Решение по дело №1297/2020 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:                                          

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

                                                                                                                                             

при секретаря Христина Цветкова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1297 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.09.2017 г. с ответника сключил договор за изработка, въз основа на който възложителят „Д.К.“ ЕООД му възложил срещу възнаграждение да изработи облекла, по вид, модел, брой и единична цена, подробно описани в анекс към договора. Посочва, че облеклата, описани в анекс № 1 към договора са били изработени, предадени и платени от ответника още през 2017 г. На 25.09.2019 г. с ответника сключил Анекс № 2 към същия договор, с който анекс отново му било възложено ушиването на различни видове облекла – мъжки панталони. Твърди, че в изпълнение на сключения Анекс № 2 от 25.09.2019 г. изработил договорените облекла, като общо 1432 броя мъжки панталони били предадени на ответника с приемо-предвателен протокол от 20.12.2019 г. Издал на ответника фактура № **********/20.12.2019 г. на обща стойност 26 723,83 лева с включен ДДС, в която са описани вида стока, количество, единична и обща цена, начин и срок на плащане и др. Фактурата е предадена, получена и подписана от ответника. Цитираната фактура ответникът следвало да заплати чрез банков превод в договорения, съгласно договора и анекса 30-дневен срок, а именно в срок до 20.01.2020 г., което не било направено. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 26 723,83 лева, представляваща неплатена сума за изработени и доставени на ответника облекла – 1432 броя мъжки панталони, съгласно фактура № **********/20.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 1 150 лева на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от 20.01.2020 г. до 16.07.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Д.К.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответника на 29.07.2020 г., като в срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован – призовката връчена на 21.09.2020 г. чрез Р.Г.Н./счетоводител/, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват вероятно основателни.

Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на който следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 207,95 лева, от които 1 118,95 лева за държавна такса, 5 лева за такса за получаване на обезпечителна заповед, 84 лева разноски по образуване на изпълнителното дело и 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Д.К.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да заплати на „Д.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: гр. Плевен, ул. „*****, сумата от 26 723,83 лева /двадесет и шест хиляди седемстотин двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки /, представляваща неплатена сума за изработени и доставени на ответника облекла – 1432 броя мъжки панталони, съгласно фактура № **********/20.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 16.07.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 150 лева /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на издадената фактура за периода от 20.01.2020 г. до 16.07.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.К.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да заплати на „Д.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: гр. Плевен, ул. „*****, сумата в размер на 3 207,95 лева /три хиляди двеста и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

Решението е окончателното и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

СЪДИЯ: