Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1885
гр. Пловдив, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на петнадесети
октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4926/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-1030-003915/23.05.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на
МВР-Пловдив,
Сектор “Пътна полиция”, с което Г.К.Ж., с ЕГН: **********
е санкциониран с
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят, Г.К.Ж., представляван
от адв. З.Ш., оспорва цитираното НП и моли същото, като неправилно и
незаконосъобразно, да бъде отменено.
Въззиваемата страна, Сектор “Пътна полиция”, оспорва така депозираната жалба и
моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На
16.05.2019 г., около 23.45 ч. жалбоподателят Ж. управлявал л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ..., когато бил спрян в с. Марково, на ул. „…“ № … за проверка
от служители на група „ООР“ при 01 РУ при ОД на МВР. Тъй като поведението на
водача се сторило съмнително на полицейските служители (същият изглеждал видимо
притеснен и зениците му били разширени), същите решили да го отведат в 01 РУ,
за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, като за целта в
районното управление били извикани служители от Сектор „Пътна полиция“. В хода
на извършената проверка водачът категорично отказал да бъде подложен на тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид установеното
по-горе, срещу водача бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал.
3 ЗДвП, а въз основа на него е било издадено и процесното НП, с което същият е
бил санкциониран с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Недоволен
от този резултат е останал жалбоподателят, който е депозирал жалба срещу
съставеното срещу него НП. В същата е посочил, че правото му на защита е
нарушено, тъй като същият не владее писмено български език, тъй като макар да е
български гражданин, от дете живее в чужбина. Претендира се и за това, че АУАН
е нечетлив, което е препятствало упражняването на правото на защита.
В
хода на проведеното съдебно следствие като свидетел е бил разпитан
актосъставителят – свид. К.К., който в своите показания изцяло е потвърдил
изложените в АУАН и НП фактически констатации. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите
доказателства, в това число на приложения по преписката Талон за изследване и
Докладни записки.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните
поделото доказателства обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В конкретния случай отговорността на жалб. Ж. е била
ангажира за това, че при извършена проверка на посочените в АУАН и НП дата и
място, е било установено, че същият е отказал да бъде подложен на тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози., с което в действителност е нарушил състава на чл. 174,
ал.3 ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба, водач
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния случай се установява по несъмнен начин, че с
действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По
категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната
дата жалбоподателят е бил обект на извършена проверка за наркотични вещества, в
хода на която същият категорично е отказал да бъде тестван посредством Драгчек, което
обстоятелство не се оспорва. Горното обосновава и извода, че правилно в случая
е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В тази връзка съдът оцени като неоснователно възражението
за неустановеност на нарушението, доколкото точно обратният извод се обосновава
от целокупния анализ на събраните по делото доказателства.
Като неоснователно се оцени и
възражението за нарушено право на защита, тъй като жалбоподателят не владеел
писмено български език и тъй като АУАН бил нечетлив. Всъщност, видно е от
приложеното по преписката възражение срещу АУАН е, че в същия липсват
оплаквания в тази насока, а в самия АУАН е посочено, че не се правят
възражения, като за първи път твърдението, че жалбоподателят не владее писмено
български език, се появява едва в жалбата. В тази връзка следва да се посочи,
че съдът не споделя твърдението, че АУАН е нечетлив, доколкото приложеният
такъв по преписката, макар и изписан с ръкописен текст, позволява разчитането
на изписаното в него без усилие. Що се касае до твърдението, че жалбоподателят
не владеел писмено български език, същото от една страна е недоказано, а от
друга, дори и да се възприеме за истинно, по никакъв начин не е ограничило
правото на защита, предвид предоставената
възможност за организиране на защитата – 3-дневен срок на възражение срещу АУАН
и 7-дневен срок за обжалване на НП. Видно е, че в така депозираната жалба
нарушението по същество не е оспорено, като по никакъв начин не става ясно по
какъв начин правото на защита на жалбоподателя би било упражнено по-ефективно,
ако владееше писмено български език. Очевидно е, че това възражение е неуспешен
опит за обосноваване на формално основание на отмяна на обжалваното НП, предвид
несъмнената доказаност на нарушението.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото конкретното
нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена
опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Напротив,
касае се за умишлено нарушение, което се характеризира с висока степен на
обществена опасност, поради което правилно в случая наказващият орган не е
квалифицирал същото като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
НП е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените
съображения, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1030-003915/23.05.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор “Пътна полиция”, с което Г.К.Ж., с ЕГН: **********
е санкциониран с
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК