Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1653 11.10.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на единадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 375 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.82 от Закона за водите.
Образувано е по жалба от „Бургаспътстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цариградска“ № 30, представлявано от изпълнителния директор Ф. М., против Решение № 9 от 11.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, със седалище гр.Варна, с което, на основание чл.79, ал.1, т.1 от Закона за водите е прекратено действието на Разрешително за водовземане № 21530154 от 18.01.2016г. за промишлено водоснабдяване на асфалтова база от каптиран извор „Бургаспътстрой- Карнобат“, находящ се в поземлен имот /ПИ/, с идентификатор *по одобрен КККР на гр.Карнобат, местност „Кайряка“, община Карнобат, област БУРГАС, издадено на дружеството- жалбоподател. Оспореният акт бил постановен, поради изрично оттегляне на предоставеното право на ползване на водовземното съоръжение.
Жалбоподателят сочи, че издаденото решение, съставляващо индивидуален административен акт е незаконосъобразно. Постановено било при липса на указаните в него законови предпоставки, тъй като не е налице нито една от законовите хипотези за подобен отзив. Дружеството било коректен титуляр на разрешителното за водовземане, като било заплатило и всички дължими такси в тази връзка. Сочи се, че прекратяване на право, като процесното става по определен ред , който в случаят не бил спазен. Конкретният имот е публична общинска собственост на Община Карнобат и за да бъде прекратено правото на ползване следва да е налице процедурата по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, съгласно която общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. При това положение издаденият акт бил изготвен от некомпетентен орган и е незаконосъобразен. На следващо място, не била налице и хипотеза, при която титулярът на правото да е отказал използване на съответния воден обект, поради което отнемането на разрешителното било постановено без наличие на конкретно законово основание и било незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството -жалбоподател не изпраща представител, а в писмено становище заявява, че поддържа подадената жалба и моли за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът – Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва основателността на жалбата, чрез упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, като пледира за отхвърляне на оспорването.
Заинтересованата страна- Община Карнобат, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Няма искания по доказателствата.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея, съответно е депозирана в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
На 18.01.2016г. ответният административен орган, издал на дружеството- жалбоподател Разрешително за водовземане № 21530154 / 18.01.2016г. за промишлено водоснабдяване на асфалтова база от каптиран извор „Бургаспътстрой- Карнобат“, находящ се в поземлен имот /ПИ/, с идентификатор *по одобрен КККР на гр.Карнобат, местност „Кайряка“, община Карнобат, област БУРГАС.
Видно от съдържанието на цитираното разрешение, същото било издадено на основание чл.44, ал.1, вр. с чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите, съгласно Заповед РД- 963 от 20.12.2006г. на министъра на околната среда и водите, заявление от 23.04.2015г., Решение № 1764 от 02.10.2015г. на Административен съд- гр.Пловдив, с което било обявено за нищожно предходно издадено Разрешително за водовземане от 10.08.2009г.. Сочи се, че материалите били изпратени по компетентност на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Всъщност, с цитираната министерска заповед, били присъединени частите от подземните водни тела от една басейнова дирекция за управление на водите към друга /л.39-42 от делото/, което обусловило и компетентността на ответния административен орган да издаде разрешението на жалбоподателя, с оглед прехвърляне на участъка, където се намира конкретния каптиран извор към териториалната компетентност на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /т.21 от заповедта- л.41 от делото/. Сочи се, че искането на дружеството за издаване на разрешение било обявено в Община Карнобат по реда на чл.62а от Закона за водите и в съответствие с разпоредбите на чл.166, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучването, ползването и опазването на подземните води. С писмо от Кмета на община Карнобат БДЧР била уведомена, че в 14 дневен срок от поставяне на публичното уведомление относно инициативата на дружеството- жалбоподател не са постъпили жалби и възражения. След като органът се уверил, че за издаване на исканото разрешение са представени всички необходими документи, включително съгласие от собственика на имота, в който се намира каптирания извор /изх. № 26-00-199 от 31.07.2001г. Община Карнобат - л.43 от делото/, на основание чл.67, ал.1 от Закона за водите, след изтичане на 14-дневния срок по чл.64, ал.1 от ЗВ, ответният административен орган издал поисканото разрешение. В писменото си становище ответната страна сочи, че след като индивидуалният административен акт бил получен на 20.01.2016г. /видно от известие за доставяне/, не бил обжалван в законния срок, считано от получаването, актът влязъл в сила на 04.02.2016г.
Съгласно разрешителното е предоставено право на „Бургаспътстрой“ АД за целогодишна експлоатация на каптирания извор, вписан в регистрите на водовземните съоръжения по чл.118г, ал.3 от Закона за водите, разположен в недвижим имот в землището на гр.Карнобатна територията на Община Карнобат. Приложените по делото писмени доказателства /л.29-31/, установяват, че каптираният извор е разположен действително в имот с идентификатор *по одобрен КККР на гр.Карнобат, /предходен номер 000858/, с площ 0.469 дка, в местността „Кайряка“ и е собственост на Община Карнобат, по-конкретно общинска ПУБЛИЧНА собственост. Приложена е Скица от 07.01.2016г. на ОСЗ- гр.Карнобат /л.30 от делото/.
Процесното разрешително е с начален срок на действие 01.02.2016г. и краен срок- 01.02.2026г. Видно от текста в заключителната част на документа, така издаденото разрешение било обявено в Община Карнобат на 22.12.2015г., а в 14-дневен срок в Басейнова дирекция „ЧР“ не са постъпили възражения и предложения от заинтересовани лица, поради което влязло в сила, както вече бе посочено, за което по делото и не се спори.
След влизане в сила на процесното разрешение, с писмо, изх.№ 26-00-961-1 от 09.11.2018г. Кметът на община Карнобат уведомил Басейнова дирекция „Черноморски район“, че каптираният извор „няма да се стопанисва от общината. Община Карнобат дава съгласието си да се прекрати разрешителното за водовземане.“
От дирекцията, издала разрешението е поискано писмено уточнение от подателя на горепосоченото писмо, дали същото представлява оттегляне на предоставеното право за ползване върху каптажа в полза на титуляра на разрешителното /л.17 от адм.дело № 1481 от 2019г. по описа на АССГ- изпратено по подсъдност на АдмС-Бургас/. В отговор на поисканата конкретизация, община Карнобат, легитимираща се като собственик на поземления имот, потвърждава, че писмото от 09.11.2018г. представлява писмено оттегляне на предоставеното право на ползване върху каптажа в полза на титуляра на разрешителното.
По делото липсват данни, преди издаване на оспореното решение за прекратяване действието на разрешителното, дружеството- жалбоподател да било уведомено по някакъв начин, че от страна на Община Карнобат е инициирано издаването на последващ индивидуален административен акт, какъвто съставлява решението на административният орган, предмет на оспорване.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:
По делото не се спори за компетентността на ответния орган да издаде процесното решение, като орган по чл.52, ал.1 от Закона за водите, а и от приетите писмени доказателства се установява наличието на подобно правомощие. Разрешителното за водовземане е издадено след прехвърляне на конкретния водоизточник /каптиран извор/ към територията обслужвана от Басейнова дирекция „Черноморски район“, съгласно приложената по делото и обсъдена по-горе министерска заповед. Предвид факта, че именно този административен орган е бил компетентен да издаде разрешителното за водовземане, същият има и компетентността да го прекрати, със съответен акт. Това е така, защото не е налице нито една от хипотезите на чл.52, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за водите, определящи компетентността на други органи, поради което и процесното водовземане, респективно прекратяване на издаденото разрешително е от компетентността на съответния директор на басейнова дирекция, по аргумент от чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите, т.е. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
Досежно изискуемата форма на административния акт, издаван при прекратяване на разрешителното за водовземане, законодателят указва само, че следва да е налице „решение на органа по чл.52, ал.1“, видно от текста на чл.79, ал.1 от ЗВ, но не се поставят специални изисквания за неговото съдържание и реквизити, поради което следва да се приложат общите правила за съдържанието на административния акт, визирани в нормата на чл.59, ал.2 от АПК. В случаят изискуемата от закона форма е спазена, тъй като ответният орган се произнесъл именно с писмен акт- решение.
При служебната проверка, по реда на чл.168, вр. чл.146 от АПК съдът констатира, че при издаване на индивидуалния административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното:
Безспорно е по делото, че дружеството- жалбоподател не е собственик на недвижимия имот, където е водоизточника предмет на водовземане. Обсъдените по-горе писмени доказателства установяват, че имотът, в който е разположен каптирания извор е публична общинска собственост на Община Карнобат. При постановяване на Решение № 9 от 11.01.2019г. ответният административен орган изложил като фактическо основание за прекратяване на разрешителното „постъпило уведомление от 13.11.2018г. от Кмета на Община Карнобат, за оттегляне на предоставеното право ползване върху каптажа в полза на титуляра на разрешителното от 18.01.2016г., издадено на „Бургаспътстрой“АД. В обстоятелствената част на оспореното решение се сочи, че „кметът на общината заявява, че оттегля предоставеното право на ползване върху каптажа в полза на…“
От текста на първоначалното заявление от 13.11.2018г. не би могло да се установи волята на подателя, поради което органът изискал писмено разяснение от кмета на общината с какво сезира БДЧР. Въпреки направеното уточнение в постъпилия на 31.12.2018г. писмен отговор и от лаконичното му съдържание не може да се обоснове извод, че предоставеното право на ползване върху каптажа е оттеглено.
Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 от Закона
за общинската собственост „Придобиването,
управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се
извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 45
от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 96 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.) Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени
вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти
и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на
кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят
с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон
и на специалните закони в тази област.
Съгласно чл.12 и чл.13 от наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС, приета от Общински съвет –Карнобат, предоставяне управлението и ползването на имоти, собственост на общината и съставляващи публична общинска собственост се осъществява след решение на общинския съвет. При положение, че с влязло в сила разрешително за водовземане и след публично обявяване на процедурата общинската администрация е предоставено правото на ползване на имота, в който се намира каптирания извор на конкретен субект- юридическо лице и то с определен срок /до 01.02.2026г./, което право е учредено възмездно /след заплащане на ежегодна такса/, не би могло да се твърди, че това право на ползване се отнема само въз основа на цитираното писмо и направеното уточнение към него. Не се и твърди, да е налице решение на общинския съвет към момента на изпратеното писмо, респективно на издаденото решение от 11.01.2019г., с което правото на ползване да е прекратено от органът, който има правомощието да издаде подобен акт. Не се установява прекратяването на разрешителното да се основава на решение на Общински съвет- Карнобат, тъй като такива обстоятелства липсват в постановеното решение. При това положение, не може да се твърди и наличие хипотезата на чл.79, ал.1, т.1 от Закона за водите, в чийто фактически състав несъмнено следва да намери отражение конкретното волеизявление на компетентния да се разпорежда с имота орган, във връзка с прекратяване на предоставеното със срок право на ползване. При това положение, като се позовал само на писмото и допълнение към него, без да е налице акт на компетентния общински съвет, органът издал един необоснован административен акт, с което допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила. В подкрепа на този извод, следва да се отбележи, че дори кметът на общината да има правомощието еднолично да преустанови ползването на имот- публична общинска собственост, което право било предоставено по-рано на конкретното дружество, то съгласно Законът за общинската собственост /ЗОС/ и издадената наредба по чл.8, ал.2 от ЗОС, актът с който кмета на общината следва да се произнесе е „заповед“, по аргумент от чл.12, ал.6 от ЗОС и нормите на приложимата наредба. Не се и твърди, към 28.12.2018г., когато било изпратено уточнителното писмо такава заповед да била издадена, нито се установява наличието на такъв акт от материалите по преписката. Следователно, дори подателят на писмото, послужило като основание за издаване на оспореното решение, да е компетентен еднолично да прекрати правото на ползване на каптирания извор, не са налице данни, че такъв административен акт е издаден, връчен по надлежния ред на адресата и влязъл в сила, още повече, че този акт сам по себе си подлежи на оспорване по реда на АПК. Такива обстоятелства не се съдържат нито в оспореното решение, нито се установяват от материалите по преписката, приложена към делото.
За пълнота на изложеното, следва да се отрази и че липсата на уведомление до притежателя на разрешителното, че въобще е започната процедура по предсрочното прекратяване на разрешителното съставлява отделно съществено нарушение на производствените правила, защото по този начин, до издаване на административния акт страната, чиито законни интереси си засягат не е била уведомена за наличието на подобна инициатива и дружеството не е могло да участва в производството по издаване на оспореното решение, като било уведомено едва при постановяване на самото решение. Нормата на чл.168, ал.4 от АПК /в сила от 01.01.2019г./ е приложима в случаят, тъй като оспореното решение е постановено от ответния административен орган на 11.01.2019г., поради което издателят следвало преди да издаде този индивидуален административен акт да даде на дружеството- жалбоподател равна възможност за участие в това производство, след като бил сезиран с писмото на кмета на община Карнобат в изпълнение на това свое процесуално задължение, респективно да уведоми юридическото лице за инициативата и да даде възможност за защита и на този субект. Вярно е, че издаденото решение подлежи на оспорване като краен акт в процедурата по реда на АПК, но законодателят указва, че такава равна възможност за участие на лицата /субектите/ следва да бъде предоставена още в хода на административното производство, а в настоящият казус тази императивна норма на закона също е нарушена.
Накрая, не на последно по важност място, следва да се посочи и че оспореният административен акт противоречи на нормите на материалния закон. След като не се установи наличие на годен административен акт, било решение на общинския съвет на община Карнобат, било заповед на кмета на същата община, във връзка с прекратяване правото на ползване на каптирания извор, не може да се сподели изводът на административния орган, предпоставил издаване на оспорения акт. Такъв акт би могъл да се издаде, на основание чл.79, ал.1, т.1 от ЗВ само ако е налице прекратяване правото на ползване, а такова обстоятелство не бе установено с предвидените в закона средства за доказване. Следователно, при липса на надлежни доказателства за наличие на тази хипотеза, решението на директора на БДЧР, основаващо се на обсъдената норма, противоречи и на материалноправната разпоредба.
Обобщено, решението за прекратяване на разрешително за водовземане от подземни води е незаконосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
Разноски не се претендират, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 9 от 11.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл.79, ал.1, т.1 от Закона за водите е прекратено действието на Разрешително за водовземане № 21530154 от 18.01.2016г. за промишлено водоснабдяване на асфалтова база от каптиран извор „Бургаспътстрой- Карнобат“, находящ се в поземлен имот /ПИ/, с идентификатор *по одобрен КККР на гр.Карнобат, местност „Кайряка“, община Карнобат, издадено на „Бургаспътстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цариградска“ № 30, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: