Р Е Ш Е Н И Е
№ 809 / 20.12.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 435 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Ико Стил“ ЕООД, ЕИК
********* против Решение № РД-02-16-1188/04.04.2023 г. на главния директор на
Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентноспособност“, с което е отказано верифицирането
на разходи в общ размер на 175 000 лв., от които БФП – 87 500 лв. по
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0316-С01
от 16.09.2022 г., с бенефициент – жалбоподателя.
Жалбоподателят – „Ико Стил“ ЕООД – претендира отмяна на оспореното решение, като
излага съображения за постановяването му в нарушение на материално правните
разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и
в несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита.
Заявява претенция за разноски.
Ответникът – главният директор на Главна
дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентноспособност“ – оспорва жалбата в писмено становище,
подадено чрез процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание.
Сочи доводи за неоснователността на оспорването. На свой ред претендира
разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е допустима, като подадена от бенефициент
по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на
когото е отказано верифициране разходи, предвидени по договора като
безвъзмездна финансова помощ в размер на 87 500 лв. Разгледано по същество
оспорването е неоснователно.
На жалбоподателя като бенефициент по
договора е извършена проверка на подадения от него финален отчет, като са
констатирани следните обстоятелства, описани в оспореното решение:
От кореспондецията, представена от
жалбоподателя, включително снимки, следва, че дейностите, вкючват монтаж и
доставка на топлоизолационни сандвич панели, с които е покрит предварително
изграден навес-пристройка, към производственото помещение, където ще се
складира, част от готовата продукция. В тази връзка ответникът е констатирал от
една страна, че от предоставената информация не е видно в навеса-пристройка да
се извършва икономическата дейност, за която е заявена подкрепата. Констатирана
е също липса към финалния технически отчет на един от следните три документа,
доказващи допустимостта на сградата: Акт 16/Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сгради, строени след 7 април 1987 г. или Удостоверение за
търпимост при сгради, строени до 7 април 1987 г. или Акт за държавна/общинска
собственост. В тази връзка, на 02.02.2023 г. проверяващите са изпратили искане
до жалбоподателя за представяне на посочените документи със срок до 16.02.2023
г. На 15.02.2023 г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока без да
представи документи. Искането е уважено, като срокът е удължен до 06.03.2023 г.
На 07.03.2023 г. е поискано ново удължаване на срока отново без представяне на
документи. Предвид това ответникът е посочил като фактическо основание за
отказа си от верифициране липсата на един от посочените по-горе 3 документа за
допустимостта на сградата. Като правни основания за отказа са посочени: т.13.2
от Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмезда финансова помощ
по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 по
процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване
на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“, чл. 2.2.2 и чл. 2.4. от
договора, чл. 1.1. и чл. 2.1. от Общите условия към финансираните по Оперативна
програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 административни договори
за предоставяне на безвъзмезда финансова помощ (Приложение II към договора), чл. 12 от Приложение II към договора, чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 60, ал. 3 и чл. 63,
ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Посочените разпоредби (и разпоредбите, към които те
препращат) предвиждат следното:
13.2 Недопустими дейности:
… дейности, свързани с изпълнение на СМР на
самостоятелни административни сгради, на сгради, които не са въведени в
експолатация, както и такива, свързани с изграждане на изцяло нови сгради …
2.2.2 Бенефициентът приема отпуснатата
безвъзмездна финансова помощ и се задължава да изпълни всички произтичащи от
договора и неговите предложения задължения.
2.4. Бенефициентът изпълнява проекта
съгласно одобреното проектно предложение BG16RFOP002-6.002, условия за кандидатстване и условия за изпълнение на
процедура BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната
ефективност“ и клаузите на настоящия договор.
1.1. Бенефициентът е
длъжен да изпълни проекта, съобразно описанието, съдържащо се в Приложение I, и с оглед изпълнение на предвидените в него цели.
Бенефициентът се задължава да спазва условията и изискванията, произтичащо от
административния договор за предоставяне на безвъзмезда финансова помощ и
приложенията към него.
2.1. Бенефициентът се
задължава да предоставя на Управляващия орган и/или упълномощените от него лица
в Сертифициращия орган, цялата изисквана информация относно изпълнението на
проекта в изрично определен срок.
Управляващият орган и
Сертифициращият орган имат право да изискват и друга допълнителна информация по
всяко време. Информацията се предоставя в срок до пет работни дни от получаване
на искането за информация или в друг срок, определен от посочените органи.
Чл. 12 … за да бъдат
признати за допустими по проекта, разходите трябва да отговарят и на
изискванията, предвидени в съответните Условия за кандидатстване.
Чл. 57. (1) Разходите се считат за
допустими, ако са налице едновременно следните условия:
2. разходите попадат във включени в
документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи;
Чл. 26. (1) Ръководителят на управляващия орган на
програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки
и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за
изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с
изискванията на чл. 59, ал. 2.
Чл. 60. (3) Разходите се доказват въз основа на заверени
фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност и на
други изискуеми документи съгласно приложимото българско законодателство, освен
в случаите на отчитане на разходи чрез формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 5 и на
финансовата подкрепа за финансови инструменти.
Чл. 63. (1) Управляващият орган може да изисква
допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и
окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато:
2. не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни
документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми
документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за
допустимост по раздел І;
При съотнасяне на
цитираните правни разпоредби с установената по делото фактическа обстановка се
установява незаконосъобразността на постановения отказ за верифициране на
разходи.
Фактическото основание за
издаване на оспореното решение е, че дейността по поставяне на термопанелите е
недопустима по процесната процедура, тъй като същите са поставени на сгради, които
не са въведени в експолатация, към момента на стартирането на тези дейности.
Видно от заключението на
вещото лице, което страните не оспорват, а съдът намира за компетентно
изготвено, е че термопанелите са поставени на покривите на двата процесни навеса,
с площ съответно 500 кв.м. и 200 кв.м. Тези навеси са с метална носеща
конструкция – вертикални колони, които са поставени на терена и са свързани с
него посредством метални планки, замонолитени в бетонова основа на анкерни
болтове. Свързващите елементи на навесите са закрепени с елетродъгово
заваряване. Покривните панели са поставени върху готовата конструкция и са
закрепени с анкерни болтове. За изграждането на навесите е издадена скица-виза
и са одобрени инвестиционни проекти (предвиждащи изграждане на навеси без
ограждащи стени) и е издадено Разрешение за строеж № 218/05.08.2019 г. на
навеси към съществуваща сграда с производствено предназначение. Навесите са
разположени в съответстие със скицата-виза, като са долепени към
съществуващата производствена сграда на
жалбоподателя без да засягат конструкцията ѝ. Според вещото лице навесите
не представляват сгради с функционално предназначение и трайно свързване към
земята и могат да бъдат отделени в цялост от повърхността и преместени в
пространството без да губят своята конструктивна цялост. Навесите представляват
строежи от пета категория, като независимо от това, според вещото лице, същите
не подлежат на въвеждане в експлоатация, тъй като за тях не се издава
технически паспорт. Използват се по предназначение за складиране на готова
продукция. Видно от фотоснимките, приложение към констативния протокол от
извършената проверка на място на 27.10.2022 г. е, че на двата навеса са
изградени оградни стени (което е логично следствие от поставянето на покривите на
процесните термопанели с цел енергийна ефективност).
От гореизложеното
безспорно следва, че двата процесни метални навеса нямат характеристиката на
сграда по смисъла на ЗУТ. В този закон липсва определение на понятието „сграда“
въпреки многократното му използване. Независимо от това, в закона се прави ясно
разграничение на сгради на основното застрояване (които поначало са трайно
прикрепени към земята) и постройки на допълващото застрояване, доколкото същите
са уредени в различни раздели на глава трета от ЗУТ, озаглавени както следва: Раздел
VI Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата
и Раздел VII Допълващо застрояване, огради. Процесните навеси несъмено
представляват допълващо застрояване, по
смисъла на чл. 41 от ЗУТ, тъй като са именно спомагателни, обслужващи,
стопански и второстепенни постройки към сградата на основното застрояване в
имота, която е с производствено предназначение.
От тази така установена
характеристика на двата процесни навеса следва, че не е налице фактическото основание за издаване на оспореното решение, а
именно дейността по поставяне на термопанелите не е недопустима по процесната
процедура. Това е така, тъй като термопанелите не са поставени на невъведени в
експлоатация сгради. Независмо, че като строежи от пета категория двата навеса
подлежат на въвеждане в експлоатация, същите не представляват „сгради“ по
смисъла на закона. Затова не е нарушена т.13.2 от Условията за кандидатстване за
предоставяне на безвъзмезда финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспособност“ 2014-2020 по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната
ефективност“. Текстът визира като недопустими дейности на самостоятелни
административни сгради, на сгради, които не са въведени в експлоатация, както и
такива, свързани с изграждане на изцяло нови сгради. Очевидно се имат предвид
сгради на основното застрояване, които съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗУТ се
изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти,
определено в подробния устройствен план. Тоест Условията за кандидатстване не
допускат СМР именно на сгради, каквито са самостоятелните административни
сгради, СМР, с които се изграждат изцяло нови сгради (на основното
застрояване), както и каквито и да са сгради (на основното застрояване), които
не са въведени в експоатация. В процения случай жалбоподателят е извършил
законосъобразно дейността, като е поставил термопанели на две постройки на
допълващото застрояване, за които не важат ограниченията, поставени в т. 13.2
от Условията за кандидатстване – да не бъдат изцяло нови строежи и да са
въведени в експолатация (към момента на стартирането на дейностите по проекта).
Следователно, обстоятелството, че жалбоподателят не е разполагал с/не е
представил поисканите му документи: Акт 16/Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сгради, строени след 7 април 1987 г. или Удостоверение за
търпимост при сгради, строени до 7 април 1987 г. или Акт за държавна/общинска
собственост е ирелевантно, тъй като за процесните обекти, на които са извършени
дейностите, управляващият орган не е въвел изискване да бъдат изградени и да са въведени в експолатация, към момента на
стартирането на тези дейности.
В тази връзка, дадените в
Условията за кандидатстване определения за недопустими дейности следва да се
тълкуват стеснително. В случай на разширително тълкуване на недопустимите
дейности, кандидатстващите за безвъзмездна финансова помощ биха били в
изкючително неблагоприятната позиция да сключат договор и да осъщестят
инвестиция, мотивирани от последващото ѝ пълно или частично
възстановяване, посредством отпускане на безвъзмездната помощ, като вместо това
същата им бъде отказана поради необосновано широкото и незаконосъобразно
тълкувание на опредените като недопустими дейности.
Следователно, не са
налице посочените в обжалваното решение фактически основания, т.е. то е
издадено незаконосъобразно. Затова същото следва да бъде отменено от съда. След
отмяната, делото следва да бъде изпратено като преписка на ответника, който в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение следва повторно да се
произнесе по представения от жалбоподателя финален отчет, като има предвид, че
не са налице несъответствия по допустимостта на дейностите, свързани с
изпълнение на СМР в двете процесни постройки – навеси.
С оглед изхода на делото е частично
основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат
присъдени 700 лв., платена държавна такса и 400 лв., платени за възнаграждение
на вещото лице. Тъй като делото не се отличава със значителна фактическа и
правна сложност е основателно възражението на ответника за прекомерност на
платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв.
Същото следва да бъде намалено до минималния предвиден в закона размер от 7650
лв. Тоест ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото в
общ размер на 8 750 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение № РД-02-16-1188/04.04.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“, с което е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 175 000 лв., от които БФП – 87 500 лв. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0316-С01 от 16.09.2022 г., с бенефициент – „Ико Стил“ ЕООД, ЕИК *********.
Изпраща делото като преписка на главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“, като му дава задължителни указания и срок, посочени в мотивите на настоящото решение.
Осъжда Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ да заплати на „Ико Стил“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 8 750 лв. (осем хиляди седемстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия
съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:
/п/