
места, но след това строеж спрял .В.С. направил строежа.В момента сградата била
възстановена. В имота бил виждал М., както и росен, който ползвал под наем
гаража на М.. Виждал бил и охранителя С.. Знаел, че В.С. първо купил имота с
най-големия дял.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото, проверки в ДАГ и оглед на имота е посочило, че построената в имота
сграда е със застроена площ от 369кв.м. и разгърната застроена площ от
1469,50кв.м. с предназначение хотел - ресторант, която по архитектурен проект
се състои от: сутерен, състоящ се от
гараж, складови помещения, котелно, машинно отделение, битови помещения и
санитарен възел; партерен етаж ,
състоящ се от ресторант-търговска зала, кухня към ресторанта с обслужващи
помещения, магазин и фризьорски салон; етаж,
състоящ се от ресторант, сладкарница, обслужващи помещения към тях и келнерски
офис; подпокривно пространство,
състоящо се от четири хотелски стаи и два хотелски апартамента, камериерски
офис. В момента сградата била изградена, извършвали се довършителни работи,
направена била външна облицовка, както и част от вътрешната облицовка,
инсталации били завършени, монтирали се стъклопакетите, запазени били външните
конструктивни очертания на сградите, ЗП била 369кв.м., РЗП била 1469,50кв.м.,
но вътре в разпределението и предназначението на отделните помещения е
настъпило значително изменение и преустройство, за което на вещото лице били представени
одобрени от СО проекти. Изпълненият обект отговарял на строителни книжа,
одобрени от СО и в съответствие с издаденото разрешение за строеж. Различията
между проекта и изпълнението били, както следва: сутерен на кота „-2,50” на място на първоначално предвиден гараж
имало изпълнена кухня(топла и сладкарска); склад бил преустроен на конферентна
зала; стопански и обслужващи помещения били организирани по различен начин и
разпределение; изпълнени били асансьори от кухня към нива на сладкарница и ресторант
(чисто/мръсно); складове / сухи продукти, зеленчуци, склад сладкарница, склад
инвентар; на партер на кота „0” на
място на предвиден ресторант била изпълнена кафе-сладкарница, функционално
свързана с детски клуб; вместо магазин и фризьорски салон бил обособен детски
клуб с врата към улицата, функционално свързани с кафе-сладкарницата;
предвидено било място за рецепция, кухненски офис с връзка към основната кухня
в сутерена; етаж на кота „+3,35”
имало две зали на ресторант с тераси към тях, вместо сладкарница имало втора
зала на ресторанта; предвидена била кухня с бар за напитки; кухня и
сервитьорски офис; подпокривно пространство на кота „+6,25/+6,70” изпълнени били 9
хотелски стаи със самостоятелни санитарни възли и два камериерски офиса за
чисто и мръсно бельо. подпокривно
пространство на кота „+9,10/+9,40 вместо предвидена тераса и приемна с
хотелски стаи били изпълнени 5 хотелски стаи. Ответникът и бил представил на
вещото лице проекти за тези изменения и за преустройството и съгласно тях
извършените такива на място съответствали с проекта, вероятно това били
проектите, които в съдебното заседание представял ответник. Вещото лице е
посочило, че във функционално отношение сградата била изградена като едно цяло
и отговаряла на предназначението си за хотел - ресторант. Тя не се състояла от
самостоятелни обекти и възможност за обособяване на такива не съществувала. По
плана за 1976г. имотът бил застроен само с масивна жилищна сграда с площ от
91кв.м. Показаните по плана от 1958г. масивна стоманено-бетонна сграда жилищна
с площ от 62,25кв.м. и паянтова жилищна сграда с площ от 8,75кв.м. не били
нанесени в плана от 1976г. Те не били
нанесени и в плана от 1980г. Общата площ на трите сгради била 162кв.м. При
оглед на сградата в сутерена имало стена без мазилка и вещото лице установило
по нея, че това е стара стена. Това обосновавало извод, че може да е била
запазена част от основата на съществуващата стара сграда.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предмет на конститутивния иск за
делба е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество.
В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и
обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя, предявил
иска, е да установи тези условия.
При
предявен положителен установителен иск
за собственост на идеални части от имота по давност в тежест на ищеца е
да установи че през определен период от време е владял имота за себе си явно и
необезпокоявано, непрекъснато.
Съдът
приема, че от приетите по делото неоспорени от страните нотариален акт №
198/1962г., протокол от 23.05.1969г. по
дело № 1241/1969г. на СРС , АДС № 9239/1977г. се установява, че И.Л.Ш., Г.Л.Ш.
и Г.Л.Ш. са придобили по завещание собствеността
върху на дворно място от около 2300кв.м.
, а по скица – 2434кв.м., съставляващо имот
пл. № 2, от което са образувани два дворни парцела - № ІІІ и № ІV, кв. 13
по плана на София-Бояна, местност „Ридо”, пл. „*****, заедно с построените в
парцел ІІІ-2 паянтови жилищни сгради, дукян, обор и друга построена в имот ІV-2
масивна жилищна сграда на два етажа, на 23.05.1969г. с те са сключили съдебна спогодба за делба на
тези имоти и съсобствеността е прекратена по отношение на парцел ІІ-2, кв. 13,
по плана на София- Бояна и масивната
жилищна сграда в нея; дворно място с лице към ул. „Бъкстон”, част от бивш
парцел ІV-2 с площ на тази част от 605кв.м е останало съсобствено на Г. и Г.Ш.;
прекратена е съсобствеността на парцел ІІІ-2, кв. 13 по плана на София-Бояна с
площ от 478кв.м. с неуредени сметки по регулация; останалата част от имотите им
и сградите към площад „Сборище” и
част към ул. „Бъкстон” , част от бившия парцел ІІІ-2,кв.13 е останал съсобствен между съделителите, като на 24.06.1977г. сградата в този имот , представляваща построен
през 1939г. магазин със складови
помещения, застроени на 161,45кв.м. ,
мазе с площ от 63,53кв.м. заедно с цялото
място, съставляващо парцел ІІІ-2, кв. 13 местност Бояна са били отчуждени
по чл. 5 от ПМС № 60/14.021975г., на 30.03.1992г. е възстановена собствеността
им, като имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост поради
възстановяване на собствеността на основание на чл. 1 от Закона за
възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и
ателиета (ЗВСНМРСА).
При така установеното съдът
приема, че наследниците на И.Л.Ш., Г.Л.Ш. и Г.Л.Ш. към 30.03.1992г. са били собственици по наследство и реституция
върху останалата неподелена по спогодбата от 1969г. част от бившия парцел ІІІ-2,кв.13 и построените в тези
част сгради, включително и построен през 1939г. магазин със складови
помещения, застроени на 161,45кв.м.
, мазе с площ от 63,53кв.м.
Неоснователни са доводите на
ответника, че към момента на реституцията сградата в имота била с по-малка
площ. Действително, със заключението по техническата експертиза вещото лице е посочило, че по кадастралния план от 1976г.
и регулационния план от 1980г. нанесена била само сграда от 91кв.м., а
останалите съществуващи в плана от 1958г. сгради не били нанесени в
последващите планове. Ненанасянето в плановете на сградата само по себе си не
може по категоричен начин да обоснове извод, че тези сгради не са съществували
към 1992г.. Съдът не кредитира този извод на вещото лице. Приетият по делото АДС
е от 1977г. , той сочи основание за одържавяване решение от
24.06.1977г., като описва сграда от
161,45кв.м. Тези документи не са
оспорени, поради което и като съобрази характера на процедурата по отчуждаване
по ПМС № 60/1975г., изискваща описване на имотите и оценяването им с оглед изплащане на
стойността им, то съдът приема, че към 1977г. описаната в АДС сграда от
161,45кв.м. и мазе от 63,,53кв.м. е съществувала. Доколкото към този момент
кадастралния план вече е бил готов – той е посочено от вещото лице че е от
1976г., то съдът приема, че ненанасянето в него на сграда с площ от 161,45кв.м.
и мазе от 63,45кв.м., не е от естество
да обоснове извод, че такава сграда не е съществувала. В подкрепа на извода на
съда е и обстоятелството, че в сключения
между страните предварителен договор от 1993г. тази сграда отново е описана с
площта й по АДС от 1977г. , като такава
е описана и в съдебното решение по дело 2380/1999г. на СГС, с което този
предварителен договор е обявен за окончателен. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че дали сградата е съществувала през 1993г. във вида, в който е
описана по АДС от 1977г. е иревелевантно по делото. Това е така, защото по
делото е установено че с предварителния договор е уговорено застроената площ на
сградата да се увеличи на 369кв.м., като дали е увеличена с горница над
161,45кв.м. или с по-голяма площ е ирелевантно по делото.
По делото се установява от приети
по делото скици, че към момента регулационен статут на имота е парцел VІ-463,
кв. 13Б, Бояна, гр. София с идентификатор 68134.1941.1030.,
а построената в него сграда с предназначение хотел ресторант е с
идентификатор 68134.1941.1030.3.
С оглед на гореизложеното и като
съобрази приетите по делото неоспорени скици, удостоверения за наследници съдът
приема, че към 08.03.1993г. собственици по реституция и наследство на парцел
VІ-463, кв. 13Б, Бояна, гр. София и на построената в него сграда с площ от 161,45кв.м.
и мазе от 63,45кв.м са били както
следва:
1.
П.Г.Ш. – на 1/6 ид.ч.;
2.
М.Г.Ш. – на 1/6 ид.ч.;
3.
Л.Г.Ш. – 1/6 ид.ч.;
4.
Е. В.Ш. – 1/18 ид.ч.;
5.
В.Б.Х.- 1/18 ид.ч.;
6.
И..Ш. 1/18 ид.ч.;
7.
Б.И.Ш. – 1/9 ид.ч.;
8.
В.М.Ш. – 1/9 ид.ч.;
9.
Г.И.Ш. – 1/9 ид.ч.
Съдът приема, че от приетите по
делото предварителен договор от 08.03.1993г., , анекс от 15.09.1994г., Решение
по дело 2380/1999г. на СГС се установява, че собствениците на едноетажната сграда
и на дворното място са учредили на В.А.С. правото
да надстрои по одобрен проект от СО
по разрешението за строеж от 1994г. едноетажната сграда в гр. София, пл. „Сборище”
застроена на 161,45кв.м. представляваща магазин със складови помещения и мазе с
площ от 63,45кв.м. , построена в парцел
VІ-463, кв. 13Б, местност Бояна, София по одобрен архитектурен проект,
съгласно който обектът като цяло представлява хотел-ресторант със застроена
площ от 369кв.м., а надстройката включва етаж, състоящ се
от сладкарница, ресторант , два офиса, склад, фоайета, канцелария, тоалетка,
канцелария и подпокривно пространство
, състоящо се от четири стаи със самостоятелни санитарни възли, два хотелски
апартамента, офис, ателие, фоайе, килери, вестибюл, тераси по проекта по
разрешението за строеж и виза, при цена
от 996300лв. , като купувач е осъден да доплати на продавачите 2173,80лв. Съдът
приема, че от приети по делото проекти
заключение по съдебно-техническата експертиза се установява , че по проект
застроената площ е била 369 кв.м., а
разгърната застроена площ е била
1469,50кв.м., изграденото на място е с тези параметри за застроена площ и за
разгърната застроена площ, строежът е изпълнен съобразно външни конструктивни
очертания на сградата. Вещото лице е извело категоричен извод в тази насока и
съдът го кредитира като обосноват с приети по делото планове от 1994г., 2014г.,
както и след извършен оглед на място. При така установеното съдът приема, че по
делото не е установено при изпълнението на строежа В.С. да е построил в повече
от учреденото му право на надстрояване. Волята на страните по предварителния
договор е било надстрояването да е съобразно одобрените архитектурни проекти,
затова и страните са уговорили цена на продаденото право на надстрояване на
кв.м. Предварителният договор за учредяване на право на надстрояване е обявен
за окончателен след одобряването на строителните проекти от 1994г. , тоест те
са съобразени от съда при обявяването на договора за окончателен при определяне
на цената на правото на надстрояване, поради което съдът приема, че правото на настрояване е
учредено за надстройката с параметри по
одобрените проекти от 1994г.. Съдебното решение по чл. 19, ал 3 от ЗЗД изрично
сочи параметрите на застрояването, по делото е установено от заключението по
техническата експертиза, че тези параметри са спазени при извършването на
строежа, поради което и съдът приема, че с изграждането на обекта до покрив В.С.
е реализирал учреденото му право на надстрояване и е станал собственик на надстройката, която надстройка не
надхвърля учреденото му право на надстрояване. В подкрепа на извода на съда и
на извода на вещото лице са и събраните по делото гласни
доказателства.показания на св. Ц., които съдът кредитира в тази им част като
резултат от личните впечатления на свидетеля. Свидетелят изрично е посочил че в
момента сградата е със същите параметри като построената през 1994г., спазени
са архитектурни линии, коти и отстояния. Действително, вещото лице по
техническата експертиза е установило, че на място изграденото се различава от
проекта от 1994г. по отношение на
предназначение и разпределение на отделните помещения, като изграденото
съответства на проектите от 2014г., одобрени от СО. Установените от вещото разлики в проектите от
1994г. и от 2014г . не засягат застроена
площ, разгърната застроена площ, височина, етажност, коти, поради което и съдът
приема, че тези различи не могат да обосноват извод, че построено е в повече от
учредено право на надстрояване. За да се приеме, че построено надхвърля
учредени права следва да има превишение на застроена площ или на разгърната
застроена площ, а в случая такова превишение няма. Вещото лице е било категорично
в извода си, че построено на място по архитектурни линии, етажност, площ
съответства на проектите от 1994г., а точно тези проекти съдът приема, че са
индивидуализирали учреденото право на настрояване и съображения за същото съдът
изложи по-горе. По делото е установено от приети писма от СО събрани гласни
доказателства, които съдът кредитира като еднозначни в тази им част, че правото
на настрояване е било реализирано към 02.08.1995г., когато вече са били
поставени керемиди на сградата. С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че В.С. е собственик по
реализирано право на надстрояване на етажи в сградата, както следва: етаж на кота „+3,35”; подпокривно пространство на кота
„+6,25/+6,70”; подпокривно
пространство на кота „+9,10/+9,40. Така реализираното право на настрояване
е дало право на В.С. и по чл. 64 от ЗС – да ползва и земята
доколкото това е необходимо за ползването на
постройката според нейното предназначение, но С. не е придобил собственически права
върху тази земя. Това е така, защото такива права не са предмет на съглашенията на страните по договора за учредяване на
право на настрояване.
Неоснователни са
доводите, че старата сграда е била разрушена и на нейно място е била изградена
друга. Вещото лице по техническата експертиза при изслушването му от СРС е
посочило, че е установило на място наличие на стара стена и това вероятно е
запазена част от основата на съществуващата сграда. Свидетелят Ц.е посочил, че при започване на изкопни
работи сградата започнала да се руши и са правили укрепване в частта на
калканната стена и откъм вътрешния двор. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като неопровергано от другите доказателства, подкрепено от показанията на Св. Ц.. Последните съдът
кредитира като логични, последователни, резултат от личните впечатления на
свидетеля, който е бил технически ръководител на строежа през 1994г. и
1995г. При така установеното съдът
приема, че по делото е установено, че старата сграда не е била разрушена, а е
била укрепена, съответно и разширена.
Съдът приема, че след
обявяване на предварителния договор от 1993г. за окончателен, собственици на
сградата в частта й под настройката
по решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тоест сутерена и партера на сградата, както и на дворното място в което е
построена, са останали П.Г.Ш. – на 1/6 ид.ч.; М.Г.Ш. – на 1/6 ид.ч.; Л.Г.Ш. – 1/6 ид.ч.; Е. В.Ш. –
1/18 ид.ч.; В.Б.Х.- 1/18 ид.ч.; И..Ш. 1/18 ид.ч.; Б.И.Ш. – 1/9 ид.ч.; В.М.Ш. –
1/9 ид.ч.; Г.И.Ш. – 1/9 ид.ч. На тези техни права, придобити по наследство и
реституция, не е повлияло нито
учредяването нито реализирането на право на настрояване. Следва да се посочи,
че с предварителния договор от 1993г., изменен през 1994г. собствениците на
сградата не са учредили в полза на В.С. право на пристрояване на съществуващата
в имота сграда. Това ясно проличава от разпоредбите на чл. 8 от предварителния
договор и на чл. 4 от анекса от 1994г., съгласно които В.С. се задължава да
пристрои сградата по утвърден проект ,
но за сметка на учредителите, като разходите за това пристрояване ще му бъдат възстановени.
При така установеното съдът приема, че наследниците на братята Г., И. и Г.Ш. са
останали собственици на дворното място и на сградата в частта й под настройката, описана в решението на
СГС по дело 2380/1999г. , съответно са станали собственици и на разширението й
чрез пристрояване на площ над 161,45кв.м. до 369кв.м. Съдът приема, че
посоченото от вещото лице по техническата експертиза, че сградата във функционално отношение е едно цяло и
отговаря на предназначението си за хотел-ресторант не може да обоснове извод,
че сутерена и партера на сградата са загубили самостоятелността си като вещи.
Промени в предназначението и в разпределението на помещенията на отделните
етажи вътре в сградата не могат да обосноват извод, че са настъпили промени в
правото на собственост на отделните етажи.
В случая по делото не е установено партер и сутерен на сградата да са
загубили характеристиките си на самостоятелна вещ, те имат площ и граници, самостоятелен
вход, поради което и съдът приема, че наследниците на братята Г., И. и Г.Ш. са
останали собственици на дворното място, както и на партерен и сутеренен етаж на сградата, които етажи по проект от 1994г. са, както следва: сутерен, състоящ се от гараж, складови
помещения, котелно, машинно отделение, битови помещения и санитарен възел; партерен етаж , състоящ се от
ресторант-търговска зала, кухня към ресторанта с обслужващи помещения, магазин
и фризьорски салон, а изпълнено на място
по одобрените проектите от 2014г. и
Заповед № 38/28.02.2014г., е с изменения, както следва: сутерен на кота „-2,50” на място на
първоначално предвиден гараж е изпълнена
кухня (топла и сладкарска); склад е преустроен на конферентна зала; стопански и
обслужващи помещения са организирани по различен начин и разпределение;
изпълнени са асансьори от кухня към нива на сладкарница и ресторант
(чисто/мръсно); складове / сухи продукти, зеленчуци, склад сладкарница, склад
инвентар; на партер на кота „0” на
място на предвиден ресторант е изпълнена
кафе-сладкарница, функционално свързана с детски клуб; вместо магазин и
фризьорски салон е обособен детски клуб с врата към улицата, функционално
свързани с кафе-сладкарницата; предвидено е място за рецепция, кухненски офис с
връзка към основната кухня в сутерена.
При така установеното съдът
приема, че към август 1995г. В.С. е бил собственик на надстроеното, а
наследниците на тримата братя Г., И. и Г.Ш. са били собственици на партер и
сутерен на сградата, както и на дворното място.
Съдът приема за установено от
приети по делото нотариални актове , че В.С. е придобил чрез договори за
покупко-продажба и замяна общо 17/18
ид.ч. от сутерена и партера, както и от дворното място, както следва: на
27.09.1995г. от наследниците на Б.Ш. -
собствената на Е. В.Ш. – 1/18
ид.ч.; В.Б.Х.- 1/18 ид.ч.; И..Ш. 1/18 ид.ч. по договор за замяна; на 05.10.2009г. от наследниците на Л.Ш. по
договор за продажба и по договор за замяна – Е.Ц.Ш. 1/18
ид.ч. и 1/18 ид.ч. и М.Л.В., а Г.Л.Ш. 1/18 ид.ч.; на 19.07.2002г.по договор за продажба 1/6 ид..ч. от М. Ш. ; на
22.08.2008г. 1/18 ид.ч. от В.Б.Ш. и 1/18 ид.ч. от А.П.И. като наследници на
П.Г.Ш. , по договор за продажба; на 27.01.2010г. от Г.И.Ш. – 1/6 ид.ч. от имотите по договор за
продажба; на 27.09.2012г. по договор за продажба сключен с Е.Г.Ш., И.Б.Ш. и Г.Б.Ш. 1/6 ид.ч.
Спорен въпрос по делото е дали останалата
1/18 ид.ч. от дворното място и от
сутерена и партера на сградата, собственост по наследство и реституция на Г.П.Ш., са придобити от В.С. по придобивна давност, който спор е повдигнат и с насрещни
установителни искове.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана
фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по
реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната
последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва
автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението,
което е съзнателно поведение с
определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване
фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на
последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото
на позоваване може да се обективира от
наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР
№ 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си
обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент –
намерение за своене. Презумпцията на чл.
69 от ЗС че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни
субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция
е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване
на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на
обективния елемент – владение, да презумира субективния такъв-намерение за
своене. Обективният елемент е фактическо състояние. Собственикът и
съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо от основанието
за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на съсобствениците и така
всеки съсобственик може да владее своята идеална част от вещта и да държи
останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт
върху имота показва държане или съвладение,
а не владение само за себе си, то презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за
оборена. Само в хипотеза, в която
владението е започнало на основание, което изключва правата на
собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която
основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение,
то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по давност на чуждите
идеални части е да докаже, че е променил намерението с което е държал
първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите. Такъв
съсобственик не може да се позовава на
презумпцията по чл. 69 от ЗС. В общия
случай упражняването на фактическата власт продължава на основанието на което е
започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е придобита фактическата
власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на чужда собственост, то
същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица върху част, съответно
върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот,
то следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези
действия следва явно и по недвусмислен
начин да показват отричане на владението на останалите съсобственици, които са
доведени до тяхното знание. В тежест на такъв съсобственик е да установи,
че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред останалите
съсобственици, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно. (В
този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по
тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС).
Веднъж придобито правото на собственост може да се изгуби само с акт на разпореждане на носителя
на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен способ.
Съдът приема, че по делото не е установено В.С. да е
придобил процесните идеални части от дворното място и от сутерена и партера на
сградата по давност. Действително по
делото е установено от събраните по делото гласни доказателства, че В.С. е заградил строежа през 1994г. и е
извършвал строителните работи в имота, наел е и пазач, но съдът приема, че
това не може да обоснове извод, че той е
владял имота като свой необезпокоявано и непрекъснато за определен
период от време. Установи се по делото от събраните писмени и гласни
доказателства, че В.С. е установил
фактическата власт върху партер и сутерен на сграда, както и върху дворното
място с оглед извършване на строителните работи по проектите от 1994г. и от
2014г., а след реализация на правото на надстрояване тази фактическа власт е била установена съобразно
чл. 64 от ЗС. Така установената фактическа власт съдът приема, че е била
държане на сутерена и партера на сградата, както и на дворното място. Това е
така, защото основанието за установяването й не изключва правата на
собствениците, а напротив – признава ги. По делото не е установено В.С. да е
променил намерението, с което е държал първоначално чуждите имоти, като е
започнал да свои същите. Ищецът по
насрещния иск В.С. не е ангажирал доказателства, които да установяват, че е предприел действия , с които недвусмислено е отрекъл
правата на Г.П.Ш. и това да е достигнало до неговото знание. Напротив, от
показанията на свидетеля Ц., св. Пейков се установява, че В.С. е изкупувал
частите на съсобствениците, водел преговори и с Г. Ш. за изкупуване на дела му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като резултат от впечатленията им
придобити от всички съсобственици на имотите, неопровергани от другите
доказатлества подкрепени от приети по делото нотариални актове. Последните
установяват, че в периода от 1995г. до 2012г. В.С. е сключил седем договора,
въз основа на които е придобил 17/18 ид.ч. от дворното място и от сутерена и
партера на сградата от останалите съсобственици. По делото не е установено В.С.
да е имал поведение по отношение на собствеността на Г.Ш., което да е различно
от поведението към собствеността на останалите съсобственици на имотите. При
така установеното и като съобрази събрани доказателства съдът приема, че следва да
кредитира показанията на свидетелите посочили че преговори С. е водел и с Г.Ш.
за изкупуване на дела му от имотите. Това поведение на В.С. демонстрира
признаване на правата на Г.Ш., поради което и съдът приема, че предявените от В.С.
насрещни искове са неоснователни и правилно районният съд ги е отхвърлил.
Същевременно, с оглед извода на съда, че сутерен и
партерен етаж на сградата и дворното място са самостоятелни обекти на право на
собственост и от тях Г.Ш. притежава по наследство и реституция 1/18 ид.ч. , то
съдът приема, че решението на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за делба
на сутерен и партер на сградата е неправилно и вместо него следва да се
постанови друго, с което иск за делба на сутерен и на партер от сградата се
уважи при квоти от 1/18 ид.ч. за Г.Ш. и 17/18 ид.ч. за В.С.. Решението на СРС в
частта, в която е допуснал делба на дворното място е правилно при посочените
квоти по съображения, изложени по-горе.
Останалите въззиваеми не е установено да са съсобственици
на дворното място и на части от сградата, поради което и правилно иска за делба
срещу тях е отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото по
насрещните искове то отговорността за разноски по тях следва да се остави в
тежест на въззивника. Въззиваемият по жалбата срещу решението по тези искове не
е доказал че е направил съдебни разноски и такива не му се следват.
На въззивника Г.Ш. следва да се присъдят разноски за държавна такса по иска за
делба на партера и сутерена от сградата
в размер на 20лв. Въззивникът Ш. не
е доказал, че е други направил съдебни
разноски по този иск и такива не му се
следват.
На въззиваемия по жалбата по иска
за делба – в.С. следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 300лв., определено от съда при
съобразяване на приетия договор за правна помощ и съдействие за 1000лв., липса
на изрично съглашение за размер на възнаграждение по всеки п иск по който се
плаща възнаграждението, цената на исковете и Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Останалите въззиваеми не са
доказали, че са направили съдеБни разноски и такива не им се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
ІІ-119-178/25.02.2016г. по гр.д. № 9780 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 119-ти
състав в частта, с която като
неоснователен е отхвърлен иска на Г.П.Ш., ЕГН ********** срещу В.А.С., ЕГН ********** за делба на партер и сутерен на
двуетажна масивна сграда с идентификатор на цялата сграда 68134.1941.1030.3 , построена в дворно
място в гр. София, кв. Бояна, пл. „*****с
площ от 745кв.м., представляващо УПИ VІ-463 от кв. 13Б по плана на гр.София,
което съгласно кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1941.1030 по кадастрална карта и кадастрален регистър и
вместо него постановява:
ДОПУСКА съдебна
делба на съсобствен недвижим имот,
представляващи сутерен и партерен
етаж на двуетажна масивна сграда
с идентификатор на цялата сграда 68134.1941.1030.3
, която сграда е построена в дворно място в гр. София, кв. Бояна, пл. „*****с площ от 745кв.м., представляващо
УПИ VІ-463 от кв. 13Б по плана на гр.София с идентификатор 68134.1941.1030 по
кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със заповед №
РД-18-68/02.12.2010г., които сутурун и партерен етаж по проект от 1994г. са,
както следва: сутерен, състоящ се от
гараж, складови помещения, котелно, машинно отделение, битови помещения и
санитарен възел; партерен етаж ,
състоящ се от ресторант-търговска зала, кухня към ресторанта с обслужващи
помещения, магазин и фризьорски салон, а изпълнено на място по проекти от
2014г. и Заповед № 38/28.02.2014г. е с изменения, както следва: сутерен на кота „-2,50” на място на
първоначално предвиден гараж е изпълнена
кухня (топла и сладкарска); склад е преустроен на конферентна зала; стопански и
обслужващи помещения са организирани по различен начин и разпределение;
изпълнени са асансьори от кухня към нива на сладкарница и ресторант
(чисто/мръсно); складове / сухи продукти, зеленчуци, склад сладкарница, склад
инвентар; на партер на кота „0” на
място на предвиден ресторант е изпълнена
кафе-сладкарница, функционално свързана с детски клуб; вместо магазин и
фризьорски салон е обособен детски клуб с врата към улицата, функционално
свързани с кафе-сладкарницата; предвидено е място за рецепция, кухненски офис с
връзка към основната кухня в сутерена.
между съделители и при квоти:
- 1/18 ид.ч. за Г.П.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** ;
- 17/18 ид.ч. за В.А.С., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес:
адв. М.П.,*** .
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № ІІ-119-178/25.02.2016г. по
гр.д. № 9780 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 119-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. М.П.,*** да заплати
на Г.П.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал 1 от ГК
сумата от общо 20лв. (двадесет лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Г.П.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на В.А.С., ЕГН ********** с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.П.,*** на основание на чл. 78, ал 3 от ГК
сумата от общо 300лв. (триста лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решение може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.