Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1442
гр. Бургас, 31.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД
№ 3258 по описа на РС - Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Никова къща” ЕООД, ЕИК
********* срещу Наказателно постановление № 02-0001510 от 19.01.2018 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено
нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят излага твърдения, че НП не е било надлежно
връчено, поради което му е било нарушено правото на защита. Жалбоподателят,
редовно уведомен, представлява се от адв. К.. Поддържа жалбата и доразвива
изложените в нея доводи. Сочи, че лицето К.Е.К.на 10.10.2017 г. в 11 часа не е
имал качеството на работник.
Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва
жалбата като неоснователна, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като счита за безспорно доказан и установен съставът на нарушение
по чл. 63, ал. 2 КТ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.10.2017
г. в 11:00 часа, свидетелката К.Г. в
качеството си на старши инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Бургас заедно с други служители от дирекцията е извършила проверка
на обект – саниране на жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I“ бл. 111. На място на установените да полагат труд лица в това число и
лицето К.Е.К., който извършвал почистващи дейности бил връчен за попълване на
данни списък на работещите. В списъка лицето К. собственоръчно декларирал, че
работи с работно време от 8 до 17 часа, с трудово възнаграждения в размер на
460 лева. На 20.11.2017 г. била извършена проверка от свидетелката Г. на
представени от дружеството-жалбоподател документи. При проверката на
представените документи (трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП) се установило, че между лицето К.Е.К.и дружеството
– жалбоподател е бил сключен трудов договор на 10.10.2017 г., който е бил
регистриран в НАП на 10.10.2017 г. в 14:17:05 часа. Установило се, че на 10.10.2017
г. в 11:00 часа К. бил допуснат да полага труд на обект саниране на жилищна
сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ бл. 111 преди да
му бъде предоставено копие на уведомлението за регистриран в НАП трудов
договор.
За констатираното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
02-0001510 от 20.11.2017 г., а впоследствие било издадено и наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на
свидетелката Г. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда”), в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за отмяна на НП
поради нередовност на връчването му. Връчването на НП има за цел установеният
като нарушител да се запознае с наложеното му наказание за вменените му с АУАН
факти, както и да се гарантира правото на защита на нарушителя, което да
упражни ако реши чрез обжалване. В случая не е било нарушено правото на защита
на жалбоподателя, тъй като същият е подал жалба срещу процесното НП, изложил е
възражения срещу отразеното в НП, т.е. организирал е защитата си.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ,
която разпоредба предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, както и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че дружеството
-жалбоподател в качеството си на работодател е извършило нарушението, за което
му е съставен акт и съответно издадено наказателното постановление, предмет на
обжалване в настоящото производство. От доказателствата се установява, че между
дружеството – жалбоподател и лицето К. е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен трудов договор от 10.10.2017 г. По делото не е
спорно между страните, че в деня на проверката 10.10.2017 г. в 11:00 часа лицето
К. е било установено да полага труд при саниране на бл. 111 на ул. „Цар Симеон I“ в гр. Бургас. Спорен е въпросът дали възникналото
правоотношение на 10.10.2017 г. в 1:00 часа между жалбоподателя и К. е трудово
или може да бъде уредено със сключен граждански договор, представен по
делото.
От показанията на свидетелката Г. се
установява, че в деня и в часа на място в обекта (10.10.2017 г. в 11 часа)
лицето К.К. е работило на обекта, като е извършвал почистващи работи. Отделно
от това видно от списък на работещите на проверявания обект, К. собственоръчно
се е вписал като е посочил длъжност, трудово възнаграждение, работно време и се
е подписал. Също така в представена по делото книга за инструктаж по
безопасност и здраве на 10.10.2017 г. лицето К.К. е вписан като инструктиран за
работа на скеле. Настоящият състав намира, че посочените по-горе обстоятелства сочат
на възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и К., което е следвало
да бъде уредено със сключен писмен трудов договор, а не граждански. Самият К. е
декларирал в списъка на работещите елементи на трудово правоотношение, а именно
длъжност, трудово възнаграждение и работно време. Гражданският договор не може
да регламентира възникналото между жалбоподателя в качеството му на работодател
и лицето К., предоставящ работна сила, трудово правоотношение.
В показанията си свидетелката Г.
посочва, че на 10.10.2017 г. в 11:00 часа К.К. е извършвал работна дейност на
обекта. От доказателствата обаче се установява, че сключеният между К. и
жалбоподателя трудов договор е бил регистриран в НАП на 10.10.2017 г. в 14:17:05
часа. Следователно на 10.10.2017 г. в 11:00 часа К. е бил допуснат да полага
труд на обект саниране на жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I“ бл. 111 преди да му е било връчено уведомление за регистриран в НАП
трудов договор.
В разпоредбата на чл. 415в от КТ
законодателят е регламентирал привилегирован състав, който предвижда по-ниски
наказания за случаите, квалифицирани като маловажни, като изрично в ал. 2 на
същата разпоредба е предвидено, че нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, каквото е процесното
нарушение, не представлява маловажен случай. Изменението на чл. 415в КТ с
въвеждането на ограничението в ал. 2 е в сила от 2012 г., а процесното нарушението е извършено
през 2017 г. и следователно попада в обхвата на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Ето защо
случаят не може да се квалифицира като маловажен.
За извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. Настоящият състав счита
определеният размер на наложеното на жалбоподателя наказание за необосновано
висок, с оглед липсата на посочени в наказателното постановление отегчаващи
обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание в размер над предвидения в
закона минимум. Съдът счита, че с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства,
а именно липсата на данни за предходни нарушения, на жалбоподателя следва да се
наложи наказание „имуществена санкция” в предвидения в разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ минимум от 1 500 лв. Съдът
намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”,
като размерът се намали от 3000 лв. на 1 500 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0001510 от 19.01.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „Никова къща”
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ
му е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв., като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС