№ 671
гр. Перник, 21.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500420 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 162 от 17.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2896/2022 г.
Районен съд - П. е отхвърлил предявения иск от С. Й. С., ЕГН: **********
срещу М. Г. Р. с ЕГН: **********, с искане да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани неприятни
емоции, стрес, дискомфорт, засягане на честта и доброто му име и настъпили
в резултат на депозираната от ответницата жалба до Прокуратурата за
извършени от него действия и за което се е установило че не е извършено,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - подаването на жалбата
на 07.01.2021г., до окончателното изплащане на главницата, като недоказани
и неоснователни. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са
възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба
от С. Й. С. чрез адв. Б. В., с която се обжалва решението на
първоинстанционния съд като неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че
първата инстанция е приела и установила изцяло твърдяната в
обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, както и
изложените факти, които са установени и по надлежния и предвиден в закона
начин и със съответните доказателства и доказателствени средства, но
същевременно със съвсем пестеливи изводи е приела, че исковата претенция
е неоснователна и я е отхвърлила като такава. На следващо място се сочи, че
районния съд при постановяване на решението си се е позовал на съдебна
практика, неотносима към процесния спор. Допълва, че съдът цитира
избирателно съдебна практика като въз основа на нея отклонява като
неоснователно искането на ищеца по отношение претенцията спрямо
1
ответната страна, като това само по себе си представлява постановяване на
съдебен акт при несъобразяване на съдебната практика, нормата на закона,
материалното право и процесуалното такова. Заявява, че поддържа изцяло
изложеното в първоначалната искова молба, становищата по нея, пледоарията
и съобразно представените и събрани в хода на делото писмени и гласно
доказателства и СМЕ. По изложени съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение, като и ако въззивната инстанция намери че
следва да върне делото на първа инстанция за разглеждане на делото
съобразно направените искания вкл. за спиране на производството по
реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, то моли за такова. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна . С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.07.2023 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
2
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3