№ 198
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502854 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№296434/18.08.2021г., подадена от А1
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез адв.Б.Х., срещу решение
№262292/16.07.2021г., постановено по ГД №12625/2020г. на ВРС, 47 състав, в частта, в
която съдът е отхвърлил предявения от въззивното дружество срещу Л. СВ. П., ЕГН
**********, Варна, иск за осъждането да заплати на ищеца сумата 1017.84 лева,
представляващи неустойки, дължима по Рамков договор №********* от 15.03.2016г.,
сключен между ищеца и ответника, поради предсрочно прекратяване на договора за
моб.услуги и за невърнато техническо оборудване към предоставена ТВ услуга; за сумата
106.27 лева, неустойка по Договор за продажба на изплащане от 13.07.2016г.,
представляваща част от отстъпката от пазарната цена на предоставено устройство
COOLPAD MODENA DS Black Mat. Претендира се отмяна на решението на ВРС в
отхвърлителните части досежно неустойките и вместо това уважаване на исковете изцяло.
В жалбата се излага, че в атакуваната част постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че дружеството ищец е предоставило на ответника
електронни съобщителни услуги и продукти, срещу което ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащането им. Съдът неправилно е отхвърлил исковете за неустойка
1
като приел, че уговарящите ги клаузи са нищожни. Поддържа се, че съгласно чл.9 ЗЗД
договорения начин на прекратяване на договора е задължителен за страните, а това е
сторено в т.54.12 от ОУ на Мобилтел ЕАД, относими към процесните отношения, където се
предвижда автоматично едностранно прекратяване на договора при забава в изпълнение
задълженията на абоната повече от 124 дни. Поддържа се, че тази клауза отменя общата
разпоредба на чл.87 ЗЗД като прекратяването /развалянето/ на договора е автоматично, без
да се дължи уведомяване на абоната. Твърди се, че приетите по т.2 от споразумение с
Комисията за защита на потребителите, уговорки за лимитиране отговорността на абоната
до три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без ДДС, не се отнася за
сключените преди 01.07.2016г. договори с потребители, поради което неустойката може да
надхвърля този размер. При положение, че в случая размера на неустойката е ограничен до
трикратния размер на таксите, то не е налице противоречие със закона, в частност
уговорките не са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Подържа се, че размер на
неустойка за предсрочно прекратяване на договор, в размер на 84.96 лева и на неустойката
за възстановяване на част от цена на устройство, в размер на 106.27 лева, не противоречат
на закона и добрите нрави. Във ВЖ претенциите са конкретизирани, както следва:
Сумата от 84.96 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилна услуга за SIM карта с №****** съгласно чл.5.3.1 от приложение №1 от
13.07.2016г. – сумата представлява сбор на тримесечните такси от по 28.32 лева, за която
неустойка е издадена сметка №********* от 22.06.2017г.;
Сумата от 106.27 лева – неустойка за възстановяване на част от отстъпката от
пазарната цена на крайно устройство Апарат COOLPAD MODENA DS Black Mat,
предоставено по договор за продажба на изплащане от 13.07.2016г. в пакет с мобилни
услуги за SIM карта с посочения по-горе телефонен номер, съгласно чл.5.3.2 от приложение
№1 от 13.07.2016г. във вр.чл.3 от договор за продажба на изплащане. За тази неустойка е
издадена сметка №********* от 22.06.2017г.
Поддържа се, че в настоящия случай договорът за услугата по сим картата е
прекратен на 22.06.2017г. по инициатива на абоната. На ответника е било продадено
устройство в пакет с мобилна услуга за sim карта с посочения номер съгласно приложение
№1 от 13.07.2016г. За това са представени договорът за продажба на изплащане, Приемо-
предавателен протокол и гаранционна карта на устройството, където е посочен и номера на
картата. Договорът е прекратен 386 дни преди изтичане на срока му на 13.07.2018г. С всеки
ден до края на срока неустойката прогресивно намалява като във ВЖ е посочен в таблица
начинът на изчисляването до сумата от 106.27 лева. Неправилно съдът бил приел
неравноправност на тази клауза при положение, че се касае за отстъпка и преференциална
цена. Поради виновното неизпълнение на договора се претендира възстановяването на тази
отстъпка.
С ВЖ се претендира и сумата 100 лева, неустойка за възстановяване стойността на
невърнато техническо оборудване, предоставено към ТВ услуга по договор за пакетна
услуга съгласно чл.5.3.2 от Приложение №1 от 15.03.2020г. След прекратяване на договора,
2
независимо от причината за това, абонатът се задължава да върне предоставеното му
оборудване в пълна изправност. Ако не изпълни това задължение, дължи обезщетение по
ценоразпис на моб.оператор съгласно т.4.1. от приложение №1 – видно от двустранно
подписан между страните приемо - предавателен протокол от 15.03.2016г. за предоставено
устройство. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за връщане на това
устройство.
С жалбата не се правят доказателствени искания. С жалбата не се твърдят допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Л.П. чрез
пълномощника адв.Р.Р., за неоснователност на ВЖ. Моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част. Претендират се сторените в
съдебното производство разноски.
Въз основа на определение на ВОС от 26.10.2021г., постановено по предходно
образуваното ВТД №2559/2021г., на въззивника са дадени указания за отстраняване на
пречките по движение на делото с довнасяне на дължимата държавна такса. Указанията на
съда са изпълнение. След изпълнението, въззивната жалба е образувана в настоящото ВТД
№2854/2021Г. на ВОС, ТО.
Съобразно дадени от въззивния съд указания, въззивникът с молба от 22.12.2021г. е
посочил, че обжалва отхвърлителното решение на ВРС по ГД №12625/2020г. частично,
единствено в изрично посочените части, а именно: за сумата от 84.96 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга; за сумата от 106.27 лева – неустойка
за възстановяване на част от отстъпка от пазарната цена на крайно устройство, предоставено
по договор за продажба на изплащане от 13.07.2016г. в пакет с мобилна услуга по посочен
тел.номер както и в частта за сумата от 100 лева – неустойка за възстановяване на част от
стойността на невърнато техническо оборудване. /л.12, въззивно дело/
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК и производството по нея е допустимо.
В съдебно заседание въззивникът А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна Л.П., редовно уведомена, не се явява лично, но се представлява
от адв.Р.Р., който поддържа оспорването на жалбата.
За да се произнесе по въззивната жалба съдът съобрази, че производството е било
образувано пред ВРС по искова молба на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу Л.С. П., за осъждане
на ответницата да заплати следните суми: сумата от 591.84 лева – главница; 184.35 лева –
лихва за забава в размер на законната, изчислена върху главницата, считано от 21.01.2017г.
до 04.05.2020г., сумата от общо 1 124.11 лева, представляващи предвидени в договора
неустойки; законна лихва върху сумите от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
11.05.20г. до изпълнение на задължението ведно с разноските по делото.
Предявените искове са били конкретизирани допълнително като същите се базират на
3
следните твърдения на ищеца: на ответника са предоставени ел.съобщителни услуги
съгласно Рамков договор от 15.03.2016г., включващ предоставена фиксирана телефонна
абонаментна услуга с №**********, фикс.телефонна услуга с №**********, мобилна
абонаментна услуга за sim карта с телефонен номер **********, пакетна услуга фиксиран
интернет и телевизия и мобилна аб.услуга за SIM карта с телефонен №******, за които са
издадени фактури за периода от 26.12.2016г. до 23.06.2017г. вкл. със законна лихва върху
главницата, считано от 11.05.2020г. до изплащане на дълга. Твърди се, че е налице
основание за длъжника да заплати неустойка по Рамков договор от 15.03.2016г. за
предсрочно прекратяване на предоставение ел.услуги и за невърнато техническо оборудване
към предоставена телевизионна услуга. Претендират се и дължими месечни вноски в общ
размер от 89.64 лева за предоставен апарат на изплащане по договор за продажба на
изплащане №1/13.07.2016г., за който са издадени фактури в периода от 26.12.2016г. до
24.07.2017г. вкл. ведно със законните лихви върху главницата, считано от 11.05.2020г. до
изплащането. Във връзка с този договор се претендира и сумата 106.27 лева, представляваща
дължима неустойка по договор за продажба на изплащане от 13.07.2016г., представляваща
отстъпката от пазарната цена на предоставеното устройство.
Исковете са своевременно оспорени с отговор на исковата молба ведно с въведени
възражения за неоснователност, погасяване по давност и нищожност. Същите възражения се
поддържат и с отговора на въззивната жалба.
Въз основа на изложеното въззивният съд, като съобрази събраните вече
доказателства по делото, твърденията и доводите на страните, в пределите на въззивното
производство, намира за установено следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
легитимираната страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в
преклузивния срок. По отношение депозирания отговор съдът констатира, че е постъпил в
срок, от упълномощен процесуален представител на страната. Дадените от въззивния съд
указания са били надлежно изпълнени.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Решението е обжалвано отчасти в отхвърлителната му част, в която съдът е
отхвърлил исковете за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за електронни
мобилни услуги по вина на абоната и за невърнато техническо оборудване както и за част от
отстъпката от пазарната цена на предоставено крайно устройство до размера на посочените
в уточняваща молба към ВЖ суми.
Страните не са въвеждали нови твърдения и възражения във въззивното
4
производство, не сочат нови доказателства.
Исковите претенции са предявени по реда на чл.415, ал.3, предл. второ от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Предявените претенции касаят договорни неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за ел.мобилни услуги и за неизпълнение на
задължения по договорите за допълнителни услуги /вкл.закупени устройства/.
По заявените претенции въззивният съд по същество достига до следните правни
изводи:
По претенцията за неустойка в размер на 84.96 лева:
Въпреки оспорването на предявените искове, ответникът не е ангажирал
доказателства за плащане на претендираните абонаментни такси и неустойки както и не е
установил, че операторът го и лишил или не му е предоставил предвидените услуги –
ел.съобщителни услуги, интернет и съответните устройства за осъществяването им.
Решението на първата инстанция, с което съдът е присъдил в полза на ищеца вземания,
основани на договора за моб.услуги не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което
и настоящата инстанция следва да съобрази обективните предели на силата на пресъдено
нещо.
Предмет на иска е уговорена в договора неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за моб.услуги по вина на абоната. Ищецът не е ангажирал доказателства за
прекратяването на договора с изрично изявление до ответника като се е позовал единствено
на т.54 от Общите условия, приети от насрещната страна. Съгласно същата, Мобилтел има
право да прекрати едностранно договора при неплащане на дължими суми след изтичане
срока за плащане /т.54.1/ както и автоматично договорът се счита прекратен в случай на
забава в плащането на дължимите суми от абоната/потребителя в продължение на повече от
124 дни. Независимо от горното, съдът намира, че се установява и прекратяване на договора
с изтичане срока му на действие към датата на подаване на заявлението на 11.05.2020г., тъй
като същият е сключен със срок на действие до 07.2018г. Същевременно, ответникът не е
установил заплащане на дължими по договора суми в сроковете за доброволно изпълнение
след издаване на фактурите или дори след това. Получаването от потребителя на фактурата
с обективираното в нея задължение не е необходимо условие за изплащане на задълженията
съгласно т.26.4 от ОУ. С оглед на горното, следва да се приеме, че е настъпило условието за
прекратяване на договора по т.54.12 от ОУ на оператора – забава повече от 124 дни.
Съгласно представен протокол от 21.04.2016г. по гр.дело №12268 по описа за 2014г.
на СГС, ГО, между Мобилтел ЕАД /праводател на ищеца/ и Комисията за защита на
потребителите е сключено споразумение, с което се приема, че дължимата неустойка по
договорите за ел.съобщителни услуги /мобилни и фиксирани/ при прекратяване или спиране
на достъпът до мрежата по инициатива или по вина на абоната, когато последният е
физическо лице, се ограничава до размера от три месечни абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Именно въз основа на това
одобрено от съда споразумение ищецът, сега въззивник, претендира неустойка в размер на
5
84.96 лева, за предсрочно прекратяване на договора за моб.услуга за sim карта с №******
съгласно чл.5.3.1 от Приложение №1 към договор от 13.07.2016г.
Съгласно цитираната клауза от Приложението, при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, същият дължи заплащане на неустойка, а в случай че е
физически лице, неустойката е в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента по техния стандартен размер без отстъпка, но не повече от трикратния им
размер. Тъй като в цитираната клауза изрично е предвиден краен предел на неустойката и
същата не е съизмерима с дължимите до края на договора месечни вноски, съдът намира, че
същата не противоречи на добрите нрави както и на разпоредби от ЗЗП. В този смисъл,
същата е действителна и обвързва страните. Друг извод не следва и при съобразяване на
общия срок на договорите от две години, т.е. от 13.07.2016г. до 13.07.2018г. Съдът намира,
че формулираната по този начин неустойка не се явява прекомерна, не създава неравновесие
в правата и задълженията на двете страни в правоотношението по см.на чл.143 ЗЗП и не
надхвърля присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Поради
изложеното, съдът намира, че искът за сумата от 84.96 лева следва да бъде уважен.
Предявеното вземане не се явява погасено по давност съгласно релевираното и
поддържано от ответника възражение за погасителна давност съгласно чл.111, б.б ЗЗД,
считано от падежа за плащане на сумата по сметка №**********/22.06.2017г. до момента на
подаване на заявлението на 11.05.2020г.
Поради различните правни изводи на въззивния състав, решението на РС следва да
бъде отменено в тази част и вместо това претендираната неустойка присъдена на
въззивника.
По иска за неустойка в размер на 106.27 лева: Сумата се претендира като неустойка
за възстановяване на част от отстъпката от пазарната цена на крайно устройство Coolpad
Modena DS Black MAT 35 23m със сериен №866758025477924, предоставено на абоната по
договор за продажба на изплащане от 13.07.2016г. в пакет с мобилни услуги за сим карта
№******, съгласно чл.5.3.2 от Приложение №1 от 13.07.2016г. вр.чл.3 от договора за
продажба на изплащане. Същото вземане е обективирано в сметка от 22.06.2017г.
Съгласно представените по делото и неоспорени относно тяхната автентичност
писмени доказателства – Договор №*********/13.07.2016г. /по заповедното досие/, имащ
характера на рамков договор между страните; Приложение №1/13.07.2016г. за условия за
ползване на тарифни планове на Мтел, Приложение №2 – погасителен план към договор за
продажба на изплащане от същата дата, допълнение към приложение №1 за избор и условия
на роуминг план, приложение №3 с ценоразпис на допълнителни ел.съобщ.услуги,
допълнение към приложение №1, Гаранционна карта за описания по-горе апарат, приемо-
предавателен протокол за закупено крайно устройство /посоченото по-горе/ и Договор за
продажба на изплащане от 13.07.2016г., съдът намира че се установява предоставянето на
потребителя Л. СВ. П. на посоченото крайно устройство при цена от 49.99 лева без ДДС.
Приложените документи са подписани от абоната и подписът не е оспорен от ответника. Не
са ангажирани доказателства за изплащане предвидената в чл.5.3.2 от Приложение №1 към
6
договора, сума, представляваща „част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства/закупени или предоставени на лизинг/,
съответстваща на оставащия срок на договора“. Предпоставката за възникване на това
задължение, неустоечно по своя характер, е разгледана по-горе като съдът не намира за
необходимо да я обсъжда отново. Приема, че договорът е бил прекратен на основание
т.54.12 от ОУ, действащи между страните.
Независимо от това, съдът намира, че този иск е неоснователен. По отношение на
неустойката за предоставеното на изплащане мобилно устройство при преференциални
условия, представляваща стойността на получена от абоната отстъпка от пазарната цена,
ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е предоставил устройството на
преференциална цена. Ако съдът приеме, че това е установено посредством приемо-
предавателния протокол от 13.07.2016г. и приложение №1 към договора – т.5.3.2 от същото
– то по делото не е представена последната актуална ценова листа на оператора към
момента на прекратяване на договора или каквато и да е ценова листа, от която да се
установи наличието на основание за начисляване на неустойката, а още по-малко нейният
размер, съотв.наличието на отстъпка. Не са налице и данни абонатът да е бил информиран
за начина на формиране размера на неустойката в този случай. Още повече, че се касае за
част от разликата между пазарна цена и преференциална цена. Въз основа на
ангажираните от ищеца/въззивник доказателства, при правилно указана му доказателствена
тежест, не се установява от каква начална пазарна цена е направена отстъпка в размер на
200.98 лева и как е изчислена претенцията за компенсаторната неустойка. Ето защо в тази си
част вторият установителен иск е неоснователен.
В допълнение съдът намира клаузата и за неравноправна и нищожна на основание
чл.143 ЗЗП, тъй като не позволява на абоната да прецени икономическите последици от
сключването на договора и задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка като позволява на
търговеца да променя тези условия едностранно без същите да са разяснени предварително
на абоната. В договора липсва каквото и да е обяснение и методика за изчисляване на тази
неустойка. Искът в тази част подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
По претенцията за сумата от 100 лева: Сумата се претендира като неустойка за
възстановяване стойността на невърнато техническо оборудване, предоставено към
телевизионна услуга по договор за пакетна услуга №200880114666 съгласно чл.5.3.2 от
Приложение №1 от 15.03.2020г., за което е издадена сметка от 22.06.2017г.
Съгласно чл.5.3.2 от Приложение №1от 15.03.16г. за условия за ползване на
комплексна услуга –фиксиран интернет и цифрова телевизия, е предвидено, че при
прекратяване на договора, което и да е оборудване, предоставено от оператора на абоната
следва да бъде върнато в изправно състояние като ако последният не го върне /или същото е
в неизправно състояние/, операторът има право да получи обезщетение в размер стойността
на оборудването, съгласно действащ ценоразпис. Съгласно т.4 от приложението,
устройството се предоставя временно, за ползване в срока на договора, след което се дължи
7
връщането му.
Искът е неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства
за предаване на цитираното крайно устройство на потребителя – липсва приемо-
предавателен протокол за предаване, подписан от ответника. Приложените по делото съдът
не може да отнесе към предявената претенция поради начина на индивидуализиране. Ако
се приеме, че относимо е приложение №1/15.03.2016г. за предоставяне на комплексна
услуга /пакет/, то с оглед фиксираната в него заплатена от абоната инсталационна такса,
може да се приеме, че е извършено монтирането на устройство за цифрова телевизия –
медиен център за цифрова телевизия. Независимо от това, съдът намира, че по делото не е
приложен предвиденият в чл.4.1 от приложението приемо-предавателен протокол с
посочване на конкретното устройство. Ако се приеме, че такъв протокол е приложеният на
л.46 по делото, макар ищецът да не е индивидуализирал устройството в достатъчна степен,
то искът отново се явява недоказан. Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не е
представил доказателства за действащия ценоразпис на оператора с цената на съответния
модем/рутер или др.устройство, подлежащо на връщане. Това прави безпредметно
обсъждане на останалите правни доводи за нищожност на договорната клауза. Поради
изложеното, въззивният съд достига до идентичен резултат макар поради различни от
първата инстанция, правни изводи.
С оглед на изложеното, решението на първата инстанция следва да бъде частично
отменено единствено в частта за претендираните абонаментни такси в трикратен размер и
потвърдено в останалата обжалвана част.
Поради частичното уважаване на жалбата, в полза на въззивника следва да бъде
присъдена съответна част от сторените пред въззивния съд разноски до размера на 14.58
лева, на основание чл.78 ГПК. В полза на пълномощника на въззиваемата страна адв.Р.
следва да бъдат присъдени съответна на отхвърлената част от жалбата, част от
възнаграждението му, или сумата от 212.48 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, които следва
да бъдат изплатени на адв.Р., на основание чл.38 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262292/16.07.2021г., постановено по ГД №12625/2020г. по
описа на ВРС, 47 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД,
ЕИК *********, София, чрез адв.Б.Х., за осъждане на Л. СВ. П., ЕГН **********, Варна, да
заплати на ищеца сумата от 84.96 лева, част от общо отхвърлена сума за 1017.84 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM
карта с тел.№****** съгласно чл.5.3.2 от Приложение №1/13.07.2016г. като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Л. СВ. П., ЕГН **********, Варна ДА ЗАПЛАТИ на А1 БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, София, сумата от 84.96 лева, част от претендирана неустойка в общ
8
размер на 1017.84 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилна услуга за SIM карта с тел.№****** съгласно чл.5.3.2 от Приложение
№1/13.07.2016г., съизмерима с трикратния размер на месечна абонаментна такса, на
основание чл.92 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.дело №12625/2020г. на 47 състав на ВРС в
останалата обжалвана част, а именно в частта, в която съдът е отхвърлил исковете на А1
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, за осъждане на Л. СВ. П., ЕГН **********,
Варна, да заплати на ищеца сумата от 106.27 лева, представляваща неустойка по договор за
продажба на изплащане от 13.07.2016г., съизмерима с част от отстъпката от пазарна цена на
предоставено устройство COOLPAD MODENA DS Black Mat както и в частта за сумата от
100 лева, представляващи част от общо отхвърлена неустойка в размер на 1017.84 лева,
неустойка за невърнато техническо оборудване.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, да заплати на
пълномощника на ответника адв.Р.Р. от ВАК, възнаграждение в размер на 212.48 лева,
представляващо разноските за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, т.3
от ЗАдв.
ОСЪЖДА Л. СВ. П., ЕГН **********, Варна ДА ЗАПЛАТИ на А1 БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, София, съответна част от сторените във въззивна инстанция разноски
до размера на 14.58 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9