МОТИВИ към НОХД №2321/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимия А.И.Д. *** за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”а” във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5, ал.2, т.3, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДП.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 14.06.2008 г., около 02,00 часа на пътя гр.С - гр.В , обл.П  при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „  е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.2 от ЗДвП: „Водачът на ППС е длъжен: да не управлява пътното превозно средство след употребата на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 на хиляда …”; чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП „… водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с … релефа на местността, … и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта … във всички случаи, когато възникне опасност за движението”; чл.21 ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава скорост от 90 км/ч в извън населено място за пътно превозно средство от Категория „В”, като е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, с превишена скорост - 108 км/ч, не се е съобразил с острия завой и релефа на местността и е причинил по непредпазливост на С.А.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в шийна травма е оформила пареза ІІІ степен за горните крайници, представляващо трайно затруднение на движението на левия и десния горни крайници; счупване на дъгите на 4, 5 и 6 шийни прешлени и луксация между 6 и 7 шийни прешлени, представляващо трайно затруднение на движението на врата и тежка телесна повреда, изразяваща се във вяла плегия (парализа с невъзможност за активни движения) за двата долни крайника, представляващо осакатяване на левия и десния долни крайници, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,10 промила, установено по надлежния ред чрез Протокол за химическа експертиза.

На основание чл.76 от НПК пострадалият С.А.П. бе конституиран, в качеството на частен обвинител.

Подсъдимият А.Д. се признава за виновен по предявеното му обвинение за причиняване на телесна повреда, в следствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата, дава подробни обяснения за механизма на извършеното, като оспорва обвинението за употребява на алкохол.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така както е предявено.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимият А.Д. е правоспособен водач, притежава категория „В”, придобита на 14.08.2006 г. През последните пет години няма налагани административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 13.06.2008 г. вечерта около 19,00 часа свидетелите Стоян П., С.П., Й. Г а, К  С  и подсъдимия А.Д. се събрали в питейно заведение „К ” в гр.С . Подсдимият Д. бил дошъл с личния си лек автомобил. Там всички пиели безалкохолни питиета. Около 21,00 часа свидетелите и подсъдимия отишли с автомобила в друго заведение - „Ф я” в гр.С . Там свидетелите С  П., С.П. и подсъдимият Д. изпили всеки по две бири, свидетелката Секулова изпила една бира, а свидетелка Георгиева пила безалкохолно. В заведението седели до полунощ, след което отишли на дискотека в гр.Ветрен, Около 01,30-02,00 часа на 14.06.2008 г. решили да се прибират. Автомобилът управлявал подсъдимият Д., до него на предна дясна седалка седяла свидетелката Г , отзад в автомобила в ляво седяла свидетелката С , по средата седял свидетелят Стоян П., а пострадалият С.П. седял отдясно, зад Г . След като излязъл от гр.В  в посока гр.С , подсъдимият Д. управлявал автомобила със скорост около 90-100 км/ч на пета предавка и включени дълги светлини. Непосредствено преди острия десен завой, при свинарниците на гр.С , скоростта му на движение била 108 км/ч, при критична скорост за конкретния завой - 76км/ч. Поради високата скорост подсъдимият Д. изгубил контрол над управлявания автомобил. Последният излязъл вляво от пътя, с левите колела стъпил на банкета, след това автомобилът поднесъл и започнал да се върти около вертикалната си ос, при което се завърнал пак на пътното платно, след което въртейки се излязъл от дясната страна на пътя, ударил се в едно дърво, което изкоренил, завъртял се и около надлъжната си ос и се установил върху покрива си извън пътното платно в денивилационната зона- 2,5метра под нивото на пътя с предна част обърната натам, откъдето е дошъл.

След претърпяното ПТП свидетелите С , Г , С  и подсъдимият Д. излезли през счупените прозорци на автомобила, само пострадалият С.П. останал в автомобила, тъй като вследствие на катастрофата не можел да движи ръцете и краката си. Подсъдимият Д. и свидетелят С  П. се опитали да извадят пострадалия от автомобила, но не успели, след което свидетелят Стоян П. се обадил по мобилния си телефон на Бърза помощ и на Полицията и съобщил за случая. Свидетеките Г  и С  спрели на автостоп преминаващ автомобил, който ги откарал до ФСМП- гр.Септември, където след оказаната им медицинска помощ се прибрали по домовете си.

След пристигането на специализираните автомобили на Бърза помощ и Полицията, свидетелят С  П. с помощта на полицай успели да извадят пострадалия С.П. от катастрофиралия автомобил и го качили в линейката. Заедно с него в линейката са се качили и подсъдимия Д. и свидетеля С  П. ***, за оказване на първа медицинска помощ. След указаната медицинска помощ пострадалият бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „С Г ” ЕАД гр.П , където претърпял две операции и бил изписан за домашно лечение на 06.07.2008 г.

В ЦСМП гр.П , на подсъдимия Д., като участник в ПТП му била взета кръвна проба за изследване на алкохол в кръвта.

Видно от заключението на назначената по делото Химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта  на подсъдимия Д. по време на извършване на деянието е 1,10 промила.

По делото е назначена и приета съдебномедицинска експертиза на пострадалия С.П., като според вещите лица вследствие на настъпилото ПТП му е била причинена шийна травма, която е оформила пареза (непълна парализа) ІІІ-та степен за горните крайници, която се е подобрила след лечението, но не напълно и представлява ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ И ДЕСНИЯ  ГОРНИ КРАЙНИЦИ (две телесни повреди по смисъла на чл.129 по НК); вяла плегия (парализа- невъзможност за активни движения) за двата долни крайника, което представлява ОСАКАТЯВАНЕ НА ЛЕВИЯ И ДЕСНИЯ ДОЛНИ КРАЙНИЦИ (две телесни повреди по смисъла на чл.128 по НК); счупване на дъгите на 4-ти , 5-ти и 6-ти шийни прешлени и луксация (изкълчване) между 6-ти и 7-ми шийни прешлени, което представлява ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ВРАТА за около 10-12 месеца от датата на травмата, което представлява телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

От приетата по делото Автотехническа експертиза по делото се установила, че л.а.   непосредствено преди произшествието е бил технически изправен и състоянието му не е в причинно-следствена връзка с настъпилото автопроизшествие. Скоростта на автомобила непосредствено преди настъпване на ПТП е била от порядъка на 108 км/ч. Видно от заключението л.а  непосредствено преди завоя се е движил със скорост от 108 км/ч при критична скорост за конкретния завой от порядъка на 76км/ч, в резултат на това е напускал кривата на завоя и излязъл е от другата страна на пътя. След това отново се е завърнал на пътя, но вече в едно положение, при което е започнало въртене около вертикалната си ос – излизъл е отново от пътя, този път от дяната страна.  При сблъсък с едно дърво го изкоренява, завъртял се еотново и около надлъжната си ос и се установявил върху покрива си извън пътното платно в денивилационна зона 2,5 метра под нивото на пътя с предна част, обърната натам, откъдето е дошъл.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.П., С П., Й. Г , К С , А. С , автотехническата, химическите и съдебно-медицинската експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

От заключението на автотехническата експертиза се установи, че управляваният от подсъдимия лек автомобил е бил технически изправен и техническо му състояние не е причина за настъпилото автопроизшествие. Скоростта на движение на автомобила  при навлизане в завоя е била 108  км/ч.

Не се спори по делото, което категорично се установи от показанията на всички свидетели, че ПТП-то е станало извън населено място.

Следователно нарушаването от подсъдимия на правилото за движение на чл.21 от ЗДП е станало причина за пътнотранспортното произшествие. Същият се е движел с неразрешена скорост извън населено място, а именно 108 км/ч, при разрешена 90 км/ч и не е могъл да реагира за ефективно спиране, при излизане от кривата на завоя и е излязъл е от пътя. При завръщането отново на пътя, автомобилът е станал неуправлявляем и се завърта около вертикалната си ос. При следващото напускане на пътя, при удар в дърво и изкореняването му автомобилът се завърта около надлъжната си ос, преобръща се и се установява върху покрива си извън платното за движение.    

Установи се категорично, че подсъдимият е избрал скорост по висока от разрешената от 90 км/ч извън населеното място за съответната категория В, на управлявания лек автомобил и това нарушение на чл.21 от ЗДП е в причинна връзка с настъпилите последици. Видно от заключението критична скорост за конкретния завой е била 76 км/ч, при която ПТП е можело да бъде предотвратено.

В този случай не би могло да се говори за едновременно приложение на правилата на чл.20 от ЗДП.

Разпоредбата на чл.20 от ЗДП е обща и намира приложение, когато няма ограничение на скоростта на движението.  В тези случаи на водачите е предоставена възможност сами да избират скоростта, която са длъжни да контролират непрекъснато превозното средство което управляват.

При пътнотранспортно произшествие вината на водача ще се определя от нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същата.

Относно обстоятелството за употреба на алкохол, което се оспорва от подсъдимия, същият дава показания, че същата вечер е изпил само две били за времето от 9,30 часа до 11,00 часа. Преди това не бил пил алкохол.

Тези негови обяснения, съдът не кредитира, от една страна приемайки ги като защитна теза. От друга страна същите, като източник на до не са подкрепени от останалите събрани по делото писмени и устни доказателства.

Всички разпитани свидетели, приятели на подсъдимия и участници при ПТП дават ясни точни и взаимноподкрепящи се показания, че не знаят дали подсъдимият Д. и е употребявал алкохол преди престоя им в кафе „Ф ”, където същият изпил две бири. В тази насока са и показанията им за времето от 01,00  часа до около 02,00 часа прекарано в дискотеката във гр.В . Там свидетелите С.П., С  П., К С  и Й. Г  са били на различни места и маси от подсъдимия и никой не видял дали подсъдимият е употребил алкохол, за да потвърди неговата версия, а именно че не е пил друго освен двете бири изпити във гр.С .

Защитната версия на подсъдимия се опровергава категорично от протокола за химическа експертиза, според който е установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. 1010 на хиляда.

Съдът кредитира химическата експертиза, като компетентна и изготвена съобразно изискванията на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Не се спори по делото, че при пристигането на полицейските служители на мястото на катастрофата, същият не бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Но оглед тежестта на станалото ПТП и претърпените наранявания, той заедно със свидетелите С.П. и С  П. е  бил откаран веднага след случилото в ЦСМП гр.П , където му е била взета кръвна проба в 2,50 часа, от медицинско лице. Последното е видно от представеното по делото извлечение от книгата за приетите болни в МБАЛ АД П . В същата подсъдимият А.Д. на 19 г. фигурира под №1108 за дежурството на 13/14.06.2008 г. Отбелязано е също, че Д. е докаран в 2,30 часа и му е била взета кръв за алкохолна проба от д-р Е  в 2,50 часа.

Това вземане на кръвна проба без предварителна проверка с техническо средство е допустимо и законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.5 от цитираната Наредба №30. Същата гласи, че при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение. В тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване.

От представенато извлечение от лабораторна книга на „Спелициализирана химическа лаборатория” при МБАЛ – П  АД, че последствие взетата кръвна от подсъдимия Д. кръвна проба е била изпратена и получена за изследване в специализираната химическа лаборатория в гр.П  в рамките на установените в чл.15, ал.1 от Наредба №30, 72 часа, а именно на 16.06.2008 г. в 10,20 часа. Същата е била транспортирана до лабораторията от шофьор служител на МБАЛ АД П , съгласно изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба №30, поставена в специално шише, запечатана и парафирана. Последното обстоятелство се установи от отбелязването в протокол за химическа експертиза №789/16.06.2008 г., че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба №30/2001 г. Освен това в съдебно заседание вещото лице д-р Д., изготвила протокола за химическа експертиза и заключението на допълнителната такава, разясни, че при в случай че доставената им проба, относно начина на транспортиране, съхранение или опаковане не отговаря на изисквания на наредбата, нередностите се отбелязват, като забележка в представената лабораторна книга. В случая, както е видно от извлечението от лабораторната книга, не е направено подобно отбелязване за нередности в графата „Забележка” срещу, изследваната кръвна проба на подсъдимия А.Д.. Следователно не са установени нередности и кръвната проба на подсъдимия е била годна за изследване, въпреки, че се установи, че водената лабораторна книга не отговаря напълно по отбелязвани показатели на Учетна форма №48 на Министерството на здравеопазването за резултатите от химическото изследване поксочена в чл.18 от Наредба №30/2001 г.

От протокола за химическа експертиза, в който резултатите от изследването са записани лично от извършилата изследването д-р Д. /видно от нейните показания/, изследването на пробата е извършено по газхроматографския метод и както се установи от лабораторната книга с петкратно анализиране на същата. Освен това всичките пет резултата в отчетната крайна концентрация не се различават с над 0,2 на хиляда, а са изключително близки, което сочи, че анализа на кръвната проба на подсъдимия още веднъж отговаря на изискванията на Наредба №30 и по-конкретно на чл.16, ал.1 и 2 от същата. 

Установи се от показанията на д-р Д., че разминаванията в протокола за химическа експертиза представен на досъдебното производство и този в съдебното следствие относно записаните брой анализи / в първия 2 бр., във втория 2+3 бр./ се дължи на попълнилия протокола. Първият след изследването бил изготвен от лаборант, а втория от лекаря химик, но и двата се изготвяли, както и в случая въз основа на направените изследванията записани в лабораторната книга. Вещото лице е категорична, че записа на отчетеното количество алкохол 1,10 на хиляда, представляващо средно аритметично число между всичките пет резултата от изследванията на концентрацията е направен от нея, като специалист направил изследванията.

Безспорно е, че са направени пет анализа, но и да се кредитира първият протокол, в който е отбелязано, че са направени 2 бр. анализи на кръвната проба на подсъдимия, то изследването е коректно и съобразно законовите изисквания, тъй като съгласно чл.16, ал.2 от Наредба №30 анализите се извършват най-малко двукратно.

Следва да се отбележи, че цитираната наредба третира единствено вземане и изследване на проба от кръв за установяване на наличие на алкохол, каквото е направено в конкретния случай, а не изследване на урината.

Обстоятелството, че изследванията касаят кръвната проба именно на подсъдимия А.И.Д. категорично се установи от записаните в протокола за химическа експертиза и извлечението от книгата за приети болни на МБАЛ АД П , лично, бащино и фамилно име и години на подсъдимия. Освен това в лабораторната книга на специализираната химическа лаборатория Пловдив е отбелязано местожителството на подсъдимия в гр.Септември, както и номера на досъдебното производство – дознание №273/2008 г. в графата „Забележка”.

По искане на защитата и във връзка с направеното на подсъдимия медицинско изследване, отразено в протокол за медицинска експертиза е назначена и приета в съдебното следствие химическа експертиза. Вещото лице в отговор на поставените въпроси дава заключение, че заявеното от подсъдимия количество консумирана напитка / 2 бири – 1 000 мл била/ би могло да доведе до концентрация на етилов алкохол в кръвта на изследвания към 2,50 часа от порядъка на 0,10 на хиляда. За да се установи концентрация на алкохол в кръвта 101 на хиляда към 2,50 часа лицето би трябвало да е изпила 2 900 мл била към 23,30 – 24,00 часа. Белезите биха могли да са мирис на алкохол или лицето да е възбудено.

Съдът цени изготвеното заключение, но същото не е категорично, а борави с вероятности, най-вече относно белезите сочещи на употреба на алкохол отчетена с протокола за химическа експертиза, която е основното и категорично доказателствено средство, на което съдът може да се опре при изследване на вината на подсъдимия за шофиране в пияно състояние. Със същата вероятност може да се приеме, че при подсъдимия е липсвало мисис н алкохол или възбуда, което е и отразено в протокола за медицинска експертиза. Освен това тази експертиза се опирана обясненията на подсъдимия, на които съдът по изложените по-горе съображения не дава вяра. Още повече, че за протокола за медицинска експертиза, същият е дал данни, че е изпил една била, а не както в съдебно заседание даде обяснения за 2 бири.

С оглед на така изложеното съдът приема за установено, че подсъдимият Д., че е управлявал МПС-то след употреба на алкохол с отчетена концентрация от 1,10 на хиляда.

Затова в случая употребата на алкохол е елемент от състава на престъплението, тъй като съдържанието на алкохол в кръвта на дееца надвишава посочената в закона определена величина в границата на минимума – 0,5 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП. 

В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от съдебно медицинската експертиза приета по делото на С.А.П. са причинени причинена шийна травма, която е оформила пареза (непълна парализа) ІІІ-та степен за горните крайници, която се е подобрила след лечението, но не напълно и представлява трайно затруднение на движението на левия и десния  горни крайници); вяла плегия (парализа- невъзможност за активни движения) за двата долни крайника, което представлява осакатяване на левия и десния долни крайници; счупване на дъгите на 4-ти , 5-ти и 6-ти шийни прешлени и луксация (изкълчване) между 6-ти и 7-ми шийни прешлени, което представлява трайно затруднение на движението на врата за около 10-12 месеца от датата на травмата.

В този смисъл следва да се приеме, че това увреждане представлява комплексна тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК, въпреки че са налице и две средни телесни повреди.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият  А.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на по чл.343, ал.3, пр.1, б.”а” във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5, ал.2, т.3 и чл.21, ал.1 от ЗДП, като на 14.06.2008 г., около 02,00 часа на пътя гр.С -гр.В, обл.П  при управление на моторно превозно средство- лек автомобил   е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.2, т.3 от ЗДвП – управлявал е след употреба на алккохол и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като с превишена скорост - 108 км/ч, при максимално разрешена скорост от 90 км/ч в извън населено място за пътно превозно средство от Категория „В”, не се е съобразил с острия завой и релефа на местността е причинил по непредпазливост на С.А.П. *** комплекна  тежка телесна повреда, изразяваща се в шийна травма е оформила пареза ІІІ степен за горните крайници, представляващо трайно затруднение на движението на левия и десния горни крайници; счупване на дъгите на 4, 5 и 6 шийни прешлени и луксация между 6 и 7 шийни прешлени, представляващо трайно затруднение на движението на врата и тежка телесна повреда, изразяваща се във вяла плегия (парализа с невъзможност за активни движения) за двата долни крайника, представляващо осакатяване на левия и десния долни крайници, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,10 промила, установено по надлежния ред чрез Протокол за химическа експертиза.

Шофирането с неразрешена скорост от страна на подсъдимия са довели до опасното неговото движение по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на дееца, като непредпазливост за настъпилото нараняване на пострадалия С.П., имащи характер на тежка телесна повреда.

Въпреки, че от свидетелските показания се установи, че подсъдимият Д. е указал помощ на пострадалия П., в случая е неприложима по-благоприятната разпоредба на чл.343а от НК, тъй като не е предвидена прилагане на намалена отговорност за причинена телесна повреда в пияно състояние по чл.343, ал.3 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Д. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им обществената опасност.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяниe, която е висока, като се има предвид начина на извършване и изключителната тежест на вредните последици настъпили за пострадалия.

При преценката на обществената опасност на уличения, съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените частични самопризнания, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, а като отегчаващи високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, тежестта на контузиите на пострадалия.

Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции следва да се наложи наказание на подсъдимия А.И.Д. от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия Д., съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на наложеното за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият А.И.Д. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

При определяне размера на това наказание съдът взе предвид тежестта на деянието, с оглед значителните вредни последици настъпили за пострадалия и нивото на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът съобрази липсата на налагани наказания на подсъдимия Д. за нарушения на ЗДП.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.Д. бе осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт  направените по делото разноски в размер на 336 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: