Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 377/2013
г.
МОТИВИ:
Срещу
подсъдимия С.П.К. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.1 , б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това че на 18.04.2012
г. в района на км.200+400 от Автомагистрала „Тракия”, област Стара Загора, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил м. „Мерцедес
Е350” с per. № А **** КХ, в посока изток – запад, е нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:
-чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”;
-чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”,
-чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”,
-чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км./час: категория В – 130 км./ч. на автомагистрала – тъй като водачът С.П.К., управлявал автомобила по
автомагистрала със скорост от 138
км./ч.;
-чл.23, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в
него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
-чл.58, т.3 от ЗДвП – „При
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата за
принудително спиране”, като с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Т. И.М., ЕГН **********.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия С.П.К.. Счита, че следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като се приложи законът, който е действал по време на
извършването на деянието, тъй като той е по-благоприятен за дееца – няма
минимум на наказанието лишаване от свобода. Според прокурора, съдът има
законовите основания да приложи чл.66, ал.1 от НК, като предлага по отношение
на подсъдимия К. да бъде определен максималният изпитателен срок. Предлага
- 2 -
подсъдимият К. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок,
съобразен с изпитателния срок.
Частният обвинител С.И.И. /конституиран на мястото на починалия в
хода на съдебното производство частен обвинител И.М.И./ поддържа така повдигнатото
обвинение по чл.343, ал.1 , б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия С.П.К. и счита, че следва да му бъде наложено справедливо ефективно наказание, като се вземат предвид както вината му за настъпилото пътнотранспортно произшествие и
причинената вследствие на него смърт на Т.
И.М., така и неизрядното му процесуално поведение. Претендира за направените по
делото разноски. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. М.Д..
Подсъдимият
С.П.К. заявява, че съжалява за случилото се, че не е могъл да
предотврати настъпилото пътнотранспортно произшествие и че няма вина за него. Моли съда да бъде оправдан,
тъй като става дума за случайно деяние по чл.15 от НК. Алтернативно, моли съда
да му наложи наказание при редакцията
на закона, действащ към момента на извършването на деянието, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, при условията на чл.66 от НК, както и лишаване от право да управлява МПС за минимален срок. Подробни съображения за
това развиват в пледоариите си защитникът му адв. С.Ч. и резервният му защитник
адв. П.К..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият С.П.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, работи в ЕТ „С.К. ***, с постоянен адрес:*** А, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К. бил правоспособен водач категории „ВС” и „МТ” от 1997 г., като свидетелството
му за правоуправление е с валидност до 22.07.2020 г. /л.146,
т.ІІ от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. на ОД на МВР – Стара
Загора/.
Подсъдимият К. управлявал лек автомобил автомобил м. „Мерцедес Е350” с per. № А **** КХ, собственост на „****” ЕАД,
Клон Бургас.
Пострадалият
Т. И.М. бил правоспособен водач категория „В” от 1996 г., като свидетелството
му за правоуправление било с валидност до 04.10.2021 г. /л.144
– л.145, т.ІІ от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД
на МВР – Стара Загора/.
Пострадалият
М. управлявал
собствения си лек автомобил м.
„Мицубиши FTO” с рег.№ СА **** ВХ, който бил с десен волан.
Пострадалият
М. работел от десетина години в гр.
Солун, Република Гърция, и по празниците обикновено се връщал в България, за да
посети роднините си в гр. Нова Загора, обл. Сливен. Там живеели баща му И.М.И.
и брат му С.И.И.
със семейството си.
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 377/2013
г.
През м. април 2012 г. пострадалият М. ***
за няколко дни. След като прекарал Великденските празници при роднините си, на
18.04.2012 г. Т. М. решил да тръгне обратно към Гърция.
На 18.04.2012 г. пострадалият
М. пътувал с лекия си автомобил м. „Мицубиши FTO” с рег.№ СА **** ВХ, като тръгнал от гр. Нова Загора около
8 ч. сутринта.
Около
10.20-10.25 ч. пострадалият М. се движел по автомагистрала “Тракия”, в посока от изток на запад,
в северната пътна лента, в района на км. 200+400, който е на територията на
област Стара Загора.
На около 20 м. пред автомобила,
управляван от пострадалия М., в същата пътна лента, се движел товарен автомобил
/камион/.
На около 100 м. зад автомобила,
управляван от пострадалия М., се движел лек автомобил м. „Тойота Лендкрузър” с
рег.№ Т **** ХТ, управляван от свидетеля П. ***, който пътувал в същата посока,
в северната лента за движение.
Тъй като свидетелят П.П.
управлявал автомобила си със скорост около 120 км./ч., той бавно
настигал камиона и автомобила, управляван от пострадалия М., които се движели с
по-ниска скорост.
Междувременно автомобилът на
свидетеля П.П. бил изпреварен от лек автомобил м. „Ауди”, управляван от
свидетелката П.Г.К., който продължил напред в южната /лявата/ пътна лента.
Автомобилът, управляван от свидетелката К. със скорост около 120-130 км./ч., се изравнил и
започнал да изпреварва автомобила, управляван от пострадалия М..
В същото време покрай автомобила
на свидетеля П.П., движейки се в южната лента, преминал и лек
автомобил м. „Мерцедес Е350” с per. № А **** КХ, управляван от подсъдимия К.. До него, на предната
дясна седалка, пътувала и съпругата му – свидетелката Й.П.К..
Свидетелите И.Д.М.
и С.П.А. твръдят, че
по същото време са се движел по същия път, в посока от изток на запад, в
северната пътна лента, съответно, с лек автомобил м. „Мерцедес” /със скорост
около 125 км./ч./
и с лек автомобил м. „Форд Фиеста” /със скорост около 100-120 км./ч./.
Тъй като подсъдимият
К. управлявал автомобила си с по-висока скорост от тази на свидетеля П.П., го изпреварил и
много бързо започнал да настига трите гореописани автомобила – камиона и леките
автомобили м.”Мицубиши” и м. „Ауди”, управлявани, съответно от пострадалия М. и
от свидетелката К..
В
момента, в който автомобилът м. „Мерцедес Е350”, управляван от подсъдимия К., настигнал описаната група
от автомобили, и двете пътни ленти били заети – автомобилът на свидетелката К.
бил в южната /лявата/ пътна лента и изпреварвал; а камионът и автомобилът на
пострадалия М. били в северната пътна лента.
- 4 -
Виждайки това, подсъдимият К., който
се движел в южната пътна лента, рязко завил към северната пътна лента и се
престроил зад автомобила на пострадалия М..
В този момент пострадалият М.,
вероятно виждайки в огледалата бързо приближаващия се автомобил, управляван от
подсъдимия К., започнал престрояване към аварийната лента, като навлязъл в нея,
но бил последван от мерцедеса на К..
В момента, в който левите гуми на
лекия автомобил м. „Мицубиши FTO” вече били върху разделителната маркировъчна линия между
аварийната и северната пътни ленти, а целият автомобил се намирал в аварийната
лента, същият бил настигнат и ударен отзад, косо, от лекия автомобил м. ”Мерцедес Е 350”,
управляван от подсъдимия К..
В този момент надлъжната ос
на лекия автомобил
м. „Мицубиши FTO” била почти успоредна /или леко в дясно/ спрямо надлъжната ос на платното за движение, а лекият автомобил м. ”Мерцедес Е 350” бил
разположен в северната лента, с надлъжна ос, ориентирана в дясно спрямо надлъжната ос на
пътното платно, като и двата автомобила към този момент били в
движение.
Скоростта на
движение на лекия
автомобил м. „Мицубиши FTO” в момента на удара била 97 км./ч. и е съответствала на скоростта на движение на автомобила
непосредствено преди настъпването на пътнотранспортното произшествие. А скоростта на
движение на лекия
автомобил м. ”Мерцедес Е 350” в момента на удара била 138 км./ч., като непосредствено
преди настъпването на пътнотранспортното произшествие е била по-висока /предвид
данните от свидетеля П.П., че лекият автомобил м. ”Мерцедес Е 350” е намалил скоростта си
при навлизането в аварийната лента/.
Мястото на удара било на около 1-1,2
м. източно от мерната линия и непосредствено до разделителната
линия на северната и аварийната ленти за движение, като левите
гуми на лекия
автомобил м. „Мицубиши FTO” били разположени
и върху линията.
Първоначалният удар между двата автомобила бил между
предната лява част на лекия автомобил м. ”Мерцедес Е 350” и задната лява
част на лекия
автомобил м. „Мицубиши FTO”.
След първоначалния контакт и
вследствие на удара, лекият автомобил м. „Мицубиши FTO” се завъртял надясно спрямо
надлъжната ос на пътното платно, продължил движението си напред и надясно и след
около 35-36 м.
навлязъл последователно по северния банкет, тревния скат, бетонното покритие на
отводнителния канал и накрая – в тревната площ по северното крайпътно
пространство, където се обърнал по таван и преустановил движението си.
Вследствие на удара лекият
автомобил м. ”Мерцедес Е 350” също се завъртял надясно спрямо
посоката на движение и продължавайки напред и надясно, след около 32-40 м. напуснал пътното платно,
като навлязъл последователно в северния банкет, тревния скат, ударил се в
бетонното корито на отводнителния канал с предното си дясно окачване и
преминавайки през тревната
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 377/2013
г.
площ на северното крайпътно пространство,
контактувал със задната си дясна врата с вертикален елемент на оградата
/бетонен кол/, след което преустановил движението си в северното крайпътно
пространство, където останал на колелата си.
В резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалият Т. М. получил тежка гръдна и тежка черепномозъчна
травми, от които починал на място.
Свидетелката К. видяла настъпването
на катастрофата в огледалото за обратно виждане и незабавно сигнализирала на
телефон 112.
Същото направил и свидетелят П.П.,
който намалил, след което подминал мястото на произшествието и продължил
движението си на запад /към гр. София/.
На мястото на катастрофата спрели
пътуващите в посока от изток на запад по Автомагистрала „Тракия” свидетели П.И.П.
/той бил с джип м. „Мицубиши” и пътувал от гр. Ямбол за гр. Пловдив/ и И.М.Б.
/той бил с лек амтомобил м. „Фиат Дукато” и пътувал от гр. Хасково през гр.
Стара Загора за гр. Пловдив/, които видели автомобилите на подсъдимия К. и на
пострадалия М. в канавката край пътя.
Свидетелите М. и А. твърдят, че също спрели на мястото на
произшествието.
След малко на мястото на
произшествието престигнали екипи на
Сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора и на ЦСМП – Стара Загора.
Лекарският екип констатирал смъртта
на пострадалия М. и транспортирал свидетелката К. до ЦСМП – Стара Загора.
Бил
извършен оглед на пътнотранспортното произшествие и изготвен фотоалбум към него
/съответно, л.38 – л.44 и л.47 – л.55, т.І от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по
описа на ОД на МВР – Стара Загора/.
На мястото на произшествието подсъдимият К. бил тестван за употреба на алкохол, като
уредът отчел 0,00 промила.
Подсъдимият
К. бил тестван и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” с № ARAM 0003, което също отчело отрицателен резултат.
С
протокол за доброволно предаване от 22.01.2013 г. подсъдимият К. предал на органите на полицията част от броня на автомобил, сива
на цвят, с надпис от вътрешната страна „W212 А212 885 02 65”, с дължина 1,70 м. и броня на
автомобил, сива на цвят, с надпис „FTO”, с дължина 2,60 м. /в най-дългата си
част/ и широчина 0,60 м.
/в най-широката си част/.
Според писмо №
НО114-24/15.01.2013 г. от НИМХ – Филиал Пловдив /л.137, т.ІІ от д.п. № ЗМ-233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, метеорологичната обстановка в района на
км 200+400 на Автомагистрала „Тракия”,
област Стара Загора, на 18.04.2012 г., в периода 10.00 ч. – 10.25 ч., е
следната:
-температура
на въздуха – 15 градуса по Целзий;
-
6 -
-влажност
на въздуха – 74 %;
-вятър
– тихо;
-облачност
– 10 бала /напълно покрито с облаци небе/;
-хоризонтална видимост – 10 000 м.;
-умерен валеж от дъжд в пероода
10.35 ч. – 11.10 ч.
Видно от писмо № 1401/24.04.2012
г. от „Районен център – 112”
– Бургас /л.147 – л.148, т.ІІ от д.п. № ЗМ-233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, първият
сигнал за настъпилото произшествие на 18.04.2012 г. бил подаден на тел.112 в
10.25 ч. от П.К.П.. За
периода от 10.25 ч. до 11.00 ч. на 18.04.2012 г. постъпили обаждания на тел.112
с информация за настъпилото произшествие и от Д.С., П., Чанко Чанев и П.П..
Видно от
удостоверение за наследници № 003404/09.05.2012 г. от Община Столична /л.138, т.ІІ от
д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, Т. И.М. е починал на 18.04.2012
г. и негов наследник е баща му И.М.И..
Същият беше конституиран като частен
обвинител по делото. В хода на съдебното производство – на 04.02.2014 г., видно
от удостоверение за наследници № 94-00-818/11.02.2014 г. от Община Нова Загора
/л.126 от настоящото дело/, частният обвинител И.М.И. почина. На негово място като
частен обвинител беше конституиран синът му С.И.И..
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 138/2012 г. от 18.04.2012 г. /л.104 -
л.108, т.І от
д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, при огледа и аутопсията върху трупа на Т. И.М. е
установено: Черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в
дясно; порезна рана по лява слепоочна област на главата и масивна
разкъсно-контузна рана по слепоочната област на лицето в ляво. Оток на мозъка.
Кръвонасядания и охлузвания по челото и лицето. Гръдна травма – хемоторакс
/свободен излив на кръв в гръдната кухина/ 1100 мл.; контузия на белия дроб;
контузия на сърцето; счупване на ребра по лява и дясна гръдна половина;
счупване тялото на ІV гръден прешлен с контузия на гръбначния мозък и прекъсване на гръбначния
стълб; кръвонасядане на меките тъкани около счупванията. Счупване на лява
раменна кост на горния крайник. Счупване костите на лявата предмишница.
Кръвонасядания по гръдния кош. Охлузвания по двете колена и кръвонасядане по
лявата подбедреница. Кръвонасядания и порезни рани по двата горни крайника.
Липса на алкохол в кръвта. Смъртта на Т. И.М. е в резултат на тежка гръдна травма,
като неминуема роля в генезата на смъртта е изиграла и мозъчната травма. Установените
и описани травматични увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести
предмети и предмети с остри ръбове и всички те отговарят да са получени при
станало ПТП от удара в изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил.
Всички травматични увреждания са прижизнени. Към момента на настъпване на
смъртта М. не е бил повлиян от алкохол.
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 377/2013
г.
Заключението е компетентно и мотивирано и съдът го възприема.
В хода на досъдебното производство за изясняване на делото от
фактическа страна, с оглед спецификата на случая, след оглед на местопроизшествието
и на участвалите в него леки автомобили, са назначен общо две автотехнически експертизи – автотехническа и повторна тройна автотехническа експертизи.
По искане на защитата на
подсъдимия К. в хода на съдебното следствие бяха изслушани експертите,
изготвили и двете автотехнически експертизи.
Видно от
заключението на автотехническа
експертиза
от 10.10.2012 г., изготвена от инж. С.В. /от л.110 – 11 листа + скица, т.І от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, е
изготвена мащабна скица на местопроизшествието. Всички размери на мащабната
скица са обвързани с избрания в протокола за оглед ориентир
„О” /пресечната точна на перпендикуляра, спуснат от север на юг, със
северен край на асфалтовото платно за движение на запад; тази точка се намира
на западен край на водосточен бетонов улей за изтичане на
вода на север и отстои на 12 м. западно от мантинелата,
находяща се на север от АМ „Тракия”, км 200+400. На мащабната скица са показани
фиксираните в протокола следи
и находки. В момента на удара предна дясна гума на лекия автомобил „Мицубиши” е била
навлязла до 1,8 м.
в аварийната лента, съответно – предна дясна гума на лекия автомобил „Мерцедес” – на 0,2-0,3 м. Ударът е възникнал
върху аварийната /спомагателната/ лента на северното платно за движение на АМ
„Тракия”, на 8,5-9 м.
западно и 2,6-3 м.
северно от „О”, приет при огледа. В
момента на сблъсъка двата автомобила са се движили попътно, на запад. Лекият
автомобил „Мерцедес” с предна дясна част е ударил, в задната
лява част лекия автомобил „Мицубиши”. Широчината на
припокриване при удара е не по-малко от 0,4 м. Вследствие на удара лекият автомобил „Мицубиши” е променил
посоката си и се е насочил, с приплъзване, надясно по посоката си на движение,
напуснал е асфалтовото покритие, в последствие на покрития с банкета /широк 1 м./ и с полет над наклонения 45-50 градуса на
север, се е приземил върху заден десен край, на дълбочина 2,5 метра от нивото на
асфалта, върху участъка на север от отводнителен канал и предпазна оградна
мрежа. От купето на автомобила са изхвръкнали торби с дрехи и бельо /разпилени
по оградната мрежа/. Лекият
автомобил „Мицубиши” е преминал на север, събаряйки оградната мрежа между 84 м. и 112 м. западно от „О”;
продължил е да се търкаля и плъзга на север от оградната
мрежа, като от автомобила са продължили да изпадат вещи /лаптоп, захранващо устройство,
разрушени детайли, възли и
агрегати/. С неконтролируемо въртене и плъзгане е преминал отново през
оградната мрежа, като се е
установил по таван върху наклонения скат, с предна част насочена на север.
Тялото на водача е в задна дясна част на МПС – лекият автомобил „Мицубиши” е с десен волан.
Лекият автомобил „Мерцедес” се е
приземил върху горен край на северен край на бетоновия канал и се е плъзгал
върху затревената полоса /широка
- 8 -
2,5 м./. От автомобила са изпадали натрошени детайли /кора под
двигателя, подкалници и др./. Автомобилът с дясна задна страница се е ударил
в укрепващ оградната мрежа бетонов кол. Спрял се е в района на съборения
участък от предпазната мрежа, с предна част насочена
на североизток.
Най-вероятен,
според експрета инж.
В., от
техническа гледна точка, механизмът на възникване и протичане на ПТП възникнало
на 18.04.2012 г., около 10.30 часа, при облачно и сухо време е следният:
По
хоризонтален и прав участък, в района на км 200+400, покрит с едрозърнест, сух
асфалт, по северното платно за движение на АМ „Тракия” на запад, в северната
лента, са се движили товарен автомобил и лек автомобил „Мицубиши”, управляван
от Т. И.М., със скорост около 120
км./ч. Лек автомобил, бял на цвят,
е изпреварвал товарният автомобил, движейки се в южната лента, със скорост
около 140 км./ч., когато в същата лента се е
движил лек автомобил „Мерцедес”
Е350, управляван от С.П.К.. Водачът К. е изпреварил движилият се зад лек
автомобил „Мицубиши” лек автомобил „Тойота” с водач П.П.. Когато лекият автомобил „Тойота” е бил на
около 200 м.
зад лекия автомобил „Мицубиши”,
водачът на лекия автомобил „Мерцедес”,
приближавайки лекия автомобил „Мицубиши”, е
предприел навлизане в лентата за движение на същия, а в последствие и в
аварийната лента.
Водачът на лек
автомобил „Мицубиши” е отклонил автомобила си в дясно, към аварийната лента. Настъпил
е удар в аварийната лента. С предна
дясна страница лек автомобил „Мерцедес” е ударил в задна лява страница попътно
движилият се лек автомобил „Мицубиши”.
Ударът е
върху аварийната лента на северното платно за движение на АМ „Тракия”, на 8,5-9 м. западно и 2,6-3 м. северно от „О”.
Движението
на лек автомобил „Мицубиши” и лек автомобил „Мерцедес” след удара е описано
подробно по-горе.
Техническите
причини за възникване на ПТП-то, според експерта инж. В., са:
-предприетото от водача на лек автомобил „Мерцедес” „рязко” /според свидетеля П.П./ навлизане в лентата за движение /северната/ на лек автомобил
„Мицубиши”;
-видно от
наличната спирачна следа от дясна гума, с дължина 4,5
м., която кореспондира със следата от страничното триене
на предна дясна гума на лекия автомобил
„Мицубиши”, водачът на същото МПС е предприел навлизане в
аварийната лента, за да осигури дистанция
при преминаване /изпреварване/ от лекия автомобил „Мерцедес”. Наличните следи
от страничното триене на лекия
автомобил „Мерцедес” след
удара насочват експертизата, че водачът му не е намалил скоростта, а се е
подготвял да продължи движението си, без намаля скоростта на управляваното от
него МПС, по аварийната лента, с цел да изпревари лекия автомобил „Мицубиши”, както и движилите се пред него
товарен автомобил, както и изпреварващия последния лек автомобил;
-лекият автомобил „Мицубиши” не е изпреварвал лек
автомобил
Старозагорски окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 377/2013
г.
непосредствено преди
възникването на ПТП.
Мястото на
напускане на лекия автомобил „Мерцедес”, с рег. № А **** КХ, и лекия автомобил „Мицубиши”, с рег. № СА **** ВХ,
от платното за движение е в участъка от 32-я до 40-я метър западно от “О”,
респ. 23 до 31 метра след удара. От това следва изводът, че автомобилите са напуснали
почти един зад друг, внезапно асфалтовото платно за движение на аварийната
лента.
Не са
налични спирачни следи по асфалта, оставени от лекия автомобил „Мерцедес” и водачът му не
съобщава да е задействал спирачната уредба.
Скоростта
на МПС, преди настъпване на ПТП и в момента на удара:
-лек
автомобил „Мицубиши” – около 120 км./ч.;
-лек
автомобил „Мерцедес” – около 139 км./ч., като при тази скорост опасната
зона за спиране е около 142-143
м.
Максимално допустимата
скорост на движение в този участък на АМ „Тракия” към 18.04.2012 г. за
автомобили категория В е 130 км/час.
Зрителни
прегради за водача на лекия
автомобил “Мерцедес” в района на ПТП по АМ „Тракия” не са били налични, нито водачът К.
съобщава за такива.
Зрителни прегради за водача на лекия автомобил „Мицубиши”, които да ограничават видимостта за
възприемане на пътната обстановка, в частност лекия автомобил „Мерцедес” с рег.№ А **** КХ, не
са налични. Водачът М. е забелязъл застигащото го МПС и е предприел
пропускането му пред себе си,
навлизайки в аварийната лента на магистралата.
Водачът на лекия автомобил „Мерцедес” с рег.№ А **** КХ е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако е променил /намалил/ скоростта си при движението си в лявата лента,
зад лекия автомобил, който е
преварвал движилият се в дясната лента товарен автомобил, без да навлиза в
дясната, както и в аварийната ленти, при наличието на движещи се в дясната
лента автомобили – товарен автомобил, лек автомобил “Мицубиши” и лек
автомобил “Тойота”.
Експертизата
не може да отговори при каква скорост на движение водачът на лекия автомобил „Мерцедес” с рег. № А **** КХ е
можел да спре управляваното от него моторно превозно средство и да предотврати
настъпването на ПТП, поради липсата на технически
данни. Водачът К. не е предприел спиране, както и промяна на скоростта
/намаляването й/.
Водачът на лек
автомобил „Мицубиши” с рег. № СА **** ВХ от техническа гледна точка е предприел
навлизане в аварийната лента за движение с цел
пропускане на застигналия го автомобил „Мерцедес”, водачът на който внезапно
също е навлязъл в аварийната лента. Ако водачът М. е продължил да се движи в
лентата си за движение, без да променя посоката си, то ПТП не би възникнало, защото тогава водачът на лек автомобил „Мерцедес”
би извършил изпреварването по неразрешената за движение аварийна лента.
Лекият автомобил „Мицубиши” с рег. № СА
**** ВХ се е движил зад
- 10 -
товарния автомобил със
скорост около 120 км/час, която е под допустимата за
движение по АМ „Тракия”. Същият е бил застигнат от движилият се зад него лек
автомобил „Мерцедес”. Водачът му не е възприемал като опасност, заради която да
коригира /намалява/ скоростта си на движение с цел спиране.
Видно от
заключението на повторна
тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г., изготвена от инж. И.Ч., инж. Х.Х. и инж. А.А. /от л.114 – л.132, 18 листа + скица, т.І от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора/, е изготвена мащабна
скица, която е приложена към автотехническата експертиза. Според експертите, първоначалният
удар по характер е ЗАДЕН-КОС и е реализиран с предна лява част на лек автомобил „Мерцедес” в задна лява част на лек автомобил „Мицубиши”, с контактна
повърхност от около 0,5-0,6 м. След така описания механизъм на
първоначалния контакт, вследствие действието на ударния импулс, лекият автомобил „Мицубиши” ротира около
вертикалната ос на масовия си център /МЦ/ на дясно спрямо надлъжната ос на пътното
платно, след което на
около 35-36 м. западно от
мерната линия навлиза последователно по северния банкет, тревния скат, навлиза
последователно и в бетонното покритие на отводнителния канал в зоната на 50-60 м. западно от
мерната линия и в тревната площ по северното крайпътно пространство, като на
около 110-122 м. западно от мерната линия се обръща по таван след което се установява
на местоположението, където е фиксиран в огледния протокол.
Лекият автомобил „Мерцедес” след
първоначалния удар ротира под въздействието на ударния импулс на дясно около
вертикалната ос на масовия си център, при което автоматично се задействат
системите за активна безопасност на автомобила /ЕSР и се активира
повдигането на предния капак/ по описаните по-горе начини. От около 32
до 40 м. западно от
мерната линия същият напуска платното за движение и навлиза последователно в
северния банкет, тревния скат и на около 50 м. западно от мерната
линия настъпва вторичен удар в бетонното корито на отводнителния канал с предно
дясно окачване. Преминавайки през тревната площ на северното крайпътно
пространство настъпва последващ удар с вертикален елемент на оградата и задна
дясна врата, след което се установява на мястото, където е
фиксиран в огледния протокол. Предвид наслагването на деформациите по купетата
на леките автомобили не може да се установи категорично, дали след
първоначалния контакт са настъпили последващи удари между тях, каквито данни
има в свидетелските показания. Към момента на първоначалния удар лекият автомобил „Мицубиши” е бил разположен
почти изцяло в северната аварийна лента /левите гуми са били разположени на
разделителната линия между северната лента и аварийната лента/, като
надлъжната ос на същия е била почти успоредна или леко в
дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение. А лекият автомобил „Мерцедес” е бил
разположен в северната лента с надлъжна ос ориентирана в дясно спрямо
надлъжната ос на пътното платно, като и двата автомобила към този момент са били в
движение.
Старозагорски окръжен съд - 11 - н.о.х.д. № 377/2013 г.
Относно показанията на водача на лек автомобил „Мерцедес”, че след
задействането на спирачния педал същият е потънал /омекнал/, следва да се
приеме от техническа гледна точка, че към този момент е била задействана
автоматично ВАSрlus-системата, която при
настъпване на аварийна ситуация автоматично повишава усилието върху спирачния
педал без намесата на водача. Необходимо
е да се отчете, че от момента на
задействането на активните системи за безопасност, същите дискретно са иззели функциите на водача, подбирайки
оптималното дозиране на спирачното усилие върху всяко едно от колелата, като в
случая същият е имал
техническа възможност единствено да упражнява контрол чрез кормилното
управление.
Мястото на удара се намира на около 1-1,2
м. източно от мерната линия и непосредствено до
разделителната линия на северната и аварийната ленти за движение, като левите
гуми на лек автомобил „Мицубиши” са разположени и върху линията.
Скоростта на движение на лек автомобил „Мицубиши” в момента на
удара е била 97 км./ч. и е съответствала на скоростта на движение на автомобила
непосредствено преди настъпването на ПТП.
Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес” в момента на удара е възлизала на 138 км./ч.
Ако се приемат за правдоподобни свиделските показания за възприети
светлинни сигнали за задействане на спирачната система на лек автомобил „Мерцедес”, следва, че
непосредствено преди настъпването на произшествието скоростта на лек автомобил „Мерцедес” е
надвишавала определената скорост в момента на удара – 138 км./ч., но поради липса на
технически данни същата не може да се определи.
Скоростта на движение на процесния лек автомобил „Мерцедес” – 138 км./ч., е надвишавала максимално разрешената за
конкретния пътен участък 130 км/час.
Предвид взаимното разположение спрямо пътното платно на
двата процесни автомобила непосредствено преди настъпването на произшествието, следва да се
приеме, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е имал техническа възможност да възприеме движението на предно
движещия се попътно лек автомобил „Мицубиши” на повече от 200 м. пред фронта
си.
Водачът на предно движещия се лекия автомобил „Мицубиши” е имал
техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка и в частност – движението на
лекия автомобил „Мерцедес” зад себе в
огледалата за обратно гледане. Тяхната сферична форма /като се вземе предвид, че автомобилът е с десен
волан и наличната разликата в сферите на двете странични огледала/ позволява на
прав и равнинен пътен участък водачът да следи попътно движещите се зад него
автомобили на повече от 100 м. зад и на
повече от 6 м
встрани от задните леви габарити на автомобила – в лявото странично огледало, и на повече
от 150 м. зад и 8 м. встрани от
десните габарити на автомобила – в дясното странично огледало.
- 12 -
Чрез вътрешното
сферичното огледало водачът е имал възможност да възприема обстановката
зад фронта на автомобила от около 100-150 м. при конкретните пътни условия.
Водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е имал техническа възможност от момента, в който лекият автомобил „Мицубиши” е започнал
промяната на траекторията си на движение /на 53 м. преди мястото на удара/ чрез
аварийно задействане на спирачната система за 19,7-20 м. да изравни
скоростта си с предно движещия се лек автомобил и да
предотврати настъпването на произшествието.
3а да предотврати настъпването на произшествие при конкретните пътни
условия, лекият автомобил „Мерцедес” би следвало
да се движи със скорост, непревишаваща тази на предно движещия се лек автомобил „Мицубиши” – 97 км./ч., и да спазва минимална динамична надлъжна
дистанция зад него 46 м., която би му
позволила при аварийно спиране на предния автомобил да предотврати сблъсък с
него.
Водачът на лекия автомобил „Мицубиши” не е имал никаква техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието при този механизъм на удара. Ако се приеме хипотезата, че същият
автомобил не е променял траекторията си на движение и е продължил да се движи в
своята лента, като вместо
левите – десните гуми са били
в северния край на северната лента, то
в конкретния случай пак би настъпил удар между двата автомобила, като в случая деформациите по лек
автомобил „Мицубиши” биха били в задна дясна
част.
Според експертите, основните технически
причини за настъпването на конкретното ПТП са следните:
-технически неправилно извършени маневри от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес”, който в
конкретната пътна ситуация е следвало да предприеме спиране от момента, в който лекият автомобил „Мицубиши” е
започнал промяната на траекторията си на движение на дясно, като в този
случай, при
своевременно аварийно задействане на спирачната система, би имал
техническа възможност да изравни скоростта си на движение с
преднодвижещия се лек автомобил преди мястото на удара;
-неспазване
на минималната надлъжна динамична дистанция от страна на водача на лек
автомобил „Мерцедес” с преднодвижещия се лек автомобил „Мицубиши”, която би гарантирала безопасно спиране зад
него при внезапно възникнала опасност.
В съдебното заседание
на 07.08.2014 г. експертите инж. И.Ч., инж. Х.Х. и инж. А.А. представиха писмено допълнение от 28.10.2013 г. към повторна тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г., към което са приложени план на
скоростите и увеличени изображения на снимка № 3 на л.4 и снимка № 1 на л.5 от
заключението /л.129 – л.134 от настоящото дело/. В
писменото допълнение тримата експерти са прецизирали изчисленията си за ъглите
на масовите центрове на двата автомобила преди и след удара, като няма промени
в крайните резултати.
Старозагорски окръжен съд - 13 - н.о.х.д. № 377/2013 г.
Заключенията
на двете автотехнически експертизи /единична и повторна
тройна/ са дали сходни, но различни отговори на
основните въпроси, свързани с пътнотранспортното произшествие на 18.04.2012
г. /с коя част лек
автомобил „Мерцедес” е ударил лек автомобил „Мицубиши”, скоростта
на движение на двете МПС, опасните зони на движение, механизмът на ПТП,
техническата възможност на водачите да предотвратят ПТП и др./.
С оглед
разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК, заключението на експерта не е задължително
за съда и за органите на досъдебното производство, а според чл.154, ал.2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният
орган е длъжен да се мотивира.
Вземайки
предвид състава /като численост, квалификация и специализация/, изчерпателното
и подробно излагане на отговорите на поставените въпроси и задачи, както и
подробното обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът изцяло възприема
заключението на повторната тройна автотехническа експертиза, тъй като то е съобразено с
всички събрани доказателства при разследването и е обосновано.
Повторната тройна автотехническа експертиза подроно и
задълбочено е отговорила на всички въпроси, поставени от разследващите
органи и страните, като е представила писмено заключение, към което е приложена
скица.
По делото се спори за обстоятелствата дали подсъдимият К. е нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.23, ал.1 и чл.58, т.3 от ЗДвП, има ли виновно
поведение на подсъдимия, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат, или е налице случайно деяние.
Прокурорът
и частният обвинител поддържат
становището, че подсъдимият К. е нарушил изброените по-горе правила за движение и поддържат повдигнатото срещу
него обвинение в неговата цялост.
Защитата на
подсъдимия К. твърди, че той не е нарушил горните разпоредби и че е налице
случайно деяние по чл.15 от НК – наличие на лек автомобил, който изпреварвал товарен
автомобил, като тази преграда принудила подсъдимия да промени посоката на
движението си. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и приема заключението на единичната
автотехническа експертиза. Излагайки съображения, че не е налице виновно поведение на подсъдимия К. /който твърди, че не би могъл
да предвиди промяната на посоката на движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия М./, което да е в
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, защитата на
подсъдимия счита, че К.
следва да бъде оправдан.
Оплакването
на подсъдимия К., че тезата на
обвинението по отношение на приетата фактическа обстановка не е подкрепена от събраните по делото доказателства, е несъстоятелно и съдът
не може да го възприеме. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт,
така и в пледоариите на прокурора и частния обвинител беше изложена фактическата обстановка, която съдът прие за
установена по делото, въз основа на всички събрани
доказателства.
- 14 -
Възражението
на подсъдимия К. относно недоказаността
на обвинението по несъмнен начин също е неоснователно.
По делото са извършени
оглед на местопроизшествието и на леките автомобили, разпитани са свидетелите –
очевидци П.К. /която изпреварвала товарния автомобил/, П.П. /който се движел на
около 100 м.
зад лекия автомобил „Мицубиши”, управляван от
пострадалия М./, И.М.
/който твърди, че се движел след лекия автомобил „Мерцедес”, управляван от
подсъдимия К./ и С.А. /който твърди, че се движел няколко коли след лекия автомобил „Мерцедес”,
управляван от подсъдимия К./, разпитани са свидетелите, които спрели на пътя
непосредствено след ПТП – П.П. и И.Б., проведена е очна ставка между
свидетелите П.П. и И.М., назначени са две автотехнически експертизи, събрани са
данни за метеорологичната обстановка и др.
Тезата на
защитата на подсъдимия К., че управляваният от него автомобил е бил в дясната /северната/ лента, където пред
него внезапно и косо е навлязъл автомобилът, управляван от пострадалия М.,
който до този момент се движел в лявата лента. Именно с това подсъдимият К.
обяснява движението на своя автомобил вдясно, като счита, че не това е причина за
пътнотранспортното произшествие, а движението вдясно на автомобила на пострадалия М.,
който той не би могъл да предвиди. Поради това защитата на подсъдимия К. пледира, че е налице случайно деяние.
Действително,
обясненията на подсъдимия К. са в горния смисъл, но съдът ги приема за негова
защитна позиция.
Защитата на
подсъдимия К. търси подкрепа на тезата си в показанията на свидетелите М. и А.,
които описват подобен механизъм на пътнотранспортното произшествие. А именно,
че лекият автомобил, управляван от подсъдимия К., се движил в дясната /северната/ лента, където пред него внезапно и косо е
навлязъл автомобилът, управляван от пострадалия М., който до този момент се
движел в лявата лента. Именно това, според свидетелите М. и А.,
накарало подсъдимия К.
да се придвижи вдясно, към аварийната лента.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите М. и А. относно мястото и начина на движение на леките
автомобили „Мерцедес” и „Мицубиши”, между които е станало пътнотранспортното
произшествие, както и относно механизма му.
Показанията на свидетелите М. и
А. са в противоречие с останалите доказателста, събрани по делото и описани
по-горе, а именно – с данните от протоколите за оглед на местопроизшествието и на леките автомобили,
с показанията на свидетелите – очевидци П.К. и П.П. и със заключенията и на двете
автотехнически експертизи /по отношение на механизма на възникване на ПТП/. В заключението
си експертите от повторната тройна автотехническа експертиза са обсъдили и
правдоподобността на показанията на свидетеля М. от техническа гледна точка.
Старозагорски окръжен съд - 15 -
н.о.х.д. № 377/2013
г.
Безспорно е, че
непосредствено преди и по време на пътнотранспортното произшествие най-близо до
леките автомобили, управлявани от подсъдимия К. и от пострадалиия М., се
намирали леките автомобили, управлявани от свидетелите К. и П.П. /като изключим
товария автомобил, който се движел на около 20 м. пред лекия автомобил
„Мицубиши” на М./.
Видно от приетата от съда и
описана по-горе фактическа обстановка по делото, лекият автомобил м. „Тойота
Лендкрузър” с рег.№ Т **** ХТ, управляван от свидетеля П.П., се движел на около
100 м.
зад автомобила, управляван от пострадалия М., в същата посока, в северната
лента за движение. Тъй като свидетелят П.П. управлявал автомобила си със
скорост около 120 км./ч.,
той бавно настигал камиона и автомобила, управляван от пострадалия М., които се
движели с по-ниска скорост.
Свидетелите К. и П.П. са
единодушни в описанието на това, което се е случило малко след това в района на км.200+400 от Автомагистрала „Тракия”. А именно, че свидетелката К. /която управлявала лек автомобил „Ауди”/
се движела със скророст около 120-130 км./ч. в посока от изток на запад и настигнала
автомобила на свидетеля П.П.. Свидетелката К. продължила напред в южната
/лявата/ пътна лента, изравнила се с автомобила, управляван от пострадалия М., и
започнала да го изпреварва.
Според свидетелката К., спортната
кола се движела близко зад камиона: „Човекът си караше съвсем спокойно в колата
зад камиона, нямаше намерение да изпреварва преди мен” /л.91, стр.1 от
настоящото дело/.
Свидетелката К. твърди, че в
момента, в който тръгнала да изпреварва, зад нея нямало коли, а чак към края на
маневрата – непосредствено преди да се прибере пред камиона, видяла „в
огледалото фарове в далечината” и „как хвърчат колите” /л.90, стр.2 от
настоящото дело/.
Същото разказва и свидетелят П.П.,
който управлявал лекия си автомобил в северната лента, на около 100 м. зад автомобила,
управляван от пострадалия М., в посока от изток на запад. Свидетелят П.П.
потвърждава и казаното от свидетелката К., че лекият автомобил м. „Мицубиши” се е движел близо зад камиона.
А именно, според свидетеля П.П., докато
трите автомобила – камионът и леките автомобили м. „Мицубиши” и м. „Ауди”,
управлявани, съответно от пострадалия М. и от свидетелката К., се движели по
гореописания начин, покрай неговия автомобил, движейки се в южната лента, преминал лек автомобил м. „Мерцедес Е350”, с
бургаска регистрация.
Този
автомобил бил управляван от подсъдимия К..
Тъй като подсъдимият
К. управлявал автомобила си с по-висока скорост от тази на свидетеля П.П., го изпреварил и
много бързо започнал да настига камиона и леките автомобили м. „Мицубиши” и м.
„Ауди”, които заемали и двете пътни ленти /автомобилът на свидетелката К. –
- 16 -
южната /лявата/ пътна
лента; а камионът и автомобилът на пострадалия М. – северната пътна лента/.
Понеже
нямало откъде да мине, подсъдимият К., който се движел в южната пътна лента, рязко завил към
северната пътна лента и се престроил зад автомобила на пострадалия М..
Свидетелят
П.П. твърди, че в
този момент пострадалият М. /очевидно, за да избегне бързо приближаващия се зад
него автомобил, управляван от подсъдимия К./ започнал престрояване към
аварийната лента, като навлязъл в нея. Но почти едновременно с него натам се
отправил и лекият автомобил м. „Мерцедес”, управляван от подсъдимия К..
В момента, в който и двата
автомобила били в аварийната лента, според свидетеля П.П., задният автомобил
/м. „Мерцедес”/ ударил предния /м. „Мицубиши”/ и го завъртял /л.88, стр.1 от
настоящото дело/. Имало много превъртания на двата ударили се автомобили /на
страни, през таван, през капаци/, включително и „в един момент Мерцедесът паднал
върху Мицубишито”/.
Свидетелите К. /която видяла
настъпването на катастрофата в огледалото за обратно виждане/ и П.П. незабавно
сигнализирали за произшествието на тел. 112.
Както
беше отбелязано по-горе, в заключенията и на двете автотехнически експертизи е приет горният
механизъм на възникване на ПТП,
Видно от
заключението на повторна
тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г., изготвена от инж. И.Ч., инж. Х.Х. и инж. А.А. /от л.114 – л.132, 18 листа + скица, т.І от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа
на ОД на МВР – Стара Загора/, първоначалният
удар по характер е ЗАДЕН-КОС и е реализиран с предна лява част на лек автомобил „Мерцедес” в задна лява
част на лек автомобил „Мицубиши”, с контактна
повърхност от около 0,5-0,6 м. След
първоначалния контакт, вследствие действието на ударния импулс, лекият автомобил „Мицубиши” ротира около вертикалната ос на масовия си център на дясно спрямо надлъжната
ос на пътното платно, след
което навлиза последователно по северния банкет, тревния скат, навлиза
последователно и в бетонното
покритие на отводнителния канал,
в тревната площ по северното крайпътно пространство, като на около 110-122 м. западно от мерната линия се обръща по
таван след което се установява на местоположението, където е фиксиран в
огледния протокол.
Лекият автомобил „Мерцедес” след
първоначалния удар ротира под въздействието на ударния импулс на дясно около
вертикалната ос на масовия си център, при което автоматично се задействат
системите за активна безопасност на автомобила /ЕSР и се активира
повдигането на предния капак/ по описаните по-горе начини. От около 32
до 40 м. западно от
мерната линия същият напуска платното за движение и навлиза последователно в
северния банкет, тревния скат и на около 50 м. западно от мерната
линия настъпва вторичен удар в бетонното корито на отводнителния канал с предно
дясно окачване. Преминавайки през
Старозагорски окръжен съд - 17 - н.о.х.д. № 377/2013 г.
тревната площ
на северното крайпътно пространство настъпва последващ удар с вертикален
елемент на оградата и задна дясна врата, след което се
установява на мястото където е фиксиран в огледния протокол.
Към момента на първоначалния удар лекият автомобил „Мицубиши” е бил
разположен почти изцяло в северната аварийна лента /левите гуми
са били разположени на разделителната линия между северната лента и аварийната
лента/, като
надлъжната ос на същия е била почти успоредна или леко в
дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение. А лекият автомобил „Мерцедес” е бил
разположен в северната лента с надлъжна ос ориентирана в дясно спрямо
надлъжната ос на пътното платно, като и двата автомобила към този момент са били в
движение.
Скоростта на движение на лек автомобил „Мицубиши” в момента на удара е била 97 км./ч. и е съответствала на скоростта на движение на автомобила
непосредствено преди настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес” в момента на удара е възлизала на 138 км./ч. Според експертите, ако се приемат за правдоподобни
свиделските показания /за намаляване на скоростта на лекия автомобил „Мерцедес”/, следва, че
непосредствено преди настъпването на произшествието скоростта на лекия автомобил „Мерцедес” е
надвишавала определената скорост в момента на удара – 138 км./ч., но поради
липса на технически данни величината същата не може да се определи.
В
подкрепа на описания по-горе механизъм на пътнотранспортното произшествие,
приет от съда, експертите инж. И.Ч., инж. Х.Х. и инж. А.А. сочат и деформаците, получени от двата
автомобила от съприкосновението помежду им.
А именно, за лекия автомобил „Мерцедес” това са описаните
на л.5 от заключението на повторна тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г. /л.117 – л.118, т.І от
д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/:
-деформациите
по преден капак и преден панел /сн. № 3/, които са получени вследствие на
удар в другото превозно средство. Предвид техния характер, е
технически възможно да има наслагване на деформации от последващи удари след
първоначалния контакт между тях. В
конкретния случай е необходимо да се отчете, че
повдигането на предния капак не е в резултат на деформации, а
вследствие на това,че процесният лек автомобил „Мерцедес” е оборудван с активен преден капак, който
при челен удар се повдига автоматично на 50 мм. /видно на сн. № 2 и сн. № 4/ с
цел да се увеличи пространството за деформация на предния кош и да се абсорбира
енергията на удара;
-деформациите по предна лява част /сн. № 3/ са с направление отпред назад. Предвид
характера и
посоката на деформациите на гредите под радиатора, може да се приеме от техническа гледна точка, че са получени от удар в другото превозно
средство, като направлението е отпред назад по надлъжната ос на
автомобила;
- 18 -
-деформации и счупвания по пластичната обвивка на
предна броня на лек автомобил „Мерцедес”: на снимки с
номера 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от
допълнителния фотоалбум към делото е показана отломка от пластична
облицовка на предна броня с логото на марката Мерцедес /която е на процесния
автомобил, предвид индивидуализиращите я данни/. От
приложените снимки е видно, че липсва лявата
част на пластичната облицовка на бронята, а
по наличната дясна част липсват характерни деформации от
удар с друго превозни средство. От тези данни следва да
се приеме, че ударът е настъпил с предната лява част на автомобила.
А за лекия автомобил „Мицубиши” това са
деформациите, описани на л.5 и л.6 от заключението на повторна тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г., /л.118 – л.119, т.І от
д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/:
-купето
на лекия автомобил „Мицубиши” е напълно
деформирано, като основните концентрации на
деформации са в задна лява част. От
приложената сн. № 1 е видно, че
деформациите в задна лява част и лява страница
са с направление на ударния импулс отзад напред и от ляво на дясно спрямо надлъжната ос
на автомобила, в
резултат на което е нарушена геометрията на
задно ляво колело, което е изместено напред. Така описана деформация е получена от силен
кос удар с направление отзад напред и от ляво на дясно спрямо надлъжната ос и е
вследствие на удара с другото превозно средство. Деформациите
по тавана и
колоните на тавана /сн. № 4/ са получени вследствие на преобръщането на лекия автомобил по таван. При
извършения оглед не са установени
данни за удар с друго превозно средство в дясната странична част на лекия автомобил.
-деформации и счупвания по
пластичната облицовка на задна броня на лекия автомобил „Мицубиши”: на снимки с номера 1, 2, 3, 4, 6 и 7 от допълнителния фотоалбум към
делото са показани отломки от пластичната облицовка на задна броня /която е на процесния автомобил, предвид
индивидуализиращите я данни/. Видно от деформациите и счупванията по
нея, същите са концентрирани в задна лява част, като ударния импулс е
бил с направление отзад напред и от ляво на дясно спрямо надлъжната ос на
автомобила и с контактна повърхност около 0.5-0.6 м.
Както беше
изложено по-горе, свидетелите
М. /л.91 – л.92, т.І от д.п. № ЗМ-233/2012 г. на ОД на МВР – Стара Загора/ и А. /л.11 – л.112 от настоящото дело/, твърдят, че лекият автомобил, управляван от подсъдимия К., се движил в дясната
/северната/ лента, където пред него внезапно и косо е навлязъл автомобилът,
управляван от пострадалия М., който до този момент се движел в лявата лента. Именно това, според
свидетелите М. и А.,
накарало подсъдимия К.
да се придвижи вдясно, към аварийната лента.
Свидетелят М. твърди, че се
движел с лек автомобил м. „****”, със скорост около 125 км./ч., в дясната лента,
непосредствено зад лекия автомобил на подсъдимия К.. В същата лента, на голямо
разстояние пред тях, се движел камион.
Свидетелят А. твърди, че се
движел с лек автомобил м. „Форд Фиеста” /собственост на тъста на подсъдимия К./,
със скорост около 100-120
Старозагорски окръжен съд - 19 - н.о.х.д. № 377/2013 г.
км./ч., в дясната лента, на около
400-500 м.
зад лекия автомобил на подсъдимия К., като между тях имало три-четири
автомобила. Въпреки това, според свидетеля А., видимостта била добра.
Свидетелят А.,
който по това време работел в една от фирмите на подсъдимия К., заявява, че на
18.04.2012 г. с подсъдимия К. имали уговорена среща в гр. Пловдив. Двамата се
срещнали на бензиностанция „Лукойл” на изхода на гр. Стара Загора, за да може А.
***/ да покаже изготвените от него справки на К..
Свидетелят А.
заявява, че „не му е направило впечатление” да има на пътя камион и че въпреки
разстоянието, на което се е намирал от лекия автомобил на подсъдимия К., е
видял, че преди да излязат от пътното платно, двата катастрофирали автомобила
са се движили паралелно – „Мицубиши”-то – отляво, а „Мерцедес”-ът – отдясно
/л.111, стр.2 от настоящото дело/.
При преценката на
достоверността на показанията на свидетелите М. и А. следва да се вземе предвид
дали те съответстват – както помежду си, така и с останалите доказателства,
събрани по делото, или между тях има несъотвествия.
Свидетелите М. и А. дават противоречиво описание на обстановката на пътя
/имало ли е камион или не,
какви други автомобили са се движели по пътното платно и др./. Свидетелите К. и П.П. не
споменават за леките автомобили на
свидетелите М. и А..
Единствено свидетелят П.П. твърди, че на мястото на пътнотранспортното
произшествие било спряло „едно момче с
„Форд””
/л.66, стр. 2 от настоящото дело/. Действително, свидетелят А. твърди, че е
управлявал лек автомобил м. „Форд Фиеста”, но следва да се има предвид, че свидетелят
П.П. към момента на провеждане на съдебното следствие е на 43 г., а свидетелят А. – на 59 г. Тази разлика във
възрастта прави малко вероятно изказването на П.П. за момчето с „Форда” да се
отнася за свидетеля А..
Още повече, че и посъдимият К. в обясненията си не разказва нито за
спирането на автомобила на свидетеля М. след пътнотранспортното произшествие, нито за уговорката си и
за дейността си този ден със свидетеля А. /продължила, според А., и след катастрофата с ходенето му до гр. Пловдив
по работа на подсъдимия К./.
Следва да
се отбележи и това, че от писмо № 1401/24.04.2012 г. от „Районен център – 112” – Бургас /л.147 – л.148,
т.ІІ от д.п. № ЗМ-233/2012 г. по
описа на ОД на МВР – Стара Загора/
се установява, че първият сигнал за настъпилото произшествие на
18.04.2012 г. бил подаден на тел.112 в 10.25 ч. от свидетеля П.П.. За периода
от 10.25 ч. до 11.00 ч. на 18.04.2012 г. постъпили обаждания на тел.112
с информация за настъпилото произшествие и от свидетелите Д.С., П.К. и П.П.,
както и от лицето Ч.Ч.
Очевидно,
сред обадилите си не са били свидетелите М. и А..
- 20 -
Освен изложеното,
при преценката на достоверността на показанията на свидетелите М. и А. следва
да се вземе предвид и правдоподобността на разказоното от тях от техническа
гледна точка.
На л.9
от заключението
на повторна
тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г., /л.122, т.І
от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора/, експертите са обсъдили
правдоподобността на показанията на свидетелите П.П. и М. от техническа гледна
точка.
Според експертите,
предвид направлението на ударния импулс и направлението на движение на
автомобилите след първоначалния контакт, както и степента и местоположението на
деформациите, получени при първоначалния удар, направеното заключение на база
фиксирани веществени данни съвпада с описания механизъм и място на удара от
свидетеля П.П.. Поради това експертите приемат показанията му за механизма на
удара и мястото на удара за правдоподобни от техническа гледна точка.
Становището на
експертите, обаче, по отношение показанията на свидетеля М. в тази им част е,
че те не следва да се приемат за правдоподобни от техническа гледва точка по
следните причини:
-видно от снимки с
номера 1, 2 и 3 /л.6 от експертизата/, направлението на ударния импулс е отзад
напред и от ляво на дясно спрямо надлъжната ос на лекия
автомобил „Мицубиши”;
-при
описания механизъм от свидетеля М. ударът би настъпил в предната дясна част и
дясната странична част на лекия автомобил „Мицубиши” и пред
масовия му център, при което би се получила ротация на същия в посока на ляво
около вертикалната ос на масовия център, като местоположението и степента на деформациите
по автомобилите биха били от друг порядък.
Поради всичко
изложено по-горе съдът не кредитира показанията на свидетелите М. и А. относно мястото
и начина на движение на леките автомобили „Мерцедес” и „Мицубиши” и относно
механизма на пътнотранспортното произшествие.
Заключението
на повторна
тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г. /от л.114 –
л.132, 18 листа + скица, т.І от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа
на ОД на МВР – Стара Загора/ е категорично, че предвид взаимното
разположение спрямо пътното платно на двата процесни автомобила непосредствено
преди настъпването на произшествието, водачът на лек автомобил „Мерцедес” е имал техническа възможност да възприема движението на предно
движещия се попътно лек автомобил „Мицубиши” на повече от 200
м. пред фронта си.
Водачът на предно движещия се лекия автомобил „Мицубиши” е имал
техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка и в частност – движението на
лекия автомобил „Мерцедес” зад себе в
огледалата за обратно гледане, които позволяват на водача на прав и равнинен пътен
участък да следи попътно движещите се зад него автомобили на повече от 100 м. зад и на
повече от 6 м. встрани от
задните леви габарити на автомобила – в лявото странично
Старозагорски окръжен съд - 21 - н.о.х.д. № 377/2013 г.
огледало, и на повече
от 150 м. зад и 8 м. встрани от
десните габарити на автомобила – в дясното странично огледало. Чрез вътрешното
сферичното огледало водачът е имал възможност да възприема обстановката
зад фронта на автомобила от около 100-150 м. при конкретните пътни условия /като се вземе
предвид, че автомобилът е с десен волан/.
Водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е имал техническа възможност от момента, в който лекият автомобил „Мицубиши” е започнал
промяната на траекторията си на движение /на 53 м. преди мястото на удара/ чрез аварийно задействане на спирачната
система за 19,7-20 м. да изравни
скоростта си с предно движещия се лек автомобил и да
предотврати настъпването на произшествието.
3а да предотврати настъпването на произшествие при конкретните пътни
условия, лекият автомобил „Мерцедес” би следвало
да се движи със скорост, непревишаваща тази на предно
движещия се лек автомобил „Мицубиши” – 97 км./ч., и да спазва минимална динамична надлъжна дистанция зад него 46 м., която би му
позволила при аварийно спиране на предния автомобил да предотврати сблъсък с
него.
Водачът на лекия автомобил „Мицубиши” не е имал никаква техническа
възможност да предотврати настъпването на
произшествието при този механизъм на удара.
Според експертите, основните
технически причини за настъпването на конкретното пътнотранспортното
произшествие са следните:
-технически неправилно извършени маневри от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес”, който в
конкретната пътна ситуация е следвало да предприеме спиране от момента, в който лекият автомобил „Мицубиши” е започнал
промяната на траекторията си на движение на дясно, като в този
случай, при
своевременно аварийно задействане на спирачната система, би имал
техническа възможност да изравни скоростта си на движение с
преднодвижещия се лек автомобил преди мястото на удара;
-неспазване
на минималната надлъжна динамична дистанция от страна на водача на лек
автомобил „Мерцедес” с преднодвижещия се лек автомобил „Мицубиши”, която би гарантирала безопасно спиране зад
него при внезапно възникнала опасност.
Съдът счита, че въз основа на всичко изложено, не може да приеме тезата на
защитата на подсъдимия К., че в случая става дума за случайно деяние по чл.15 от НК. Това твърдение на подсъдимия К.,
както и твърдението, че не би могъл да предвиди промяната на посоката на
движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия М., са несъстоятелни, тъй като не се подкрепят
от събраните по делото доказателства.
Експертите, изготвили повторната тройна автотехническа експертиза от 23.03.2013 г. са категорични, че ако се приеме
хипотезата, че лекият автомобил „Мицубиши” не е променял траекторията си на движение и е продължил да се движи в
своята лента, като вместо левите – десните гуми са били в северния край
- 22 -
на северната
лента, то в конкретния случай пак би
настъпил удар между двата автомобила, като в случая деформациите по лек автомобил „Мицубиши” биха били в задна дясна част.
Следва да се отбележи, че със ЗИД на ЗДвП /ДВ,
бр.47/22.06/2012 г./ разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП е изменена и
понастоящем гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория В – 140
км/ч. на автомагистрала. Но по делото е безспорно, че
към датата на пътнотранспортното произшествие – 18.04.2012 г., разрешената скорост за
движение на МПС категория В по автомагистрала е била 130 км/ч. и че подсъдимият К. е управлявал лекия автомобил м. „Мерцедес Е350” с per. № А **** КХ, със
скорост 138 км/ч., която е била превишена към датата на инкриминираното деяние.
Посочената по-горе промяна на чл.21, ал.1 от ЗДП,
която в случая е част от бланкетната норма на основния състав на престъплението
по чл.342, ал.1 от НК, не се отразява на
наказателната отговорност на подсъдимия К. и на тежестта на санкцията, предвидена в чл.343, ал.1 , б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Поради
това съдът счита, че промяната в чл.21, ал.1 от ЗДП не е от категорията на промените в закона, за
които се отнася разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК и няма връзка с тежестта на
допуснатото нарушение на правилата на ЗДвП от подсъдимия К..
По описания
по-горе начин подсъдимият К. нарушил
правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно:
-чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”;
-чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км./час: категория В - 130
км/час на автомагистрала”;
-чл.23, ал.1
от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
-чл.58, т.3 от ЗДвП
– „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата
за принудително спиране”.
Допуснатите от подсъдимия
К. нарушения на ЗДвП са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на 18.04.2012 г. пътнотранспортно
произшествие.
Относно обвинението
за нарушения по чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, и по чл.20, ал.2
от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с
Старозагорски окръжен съд - 23 - н.о.х.д. № 377/2013 г.
конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”, съдът счита, че подсъдимият К. следва да бъде
признат за невинен и оправдан оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е
допуснал посочените
нарушения.
Според константната съдебна практика нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е обща и при допуснати нарушения на специалните норми, посочени в ЗДвП, нейното приложение е недопустимо /Р-486-09-ІІІ н.о., Р-502-13-ІІІ
н.о. и др./.
Недопустимо
е и приложението на общата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП при наличие на нарушения по специалната такава – на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдебната практика
е категорична, че едновременното приложение на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП е несъвместимо. Ако водачът е избрал
скорост, по-висока от
разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори. Това е
така, защото чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение
на скоростта, когато поначало тя е в рамките на максимално допустимата. Чрез
примерното и неизчерпателно изброяване на факторите от пътната обстановка, с
които шофьорът следва да се съобразява при избиране на
скоростта, законът дава възможност за преценка дали автомобилът се движи със „съобразена скорост”. Ако обаче движението се
осъществява със скорост над пределно допустимата по чл.21, ал.1
от ЗДвП, както
е в случая, отговорността на подсъдимия К. следва да се ангажира на плоскостта на „превишената скорост”. В тази връзка е и константната практика на ВКС /ТР-28-84-ОСНК, Р-84-07-ІІІ н.о., Р-408-11-ІІ н.о., Р-502-13-ІІІ
н.о. и др./
Според справка за
нарушител от 26.04.2012 г. /л.147, т.ІІ от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, подъдимият
К. многократно е наказван за нарушения по ЗДвП, като последното му наказание е
от 07.09.2009 г.
Видно от
справка за съдимост № 4782/19.10.2012 г. на
Старозагорския районен съд /л.159 –
л.145, т.ІІ от д.п. № ЗМ- 233/2012 г. по описа на ОД
на МВР – Стара Загора/, подсъдимият К. е неосъждан.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от отчасти от обясненията на подсъдимия С.К., от показанията на свидетелите П.П., П.К., П.П., И.М. /показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство, са проченети на основание чл.281, ал.3,
във връзка с ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, И.Б., С.А., И.И. и С.И., разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на
експертите д-р Т.П.,
инж. С.В., инж. И.Ч., инж. Х.Х. и инж. А.А., писмените доказателства и веществените доказателства по
делото.
Въз основа
на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият С.П.К. е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343,
- 24 -
ал.1 , б. „в”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, тъй
като на 18.04.2012
г. в района на км.200+400 от Автомагистрала „Тракия”, област Стара Загора, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил м. „Мерцедес
Е350” с per. № А **** КХ, в посока изток – запад, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, а
именно:
-чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”,
-чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км./час: категория В – 130 км./ч. на автомагистрала – тъй като водачът С.П.К., управлявал автомобила по
автомагистрала със скорост от 138
км./ч.;
-чл.23, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в
него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
-чл.58, т.3 от ЗДвП – „При
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата за
принудително спиране”, като с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Т. И.М., ЕГН **********.
Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, подсъдимият С.П.К. следва да бъде
признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за това да е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, и чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите
на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и
интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”.
От
субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост – подсъдимият К. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Изводите
относно субективната страна на престъплението се основават на обективните данни
по делото /Р-72-77-ІІ н.о./.
С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта
на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът следва да определели наказанието на подсъдимия К. в
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление.
Следва
да се има предвид, че към момента на извършване на деянието – 18.04.2012 г.,
наказанието за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е било лишаване от свобода
до шест години.
Старозагорски окръжен съд - 25 - н.о.х.д. № 377/2013 г.
Със
ЗИД на НК, ДВ, бр.60/2012 г. /в сила от 08.09.2012 г./ горното наказание е
заменено с лишаване от свобода от две до шест години.
Предвид
на описаните промени в размера на санкцията за престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК и задължението на съда по чл.2,
ал.2 от НК да приложе най-благоприятния за дееца закон, ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, наказанието на подсъдимия К. следва
да бъде определено при първоначалната редакция на санкционната част на
посочената норма – лишаване от свобода до шест години
С оглед на
посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и
генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът
счита, че наказанието на подсъдимия К. следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, малко под средния размер,
предвиден в закона, тъй като са налице и отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващите вината обстоятелства
са чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, дава обяснения за случилото се, упражнява
общественополезен труд, изявява се като политик и общественик и има възможност да се поправи. Отегчаващите вината
обстоятелства са допуснатите от подсъдимия К. многобройни нарушения на ЗДвП на
18.04.2012 г., многобройните му наказания като водач на МПС, липсата на
критичност и небезукорното му процесуално поведение по време на съдебното
производство. Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият К. да бъде осъден на две години и шест месеца лишаване от
свобода, което представлява малко под предвиденото от закона средно наказание за горното престъпление /законът предвижда
наказание до шест години лишаване от свобода, при редакцията на чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК към 18.04.2012 г./.
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане
на целите му /поправяне на подсъдимия/ не е наложително подсъдимият К. да изтърпи така наложеното
наказание лишаване от свобода ефективно. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изтърпяването на
горното наказание с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимият К. следва да бъде лишен от право по
чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата
в сила.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител С.И.И. сумата в размер на 1 800 лв.
направени разноски
по делото.
Веществените
доказателства по делото:
- лек автомобил м. „Мерцедес” с
рег.№ А **** КХ – на съхранение в тилова база на ОД на МВР – Стара Загора,
следва да се върне на собственика „****” ЕАД, Клон Бургас, след влизане на присъдата в сила;
- лек автомобил марка „Мицубиши”
с рег.№ СА **** ВХ – на
- 26 -
съхранение в тилова база на ОД на МВР – Стара Загора, следва да се върне на собственика С.И.И. след
влизане на присъдата в сила;
- част от броня на автомобил,
сива на цвят, с надпис от вътрешната страна „W212 А212 885 02 65”, с дължина 1,70 м. и броня на
автомобил, сива на цвят, с надпис „FTO”, с дължина 2,60 м. /в най-дългата си
част/ и широчина 0,60 м.
/в най-широката си част/ - предадени на съхранение в сектор „ПП” при ОД на МВР –
Стара Загора, следва да бъдат унищожени като малоценни
предмети след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият
К. следва да бъде осъден да
заплати по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет направените по делото
разноски, както следва:
-по сметка на ОД на МВР – Стара Загора – 887, 56 лв.;
-по
бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – 630 лв.
Причините
за извършване на престъплението от подсъдимия К. са ниско правно съзнание и несъобразяване с установените правила и норми за движението по
пътищата.
Предвид
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: