Р Е Ш Е Н И Е № 1023
гр.Пловдив,19.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети
август,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
РАДОСТИНАСТЕФАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1883/19г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7
от ГПК.
Образувано по жалба на А.Б.З. *** против
постановление за разноски,обективирано в покана за доброволно изпълнение от
16.07.19г.по изп.д.№ 114/19г.по описа на ЧСИ А.А.,рег.№ 757 и район на действие
ОС-Пловдив,с което са определени разноски по изп.дело,възлизащи на:
8,33лв.задължения по изп.дело,съставляващо неолихвяема сума; 150лв.за
адв.възнаграждение; 140лв.разноски по изп.дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 19лв.
Жалбоподателката-длъжник в изпълнителното
производство,иска да се отменят действията на ЧСИ по определяне на
разноските,обективирани в ПДИ,като незаконосъобразни и неправилни.Твърди,че е
изпратила с пощенски запис на взискателя сумата от 25лв.,дължима по
изп.лист,въз основа на който е образувано изп.дело,още преди завеждането на същото,като
преводът не бил получен от взискателя и бил върнат в пощенската станция.С това
си поведение взискателят сам възпрепятствал доброволното изпълнение на
жалбоподателката и тя не била станала причина за завеждане на изп.дело.
От взискателят в изпълнителното
производство К.П.П. е постъпило възражение чрез пълномощника му адв.В.З.,в
което се изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени във
възражението съображения.
Становището на съдия-изпълнителя,изложено
в приложените по реда на чл.436 от ГПК мотиви е ,че жалбата е неоснователна.
ПдОС,след като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирана страна и е допустима,а разгледана по същество е основателна.
Видно от приложеното изп.дело,същото е
образувано на 10.05.19г.по молба на взискателя К.П.П. по представен изп.лист от
17.04.19г.на ПдРС по гр.д.№3320/15г.против няколко длъжника,като А.Б.З. е
осъдена да заплати заедно с Р. Д. К. и Б. Д. К. сумата от 25лв.припадаща им се
част от възнаграждение за вещо лице.Задължението е разделно,поради което ЧСИ е
приел,че З. дължи 1/3 от тази сума-8,33лв.Приети са и разноски по
изп.дело,обективирани в изпратената до длъжницата ПДИ,както следва: 8,33лв.задължения
по изп.дело,съставляващо неолихвяема сума; 150лв.за адв.възнаграждение;
140лв.разноски по изп.дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 19лв.с ДДС.
Настоящата
инстанция намира,че в ПДИ липсва яснота какви разноски и за какво се дължат от
длъжника,което затруднява тяхното обжалване.Изобщо не е конкретизирано за
какво се дължи сумата от 140лв.разноски
по изпълнителното дело,какви пера включва тя.Липсва и каквато и да е
обосновка как е формирана сумата от
19лв.с ДДС такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
При това положение не е ясно как е
определен размерът на таксите по чл.26 от Тарифата,нито какво включва сумата от
140лв.разноски по изпълнението.
С оглед на изложеното ПОС счита,че
следва да се отмени постановлението за разноските и за таксата по ТТРЗЧСИ,обективирано в ПДИ и следва да се
върне преписката на ЧСИ за издаване на ново такова,от което да е видно какви
точно разноски дължи длъжникът и как е формирана таксата по чл.26 от
Тарифата.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за
разноски,обективирано в Покана за доброволно изпълнение от 16.07.19г.по изп.д.№
114/19г.по описа на ЧСИ А.А.,рег.№ 757 и район на действие ОС-Пловдив,с което
са определени разноски по изп.дело,възлизащи на: 8,33лв.задължения по
изп.дело,съставляващо неолихвяема сума; 150лв.за адв.възнаграждение;
140лв.разноски по изп.дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 19лв.
ВРЪЩА преписката на ЧСИ А. А.,рег.№
828,район на действие ПдОС за постановяване на ново постановление съобразно
дадените в мотивната част на решението указания.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: