Решение по дело №1878/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			23.04.2021
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	08.04.		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1878		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

К.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, иск с правно основание чл. 52, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие неизпълнение на договорно задължение по сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № 0312170390011528 от 12.07.2017г., а именно - неоснователен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, поведение на служителите на ответника спрямо ищеца, както и закъснение за произнасяне по образуваната застрахователна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на застрахован, и ответника, в качеството на застраховател, бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № 0312160390010189 от 12.07.2016г. Застрахованата вещ е Товарен автомобил с марка „Волво“, модел „ФМ12" с ДК № СВ 6632 ВМ, шаси № YV2A4DPG5XC761706, като периодът на застрахователното покритие бил от 00:00 часа на 13.07.2016г. до 23.59 ч. на 12.07.2017г. На същата дата автомобилът е преминал заснемане и оглед, а на 12.07.2017г. между същите страни, в същите качества и за същата вещ отново е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № 0312170390011528, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 13.07.2017г. до 23.59 ч. на 12.07.2018г. Оглед на автомобила не бил извършен, тъй като застраховката се подновявала и такъв не се изисквал.

На 24.11.2017г., в периода на застрахователното покритие по втория договор, ищецът предявил застрахователна претенция, която била образувана от ответника с № *********, за настъпило застрахователно събитие - кражба на застрахованата вещ, настъпила за времето от 17:30 часа на 17.11.2017г. до 08:15 часа на 24.11.2017г. в землището на гр. Панагюрище, от строителната площадка на язовир „Луда Яна“. Застрахователят извършил действия по обработването на щетата, като едно от тях било ищецът да бъде подложен на полиграфско изследване. Същото било извършено в сградата на РУ на МВР в гр. Панагюрище, като доколкото бил призован за разпит, ищецът мислел, че това е действие по разследването, а не изследване, поръчано и платено от застрахователя. Твърди, че изследването не било обективно, били му задавани едни и същи въпроси в продължение на часове пред двама служители, които се представили да са от института по психология на МВР. Въпросите са били преднамерени, с цел злепоставяне на ищеца и обвинението му за застрахователна измама и са задавани с различни опити за провокация с цел изнервянето му. Отделно от това, ищецът не бил предупреден, че ще се явява на психологическо изследване. По това време той се е намирал в изключително тежко психологическо разстройство вследствие на скорошната кражба на камиона му и загубата на доход и имущество. Това силно притеснило Й., защото сметнал, че се търси начин за избягване на плащане от страна на Застрахователя. Преди началото на изследването, Й. е отговорил на въпроси относно състоянието, в което се намира, и е споделил на изследващите, че е на антидепресанти, не спи по цели нощи, получава нервни сривове, внезапни изпотявания и се чувства изключително зле от посочените по - горе събития. Въпреки това изследването било направено, като то протекло през по - голямата част от деня и му били задавани едни и същи въпроси, докато не се постигне конкретен резултат вследствие техническото изследване. Всичко това много разстроило ищеца, който, след като разбрал, че изследването не било проведено от полицейските органи, а от застрахователя, се почувствал изключително засегнат и объркан. Резултатът от изследването не му бил представен, той не го е виждал и не се е съгласявал с него.

След извършването на действия по претенцията, застрахователят с Писмо изх. № ********* от 08.06.2018г., извън срока по чл. 108, ал. 2 и ал. 1 от КЗ, отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, с мотива, че при подаване на заявлението ищецът е представил контактен ключ, който не е за същия автомобил.

Отказът на застрахователя бил неправилен, тъй като още при сключването на първата застраховка, обективирана в полица № 0312160390010189 от 12.07.2016г., К.Й. е представил именно този ключ и автомобилът е заснет с него. Именно затова ищецът предявил иск срещу „Дженерали Застраховане“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 27 000.00 лева. Въз основа на исковата молба било образувано гр.д. № 12223/2018г. на I - 14 състав на Софийски градски съд, по което, с Решение № 8550 от 13.12.2019г. е прието, че направеният отказ е неправилен и е осъден застрахователя да заплати на ищеца сумата от 27000.00 лева - застрахователно обезщетение. Решението не е обжалвано и към настоящия момент задължението на застрахователя за заплащане на главница, лихва и разноски е изпълнено изцяло.

Ищецът счита, че ответното дружество е злоупотребило с правото си да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, въпреки че служителите на дружеството са били наясно, че такова се дължи. В процеса между страните, развил се пред Софийски градски съд, се установило, че твърденията на застрахователя, че представеният при завеждане на застрахователната претенция ключ не бил от откраднатото МПС, са неоснователни и са направени само и единствено, за да бъде отказано заплащането на застрахователно обезщетение. Неплащането на застрахователно обезщетение в срок представлява нарушение на сключения между страните застрахователен договор и е вредоносно действие, извършено от страна на застрахователя, поради което същият дължи обезщетяване на всички вреди - имуществени и неимуществени, които то е причинило.

Ищецът твърди, че с действията си ответникът му е причинил неимуществени преди, изразяващи се в психически болки и страдание-негативни емоционални преживявания, свързани с чувството на първоначална силна уплаха и шок от това, че застрахова телят се е забавил толкова с решението си дали да заплати обезщетение, отношението на служителите му по време на обработване на застрахователната претенция, подлагането на полиграфско изследване, както и с отказа да плати.

Освен това, поради неправомерния отказ на застрахователя ищецът бил лишен от доход, който е получавал преди това. Застрахованата вещ е била дадена под наем на „Станилов“ ЕООД, като дружеството е извършвало дейност с нея. Вследствие продължителното разглеждане на застрахователната претенция и последвалия неправомерен отказ, ищецът е изгубил този доход, което довело до несигурност във финансовото му състояние, като се отразило на начина на живот и на семейството му. Бил принуден да сключва потребителски договори, за да обезпечава стандарта на живот на семейството си. Обстоятелството, че на семейството на ищеца не достигали парични средства, довело до многобройни спорове, променил се начинът им на живот и отношенията им.

Честта на ищеца била засегната от държането на служителите на ответника към него - в телефонни разговори му било намеквано, че е измамник, че се крие от служителите на застрахователя (въпреки че е представил телефон и адрес за кореспонденция), че спрямо него няма да бъдат спазени сроковете за произнасяне по претенцията, без да му бъде обяснено защо. Той също така изпитал възмущение и гняв от това, че бил принуден да се подложи на полиграфско изследване, което се провело в сградата на РУ - Панагюрище, след като бил призован за разпит. Самото изследване протекло по уронващ честта и престижа му начин - въпросите са били изцяло свързани с опит да се докаже застрахователна измама.

Отношението на служителите на ответника, както и забавата при произнасяне по застрахователната претенция и неоснователния отказ, изнервили К.Й. и това се отразило на физическото му и здравословно състояние. От 06.11.2018г. до 19.12.2018г. той бил в отпуск поради „увреждания на лумбо - сакралните коренчета“ - заболяване, което се отключва от изпитване на силен стрес и подлагане на нервната система на напрежение, като същото води до силни болки в областта на кръста. По време на водене на делото ищецът също бил напрегнат и постоянно се питал защо застрахователят поддържа твърденията си, че той не е представил ключа, с който е заснето МПС и защо се твърди, че е лъжец. Тези твърдения много изнервяли К.Й. и вследствие на това той получил „холецистит“, за което бил в отпуск поради временна неработоспособност от 09.08.2019г. до 11.09.2019г., а впоследствие и от 04.10.2019г. до 13.10.2019г. и от 01.12.2019г. до 04.12.2019г.

Лекарското мнение било, че той може би е получил тези заболявания от натоварване на нервната система, което пък от своя страна се дължало на обстоятелството, че на ищеца било отказано заплащане на застрахователно обезщетение и воденето на съдебен процес, както и от загубения приход поради отказа да му бъзе заплатено застрахователно обезщетение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва изцяло предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на служители на ответика. Излага правни съображения за недопустимост на обезщетяване на неимуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения. Сочи, че не е налице недобросъвестност при изпълнение на задълженията на дружеството по договора за застраховка. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно проведеното полиграфско изследване. Оспорва твърденията на ищеца за настъпило влошаване на здравословното му състояние, дължащо се на неправомерни действия на служители на дружеството. Отделно от това счита, че претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на действително претърпените от ищеца вреди. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: застрахователна полица № 0312160390010189 от 12.07.2016г., Застрахователна полица № 0312170390011528, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 13.07.2017г. до 23.59 ч. на 12.07.2018г., че между ищеца, в качеството му на застрахован, и ответника, в качеството на застраховател, бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с предмет Товарен автомобил с марка „Волво“, модел „ФМ12" с ДК № СВ 6632 ВМ, шаси № YV2A4DPG5XC761706.

Между страните не е спорно, а се установява и от приложените към исковата молба: препис от материалите по досъдебно производство пр. вх. № 18/2018г. по описа на Районна прокуратура-гр. Панагюрище, писмо вх. № 31013104563/08.12.2017 година с протокол от полиграфско изследване;, както и от материалите по приложеното към настоящото дело гр.д.№12223/2018г. по описа на СГС, се установява, че 24.11.2017г., в периода на застрахователното покритие по втория договор, ищецът предявил застрахователна претенция, която била образувана от ответника с № *********, за настъпило застрахователно събитие - кражба на застрахованата вещ, настъпила за времето от 17:30 часа на 17.11.2017г. до 08:15 часа на 24.11.2017г. в землището на гр. Панагюрище, от строителната площадка на язовир „Луда Яна“. Застрахователят извършил действия по обработването на щетата, като едно от тях било ищецът да бъде подложен на полиграфско изследване.

Видно от приетото като доказателство писмо изх. № ********* от 08.06.2018г. от ответното дружество до ищеца, застрахователят е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по преписка № *********/24.11.2017г.

С Решение № 8550 от 13.12.2019г., постановено по гр.д. № 12223/2018г. на I - 14 състав на Софийски градски съд, е осъден застрахователят да заплати на ищеца сума в размер на 27000.00 лева - застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховка „Каско“ за застрахователно събитие-кражба на описаното МПС.

С исковата молба са представени и оплакване от служител, изпратено по електронна поща от ищеца до ответното дружество и отговор на оплакване от 14.05.2018 година; договор за потребителски паричен кредит погасителен план; служебна бележка по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ; договор за наем на МПС; 

От приложените към исковата молба Епикриза от МБАЛ „Свети Иван Рилски“; болничен лист № Е20198256919; болничен лист № Е20197411584; болничен лист № Е20181900169; болничен лист № Е20181886820 и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза се установява, че в преиода от 06.11.2018г. до 04.12.2019г. при ищеца са установени следните заболявания:  1.Увреждания на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде - дву­кратно, първия път на 06.11.18г., с период на лечение /временна нетрудоспособност/ за общо 44 дни; втория път на 04.10.19г., с период на лечение /временна нетрудоспособност/ 10 дни. Вещото лице сочи, че се касае за соматично заболяване /увреждане/ на част от нервната система, което заболя­ване се причинява от състояния, предизвикващи компресия на коренчетата на гръбначно- мозъчните нерви, излизащи от поясната и кръстцовата част на гръбначния мозък - най-често дегенеративни процеси на костите на поясните прешлени и кръстцовата кост, възможно процеси, засягащи обвивките па мозъка и нервите или съседните меки тъкани, някои инфекци­озни заболявания и др.; психогенният стрес няма практическо значение за получаването му. 2.Остър холецистит - двукратно, първия път на 09.08.2019г., с период на лечение/временна нетрудоспособност/ за общо 34 дни; втория път на 01.12.2019г. с период на лечение /препоръчан/ също 34 дни. Вещото лице сочи, че се касае за остро възпалително заболяване на стената на жлъчния мехур, което най често е в резултат на запушване на жлъчни пътища от пигментен конкремент /калкулозен холецистит/ и в по-редки случай от други фактори-вродени аномалии, запушване на жлъчни пътища от други процеси, съдови нарушения, първични инфекции, продължително гладуване или прием на някои видове храни или медикаменти, други общи заболявания, травми и др.; психогенният стрес може да предизвика или да благоприятства развитието на заболяването.

Според вещото лице психогенна стресова реакция и психическо „натоварване“ на нервната система не биха могли да доведат до заболяването „Увреждания на лумбо-сакралните коренчета“; те биха могли да предизвикат или благоприятстват развитието на „Остър холецистит“. В конкретния случай не би могло да се направи категоричен или дори по-обоснован извод за наличието или не на причинно-следствена връзка между евентуалната стресова реакция на ищеца от процесното събитие /действията и бездействията на ответната страна/ и последващото развитие на заболяването на жлъчния мехур-острия холецистит, тъй като в материалите по делото липсват обективни данни за възникнала и преживяна от ищеца остра стресова реакция - няма медицински документи за установено такова състояние, степен на изразеност и др. от съответен медицински специалист; няма данни за липса или наличие в този период на друго/други стресогенни ситуации в живота на ищеца; заболяването е възможно да се дължи и на други причини, без връзка с евентуално преживян стрес.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Иван Й.Й.-брат на ищеца, които съдът прецени съобразно чл. 172 от ГПК, с оглед възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото в полза на ищеца. Свидетелят дава показания, че след отказа на застрахователя да му изплати обезщетение и водените във връзка с това разговори, ищецът се чувствал притеснен и афектиран, бил изнервен, имал финансови проблеми, тъй като разчитал на наема, получаван от откраднатия камион, което породило и проблеми в отношенията в семейството му. Ищецът му споделил, че имал проблеми с простатата и лекарите му казали, че е възможно да са породени от стреса във връзка с този случай. Свидетелят бил в дома на брат си, когато той разговарял с представител на застрахователя и чул, че разговорът се води на висок тон, а предстявителят на застрахователя се държал арогантно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие неизпълнение на договорно задължение по сключен между страните договор за застраховка намира правно основание в нормата на чл. 52, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и е допустим.

Колебанията в практиката относно възможността за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на договорна отговорност са преодолени с Тълкувателно решение №4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК. При неизпълнение на договорно задължение на обезщетение подлежат както претърпените имуществени вреди, така и претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, приложима за договорната отговорност, касае само имуществените вреди. Тя, обаче, не съдържа забрана освен имуществени вреди договорната отговорност да обхване и претърпени от неизпълнение на договорно задължение неимуществени вреди. Нормата на чл. 82 от ЗЗД очертава само границите на имуществените вреди при договорната отговорност. Няма пречка в обхвата на договорна отговорност да се включи и обезщетение за неимуществени вреди, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор. Действително разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД систематично е в института на деликтната отговорност. Само систематичното място на тази разпоредба, обаче, не е достатъчно да обоснове извод, че тя е неприложима за договорната отговорност. Принципа на обезщетяване на вреди, причинени от накърняване на личните блага, е общ принцип, застъпен в Конституцията на Република България и на редица нормативни актове. Няма пречка разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се приложи по аналогия и при договорната отговорност, доколкото същото съответства на закона и на правилата на морала. Неизпълнението на облигационни задължения е от естество да причини неимуществени вреди, поради което и доколкото обезщетяването на имуществени вреди е общ принцип, като съобрази и липсата на изрична норма, която да препятства обезщетение на такива вреди при договорна отговорност, то съдът приема, че при неизпълнение на договорно задължение, на обезщетяване подлежат и претърпените от същото неимуществени вреди. Същите, обаче, ще подлежат на обезщетяване не само когато са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, но и ако те са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Не е нужно същите да са могли да бъдат предвидени, само ако длъжникът е бил недобросъвестен. Това е и разликата с деликтната отговорност, при която защитата е по-голяма. При деликтната отговорност на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени последици от противоправното поведение, независимо от това дали същите са били предвидими. Предвидими са онези вреди, които са могли да се предвидят, че ще настъпят към момента на поемане на задължението, а не към момента на неизпълнението. Това е така, защото след поемане на задължението длъжникът не може да уговаря нито по-голяма насрещна престация, нито да ограничи отговорността си. Предвидимостта на вредите се предопределя от общото понятие за дължимата грижа. Предвидими са онези вреди, които биха могли да се предвидят, ако длъжникът беше положил грижата на добрия стопанин. Меродавно е предвиждането на длъжника, а не това на кредитора. Същото следва да се изведе от знанието на длъжника за онези обстоятелства, имащи отношение към неизпълнението, които са му били известни или са могли да му бъдат известни при поемане на задължението.

 Недобросъвестност при неизпълнение на задълженията по договор, която да води до отпадане на ограничението за обезщетяване на неимуществени вреди при договорна отговорност само до предвидимите вреди, е онова поведение на длъжника, при което той е знаел, че следва да положи конкретна по обем грижа, за да изпълни задължението си, но не е положил същата, осъзнавайки, че провежданото поведение води до неизпълнение на поето договорно задължение, но въпреки това не действа съобразно дължимия модел на поведение. Тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от увреденото лице.

В конкретния казус, съдът намира за безспорно установено по делото от събраните писмени доказателства, както и от влязлото в сила Решение № 8550 от 13.12.2019г., постановено по гр.д. № 12223/2018г. на I - 14 състав на СГС, че ответникът не е изпълнил основното си задължение по договора за застраховка с ищеца, а именно отказал е неправомерно да му изплати дължимото застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие-кражба на застрахованото МПС. Към момента на поемане на това задължение са били установени параметри на конкретна по обем грижа, дължима от застрахователя, за да изпълни задължението си. Установява се, че ответникът не е положил тази дължима грижа, като е забавил значително (повече от седем месеца) произнасянето по застрахователната претенция на ищеца и в крайна сметка е отказал да му заплати дължимото застрахователно обезщетение, което е наложило ищецът да търси правата си по съдебен ред. Ето защо, съдът намира, че поведението на ответното дружество е недобросъвестно и отговорността му пред ищеца следва да бъде ангажирана за всички преки и непосредствени последици от неизпълнението по договора, а не само за предвидимите такива. В случая отговорността на ответника следва да се ангажира за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди с оглед на специфичното отражение на поведение на ответника в патримониума на ищеца, като се съобразят претърпените страдания, накърнените лични права и интереси към момента на възникването на правото.

От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на останалите събрани доказателства, се установява, че вследствие отказа на ответника да му изплати застрахователно обезщетение ищецът е преживял сериозен стрес и емоционален дискомфорт, чувствал се е изнервен и напрегнат, съзнанието му е било заето с възникналия с ответника спор, изпитвал е притеснения от финансовата загуба. Също така негативно въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищеца несъмнено е оказало полагането му на полиграфско изследване от ответника и значителното забавяне на произнасянето по претенцията му.

Съдът намира, обаче, за недоказани твърденията на ищеца, че заболяванията, от които страда: увреждания на лумбо-сакралните коренчета и остър холецистит, са причинени от неизпълнението на задължението на ответника, тъй като, видно ото заключението на вещото лице, психогенна стресова реакция и психическо „натоварване“ на нервната система не биха могли да доведат до първото от тези заболявания, а относно второто не може да се направи категоричен или дори по-обоснован извод за наличието на причинно-следствена връзка между евентуалната стресова реакция на ищеца от процесното събитие и последващото развитие на заболяването. С оглед на това, следва да се приеме, че липсва причинна връзка между неизпълнението на договорното отношение от ответника по договора за застраховка и посочените заболявания.

При така установеното съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 1000.00 лв. При определянето на този размер съдът съобрази специфичното отражение на поведение на ответника в правната сфера на ищеца, а именно сравнително дългия период (повече от седем месеца), през който е очаквал застрахователят да се произнесе по претенцията му, изживените негативни емоции вследствие подлагането му на полиграфско изследване и отправените подозрения в застрахователна измама, постановеният неправомерен отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение, което е наложило ищеца да предяви осъдителен иск,  изнервеност на ищеца, заетост на съзнанието с възникналия спор, притеснения от финансовата загуба. В случая установените по делото преживявания на ищеца, причинени от поведението на ответника, се отличават с по-висока от средното степен на душевно безпокойство и терзания. Това специфично отражение съдът приема, че следва да съобрази в случая, доколкото поведението на ответника е било недобросъвестно и отговорността му следва да обхване не само предвидимите вреди, но и онези, които зависят от конкретното отражение и намеса в сфера на ищеца, а не само онези които адекватно да настъпват според абстрактния среден човек и за което съдът изложи подборни мотиви по-горе.

С оглед на гореизложеното съдът приема че по делото е установено валидно и изискуемо вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 1000.00 лв., поради което и като съобрази липсата на доказателства за погасяване на това задължение, то съдът приема че следва да уважи иска за тази сума, както и за лихва върху тази сума от предявяване на иска, като за горницата искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски в размер на общо 1100.00 лв., от които: 200.00 лв.-държавна такса, 200.00 лв.-депозит за вещо лице и 700.00 лв. адв. възнаграждение, което съдът намира за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното от ответника възражение в този смисъл, и ще намали до размер от 600.00 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 200.00 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на 80.00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска и съобразно чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПРПом. и Наредба за за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на К.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,  сума в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-преживян стрес, притеснения и емоционален дискомфорт, възникнали вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество по сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № 0312170390011528 от 12.07.2017г., а именно - неоснователен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, поведение на служителите на ответника спрямо ищеца, както и закъснение за произнасяне по образуваната застрахователна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата над сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, до пълния предявен размер от 5 000.00 (пет хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на К.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на общо 200.00 (двеста) лева, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА К.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща сторените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.               

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: