Р Е
Ш Е Н
И Е
№
125/12.10.2018
г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното
заседание на 26.09.2018 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА
в.гр.д. № 361/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се
произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от
адв. Р.В. като процесуален представител и от името на М.Е.Х. и Е.Ф.М. срещу
решение № 11/23.04.2018 год по гр.д. № 320/2017 год на Окръжен съд Разград,с
което са осъдени в условията на солидарност – първият като причинител на осн.
чл. 45 от ЗЗД, а втората – като негова майка на осн. чл. 48 от ЗЗД, да заплатят
на Х.А.Х. обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 535 лв, ведно със законната лихва, считано от
20.10.2017 год – датата на причиняване на деликта до окончателното изплащане на
сумите, включително и в осъдителната част за разноските. Жалбата е бланкетна,
позовавайки се на прекомерност на присъденото обезщетение въззивниците молят за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
предявеният иск в тази част да бъде отхвърлен, със съответно присъждане на
разноските за делото в случай на уважаване на жалбата. В уточняваща молба
въззивникът е посочил, че обжалва решението само в осъдителната му част за
неимуществените вреди за разликата над 7000 лв до присъдените 12000 лв,
следователно в частта за обезщетението за ивуществени вреди решението не е
обжалбано и не е предмет на въззивното производство.
Отговор на въззивната жалба
не е постъпил.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е
подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
По силата на споразумение, имащо действието на влязла в сила
присъда, одобрено с определение, постановено в съдебно заседание на 16.11.2017
год по НОХД № 908/2017 год на Районен съд Разград, М.Е.Х. с ЕГН **********, се
е признал за виновен в това, че на 20.10.2017 год в с.Дянково, Разградска обл.,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото на Х.А.Х.,
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на клиничната коронка
на първи горен и долен леви резци с травматичен пулпит, които по своята медико-биологична
характеристика обуславят трайно затруднение на дъвкателната функция и
затруднение на говора за срок повече от един месец, като деянието е извършено
по хулигански подбуди и макар непълнолетен, е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 131
ал.1 т.12, пр.1 във вр. с чл. 129 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, за
което му е наложено наказание „пробация“ за срок от осем месеца.
На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда, към която е
приравнено споразумението, постигнато в хода на наказателното производство, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско-правните последици
от деянието относно факта на извършването му, неговата противоправност и
виновността на дееца. Всички останали факти и обстоятелства, обуславящи гражданската
отговорност за причинените вреди и нейния размер, подлежат на самостоятелно
установяване в хода на гражданския процес.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат от нанесения побой, пострадалият е
понесъл следните травматични увреждания: отчупване на клиничната коронка на
първи горен ляв и първи долен ляв зъб до нивото на венеца, и свързаните с това
оток на меките тъкани и подлигавичен кръвоизлив в лявата половина на горната
устна, рана с неправилно разкъсани ръбчета през средата на видимата лигавица на
долната устна и навътре в преддверието на устната кухина, оток на меките тъкани
на носа и пръснати кръвонасядания в областта на лявата буза и клепача на
дясното око, както и на дясната ушна мида, хоризонтално синкавочервено
кръвонасядане в поясната област и палпаторна болка в горната трета на
външно-странична повърхност на дясна мишница и предмишницата от лявата страна.
По отношение счупването на клиничните коронки на двата предни зъба експертизата
не е установила дълбока фрактура и увреждане на съдово-нервния сноп, както и
периапикални изменения и загуба на кост. След проведено стоматологично лечение
и поставени метало-керамични коронки, оздравителният процес е завършен на
02.12.2017 год. Възстановена е напълно функцията и естетиката на фрактурираните
зъби. Останалите травматични увреждания – охлузвания, кръвонасядания и
драскотини, са отзвучали в рамките на две седмици.
От събраните гласни доказателства се установява, че след
инцидента се наложило лечение при стоматолог, което попречило на ищеца да
посещава редовно учебните занятия. Избягвал да излиза и да ходи по дискотеки
както преди, защото се срамувал от насиняванията. Притеснявал се да разговаря
заради счупените зъби, които затруднявали говора му.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 48
от ЗЗД предвид обстоятелството, че първият ответник е бил непълнолетен към
датата на деликта.
По
безспорен начин е установено, че в резултат от нанесения побой, на ищеца са
причинени увреждания, част от които са квалифицирани като средна телесна
повреда със съпътстващи по-леки травми. Без съмнение тези увреждания са
причинили на пострадалия болки и страдания, които обаче са отзвучали в
сравнително кратък период от време. Както се установява от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, подкрепено и от приложената фактура за оказана
стоматологична помощ, лечението на зъбните фрактури е приключило на 02.12.2017
год, т.е. малко повече от един месец от деня на инцидента. Експертизата не е
констатирала периапикални изменения и загуба на кост, липсва дълбока фрактура,
коренът на зъба е незасегнат, не се установява увреждане на съдово-нервния
сноп. Поради това отстраняването на увредата не е представлявало особена
сложност, поставянето на нова метало-керамика не е свързано с допълнителни
болки и страдания, извън обичайните при подобна манипулация. Нараняването се е
изразило в отчупване на клинични коронки на два предни зъба, което означава, че
не се касае за здрави естествени зъби на пострадалия, а за коронки, каквито той
очевидно е имал и преди нанесения побой. В този смисъл са поясненията, дадени
от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Това обстоятелство също
има значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Останалите
наранявания и охлузвания са повърхностни, сравнително леки и са отзвучали в
рамките на не повече от две-три седмици. Отражението на инцидента върху психиката
на пострадалия също не е особено значимо. За известно време той е избягвал
контакти с хората заради получените видими следи по лицето и зъбите, нарушен
бил учебният му график до приключване на стоматологичното лечение, но не е бил
съществено засегнат обичайния му начин на живот, а претърпяният стрес не е
оставил траен отпечатък върху психичното му състояние.
Не
може да бъде пренебрегнат обаче начинът и подбудите, поради които ответникът е нанесъл
увреждането. Действията му се отличават с изключителна дързост и цинизъм, а
проявената агресия срещу ищеца не е била предизвикана по никакъв начин от
последния. Такова поведение не може да бъде толерирано, и наред с наказателната
отговорност, той следва да понесе и гражданските последици от деянието си.
Макар и непълнолетен, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. За причинените от него вреди отговарят
родителите, които упражняват родителските права, в случая това е втората
ответница като негова майка. Отговорността по чл. 48 от ЗЗД се основава на
задължението на родителите да упражняват контрол върху поведението на
ненавършилите пълнолетие деца и да ги възпитават така, щото да не вредят на
другите.
По
изложените мотиви и след обстоен анализ и преценка на вида и интензитета на
причинените неимуществени вреди, изхождайки от особеностите на конкретния
казус, настоящият състав намира, че с оглед критериите за справедливост следва
да се определи обезщетение в размер на 8 000 лв.,
ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното му изплащане.
При
този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноските за настоящата инстанция в размер на 400 лв.,
представляващи възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част от
иска.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/23.04.2018 год. по гр.д.
№ 320/2017 год. на Окръжен съд Разград В ЧАСТТА, с която М.Е.Х. с ЕГН
********** и Е.Ф.М. от с. Дянково, Разградска обл– първият като причинител на
осн. чл. 45, а втората в качеството й на родител на осн. чл. 48 от ЗЗД, са
осъдени солидарно да заплатят на Х.А.Х. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деликта– 20.10.2017 год до окончателното
й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 11/23.04.2018 год. по гр.д. № 320/2017 год. на
Окръжен съд Разград в осъдителната му част по иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 8000 лв до 12000 лв и вместо него
П О С
Т А Н
О В И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска на Х.А.Х. с ЕГН ********** срещу М.Е.Х. с ЕГН ********** и Е.Ф.М.
*** солидарното им осъждане – първият като причинител на осн. чл. 45, а втората
в качеството й на родител на осн. чл. 48 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на извършено от първия
ответник престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, пр.1 във вр. с чл. 129 ал.1 във вр.
с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, за което е признат за виновен по НОХД № 908/2017 год
на Районен съд Разград, в размер на горницата
над 8000 лв. до 12000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта–
20.10.2017 год до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Е.Х. с ЕГН ********** и Е.Ф.М. *** да заплатят на Х.А.Х.
с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. съразмерно с уважената част от иска.
В осъдителната му част за обезщетението за имуществени
вреди в размер на 535 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2017 год. до
окончателното му изплащане, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)