РЕШЕНИЕ
№…
25.10. 2018г. гр.П.*
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.*
СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №621 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П.* е образувано на основание въззивна жалба от М.И.Х. срещу Решение № 1057/ 04.07.2018 г. по гр.д. № 1937/ 2018 г. по описа на П.* ския районен съд.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 , пр. 3 ЗЗД вр. чл.40 ЗЗД вр. чл.18 ЗАЗ, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата И.М.К. е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението на районния съд да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното
решение районният съд е прогласен а
нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД Договор за аренда на недвижим имот
земеделска земя, вписан в
Службата по вписвания - гр.П.* по
местонахождение на имотите, с акт №**, том **, вх.рег. №** от 18.11.2016г.,
сключен между М.И.Х. като пълномощник на П. И. П.като арендодател и М.И.Х. като
арендатор, по силата на който арендодателя предоставя на арендатора за временно
и възмездно ползване недвижими имоти – земеделска земя, находящи се в землището
на с.В.– имот № **с площ от 7,399
дка, имот № //*с площ от 1,581 дка, имот № ****с площ от 1,225 дка; имот № **с
площ от 25,137 дка, имот №**с площ от 26,486 дка, имот № 1000010 с площ от 14,739 дка, имот № *с площ от 9,790 дка, имот №
**с площ от 0,207 дка, за срок от 20 стопански години, считано от
01.10.2017г. срещу арендно плащане в размер на 25 лева за декар ПОРАДИ
ПРОТИВОРЕЧИЕ С ДОБРИТЕ НРАВИ.
Със същото решение на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗАдв М.И.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на
адвокат Е.М. *** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и да заплати по сметка на ПлРС разноски за
държавна такса в размер на 89,98 лева съобразно арендното плащане върху земеделските имоти за една стопанска
година, както и 120 лева за назначена експертиза.
Въззивният съд счита, въз основа на събраните по делото доказателства, че обжалваното решение е НЕДОПУСТИМО по следните съображения:
Видно от доказателствата по делото пред районния съд е предявен иск за обявяване нищожността на договор за аренда , сключен между П. И. П.чрез пълномощника му М.И.Х. като арендодател и лично от М.И.Х. като арендатор. Действителността на този договор е предмет на иска пред районния съд с правно основание чл. 26, ал. 2 , пр. 3 ЗЗД.
От исковата молба става ясно, че искът е предявен само срещу М.И.Х., но не и срещу арендодателя П. И. П.. Съдът счита, че е налице необходимо другарство по отношение на страните по договора за аренда, когато ищец е трето лице по отношение на договора, както е в настоящия случай. Това е така, тъй като решението ще има действие и отражение върху договора и правоотношенията на страните по договора независимо, че една от страните не е участвала в исковото производство. Това би довело нарушаване правото на защита на неучаствувалата страна, което е недопустимо с оглед принципа на равнопоставеност на страните в гражданското съдопроизводство. В този смисъл е Решение № 273 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 506/ 2012 г., ІV г.о., ГК , постановено по реда на чл. 290 ГПК (отм.) съгласно което когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителността на договор, страните по него са необходими другари. В този случай поради неделимостта на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и едната да не е участвувала в съдебния процес. С оглед на това предявяването на иска срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът следи служебно.
В конкретния случай искът е предявен само срещу арендатора, но не и срещу арендодателя, който е страна по договора за аренда, чиято действителност се оспорва и в този случай исковата молба е нередовна и би следвало районният съд да я остави без движение с указания за предявяване на иска срещу всички страни по договора за аренда. От данните по делото става ясно, че районният съд не е извършил тези процесуални действия и е решил въпроса по същество без участието като ответник на арендодателя, т.е. при нередовна искова молба поради неучастието на страна, която е необходим другар в процеса.
Въззивният съд счита, че следва решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на районния съд за разглеждането му от друг съдебен състав, като бъде извършена проверка по редовността на исковата молба досежно участието на страните по договора за аренда като ответници по иска и в тази връзка исковата молба да бъде оставена без движение. Въззивният съд счита, че не следва във въззивното производство да бъде оставено исковата молба без движение, тъй като е налице неучастие на страна в първоинстанционното производство и участието и за първи път едва във въззивното производство би я лишило от възможността да извърши съответните процесуални действия, с които разполага ответникът в първоинстанционното производство. В тази връзка съдът спазва ТР №1/ 09. 12 .2013 г. по т. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 съгласно което въззивният съд , макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното от него решение са недопустими. Връщането на делото на въззивния, а не на първоинстанционния съд би довело до недопустимо ограничаване на защитата на новоконституираната страна, като се имат пред вид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на ограничения въззив.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено, като делото следва да бъде върнато на районния съд за разглеждане от друг съдебен състав, който следва да извърши проверка редовността на исковата молба досежно участието на всички страни по договора за аренда като ответници и да предприеме необходимите действия за отстраняване на тези нередовности.
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва въззваемата страна да бъде осъдена да заплати на въззивника направените във въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 45 лева внесена сума държавна такса за въззивно обжалване.По отношение на разноските в първоинстанционното производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при приключване на производството.
По изложените съображения и на основание чл.270, ал.3 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО Решение № 1057/ 04.07.2018 г. по гр.д. №
1937/ 2018 г. по описа на П.* ския районен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на П.* ския районен съд за
разглеждане от друг съдебен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д.№ 621/
2018 г. по описа на П.* ския окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл.78, ал.3 ГПК И.М.К. с ЕГН********** да заплати на М.И.Х. с ЕГН********** направените по
делото разноски във въззивната инстанция в размер на 45 лева внесена държавна
такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: