Решение по дело №336/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 229
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 10 юни 2019 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20194400500336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      гр.Плевен,  10.06.2019 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                     

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в закрито заседание на  десети юни през две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

                                        Председател:  ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                              Членове:   РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело  № 336 по описа за 2019 г.,   за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

         Образувано е въз основа на постъпила жалба от Д.И.М. -  длъжник в производството по изп.дело №  2018***0401219 по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н., с район на действие ОС-Плевен, подадена чрез пълномощника адв. С.Т. ***, срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху банковата сметка на длъжника  в „Банка ДСК“ ЕАД. В жалбата са изложени оплаквания, че по същата сметка е постъпила сума в размер на 654,74 лв. от  ДФ „Земеделие“,  с които средства е недопустимо да се удовлетвори вземането на взискателя, тъй като те са несеквестируеми. Претендира се отмяната на действията на частния съдебен изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, представляващо преведената по банковата сметка на длъжника сума от ДФ „Земеделие“ в размер на 654,74 лв.

          Към жалбата са приложени документи като писмени доказателства – регистрационна карта на земеделски стопанин, издадена на Д.И.М. на 13.02.2018 г.; извлечение от сметката на Д.М. в „Банка ДСК“ ЕАД за периода 01.12.2018 г. до 10.04.2019 г.

           В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство – „ОТП Факторинг България“  ЕАД  гр. София, чрез пълномощника юрк. С.З.,  в които се поддържа довод за недопустимост на жалбата като просрочена и алтернативно за нейната неоснователност.

          Представени са писмени мотиви от частния съдебен изпълнител Ц.Н..

          Настоящият състав на Плевенски окръжен съд намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство и предметът на обжалване – насочване на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо чрез запор върху паричните суми по банковата му сметка,  се обхваща от основанията на чл. 435, ал. 2, т.2  от ГПК за обжалване действията на съдебния изпълнител, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следните съображения:

          От данните по приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София /като  частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на сключен договор за цесия/, въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на кредитора  по ч.гр.д. № 46/2013 г. по описа на Районен съд – Левски, срещу длъжниците Д.И.М. и Н. И.М., и двете от гр. Белене.

        По искане на взискателя, със запорно съобщение до трето задължено лице частният съдебен изпълнител е наложил запор по всички сметки на длъжника Д.И.М. в „Банка ДСК“ ЕАД /Запорно съобщение изх.№ 14414/18.07.2018г./.

        С писмо от 10.04.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ Ц.Н., че е изпълнила частично наложения запор по цитираното по-горе запорно съобщение, но преведените по запора средства са постъпили по сметката на длъжника Д.И.М. с наредител ДФ „Земеделие“ и с основание „ССПП 2018 ********** SEBSBGFZ **********“ и „СЕПП 2018 ********** SEBSBGFZ **********“, при което, ако същите не подлежат на принудително изпълнение, банката моли ЧСИ да бъдат възстановени по сметката на длъжника.

        Изложените в писмото на „Банка ДСК“ ЕАД данни се установяват и от приложеното към жалбата извлечение от сметката на длъжника Д.И.М. в същата банка, от което е видно също така, че сумата в размер на 654,74 лв. е била преведена от ДФ „Земеделие“ на 05.04.2019 г. 

        Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 8 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

         Установено е по делото, че длъжникът Д.И.М. има качеството на земеделски стопанин и е получила от ДФ „Земеделие“ сума в размер на 654,74 лв. по сметката й в „Банка ДСК“ ЕАД, върху която сметка е наложен запор за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело. Посоченото основание за това плащане е „СПП 2018“.

          Държавен фонд „Земеделие“ подпомага финансово регистрираните земеделски стопани за изпълнение на описаните в чл. 12, ал. 1 от ЗПЗП дейности, като им предоставя субсидии въз основа на схеми и мерки за подпомагане – арг. чл. 11, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 12, вр. чл. 13 ЗПЗП.

           В случая дейността на жалбоподателката като земеделски стопанин  се явява основание за финансово подпомагане по реда на ЗПЗП, а посоченото основание за извършеното плащане в нейна полза от ДФ „Земеделие“ по банковата й сметка обосновава извод, че същата е получила финансиране по Схема за преразпределително плащане /СПП/, която е сред регламентираните   в чл. 38а от ЗПЗП схеми за директни плащания.

           Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че макар и плащанията от ДФ „Земеделие“, извършвани и по посочената схема за подпомагане на земеделските производители от фондовете на ЕС, да са публични /чл. 17а от ЗПЗП/, то същите не са част от държавния бюджет на страната ни /неговата структура е определена в чл. 42 – чл.44 от ЗПФ/. Въпреки това обаче, изхождайки от уредбата на финансовите средства, предоставяни в изпълнение на реализирането на общата селскостопанска политика на ЕС /като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и контрол/ - Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г., следва да се приеме, че те се подчиняват на същия режим като средствата от държавния бюджет. Аргументите, които и настоящият състав споделя, са изложени в решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 4666/2016 г. на ВКС, III г.о., в следния смисъл: Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие“ е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми.

         Следва да бъде посочено също така, че цитирания по-горе Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. е акт с общо приложение, съгласно чл. 288 ДФЕС, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

         Съгласно т.13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несеквестируеми вземания или вземания, по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпление.

         В този смисъл постъпилата от ДФ „Земеделие“ сума в размер на 654,74 лв. по банковата сметка *** длъжника Д.И.М. е несеквестируемо вземане и подлежи на връщане от ЧСИ на жалбоподателката.

           Предвид гореизложените съображения, окръжният съд счете, че следва да бъдат отменени  действията на ЧСИ по насочване  на принудителното изпълнение върху  несеквестируемо вземане  на длъжника, изразяващи се в наложен запор върху банкова сметка на Д.И.М. в „Банка ДСК“ ЕАД по отношения на плащанията, извършени в нейна полза от ДФ „Земеделие“.

          Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

           ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** на НК, с район на действие Окръжен съд – Плевен, по насочване на принудителното изпълнение по изп.дело № 2018***0401219 върху несеквестируемо имущество /вземане/ по смисъла на чл. 444, т. 8 от ГПК на длъжника, изразяващи се в наложен запор върху банковата сметка на длъжника Д.И.М. в „Банка ДСК“ ЕАД по отношение на постъпилите по същата сметка плащания от ДФ „Земеделие“.

          Решението е окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: