РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Кюстендил, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101825 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от С. Д. Г., ЕГН:
**********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, съдебен адрес: гр. К., ул. „Ц.“ №*,
ет.*, чрез адв. П. против „М. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „Д.“ №**, представлявано от Р. Е. К.
В молбата се сочи, че страните били в трудовоправни отношения по
силата на сключен трудов договор № 009 от 16.07.2015 год., като ищцата
изпълнявала длъжността „инженер проектант“.
Със Заповед №1/01.06.2021 год. трудовото правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие.
След прекратяването на трудовия договор не било изплатено
полагащото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2193,43 лв., за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, в което
страните са били в трудовоправни отношения.
С оглед горното се поддържа искане да бъде постановено съдебно
решение, с което бъде осъдено ответното дружество, да заплати на ищцата
следните суми: 2 193, 43 лв., за неизползвания платен годишен отпуск – 20
работни дни за 2016 г., 20 работни дни за 2017 г., 20 работни дни за 2018 г.,
20 работни дни за 2019 г., 20 работни дни за 2020 г. и 8 дни за 2021 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноските за
настоящото производство.
1
Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор. В него заявява, че признава иска. Счита, че доколкото имали
договаряне с ищцата сумата да й бъде изплатена разсрочено, не било дадено
основание за завеждане на иска и поради това следвало разноските да се
възложат върху ищцата.
В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си
представител, като последният поддържа исковата претенция и прави
изявление да бъде постановено решение при признание на иска.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от приложеното заверено копие от Трудов договор
№009/16.07.2015 г. между страните е възникнало трудово правоотношение,
като Г. е назначена при ответника на длъжност инженер проектант и
правоотношението е прекратено на 08.06.2021 г. със Заповед №001 на
работодателя.
По делото е представено заверено копие от трудовата книжка на
ищцата, епикриза, удостоверение за идентичност на имената, вписвания в
лична амбулаторна карта, справки от НОИ за изплатени парични обезщетения
и помощи, като от последните не се установява, ответникът да е изплатил
претендираните от ищцата суми.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предмет на делото е претенция по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Претенцията се признава от ответника, а ищецът желае съдът да постанови
решение при условията на чл. 237 от ГПК. В теорията се поддържа
становище, че направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното
право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието вече обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след
като е направено (чл. 237, ал. 4 ГПК). Ето защо и с оглед заявеното признание
съдът следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на
иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора,
респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно
да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – спр.
2
чл. 237, ал. 2 от ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на чл. 290 от
ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя
от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи
на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това
основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради
което не излага подробни мотиви по посоченото по-горе решение.
Единствено ще се посочи, че е неоснователен доводът, че ответникът не
е дал повод за завеждане на иск и следователно не бивало да му се възлагат в
негова тежест разноските в производството. Сумите се претендират за
вземания от преди няколко години, през които ответникът е бездействал – т.е.
не е престирал и дори и да е съществувала някаква устна договорка между
страните за плащане на задълженията, то с поведението си ответникът без
съмнение е дал повод за завеждане на иска, поради което ответникът ще бъде
осъден за разноски в настоящото производство.
Относно разноските и дължимите държавни такси:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК и доколкото са
изискани своевременно и е доказано плащането на разноски, то ответникът
ще бъде осъден да плати на ищцата сума в размер на 710 лв., представляващо
адвокатско възнаграждение.
На следващо място ответникът ще бъде осъден да плати държавна такса
по сметка на Районен съд – Кюстендил в размер на 50 лв., с оглед
обстоятелството, че ищецът по такива спорове е освободен от заплащане на
държавна такса – аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По обжалваемостта:
Настоящото решение може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от горните мотиви, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Д.“ №**, представлявано от Р. Е. К., да заплати на С.
Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, сума в размер на 2 193, 43
лв. /две хиляди сто деветдесет и три лева и 43 ст./, за неизползвания платен
годишен отпуск – 20 работни дни за 2016 г., 20 работни дни за 2017 г., 20
работни дни за 2018 г., 20 работни дни за 2019 г., 20 работни дни за 2020 г. и
8 дни за 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
завеждане на исковата молба – 06.10.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Д.“ №, представлявано от Р. Е. К., да заплати по
сметка на Районен съд-Кюстендил сумата 50 лв. представляваща държавна
такса по делото, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА „М. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Д.“ №**, представлявано от Р. Е. К., да заплати на С.
Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, сума в размер на 710
/седемстотин и десет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4