№ 81
гр. Смолян, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500360 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 118/19.06.2020г., постановено по гр.д.№ 10/2020г. по описа на Девинския
районен съд е осъдена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при М.-
гр.София, ул."Пиротска" № 171, представлявана от Директора Николай Николов да заплати на
В.В. Г. с ЕГН ********** от с.Змеица,ул.“Енвер“ № 15, общ.Доспат, обл.Смолян, сумата от
1 713,38 лева на основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. счл.187,ал.5,т.2 от ЗМ., представляваща
дължимото и неплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
14.01.2017г. до 14.01.2020г. и 225,14 лева и на основание чл.86 ,ал.1 от ЗЗД, обезщетение за
забава в размер на 225,14 лева върху главницата от 1713,48 лева за периода от 21.02.2017г. до
14.01.2020г. , както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба-15.01.2020г.
до окончателното изплащане на вземането и 500 лева разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Осъдена е Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при М.-гр.София,
ул."Пиротска" № 171 да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 118,54 лева и
разноски за експертиза в размер на 100,00 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1738/03.07.2020г. от Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при М.-гр.София, представлявана от
главен комисар Николай Николов-Директор, чрез процесуалния му представител старши
юрисконсулт С.С. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон.
Излагат се доводи, че през процесния период 14.01.2017 г. – 14.01.2020г. действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., която урежда реда за организацията и разпределението на работното време
на служителите по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМ. и е недопустимо прилагането на общите правила,
1
установени по КТ и НСОРЗ. Твърди се още, че за да обоснове извода си за субсидиарно прилагане
на НСОРЗ, съдът се е позовал на отменена подзаконова уредба и на съждения за неравностойно
третиране на служителите в М. в сравнение с тези работещи по КТ.Сочи се, че в случая не е
налице непълнота, тъй като ЗМ. препраща към горепосочената наредба. Затова тълкуването и
препращането от съда към КТ и НСОРЗ, без изрично това да е записано в нормативния акт,
представлява дописване на закона и не се споделя от жалбоподателя.В жалбата се твърди още, че
правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са създадени, за да може, поради
специфичния статут и служебни задължения на служителите, да се постигне баланс между правата
и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМ./, тъй като тези
служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от
общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМ. са
установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл.142,ал.4 от КТ е записано, че
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56
часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време. В настоящия случай ищецът е полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не 12
часа и същата е определена по ЗМ., а не от КТ. Максималната продължителност на работното
време за една смяна, определена в КТ, е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, според
жалбоподателя, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142,
ал.1,т.1 от ЗМ., тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е
съобразил това с разделянето на служителите по ЗМ. на три групи. Всяка от обособените групи
служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и
задължения. В жалбата се поддържа още, че е неправилен извода на съда, че извършваното от
работодателя отчитане на труда поставя в неравностойно положение държавните служители в М..
В тази връзка жалбоподателят твърди, че не е съобразен от съда фактът на разделяне от
законодателя на три големи групи на служителите в М./чл.142, ал.1/, ползващи се с различен
статут и съответно права и задължения. В чл. 142, ал. 2 от ЗМ. е посочено,че статутът на
държавните служители по ал.1,т.1 се урежда със ЗМ.,като в случаите на препращане към КТ
законодателят изрично е посочил съответните разпоредби. Твърди се също, че с оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в М., по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМ. са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМ.), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1
ЗМ.), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМ.), обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМ.), по-благоприятен режим на
заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187.
ал.5,6 и 7 ЗМ. и други, което сочи, че те не са поставени в по-неблагоприятно положение.
Приложението на общите правила по ЗДСл и съответно КТ и актовете по прилагането им е
отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМ.-2006 и чл. 187. ал. 9 от ЗМ.-2014 г., които делегират на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната
уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките
за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. В жалбата се развива
и довода, че нормалната продължителност на нощния труд в М. е регламентирана в чл.187,ал.3,
изречение последно от ЗМ., според което продължителността на нощния труд по ЗМ. е осем часа, а
не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Иначе тя би била напълно
излишна, защото нощен е трудът и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМ. и други специални закони, полаган
2
между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е
имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМ. е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени, като този труд е по график,
вече е изплатен и претенцията за същия период е неоснователна. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в М. е 8 часа/чл.187, ал.1 ЗМ./, а положеният труд през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Така съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМ./чл.187, ал.3/ е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е в КТ 8 часа : 7 часа,
което е равно на коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМ., какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часа, той не се
трансформира в дневен, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.В жалбата се поддържа и оплакване, че съдът
не е мотивирал по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при
преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, на ищеца се
дължи заплащане като извънреден труд. Затова жалбоподателят счита, че съдът не е направил
разлика между нощен и извънреден труд по ЗМ.. Допълнително възнаграждение за извънреден
труд, е всъщност за труд, положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя,
поради което не следва трудът, положен по график и в рамките на установената законова норма, да
бъде определян като извънреден труд, защото липсва основание за това. Ако съдът счита, че към
служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на МТСП
„когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението
е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че, когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези
случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците
и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Жалбоподателят
твърди още, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които
ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Обратното решение, което е възприето от първоинстанционния
съд би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМ.. Сочи се, че
представените доказателства категорично доказват, че са спазени всички действащи и приложими
нормативни актове и на ищеца са заплатени всички дължими суми. Служителите, работещи на
смени, какъвто е ищецът, полагат труд по утвърдени графици,като отработеното време се отчита в
часове и се сравнява с нормата за месеца, получена при умножаване на броя работни дни по 8.
Когато отработените часове не превишават месечната норма на ищеца се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час положен нощен труд. Когато са
3
отработени повече часове от нормата,те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд.
При извънредни ситуации като пожарогасене и при неотложни спасителни операции и др. , при
които се налага допълнителна мобилизация се полага труд по заповед и това е именно извънреден
труд. Поддържа се, че ССчЕ дава заключение, изведено от несъществуващо правно основание,
като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано. Моли да бъде
отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Претендира
за разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.В. Г. чрез
пълномощника му адв.И.П., с който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния
закон и доказателствения материал. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния
закон, тъй съдът не е следвало по аналогия да прилага чл.9,ал.2 от НСОРЗ, защото законът за М. е
специален. Съдът правилно е приложил посочената разпоредба от НСОРЗ, и е обосновал защо
приема, че прилага по аналогия същата разпоредба. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се
прилага при сумирано изчисляване на работното време (какъвто е случая) нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143, който коефициент е получен от
простото делене на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощно (7 часа) работно
време -8:7 =1.143. В този смисъл е неоснователно оплакването, че районния съд в противоречие
със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМ. и по аналогия е приложил чл.
9, ал.2 от НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в М., правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да бъде преодоляна посредством субсидиарното приложение на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ,като в тази връзка следва да се има Решение №311/08.01.2019г. IV г.о. по гр.
дело №1144/2018г. В чл.179, ал.1 от ЗВМР изрично е предвидено да се заплащат допълнителните
възнаграждения за труд през нощта. Възприемането на обратното разрешение би довело до
лишаване на държавните служители в системата на М. от тези допълнителни възнаграждения за
нощен труд в течение на един продължителен период от време, като по този начин би ги поставило
в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ. Това тълкуване е в съответствие
и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от
КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Постановявайки атакуваното съдебно решение, съдът е приложил
точно и правилно материалния закон. След като е налице празнота в специалния закон, същата
следва да бъде запълнена с прилагането на общия закон , в който смисъл се е произнесъл и ВКС в
цитираното по-горе решение. Ако се приеме обратното, то би се стигнало до дискриминация,
която е в нарушение на КРБ . В същия смисъл е и становището на КС, което макар и постановено
по друг повод, в мотивите на Решение №3/07.03.1998г. по к.д. №1/1998г. е посочено, че е
неоправдано офицерите и сержантите от М. да бъдат третирани различно от останалите държавни
служители. Приемане на тезата на жалбоподателя би означавало да се допусне нарушение на
конституционно закрепени права за равенство и недопускане на дискриминация закрепени в
Конституцията на РБългария, чийто разпоредби имат непосредствено действие и могат да бъдат
прилагани пряко от съда. С Наредба №8121з407/11.08.2014г. (отм.), изрично е предвидено такова
4
преобразуване на нощен в дневен и заплащането му с коефициент 1,143 , като в последващите
наредби - от 2015,2016 и 2020г. такъв текст няма и това е напълно целенасочено, ако бе
предвидена изрична забрана за преобразуване то тази разпоредба щеше да бъде обявена за
противоконституционна. Във въззивната жалба се твърди, че ЗМ. е специален по отношение на КТ,
поради което е неприложима по аналогия НСОРЗ, но чл. 188, ал.2 от ЗМ. изрично предвижда, че
държавните служители в системата на М., които полагат труд между 22.00 и 06.00 часа се ползват
от специалната закрила по Кодекса на труда. НСОРЗ като наредба от общото трудово
законодателство, намира приложение тогава, когато в другите специални подзаконови нормативни
актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМ., са налице празноти или са предвидени по-
неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и
реда за получаването им. Нейното приложение може да се изключи само в случай, че е налице
специална правна уредба, която дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите
в системата на М., но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
Освен това, правилото, според което за държавните служители в М. е възможно полагането на труд
и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период, по-скоро разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за
всеки 24- часов период, без да изключва приравняването му към дневния и приложението на
правилата за заплащане на извънредния труд. Ето защо не намира опора аргументът, че за
полицейските служители приложимият коефициент е 1, а не 1,143. Довод в подкрепа на това е и
обстоятелството е именно отменената Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в която е възприет
подходът, установен в КТ и НСОРЗ. За всеки отработен месец служителят получава договореното
трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в
случая - на тримесечие/, за него се заплаща според уговореното в договора, но с не по-малко
увеличение от 50 % /чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ/. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение
като правилно и законосъобразно .Претендира за разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят ГД „ПБЗН“ чрез пълномощника си юрисконсулт
С.С., поддържа жалбата си.
Въззиваемият В.В. Гадженаков чрез пълномощника си адв. И.П. в представена
писмена защита оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно и това се установява от представените и приети писмени
доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през
процесния период 14.01.2017г.-14.01.2020г. ищецът В.В. Гадженаков заема длъжността "Водач на
специален автомобил“ в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението"-Доспат
към Регионална Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-Смолян при Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-М. и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМ. е
със статут на държавен служител.
От представени протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 06.00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РС ПБЗН-Доспат
5
за посочения период се установява, че ищецът В.В. Гадженаков е работил на 24-часови работни
смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена
от страните, се установява,че за процесния период от 14.01.2017г. до 14.01.2020г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда за организацията
и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в М.. Преди това е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,обн.в ДВ бр.40 в сила
от 02.06.2015г. като текстовете в двете наредби относно полагането и заплащането на
"извънреден труд" в системата на М. са идентични. Преди Наредбата от 2015г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. , в която е било предвидено положения нощен труд да се
преизчислява в дневен с коефициент 1,143, като коефициент представлява съотношението на
нормата на дневен труд (8 часа) към нормата на нощен труд (7 часа). В посочените наредби е
определено, че работното време на държавните служители в М. се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.9,ал.2 от
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена по КТ се
предвижда, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в
дневни с коефициент равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, като продължителността е регламентирана и в чл.140,ал.1 от КТ.
Работното време на държавните служители, какъвто е ищецът се изчислява и отчита сумарно по
месеци, като отработените часове нощен труд се отчитат с протоколи (Приложение № 5) към
посочената наредбата от 2016г.
За целия период от 14.01.2017г. до 14.01.2020г. ищецът е отработил 1697 часа нощен
труд, които са начислени по ведомост и са изплатени в размер на 424,25 лева. Положените часове
нощен труд не са преобразувани в дневен. При преобразуване на отработените часове нощен труд
в дневен, съгласно посочената в заключението таблица по месеци, се получава разлика от 242,66
часа извънреден труд, който не му е заплатен. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка.
Извънредния труд за служителите на М. се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение на база основна заплата и средно за 21 работни дни и 168 часа, като е
заложено увеличение на извънредния труд с К=1,577. За положеният извънреден труд в размер
на 242,66 часа се дължи възнаграждение в размер на 1713,38 лева, което не е начислено и
изплатено. Върху сумата за извънредния труд, получен като резултат от преобразуване на
часовете нощен труд в дневен се дължи и законната лихва за забава начислена по месечни
периоди от 21.02.2017г. до 14.01.2020г. в размер на 225,14 лева.
С протоколно определение от 08.06.2020г. районният съд по молба на ищеца е
допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск, като същият
се счита предявен за главница в размер на 1713,38 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 242,66 часа за периода от 14.01.2017. до
14.01.2020г., получен при преизчисляването на положения нощен труд в дневен, и мораторна
лихва в размер на 225,14 лева върху главницата за периода от 21.02.2017г. до 14.01.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумите.
6
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС по реда на
чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2(сега ал.7) от ЗМ. са за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд в дневен
през периода от 14.01.2017г. до 14.01.2020г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на
мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на
изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за
така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМ. и
подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по
ЗМ., доколкото ищецът е държавен служител в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на
населението"-Доспат по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМ., поради което приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМ..
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 24-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМ. брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на М. се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМ. сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в М. е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМ.. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМ. регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5 от
същата разпоредба в редакцията й, обн. В ДВ бр. 81/2016г., действаща за процесния период,
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията й обн.в ДВ бр.81/2016г.
(сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
7
вътрешните работи според чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМ..
За процесния период от 14.01.2017г. до 14.01.2020г. са действали Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. (обн. ДВ, бр. 60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г) и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г.
(обн. ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.) . Преди това са действали Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
(обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете
на чл. 3, ал. 3, (съответно ал.2 за наредбата от 2020г.) са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите три
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г. и № 8121з-36/07.01.2020г.,
последните две приложими към процесния период 14.01.2017г. до 14.01.2020г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в действащите за
процесния период наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен , правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота. Липсата на такава норма обаче не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в М. часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в М. има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,
като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМ.. Още повече, че ЗМ. съдържа изрична разпоредба-чл. 188, ал. 2 ЗМ., която
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно при наличие на посочената
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., и предвид препращането на
чл.188,ал.2 от ЗМ. към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим
е коефициентът 1,143. . Ето защо положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143 за целия претендиран период , след като с разпоредбата
на чл.188,ал.2 от ЗМ. за държавните служители, които полагат нощен труд за времето между 22,00
и 6,00 ч., е налице изрично препращане към специалната закрила по КТ, а такава се съдържа
именно в чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащите за процесния период Наредби № № 8121з-776/29.07.2016г. и
8121з-36/07.01.2020г., не се съдържа текст, който да предвижда заплащането на положен нощен
труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа
дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то такова
разрешение би довело до лишаване на държавните служители в системата на М. от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение,
8
които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261
от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез
допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане
от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса
на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?". Една част от съдебните състави, както и настоящият, приемат,
че в Закона за М. и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407/2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба
№ 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В същия
смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV г.о. по чл.
290 от ГПК.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси
целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че единствената цел на законовите
разпоредби относно заплащането на труда на служителите в М. е да се спази конституционната
повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на извършената
работа. Нощният труд, положен от служителите на М., безспорно разстройва биологичния ритъм
на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е
вреден за здравето, поради което следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че
предвиденото в закона заплащане от 0, 25 лв. на час нощен труд нито има характера на
допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е адекватно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС
по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия
предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на трудовите
правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в М., доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от българските съдилища
9
(в това число и настоящият) до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейстият парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността
и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки
за защита. В т.79 от решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий , всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на
тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от нея цел. Както
е установено по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМ. такива мерки не са предвидени
поради липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на въззивника "компенсационни
механизми“ като това, че служителите, които са първа категория труд ползват привилегиите по
чл.69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена година получават по 1
ден допълнително до достигане на 40 дни годишен отпуск, че получават обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение, че получават допълнително възнаграждение за
прослужено време, че имат по-благоприятен режим за заплащане на извънредния труд, че имат
право на почивки в работния ден, на междудневна, междуседмична и почивка в празнични дни, че
получават допълнително възнаграждение за храна и ободряващи напитки. Така посочените
допълнителни материални стимули и нематериални блага, предвидени в ЗМ. за служителите не
може да се приеме, че представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на
Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват
всички служители на М., а не само полагащи нощен труд, поради което на тях не може да се
придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към категорията
служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи в системата на М..
Следователно с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМ. следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМ. и наредбите по неговото
прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на
нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в
отменената Наредба от 2014г. В решението на СЕС е изложено, че липсата на механизъм в
последващите Наредби от 2015 и 2016г. за преобразуване на нощните часове в дневни се
обясняват със съображения от правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не
10
отразява допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането на работниците от частния и от публичния сектор, в частност полицаите и
пожарникарите.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице
по приетата ССчЕ, като сумата от 1 713,38 лева за периода 14.01.2017г. – 14.01.2020г. се явява
дължима от въззивника, както и сумата от 225,14 лева, представляваща мораторна лихва за забава,
за периода от 21.02.2017г. до 14.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска-15.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118/19.06.2020г., постановено по гр.д.№ 10/2020г. по
описа на Девинския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при М.-
гр.София, ул."Пиротска" № 171, представлявана от главен комисар Николай Николов-Директор да
заплати на В.В. Г. с ЕГН ********** от с.Змеица,ул.“Енвер“ № 15, общ.Доспат,
обл.Смолян,съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11