Решение по дело №677/2012 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2268
Дата: 20 декември 2012 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20127040700677
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №2268/20.12.2012г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                                                                    ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

при секретар Гинка Фортунова и с участието на прокурор ЖЕЛЯЗКО ГЕОРГИЕВ изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 677/2012г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Касаторът – директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Станка Николова, е оспорил решение № 362/17.02.2012г. постановено по АНД №171/2012г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0201433/22.07.2011г. издадено от касатора. С наказателното постановление на „Проект строй” ООД, с ЕИК *********, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс е наложена санкция в размер на 2 000 лв. С обжалваното решение районния съд е намалил наложената санкция на основание чл.415в от КТ в размер на 200 лв. Твърди, че не са налице предпоставките за маловажност и иска от съда да отмени оспореното решение, а по съществото на спора да потвърди наказателното постановление.

Съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба не се явява. Представя писмено становище, в което иска от настоящия съд да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно, в частта, в която е намален размера на наложеното наказание и деянието е преквалифицирано по привилегирования състав на чл.415в от КТ.

С оспореното решение районния съд е приел, че деянието, за което е ангажирана отговорността на „Проект строй” ООД, е доказано, че е извършено. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.415в от КТ – нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работника и на това основание е намалил размера на наложеното наказание от 2 000 лв. на 200лв.

Настоящият състав не споделя тези изводи на районния съд. Нарушението се състои в това, че „Проект строй” ООД, в качеството на работодател на 15.02.2011г. е допуснал до работа на строителен обект, подробно описан в наказателното постановление, лицето Хюсеин Мюмюн Рамадан – нает на длъжност общ работник, със сключен трудов договор №147/14.02.2011г., преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Тези факти, които очертават състава на нарушението са доказани по делото. Проверката е била извършена на 15.02.2011г. в 10.20ч. (видно от АУАН). В представения трудов договор е посочено, че наетото лице е постъпило на работа на 15.02.2011г. Действително според представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ за същото лице е подадено в НАП уведомление по чл.64, ал.4 на същия ден, в който е извършена проверката в 12.47ч. Работодателят обаче е санкциониран затова, че не е предоставил на наетото от него по трудов договор лице уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Описаната по-горе справка представлява заявяване от страна на работодателя на факта на сключване на трудов договор с посочените там лица. Самото уведомление по чл.62, ал.3 от КТ се получава впоследствие и по делото няма никакви данни дали и кога е връчено на лицето. Нечетливия подпис поставен срещу името на Хюсеин Рамадан в справката за уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, не доказва нито, че уведомлението по ал.3 му е било връчено, нито доказва, ако е връчено, кога се е случило това. Тези обстоятелства обосновават извода, че не е налице първата от двете кумулативни предпоставки на чл. 415в, а именно нарушението да е отстранено веднага след установяването му.

Според настоящия състав не е налице и втората кумулативна предпоставка поставка на чл.415в от КТ, която изисква от установеното като извършено нарушение да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая, районният съд въобще не е изследвал дали такива последици има. След като не е събрал доказателства в тази насока, не може да приеме, че липсват последици.

Конкретното административно нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него няма отношение към съставомерността му. В този смисъл административнонаказващият орган не е задължен да ги издирва, за да санкционира поведение, нарушаващо разпоредбата на чл.63, ал. 2 от КТ. След като не е задължен да стори това, за да издаде наказателно постановление, то за него не е налице и доказателствена тежест в хода на първоинстанционното съдебно производство по отношение на факти, които са ирелевантни за съставомерността на деянието.

След като, с оглед характера на нарушението, за административнонаказващия орган не съществува задължение да събира доказателства, респ. да доказва факти и обстоятелства, които са ирелевантни към преценката за осъществени обективни и субективни елементи на състава на нарушението, за което се налага санкция, то тази дейност би следвало да бъде извършена от съда тогава, когато последният прецени, че е необходимо да бъде изследвана възможността за прилагане на привилегирования състав. Както посочих по-горе, такива доказателства районният съд въобще не е събирал.

В настоящия случай за районния съд при прилагането на привилегирования състав, като аргумент за липса на настъпили вредни последици се сочи именно отстраняването на нарушението. Това е порочна практика, тъй като доказателство за наличието на една от предпоставките се използва другата предпоставка на разпоредбата.

Отстраняването веднага на нарушението или своевременното му отстраняване в никакъв случай автоматично не обуславя извод за липса на произтекли вредни последици за работника. Това е така, тъй като вредните последици не винаги имат само имуществен характер - ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК относно понятието "вредни последици". Възможно е в резултат на нарушението за работника да са настъпили и неимуществени вредни последици. Тези факти обаче подлежат на доказване общо основание.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 362/17.02.2012г. постановено по АНД №171/2012г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, в която е изменено наказателно постановление № 02-0201433/22.07.2011г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, относно размера на наложената имуществена санкция, който от 2 000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ е намален на 200 лв. на основание чл.415в от КТ и вместо него постановява:

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 02-0201433/22.07.2011г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, в частта, в която е определена санкция в размер на 2 000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362/17.02.2012г. постановено по АНД №171/2012г. по описа на Районен съд Бургас в останалата част.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: