№ 268
гр. П., 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500279 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се Постановление от 08.04.2022г. по изп.д.№
20228890400266/2022г. на ЧСИ Д.С., рег.№889, с район на действие-
Окръжен съд П., с което е оставено без уважение възражението на длъжника
В. АТ. Т. с вх.№9338 от 31.03.2022г. за намаляване размера на дължимата
сума по пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, както и е оставено
без уважение искането му за намаляване на адвокатския хонорар
претендиран от взискателя по делото.
Жалбоподателят и длъжник по изпълнението В. АТ. Т., ЕГН-
**********от гр.П., поддържа,че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
и на процесуалния закон.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от
взискателя, жалбоподателят поддържа, че по делото взискателят претендира
събиране на сумата от 400лв., което възнаграждение се квалифицира от
длъжника като прекомерно и следва да се намали на 200лв, доколкото
плащането на цялото задължение от длъжника в размер на 1267.10лв е
извършено в срока за доброволно изпълнение и взискателят няма да
извършва допълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането си; че в
1
рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за
образуване на изпълнителното производство, с посочен конкретен
изпълнителен способ -опис на движими вещи, запор на банкови сметки на
длъжника и други. Признава се от жалбоподателя, че по изпълнителното дело
са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки открити
в „Уникредит Булбанк“ АД, „Транскарт Файненшъл сървисис“ и „Пейнетикс“
АД. Твърди, че за посочването на изпълнителен способ в молбата за
образуване на изпълнителното дело, което представлява част от редовността
на последната, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това
дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на
срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват
действия по принудително събиране на дълга. Като следващ довод се изтъква,
че процесуалният представител на взискателя не е извършил нищо повече
освен да подаде молба за образуване на делото за което му се следва
адвокатско възнаграждение от 200лв съгласно чл.10 т.1 от НМРАВ от 2004г.
На трето място се поддържа, че делото не се отличава с фактическа или
правна сложност поради липса на наложителност да се извършват някакви
специални действия от страна на представителя на взискателя, насочени към
събиране на дълга като експертизи, справки, множество изпълнителни
способи и други.
По отношение на таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ се поддържа,
че ЧСИ я е определил в размер на 111лв. Коментира разпоредбата от
Тарифата и посочва, че пропорционалната такса следва да се определи върху
събраната такса, като съгласно чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 от ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
От тази гледна точка жалбоподателят сочи, че под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително
дело, върху които такса по т.26 от Тарифата не се дължи. Допълва, че
заплатеното по делото от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включват в
базата при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата.
Според жалбоподателя, противното би означавало, че и върху самата такса
2
по т.26 следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса
и така нататък. Затова счита, че пропорционалните такси върху
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и
събират. Като последен довод се изтъква, че дължимата от длъжника
пропорционална такса по т.26 от Тарифата се формира на базата на сумата по
изпълнителния лист в общ размер на 425лв при което дължимата
пропорционална такса върху това парично вземане съгласно т.26, б.“б“ от
Тарифата е от 42.50лв без ДДС или 51лв с ДДС. Моли да се измени размера
на присъдената такса по т.26 от Тарифата както и размера на адвокатското
възнаграждение за пълномощника на ищеца. Не се сочат доказателства от
жалбоподателя.
Няма постъпили възражения срещу жалбата от другите страни в
изпълнителното производство.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ПЧСИ Р.М.
към ЧСИ Д.С., се излагат доводи, че за правилност и законосъобразност на
обжалваното постановление . Основните аргументи на ПЧСИ са че,
длъжникът е имал възможност да заплати претендираните от взискателя въз
основа на издадения изпълнителен лист суми преди образуване на
изпълнителното дело, но че такова плащане не е извършено. Че присъденият
адвокатски хонорар от 400лв заплатен за изпълнителното производство е
минимално предвидения съгласно чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ , от които 200лв
за образуване на изпълнителното дело и 200лв за водене на делото и че освен
това с молбата за образуване на ИД е поискано прилагането на конкретни
изпълнителни способи за изпълнен, по които са извършени действия по
принудително изпълнение, включително и налагането на запори, като се
поддържа, че дължимите суми са събрани от запор на банкова сметка на
длъжника с постъпления от 30.03.2022г., на 04.04.2022г. и плащане на
минимален остатък в брой на каса на 15.04.2022г. Моли да се потвърди
обжалваното Постановление.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пред ЧСИ Д.С., с рег. №889 с район на действие Окръжен съд П., на
14.03.2022г. е инициирано изпълнително производство по молба подадена от
адвокат В.С. Ц. като пълномощник на взискателя МЛ. ЗДР. ПР., ЕГН
3
********** от гр.П., с искане да се образува изпълнително дело срещу
длъжника В. АТ. Т., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Г. Б.“ №54, ет.6 ап.10, за
принудително събиране на парично вземане в размер на 425лв,
представляващи сторените по делото съдебно деловодни разноски за които е
издаден изпълнителен лист. В молба са посочени способи за принудително
събиране на вземането плюс присъждане на разноските по изпълнението в
размер на 400лв -адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело. Посочено е още, ЧСИ да извърши справка в ТД на
НАП-П. за регистрирани трудови договори на длъжника и да се наложи запор
върху трудовото му възнаграждение. Поискано е и извършване на справки в
СВ, КАТ, НАП относно притежавани от длъжника движими вещи
включително и МПС, банкови сметки, както и набавяне на други данни,
документи и книжа, с цел събиране на вземането. Като изпълнителен способ
за събиране на вземането е посочено едновременно с поканата за доброволно
изпълнение да се наложи запор на банковите сметки на длъжника и на
трудовото му възнаграждение. Към молбата е приложен договор за правна
защита и съдействие и пълномощно, според който за образуване на
изпълнителното дело и за осъществяване на процесуално представителство и
защита по изпълнителното дело до окончателното му приключване е
уговорен между страните адвокатски хонорар от 400лв платен от взискателя
в брой на пълномощника.
Съгласно приложения към молбата за образуване на изпълнителното
дело изпълнителен лист №260031 ,същият е издаден от РС-П. на дата
14.02.2022г. въз основа на актове на РС-П. от 2021г. /решение №260211 от
07.10.2021г. и определение №260332 от 02.12.2021г. по гр.д.№800/2020г. по
описа на същия съд/. Съгласно съдържанието на изпълнителния лист
длъжникът В. АТ. Т. е осъден да заплати на взискателя МЛ. ЗДР. ПР.
сторените разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на
425лв. С разпореждане на ЧСИ от 15.03.2022г. е образувано изпълнително
дело по искането, присъдено е адвокатско възнаграждение за взискателя от
400лв, разпоредено е да се изпрати на длъжника Покана за доброволно
изпълнение и се начисляват авансови такси. На 22.03.2022г. от ЧСИ е
изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ с из.№7239 за
налагане на запор по банковите сметки на длъжника за парично вземане в
общ размер на неолихвяема сума от 925лв, такси от 239лв или общо
4
1164.50лв. Изпратено е второ запорно съобщение с идентично съдържание до
„Транскарт Файненшъл Сървисиз“ АД от същата дата с изх.№7240, както и
трето запорно съобщение с идентично съдържание до „Пейнетикс“ АД, с изх.
№7241. От взискателя са платени авансови суми в размер на 128.80лв,
определени от ЧСИ и съгласно Тарифата, от които 24лв по т.1-образуване на
ИД; 24лв по т.5-ПДИ; 18лв-т.3-справки; 54лв по т.9-запор банкови сметки;
2.50лв—ДТ БНБ и 6.30лв-т.31-пощенски разходи/-съобщение №07248 от
22.03.2022г. и плащане на същите по банков път-25.03.2022г. За всички
авансови суми са изготвени и съответните сметки от страна на ЧСИ /л.л.15,
16, 17, 18 и 22/.
Длъжникът В.Т. е получил ПДИ на дата 28.03.2022г. с указание за
доброволно плащане в двуседмичен срок като общия размер на задължението
е посочен на сумата от 1231.10лв, в която е включена и сумата от 111лв,
начислена по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ. С обратни писма от третите
задължени по запорите лица до ЧСИ е признато налагането на запор върху
сметките на длъжника, няма други наложени запори и е декларирано, че
сметките му са запорирани за вземането, предмет на събиране от ЧСИ С. по
процесното дело. От длъжника е постъпило възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и за неправилно изчислен размер на таксата по
т.26 от Тарифата по ЗЧСИ.
По сметката на ЧСИ по банков път е преведена сумата 1164.50лв на
дата 04.04.2022г., тоест след като са били наложени запорите върху
банковите сметки на длъжника. Плащането на дължимата сума е извършено
по сметката на ЧСИ С. в срока за доброволно изпълнение. Последвало е и
съобщение за вдигане на наложените запори от ЧСИ от 05.04.2022г. до трите
дружества.
Във връзка с възраженията на длъжника с Постановление от 08.04.
2022г. ЧСИ е оставил без уважение същите, като по отношение на
адвокатския хонорар е мотивирано, че същият е уговорен за образуване и за
водене на изпълнителното дело съгласно чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, като по
отношение на намаляването размера на таксата по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ
няма изложени мотиви от страна на ЧСИ. Постановлението е връчено на
длъжника Т. на дата 12.04.2022г., а настоящата жалба е подадена на
15.04.2022г.
5
Жалбата на длъжника е допустима и е частично основателна.
Таксите по изпълнението веднъж са заплатени авансово от взискателя в
полза на ЧСИ. Същите не представляват материален интерес по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Включването им в общата сума и
начисляването на такса за тях по т.26 от Тарифата за ЧСИ в същност
представлява двойно плащане за едно и също нещо-веднъж като авансова
такса за конкретно изпълнително действие и втори път като пропорционална
такса. ЧСИ получава в същност двойно плащане за едно и също нещо, което е
недопустимо. Длъжникът няма задължение два пъти да заплаща едно и също -
авансовите такси внесени от взискателя -веднъж на взискателя и втори път за
същите суми такса и на ЧСИ, но на друго основание. Авансовите такси си
остават такива до края на изпълнението и те не се трансформират в
материален интерес за който да се заплаща и допълнителна такса по т.26 от
Тарифата за ЧСИ /решение №225 от 18.06.2020г. на ВКС по гр.д.№362/2009г.,
трето г.о.; решение №266 от 19.12.2013г. на ВКС по гр.д.№1477/2012г.-
четвърто г.о. решение №640 от 04.10.2020г. на ВКС по гр.д.
№920/2009г.,решение №82 от 08.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1891/2010г.,
четвърто г.о.; решение №261930 от 18.12.2020г. на СГС по в.гр.д.
№11328/2020г.;определение №676 от 27.11.2015г. на ВКС по гр.д.
№393/2015г., второ т.о.; решение №278 от 25.06.2012г. на ВКС по гр.д.
№414/2012г., четвърто г.о./. Не така стои въпроса за адвокатското
възнаграждение на заплатено в изпълнителния процес от взискателя, които
разноски следва да се включат в понятието събрана сума и материален
интерес и също са база за изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата за ТРЗЧСИ за разлика от авансовите такси.
Или в случая при 825лв материален интерес за взискателя,
формирана от сумата по изпълнителния лист плюс сумите за разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, таксата по т.26 буква
“б“ от Тарифата следва да бъде -10лв за първите 100 лева плюс 72.50лв -10
на сто за горницата над 100лв или общо сумата от 82.50лв В такъв размер
следва да бъде предвидената пропорционална такса по т.26 от Тарифата. В
случая ЧСИ е присъдил размер на тази такса от 111лв с което е нарушен
закона и същата следва да бъде намалена до действително дължимия размер
от 82.50лв .
6
Адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес е правилно
определено и присъдено по размер. Същото в случая се дължи на две
самостоятелни основания, а именно –само за образуване на изпълнителното
производство- 200лв и още 200лв за представителство и защита по
изпълнението което включва посочване на изпълнителен способ и
привеждането му в действие. В случая, такъв способ е посочен и реално е
приведен в действие като е наложен запор върху банкови сметки на длъжника
в три самостоятелни търговски дружества, тоест, дори да е направено
плащане в срока за доброволно изпълнение, срещу длъжника са предприети
принудителни изпълнителни действия-успешно налагане на запори и
признаване на вземането от страна на третите задължени лица, тоест ефектът
на запорирането на сметките е произвел правното си действие и взискателят в
същност е и надлежно обезпечил събирането на вземането си при
неизпълнение в срока за доброволно изпълнение от страна на длъжника. В
тази връзка е и съдебната практика посочена по-горе. По друг начин биха
стояли нещата ако въпреки искането за налагане на запор, такъв фактически
не е бил наложен, тоест принудително изпълнение не е започнато или
примерно длъжникът е изпълнил задължението си към кредитора преди
образуване на изпълнителното производство
Предвид изложеното ще следва да се отмени Постановлението на ЧСИ
по отношение на таксата по т.26 от Тарифата за размера над 82.50лв и до
сумата от 111лв или за разликата от 28.50лв и се потвърди по отношение на
адвокатското възнаграждение от 400лв.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 08.04.2022г. на ЧСИ Д.С. по изп.д.№
20228890400266/2022г. по описа на същия ЧСИ, рег.№889, с район на
действие- Окръжен съд П., В ЧАСТТА С КОЯТО е оставено без уважение
възражението на длъжника В.Т. с вх.№9338 от 31.03.2022г. за намаляване
размера на дължимата сума по пропорционалната такса по т.26 б.“б“ от
ТТРЗЧСИ, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на ТАКСАТА от 111лв /сто
и единадесет лева/ на 82.50лв /осемдесет и два лева и петдесет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 08.04.2022г. по изп.д.№
7
20228890400266/2022г. на ЧСИ Д.С., рег.№889, с район на действие-
Окръжен съд П., В ЧАСТТА С КОЯТО е оставено без уважение искането на
длъжника В.Т. за намаляване на адвокатския хонорар, претендиран по
делото от взискателя М.П. от 400лв на 200лв.,
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8