Р
Е Ш Е Н И Е
град Бургас, №2268/20.12.2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание
на двадесет и втори ноември, през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
при
секретар Гинка Фортунова и с участието на прокурор
ЖЕЛЯЗКО ГЕОРГИЕВ изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 677/2012г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и
сл. от АПК.
Касаторът – директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Бургас, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Станка Николова, е
оспорил решение № 362/17.02.2012г. постановено по АНД №171/2012г. по описа на Районен
съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление №
02-0201433/22.07.2011г. издадено от касатора. С наказателното постановление на
„Проект строй” ООД, с ЕИК *********, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда, на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс е наложена санкция в размер на
2 000 лв. С обжалваното решение районния съд е намалил наложената санкция
на основание чл.415в от КТ в размер на 200 лв. Твърди, че не са налице
предпоставките за маловажност и иска от съда да отмени оспореното решение, а по
съществото на спора да потвърди наказателното постановление.
Съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и
не изразява становище.
Ответникът по
касационната жалба не се явява. Представя писмено становище, в което иска от
настоящия съд да остави в сила решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на районния съд като правилно предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното
решение е неправилно, в частта, в която е намален
размера на наложеното наказание и деянието е преквалифицирано по
привилегирования състав на чл.415в от КТ.
С
оспореното решение районния съд е приел, че деянието, за което е ангажирана
отговорността на „Проект строй” ООД, е доказано, че е извършено. Съдът е приел,
че са налице предпоставките на чл.415в от КТ – нарушението е отстранено веднага
след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работника
и на това основание е намалил размера на наложеното наказание от 2 000 лв.
на 200лв.
Настоящият
състав не споделя тези изводи на районния съд. Нарушението се състои в това, че
„Проект строй” ООД, в качеството на работодател на 15.02.2011г. е допуснал до
работа на строителен обект, подробно описан в наказателното постановление,
лицето Хюсеин Мюмюн Рамадан – нает на длъжност общ работник, със сключен трудов
договор №147/14.02.2011г., преди да му бъде предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ. Тези факти, които очертават състава на нарушението са
доказани по делото. Проверката е била извършена на 15.02.2011г. в 10.20ч.
(видно от АУАН). В представения трудов договор е посочено, че наетото лице е
постъпило на работа на 15.02.2011г. Действително според представената справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ за същото лице е подадено
в НАП уведомление по чл.64, ал.4 на същия ден, в който е извършена проверката в
12.47ч. Работодателят обаче е санкциониран затова, че не е предоставил на
наетото от него по трудов договор лице уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП. Описаната по-горе справка представлява заявяване от
страна на работодателя на факта на сключване на трудов договор с посочените там
лица. Самото уведомление по чл.62, ал.3 от КТ се получава впоследствие и по
делото няма никакви данни дали и кога е връчено на лицето. Нечетливия подпис
поставен срещу името на Хюсеин Рамадан
в справката за уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, не доказва нито, че
уведомлението по ал.3 му е било връчено, нито доказва, ако е връчено, кога се е
случило това. Тези обстоятелства обосновават извода, че не е налице първата от
двете кумулативни предпоставки на чл. 415в, а именно нарушението да е
отстранено веднага след установяването му.
Според
настоящия състав не е налице и втората кумулативна предпоставка поставка
на чл.415в от КТ, която изисква от установеното като извършено нарушение да не
са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая,
районният съд въобще не е изследвал дали такива последици има. След като не е
събрал доказателства в тази насока, не може да приеме, че липсват последици.
Конкретното
административно нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на
каквито и да е вреди от него няма отношение към съставомерността
му. В този смисъл административнонаказващият орган не
е задължен да ги издирва, за да санкционира поведение, нарушаващо разпоредбата
на чл.63, ал. 2 от КТ. След като не е задължен да стори това, за да издаде
наказателно постановление, то за него не е налице и
доказателствена тежест в хода на първоинстанционното
съдебно производство по отношение на факти, които са ирелевантни
за съставомерността на деянието.
След като, с
оглед характера на нарушението, за административнонаказващия
орган не съществува задължение да събира доказателства, респ. да доказва факти
и обстоятелства, които са ирелевантни към преценката
за осъществени обективни и субективни елементи на състава на нарушението, за
което се налага санкция, то тази дейност би следвало да бъде извършена от съда
тогава, когато последният прецени, че е необходимо да бъде изследвана
възможността за прилагане на привилегирования състав. Както посочих по-горе,
такива доказателства районният съд въобще не е събирал.
В настоящия
случай за районния съд при прилагането на привилегирования състав, като
аргумент за липса на настъпили вредни последици се сочи именно отстраняването
на нарушението. Това е порочна практика, тъй като доказателство за наличието на
една от предпоставките се използва другата предпоставка на разпоредбата.
Отстраняването
веднага на нарушението или своевременното му отстраняване в никакъв случай
автоматично не обуславя извод за липса на произтекли вредни последици за
работника. Това е така, тъй като вредните последици не винаги имат само
имуществен характер - ТР № 6 от
На основание чл.221,
ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр.Бургас
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 362/17.02.2012г. постановено по АНД
№171/2012г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, в която е изменено
наказателно постановление № 02-0201433/22.07.2011г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, относно размера на наложената имуществена санкция,
който от 2 000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ е намален на 200 лв.
на основание чл.415в от КТ и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0201433/22.07.2011г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда” Бургас, в частта, в която е определена санкция в
размер на 2 000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362/17.02.2012г. постановено по
АНД №171/2012г. по описа на Районен съд Бургас в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: