Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. Свищов, 06.12.2019г.
Свищовският районен съд, в публично заседание на 22.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при участието на секретаря, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 825 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че от съвместното си съжителство с
ответника имат дете – малолетната М.М.Т.,
родена на ***г. Отделно същата имала по-голямо дете – К.С.Р., роден на ***г.
Заявява, че страните работили в Кипър, където през 2011г. се запознали и
заживели заедно. Още по това време у ответника се наблюдавала склонност към
хазартните игри. През 2012 година се върнали в страната, като излизали да
работят в чужбина за по няколко месеца. През 2016 година се преместили в гр.
Г., където е родното място на ответника. Там през 2017 година се родили
детето М.. Ищцата била в отпуск по майчинство, а ответникът работел по трудово
правоотношение. Твърди, че след установяването им в гр. Г., ответникът
започна да злоупотребява с алкохол. Често не се прибирал в къщи от работа, а
отивал направо в хазартните заведения. Прибирал се в нетрезво състояние и
вдигал скандали. Особено тежко било положението, когато бил пропилял всичките
си парични средства. Биел ищцата и се заканвал, че ще я убие. Заканвал се, че
ще й отреже главата и други подобни. Тези скандали, обиди, физическа
саморазправа и закани често се случвали в присъствието на двете деца. Твърди,
че понасяла положението, тъй като се надявала то да се промени. Това обаче не
се случило. Напротив, нещата се влошили, т.к.скандалите и заплахите от
ответника станали ежедневие. Това я мотивирало да вземе решение да се върне в
родния си град, където да живее разделено от ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да й предостави
упражняването на родителските права по отношение на общото дете М., то да живее
при майката на адреса й, а ответникът да бъде осъден да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв. Предлага съдът да определи лични контакти на
бащата с детето в конкретен диапазон.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответника не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата чрез упълномощения
повереник адв. Б.Г.поддържа исковата си молба, като моли претенцията й да бъде
уважена.
В съдебно заседание ответника не се явява и не
упълномощава никого.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са
родители на малолетното дете М.М.Т., родена на ***г. видно от Удостоверение за
раждане, издадено по Акт за раждане №289/28.07.2017 г. на Община Г.. Между
страните е безспорно, че детето им е родено от извънбрачно съжителство.
По
делото са изискани и изготвени социални доклади.
В
доклада на ДСП гр.Свищов е отразено, че към момента основните грижи за детето се полагат от
майката, която е подкрепена от своята майка. Контактите между бащата и детето
се осъществяват по телефона, поради трудовата му ангажираност. Същият е с
местоживеене ***. Посочено е, че бащата работи, а майката е регистрирана в ДБТ
и получава обезщетение. Към момента детето посещава детска ясла, като между
него и роднините по майчина линия е изградена силна емоционална връзка. Бащата
също има силно изградена емоционална връзка с детето. В заключение в доклада се
посочва, че майката притежава необходимите качества, за да полага пълноценни и
адекватни грижи за детето. Същата проявява отговорно отношение спрямо
задълженията си за детето, демонстрира готовност и в бъдеще да полага грижи за детето си. По
информация на майката бащата също има желание да осъществява контакти с детето
си, интересува се от него и изпраща
финансови средства.
В социалния доклад изготвен от ДСП
гр.Г. е посочено, че родителите на двегодишната М. са живели заедно до
09.09.2019г., след което родителите се разделят и майката заедно с дъщеря
си и по-големия си син от предходна
връзка се връщат в гр.Свищов. Посочено е, че от база данни на АСП бащата - ответника
М.Т. работи като технолог обувно производство.
Отразено е, че същият е отказал да сътрудничи на социалните работници за изготвяне на
доклада, като посочил, че няма претенции по подадения от майката иск и е
съгласен с всички нейни искания – родителските права по отношение на
малолетното дете да бъдат присъдени на майката, както и да заплаща издръжка за
детето.
Видно от представеното удостоверение с изх. №47/01.10.2019г.
от *****, ищцата е получила еднократно
обезщетение по чл.224 от КТ и трудово възнаграждение в размер на 127,50лв. за
месеците юли и април 2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при
спор относно родителските права, ако родителите не
постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето. Производството е спорна съдебна администрация и при решаването
на делото съдът се ръководи от интереса на детето.
Няма спор между страните и от доказателствата по
делото се установява че страните Т.Т.Т. и М.Б.Т. са родители на малолетното дете М.М.Т.,
родена на ***г. Не е спорно, че към момента на подаване на иска в съда и към
настоящия момент страните живеят разделени и непосредствени грижи за детето
полага майката.
Въз основа на събраните в хода на процеса
доказателства, съдът намира, че в интерес на детето е родителските права да
бъдат предоставени на майката и да бъде определено местоживеенето му при майката. Същото не се оспорва
от бащата, който не дава отговор на исковата молба и не се явява в съдебно
заседание. Същият пред социалните работници в гр. Г. заявил, че няма
такива претенции. От друга страна
майката има желание и възможност да се грижи за детето, създала е условия които
адекватно задоволят неговите нужди, самото дете е емоционално привързано към
майка си и останалите роднини по майчина линия, както и майката е подпомагана в
отглеждането му от бабата по майчина линия.
Майката е предложила режим на лични отношения на
бащата с детето като следва: до навършване на четиригодишна възраст – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 16,00 ч. без приспиване, като взема детето от и го
връща на адреса на майката. След навършване на четиригодишна възраст – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 16,00 ч. в неделя с приспиване, като взема детето от и
го връща на адреса на майката, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката. Съдът след като съобрази ниската възраст
на детето и отдалеченото разстояние между населените места на бащата и детето,
намира, че така предложения режим на лични контакти на бащата с детето би
позволил поддържането на стабилна емоционална връзка на детето със своя родител,
доколкото фигурата на бащата е изключително важна при формирането на характера
на детето и правилното му емоционално съзряване.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия за
живот, необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималния
размер на дължимата издръжка се равнява на една четвърт от минималната работна
заплата, съгласно, ал. 2 на същия член.
В конкретния случай съдът определя месечната
издръжката на детето в размер на 260 лева, предвид обстоятелството, че същото
посещава детска яслена група, за която се дължи такса, а и същото е в такава
възраст, при която децата израстват бързо и се налага закупуване на нови дрехи
и обувки най-малко два пъти годишно. Съдът като взе предвид горното и като
съобрази, че бащата е в трудоспособна възраст и същият реализира доход (за които
въпреки, че с доклада си по чл.140 от ГПК бе задължен от съда да представи
доказателства, не представи такива), както и че към момента минималната
издръжка е 140 лева, счита, че бащата може да заплаща на малолетното си дете ежемесечна
издръжка, в размер на 200, 00 лева. Останалата
сума от 60 лева следва да се осигури от майката, която е безработна и издържа и
друго дете. На основание чл. 146, ал. 1
от СК ответникът дължи и обезщетение за забава, в случай, че просрочи
заплащането на отделните вноски в размер на законната лихва.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката
в размер на 288,00 лв. по сметка на РС-Свищов, определена съобразно чл. 7.2 от
Тарифата за ДТССГПК, както и 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно присъдената издръжка.
При този изход на делото претенцията на ищцата за
разноски се явява основателна. Ответникът следва да понесе направените от
ищцата разноски в размер на 400лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК за платено адвокатско възнаграждение и в размер на 30лв. за държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над роденото от съвместното съжителство между Т.Т.Т. с ЕГН ********** и М.Б.Т. ЕГН ********** МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ – М.М.Т., ЕГН ********** на неговата майка и законен представител - Т.Т.Т. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на основание чл.127, ал.2 СК на МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ – М.М.Т., ЕГН ********** на АДРЕСА на неговата майка и законен представител - Т.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ КОНТАКТИ между БАЩАТА М.Б.Т.
ЕГН ********** и МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ - М.М.Т.,
ЕГН ********** както следва:
- До навършване на четиригодишна възраст – всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. до 16,00 ч. без приспиване, като взема детето от и го
връща на адреса на майката.
- След навършване на четиригодишна възраст – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя с приспиване, като взема детето от и
го връща на адреса на майката, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата М.Б.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Т.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, в качеството ѝ на майка и законен представител на МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ - М.М.Т., ЕГН **********, месечна издръжка за детето в размер на 200,00 лева ( двеста лева ), считано от дата на предявяване на иска – 10.09.2019г. до настъпването на законоустановени причини за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА М.Б.Т. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Свищов държавна такса в размер на 288 лева
(двеста осемдесет и осем лева), както и 5лв. държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Б.Т. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес ***
направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение и 30 (тридесет)
лева за държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в ЧАСТТА за ПРИСЪДЕНАТА ИЗДРЪЖКА.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: