№ 656
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110102327 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу С. П. Й. и Ц. И. Й., с която
са предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците при
разделност на дълга с равни квоти за общи суми, както следва: сумата от 2682,67 лв.
(1341,33 лв. всеки) – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода от 1.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден
имот, находящ се в .., с аб.№ ..., сумата от 29 лв. (14,50 лв. всеки) – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода от 1.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва върху всяка главница
считано от 15.08.2017г. до окончателното плащане, сумата от 638 лв. (319 лв. всеки) –
мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.08.2014г. до 3.08.2017г., и
сумата от 6,99 лв. (3,49 лв. всеки) – мораторна лихва върху втората главница за
периода от 15.08.2014г. до 3.08.2017г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55919/2017г. по описа на СРС, 44 с-
в.
В исковата молба ищецът излага, че ответниците в качеството си на
съсобственици на процесния топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия за
1
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към
договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената
на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради
забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане
на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпили възражения от длъжниците. С тези доводи ищецът обосновава
правния си интерес от търсената искова защита като моли съда да постанови решение,
с което да признае вземанията му за исковите суми срещу ответниците, както и
претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба
с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието
на валидно възникнало договорно правоотношение между страните с предмет
продажбата на топлинна енергия за процесния имот. Навеждат евентуално възражение
за погасяване на вземанията по давност. По тези съображения молят за отхвърляне на
исковите претенции и правят искане да им бъдат присъдените сторените деловодни
разноски.
От страна на третото лице-помагач на ищеца „...“ ЕООД е постъпило становище,
че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно
нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил
правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет вземанията за цена
на доставена топлинна енергия и начислена върху нея мораторна лихва:
Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване
на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество на стойност съответна на начислената цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане на потреблението.
На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно
правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.
2
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, че описаният в исковата молба недвижим
имот – апартамент № 32 в гр. .., се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, като за него при ищцовото дружество е
открита партида с аб.№ .... По делото е представена Заповед № ИК 487/5.02.1977г. на
Председателя на ИК на СГНС, съгласно която апартамент № 32, находящ се в ж.к. .. по
данни от справка на Столична община/ е предоставен в обезщетение на С. П. Й. срещу
отчужден имот. Не се твърди, нито има данни за това след придобиване на
собствеността върху имота ответницата Й. да се е разпоредила с него, прехвърляйки го
или учредявайки вещно право на ползване на трети лица. С оглед легитимацията на С.
Й. като собственик и доколкото имотът е топлоснабден, съгласно цитираните по-горе
дефинитивни норми от ЗЕ, тя се явява потребител на топлинна енергия по силата на
закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през
този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е обитавала
имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този
3
факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на
вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали
процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на
облигационно правоотношение, тъй като няма данни за сключен между трето лице
ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия
(в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).
Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., и Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. (общодостъпни на
електронната страница на ищцовото дружество), за които са спазени
законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен
орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник.
При липса на данни за направени в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ възражения Общите
условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ следва да се считат приложими към възникналото с
ищеца договорно правоотношение.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между ищеца и ответницата С. Й. по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, което предпоставя ангажиране отговорността й
за неизпълнени задължения по същото.
По отношение на ответника Ц. И. Й. не са ангажирани доказателства за
притежание на вещни права върху процесния имот, поради което не се установява
качеството му на потребител, респ. договорната връзка, която ищецът сочи като
източник на вземанията си, с оглед на което спрямо него исковете за главница и лихва
следва да се отхвърлят изцяло.
Страните не спорят, че в рамките на исковия период ищецът е доставял
топлинна енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от „...“
ЕООД по коректно приложена методология и при спазване на техническите правила,
съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването
(отм.), като стойността на потреблението е определяна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на база начислените по прогнозен дял месечни суми, коригирани с резултатите от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отоплителен сезон въз основа
реален отчет на измервателните уреди. Безспорно е също, че цената на потреблението
възлиза на начисления от ищеца размер от 2682,67 лв., формиран от общата стойност
на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с резултата
от издадените през исковия период изравнителни сметки.
При извода за доказаност възникването на вземане на ищеца за цена на
4
топлофикационната услуга подлежи на обсъждане направеното от ответницата Й.
евентуално възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
частично основателно. Съобразно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
характеристиките на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия ги определят като такива за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което те се погасяват с
изтичане на установената в тази норма специална тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
изискуемостта на вземането, т.е. при срочните задължения начало на давностния срок е
денят на падежа, а когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността тече от деня, в който задължението е възникнало. В чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2008г., приложими към процесното правоотношение за част от исковия
период – до м.01.2014г. вкл., е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид така установените условия за
плащане задълженията на ответницата за визирания период са възникнали като срочни
и съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД течението на давността за всяка от дължимите парични
престации е започнало от падежирането им. Така погасени по давност са всички
месечни вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.08.2017г.
(която по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за дата на предявяване на иска), т.е. преди
15.08.2014г., а такива са всички вземания за разглежданата част от исковия период до
м.01.2014г. вкл. (последното с падеж на 2.03.2014г.).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014г., приложими за останалата
част от исковия период, месечните вноски от главницата стават изискуеми в 30-дневен
срок от датата на публикуване на данни за дължимите суми на интернет страницата на
продавача, т.е. в определен срок след отправяне на покана за плащане, обективирана
чрез изискуемата публикация. Течението на давността за тези вземания съгласно чл.
114, ал. 2 ЗЗД е започнало от момента на тяхното възникване с изтичане на съответния
месец, през който е доставена топлинна енергия, с оглед на което обхванати от
давностния срок се явяват месечните вземания на ищеца, възникнали преди
15.08.2014г., или това са вземанията до м.07.2014г. вкл. (последното възникнало на
1.08.2014г. и погасено на 1.08.2017г.). Съгласно чл. 119 ЗЗД погасяването по давност на
главницата, формирана от тези месечни вноски, има за последица погасяване и на
дължими лихви за забава.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответната страна, че давност е текла
по време на заповедното производство, до предяването на исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК, тъй като с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, към който момент се считат
5
настъпили последиците от подаване на исковата молба, давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Стойността на потреблението за периода от 1.08.2014г. до 30.04.2015г.,
необхванат от погасителна давност, възлиза на 1205,83 лв., определена от съда на
основание чл. 162 ГПК съобразявайки прогнозно начислените суми по данни от
съдебно-счетоводната експертиза и резултата от изравняването за отоплителен сезон
2014/2015г. При доказателствена тежест за ответницата същата не ангажира
доказателства за извършени в полза на ищеца плащания, нито вещото лице констатира
платени суми в погашение на дълга. Спрямо С. Й. ищецът претендира ½ част от
общото задължение, поради което главният иск срещу нея следва да се уважи за
сумата от 602,92 лв. и за посочения период, а в останалата част – за разликата до
предявения размер от 1341,33 лв. и за периода от 1.05.2013г. до 31.07.2014г. искът
подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014г.,
приложими за периода извън погасителна давност, потребителите дължат обезщетение
за забава само при просрочие на задълженията по изравнителните сметки, платими в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото
дружество, т.е. вземанията на ищеца стават изискуеми в определен срок, който обаче
тече след отправяне на покана за плащане по указания начин. В случая по делото от
страна на ищеца, който носи доказателствената тежест за установяване факта на
изпадане на ответницата в забава, не са представени доказателства за публикуване на
данни за дължимите суми по издадените общи фактури съобразно предвидения в
Общите условия ред преди съдебното предявяване на вземанията. Поради това, по арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съдът приема, че по отношение задълженията си за разглеждания
период ответницата не е изпаднала в забава преди завеждане на делото и не дължи
мораторна лихва. При този извод акцесорният иск спрямо нея е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет вземанията за цена
на услуга дялово разпределение и начислена върху нея мораторна лихва:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В аналогични клаузи на чл. 36, ал. 1 от
Общите условия от 2008г. и чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2014г. е предвидено, че
6
купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие)
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания търговец, като
същата обичайно се формира от няколко компонента – цена за обслужване и
обработване на партида, цена за обслужване и отчитане на уред за дялово
разпределение, вкл. водомер за топла вода, и цена за обслужване и отчитане на
апартаментен топломер.
В случая по делото се установява, че дяловото разпределение на доставената за
топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от „...“ ЕООД по
възлагане от ищеца съгласно сключен между двете дружества договор. Вземането за
цената на тази услуга в отношенията с потребителя е възникнало в полза на
топлопреносното дружество, което съгласно Общите условия се е задължило срещу
възнаграждение да предостави услугата самостоятелно или чрез трето лице-
изпълнител. Това вземане също притежава признаците на вземанията за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид условията за плащане на услугата,
поради което се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок, като при липсата
на конкретно предвиден срок за плащане от страна на потребителя съгласно чл. 114,
ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Поради
това погасени по давност са месечните вземания на ищеца, възникнали преди повече
от три години назад, считано от 15.08.2017г., а такива са вземанията за периода до
м.07.2014г. вкл. За периода извън погасителна давност – от 1.08.2014г. до 30.04.2015г.,
съдът определя стойността на услугата на основание чл. 162 ГПК, като приема на база
заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата да възлиза на 10,89 лв., а
съобразявайки претендираната от ответницата С. Й. квота от ½ част, искът срещу нея
следва да се уважи за сумата от 5,45 лв. и за посочения период, като се отхвърли за
разликата до предявения размер от 14,50 лв. и за периода от 1.05.2013г. до 31.07.2014г.
Доколкото в Общите условия не е установен срок за плащане на цената на
услугата дялово разпределение, следва да се приеме, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана, за отправяне на каквато в
случая обаче ищецът не ангажира доказателства. Поради това искът за мораторна
лихва върху цената на тази услуга подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от предявените искове. Ищецът претендира и доказва сторени
разноски, както следва: в заповедното производство – в общ размер от 117,13 лв. (вкл.
за държавна такса – 67,13 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., включени в
предмета на издадената заповед за изпълнение), и в исковото производство – в общ
размер от 467,13 лв. (вкл. за държавна такса – 67,13 лв., депозит за вещо лице – 300 лв.
и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
7
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото), от които му се
следват съответно 21,23 лв. и 84,67 лв., платими от ответницата С. Й. по съразмерност
за уважената спрямо нея част от исковите претенции. Ответниците са направили
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 400 лв. всеки, като на ответника
Ц. Й. разноските се следват в пълен размер с оглед отхвърляне изцяло на исковете
спрямо него, а на ответницата С. Й. следва да се присъдят по съразмерност 255 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., срещу С. П. Й., ЕГН **********, с адрес: .., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че С. П. Й.
дължи на ... сумата от 602,92 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.08.2014г. до
30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в .., с аб.№ ..., и сумата от 5,45 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 1.08.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва върху
всяка главница считано от 15.08.2017г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55919/2017г. по описа на
СРС, 44 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част – за разликата над 602,92
лв. до предявения размер от 1341,33 лв. и за периода от 1.05.2013г. до 31.07.2014г., и за
разликата над 5,45 лв. до предявения размер от 14,50 лв. и за периода от 1.05.2013г. до
31.07.2014г., както и изцяло исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 319 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.08.2014г. до 3.08.2017г., и за сумата от
3,49 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на предоставена услуга дялово
разпределение, начислена за периода от 15.08.2014г. до 3.08.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
срещу Ц. И. Й., ЕГН **********, с адрес: .., искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ... от Ц. И. Й. за сумата от 1341,33
лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от 1.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се в .., с аб.№ ..., сумата от 14,50 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.05.2013г. до
30.04.2015г., сумата от 319 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от
15.08.2014г. до 3.08.2017г., и сумата от 3,49 лв. – мораторна лихва върху втората
8
главница за периода от 15.08.2014г. до 3.08.2017г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55919/2017г. по описа на СРС, 44 с-
в. ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН **********, с адрес: .., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 21,23 лв.
– разноски в заповедното производство, и сумата от 84,67 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на С.
П. Й., ЕГН **********, с адрес: .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 255 лв. –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Ц.
И. Й., ЕГН **********, с адрес: .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв. –
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „...“
ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9