Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 25.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН А.
при участието на секретаря Марияна
Маркова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 11 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-1158-005030/26.10.2020
г. началник сектор ОД МВР – Перник, сектор Пътна полиция, е наложил на
жалбоподателя Д.А.А. административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за
нарушение на чл. 150 ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.
103 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗдВП, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 185 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното от фактическа
страна:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на 27.09.2020
г. бил съставен акт № 298152 за установяване на административно нарушение от
свидетеля И.П.И. в присъствието на свидетеля М.Р.З., срещу Д.А.А., за това, че
на 27.09.2020 г., в 10,15 ч., в гр. Земен, на ул. „Земенско кале“,
жалбоподателят, като водач на мотоциклет „Ямаха СЕ 03“, с рег. С6520Х, с посока
на движение към ФСМП – Земен, управлява процесния мотоциклет, собственост на А.Д.
А.,***, при подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп –палка по
образец (С8), същият не спира на посоченото място и продължава посоката си на
движение. Водачът е неправоспособен, а МПС не е преминало годишен технически
преглед.
В АУАН е отразено, че нарушителят
отказва да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на
свидетеля С.П.Н..
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00
лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лева за нарушение
на чл. 103 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗдВП.
По делото са разпитани
актосъставителят И.И. и свидетелят по акта М.З., които потвърждават
фактическата обстановка, описана в АУАН.
По делото е разпитан и свидетелят
С.Н., който сочи, че е бил уведомен по телефона от своите колеги за отказа на
жалбоподателя да подпише АУАН, но не е присъствал на мястото на съставяне на
акта.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което процесното наказателно постановление следва да бъде
отменено. Съображенията са следните:
От вписаните в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление данни
за самоличността на нарушителя Д.А.А. се установява, че същият е бил
непълнолетен към датата на извършване на нарушенията. Той е роден на *** г. и е
навършил пълнолетие на 12.11.2020 г., а нарушенията са извършени на 27.09.2020
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 15,
ал. 2 ЗАНН по отношение на непълнолетните административното наказание глоба се
заменя с обществено порицание. В случая съответните административни наказания
глоба не е можело да бъдат наложени на Д.А.А., тъй като към момента на
извършване на нарушенията той е бил непълнолетен и като такъв е следвало да
понесе съответната административнонаказателна отговорност. Нормата на чл. 3,
ал. 1 ЗАНН определя, че за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Определяйки
наказанието по реда, по който то се налага на пълнолетно лице, наказващият
орган е действал незаконосъобразно, като не е изпълнил вменените му задължения
по чл. 27, ал. 4 ЗАНН, а именно да прецени качеството на извършителя,
възможността същият да носи административнонаказателна отговорност и да му бъде
наложено съответното административно наказание. С неправилното определяне на
санкциите той е ограничил правото на защита на нарушителя, което се изразява в
конкретна невъзможност за него да разбере дали се явява субект на вменените
нарушения и на какво основание следва да бъде санкциониран.
Нарушаването на правото на защита
всякога се преценява като съществено процесуално нарушение, водещо до
необходимост от отмяна на атакувания административен акт.
Наред с това, съгласно чл. 40,
ал. 1 ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, актът се съставя в
присъствието на нарушителя, като чл. 40, ал. 2 от закона предвижда възможност
за съставянето на акт в отсъствие на нарушителя, когато е известен, но не може
да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето му. В разглеждания
случай, при съставянето на АУАН е допуснато нарушение, тъй като посочената
разпоредба предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя,
ако последният не може да бъде намерен или е бил поканен за съставянето му, но
не се е явил, поради което актосъставителят, след като извърши констатация и
събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно
нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта и съответно, само
при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Видно е от данните по делото, че това условие
не е изпълнено и няма данни жалбодателят да е бил редовно поканен за съставяне
на АУАН.
Следва също да се отбележи, че
незаконосъобразно АУАН е оформен с посочване, че нарушителят отказал да подпише
акта, което било удостоверено с подпис на един свидетел, доколкото последната
процедура е приложима единствено в хипотезата, когато нарушителят присъства при
съставяне на АУАН, но отказва да го подпише, а не тогава, когато изобщо
отсъства.
Поради това е следвало да бъда
проведена процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, а именно - АУАН е следвало да бъде изпратен чрез
съответната служба на нарушителя за предявяване и подписване. Впоследствие не
са изпълнени и изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН за предявяване и
връчване на препис от АУАН на лицето, срещу което е съставен. При това
положение административнонаказващият орган е бил длъжен на основание чл. 52,
ал. 2 ЗАНН да върне преписката на актосъставителя за предявяване и връчване на
АУАН. Вместо това, той е издал наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол.
По този начин, след като АУАН
веднъж е бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН – в отсъствие на
нарушителя и извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, то и отделно от това, при
нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, съставеният АУАН не му е бил предявен, като по
този начин жалбоподателят напълно е бил лишен от възможност да се запознае с
повдигнатото му административно наказателно обвинение, съответно – да вземе
участие в производството съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Предвид горните съображения
районният съд намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление
№ 20-1158-005030/26.10.2020 г. на началник сектор
ОД МВР – Перник, сектор Пътна полиция, с което на Д.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1,
т. 2, чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение
на чл. 150 ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 103 ЗДвП и
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗдВП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
Секретар:/И.С./