№ 137
гр. гр.Н. 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100807 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу КР. П. Г. са предявени искове по
чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 106,.. лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, както и на сумата от 21,24 лв. – лихва върху
главницата за периода 27.09.2018г. – 18.01.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК
услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 02.08.2014г. – 02.09.2019г. до
имот, находящ се в гр. Н. ж. к. „............ гараж, аб. № ............. Изложено е, че ищецът и ответникът
са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания
отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат
на 106,.. лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури. Наведено е, че в полза на ищеца е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 119/21г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С тези
доводи до съда е отправено искане да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповедта. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника КР. П. Г. не е депозиран отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответниците. Съображенията
за този извод са следните:
Ответницата КР. П. Г. е получила препис от исковата молба и приложенията към нея на
02.08.2021. (чрез установения на адреса в гр. София неин син). В дадения срок от ответницата не е
депозиран отговор на исковата молба. За съдебното заседание на 12.11.2021г. ответницата е
уведомена по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, тъй като за последиците от чл. 41, ал. 2 ГПК тя е
предупредена с разпореждане на съда от 22.06.2021г., връчено й надлежно на 02.08.2021г. С
1
разпореждането е предупредена и за последиците по чл. 238 ГПК. От изложеното може да се
направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответницата не е подала
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване
(по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК) ответницата не са се е явила в съдебно заседание, като не е
депозирала по делото молба за разглеждането му в нейно отсъствие. Същевременно в първото по
делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение. Т.е.
всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до
извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответницата.
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба
обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – справка-
извлечение (на л. 9 от делото), 6 бр. фактури (на л. 22 – л. 27 от делото). Така описаните
доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от
фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на
ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите
на ищеца за заплащането на главница в размер на по 106,.. лева, както и лихва за забава от деня,
следващ фактурирането на задължението за главница.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответницата, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски в исковото и заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски в размер на 75 лв. В рамките на исковото производство ищецът е направил разноски от
75 лв. – платена държавна такса. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Следователно за исковото производство на ищеца следва да се определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от
ищеца разноски в исковото производство е 175 лв.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че КР. П. Г., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. Н. ул. „О.П. № .., дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „П.”, ул. „............, сграда „.................”,
ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата от 106,.. лева, представляваща незаплатена
стойност по издадени фактури за периода 27.08.2018г. – 25.09.2019г., с отчетен период - отчетен
период 02.08.2014г. – 02.09.2019г., за ползвани ВиК услуги за обект с аб. № ............, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 21,24 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 27.09.2018г. до 18.01.2021г.
ОСЪЖДА КР. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Н. ул. „О.П. № .., да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. „П.”, ул. „............, сграда „.................”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор
– Г.Й.Т., сумата от 75 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски,
както и сумата от 175 лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3