№ 263
гр.
Велико Търново, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С. М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 218/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано
е по жалба на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, „Поделение
за товарни превози“, Горна Оряховица, представлявано от инжД.Н.Б.срещу
Предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. №
2103517/16.02.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, с
което е предписано да изплати на С.И.Н. обезщетение в размер на брутното й
възнаграждение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение със Заповед № 489/04.12.2020г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ.
Жалбоподателят
моли за отмяната на оспореното предписание като незаконосъобразно – издадено
при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му.
Съображенията за това са, че служителката е получила 30 дневното предизвестие,
изпратено по пощата и занесено на дата 05.11.20г. на адреса на служителката,
поради отсъствието й при временна неработоспособност. Преди ползването на
болничния била уведомена и по телефона, че следва да се яви за получаването му.
В
съдебно заседание изложеното в жалбата се поддържа, чрез ***Л., който
допълва, че административният орган е подходил формално при проверката, като е
счел за достатъчна липсата на връчване на предизвестие. Съгласно установената
съдебна практика, освен връчване срещу подпис, меродавно е и връчване чрез
изпращане по пощата с обратна разписка, при което трябва само да се докаже
посещението на посочения от работника адрес за кореспонденция, за да породи и
ефект изявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Следователно, обективният факт на доставянето на предизвестието, макар и да не
е получено, единственото условие е да започне да тече срокът на предизвестие,
като не е необходимо някакво недобросъвестно поведение от страна на адресата,
например умишлено укриване или пропуск по някакви причини да вземе
препоръчаното писмо от пощата. В разглежданата ситуация такова поведение било
налице. Н. била осуетила личното връчване на предизвестието с преждевременно
напускане на работа и като се досети, че следващият ход на работодателя може да
бъде изпращане на предизвестието на домашния адрес, се предполагало да очаква
посещение от пощенски служител или да се яви в пощата на гр. Белослав и да се
поинтересува има ли пощенска пратка за получаване, но очевидно знаейки за
намерението на работодателя да я освободи, служителката Н. не е имала никакъв
интерес и желание да получава по какъвто и да е начин предизвестието. Св. Н. била
изцяло заинтересована от потвърждаване на акта, за да се изплати обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, поради което следва показанията и да се оценят
като показания на заинтересовано лице. От всички доказателства по делото се
установява изпратено пощата известие, доставяне на адреса на служителката и
изтекъл срок на предизвестието. Следователно, предписанието за изпращане на
обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ е незаконосъобразен административен акт,
който моли да се отмени. Претендира присъждането на разноски по делото съгласно
представен списък.
Ответникът
по оспорването, чрез юрк. С. в съдебно заседание, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл.
404, ал. 1, т. 12 КТ, която изрично предвижда правомощие на органите на
инспекцията по труда да издават предписания от категорията на процесното. Оспореното
предписание е издадена в кръга на компетентност, в установената от закона
форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
на закона. Подробни съображения излага в писмена защита вх. № 3346/19.07.21г. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Велико
Търново, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на
страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Процесната предписание е
издадено на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ за изпълнение предписание под
т. 1 обективирано в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2103517/16.02.2021
г. на Дирекция „Инспекция по труда", гр. Велико Търново действаща в
качеството й на административен орган.
На 20.01.2021 г. от страна на контролните органи на Д“ИТ“,
гр. Велико Търново по повод сигнали съдържащи твърдения за нарушения на
трудовото законодателство от работодателя „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ЕООД, ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОДИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА/ПТП ГОРНА ОРЯХОВИЦА е извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство по седалище и адрес на управление на
работодателя. С призовка от 20.01.2021 г. на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от
дата 20.01.2021 г. от работодателя са изискани документи, книжа и сведения и
заверени копия от тях, необходими за упражняване на контрол по спазване на
трудовото законодателство. Изискани са документи отнасящи се до работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени в периода 01.11.2020г. -
31.12-2020г. на основания по чл. 328, ал. 1 от КТ, документи, в които се отчита
положения труд от тези лица и документи, удостоверяващи изплащане на дължимите
им възнаграждения и обезщетения за месеците 11. и 12.2020 г. и м.01.2021 г., с
оглед падежа на вземането.
На 04.02.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Велико Търново са представени изисканите документи, чрез упълномощено с
нотариално заверено пълномощно от работодателя лице инж. К.Й.К.. Инспекцията е
приела, че не са представени писмени доказателства, удостоверяващи получаването
от Н. на предизвестие с peг.
№11-005344/28.10.2020 г. за прекратяване на трудово право- отношение със
работничката С.И.Н.
След преглед и анализ на всички представени документи,
книжа и сведения и заверени копия от тях, е констатирано нарушение на трудовото
законодателство като спрямо работодателя на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е предприета ПАМ - задължително за изпълнение предписание под №1,
обективирано в Протокол изх. № ПР2103517/16.02.2021 г. Протоколът от извършената
проверка е връчен на 16.02.2021 г. на упълномощения представител К.Й.К..
Видно от приложеното по административната преписка
предизвестие с адресат С.И.Н., е че същото е с peг. №11-005344/28.10.2020 г. Съответно
на закона работодателят е изписал, че считано от деня следващ получаването му, започва да тече срок
на предизвестие 30 дни, с изтичането, на който трудовият договор се прекратява,
както и алтернативата за изплащане на обезщетение при неспазен срок на
предизвестие.
С обжалваното предписание адресатът е задължен да
изплати на С.И.Н., чието трудово правоотношение е прекратено със заповед №
489/04.12.2020 г., обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието.
Предписанието по т. 1 от Протокол изх. №
ПР2103517/16.02.2021 г.
е оспорено по административен ред пред горестоящия
орган.
С решение, постановено на основание чл. 97, ал.1 АПК
изх. № 21013210/16.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ жалбата е отхвърлена и актът е потвърден.
На 24.02.2021 г. работодателят е изплатил на Н. визираното
обезщетение по банков път, видно от приетото по делото платежно нареждане за
кредитен превод.
На
основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, като трето
задължено лице, началник на Пощенска станция с п.к. 9178, адрес ***е предоставил
писмена информация и документи относно извършено ли е посещение на 05.11.2020г.
за доставяне на препоръчано писмо с пощенски баркод PS5120002LGNF. С вх.
№ 1786/21.04.2021г. след извършена проверка Директорът на РУ „Североизточен
регион“ на Български пощи ЕАД – Варна уведомява, че препоръчана пратка PS5120002LGNF ИД с
получател С.Н. *** е постъпила в ПС 9178 Белослав на 04.11.2020г. На
05.11.2020г. пратката е носена за доставка на посочения адрес, но поради
ненамиране на получателя на адреса е оставено служебно известие. На
10.11.2020г. на адреса е оставено второ служебно известие. На 26.11.2020г. е
върната към подателя с посочена причина „непотърсена от получателя“.
Работодателят е прекратил трудовия договор, връчвайки
на 07.12.2020 г. на С.И.Н. заповедта за прекратяване. В същата е посочено
връчено на лицето предизвестие с рег. № 11-00-5344/03.11.2020г.
С.И.Н. е работник с оценка на работоспособността 86% трайно
намалена работоспособност, издаден от компетентен здравен орган - ТЕЛК.
Представени са болнични листи № Е20201697035,
Е20202422860 и Е20202893277 от С.И.Н. с разрешение за отпуск поради временна
неработоспособност от 30.10.2020 г., продължен двукратно от ЛКК до 31.12.2020
г. , в т. ч. и след прекратяване на трудовото й правоотношение по силата на
издадената и връчена заповед.
По делото е
изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза, вещото лице, след като се
запозна с материалите по делото и инсталираната в деловодството на работодателя
ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Г. ОРЯХОВИЦА деловодна програма, дава заключение,
че деловодната програма не позволява
извеждане на документ с един и същ рег. № и различни дати. Освен предизвестие
рег. № 11-00-5344/28.10.2020г., генерирано от деловодната програма не
съществува друго писмо, издадено със същия рег. №, но от дата 03.11.2020г. и с
различно съдържание.
Изслушани са свидетелските показания на
М.К.Г., Л.Х.Д.,
В.Я.М., С.И.Н., В.Т.А. и С.П.Я..
Като писмени доказателства
по делото са приети административна преписка изпратената с изх. № 21018230/05.04.2021 г. от ДИТ
Велико Търново, както и допълнително представените с изх. №
*********/13.04.2021 година от ДИТ Велико Търново; Протокол за извършена
проверка изх. № 2103517/16.02.2021 г. на ДИТ В.Търново; Решение изх. №
21013210/16.03.2021 г. на ГИТ София; Предизвестие per. № 11-00-5344/28.10.2020г.;
Пощенски плик на препоръчана пратка с баркод PS5120002EGNF /лице, гръб/; Известие за доставяне
/обратна разписка/ с баркод PS5120002LGNF; Разпечатка на „Български
пощи" ЕАД за проследяване на пратка с баркод PS5120002EGNF; Кадрова справка на С.И.Н.; Заповед
№ 489/04.12.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица; Разпечатка от деловодна
програма за преписка с peг.
№ 11-00-5344/28.10.2020г.; Извлечение от „Книга за изпратени по градска поща
писма" от 28.10.2020г. до 03.11.2020г.; Опис па изпратени препоръчани
пратки от Пощенска станция 5120 на дата 03.11.2020г.; Опис на изпратени
препоръчани пратки от Пощенска станция 5120 на дата 02.11.2020г.; Опис на
изпратени препоръчани пратки от Пощенска станция 5120 на дата 30.10.2020г.;
Опис на изпратени препоръчани пратки от Пощенска станция 5120 на дата
29.10.2020г.; Опис на изпратени препоръчани пратки от Пощенска станция 5120 на
дата 28.10.2020г.; писмо рег. индекс 05-01-45-1/20.04.2021 г. от „Български
пощи“; книга за ежедневен инструктаж в периода 28.10.-30.10.2020 година на РЗ
„Фериботен комплекс“ – Варна, Разпределителен парк; график за м. 10.2020 г. на
РЗ „Фериботен комплекс“ – Варна, Разпределителен парк; извлечение от
присъствена книга на Любомир Т.Т., длъжностна характеристика за длъжността
„Специалист обработка и контрол на документи, отговорник“ на Л.Х.Д., длъжностна
характеристика за длъжността „Специалист обработка и контрол на документи,
вагоноописвач“ на С.И.Н., ведомост за изплащане на заплатите за м. 01.2021 г.,
платежно нареждане от 26.01.2021 година.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Съдът намира
жалбата за допустима. Оспорването е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация, като адресат на административния акт и от външна
страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е допустима – подадена е
срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт, от лице,
което е негов адресат, при наличие на правен интерес от оспорването, с оглед
неблагоприятното засягане на правната сфера на оспорващия, в преклузивния
14-дневеен срок, регламентиран в разпоредбата на чл.
149, ал. 1 АПК, вр. чл. 405 КТ, с оглед обстоятелството, че решението на горестоящия орган е връчено на
18.03.2021 г., а жалбата срещу него е заведена в деловодството на
административния орган на 31.03.2021 г.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Като извърши дължимата на
основание чл.
168, ал. 1 АПК, проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на
основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема следното: С разпоредбата на чл. 399 КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Дирекциите
"Инспекция по труда" като поделения в системата на ИА ГИТ, са органи
на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от
лица, работещи по трудово или служебно правоотношение. Съгласно чл. 20, ал. 1
от Устройствения правилник на ИА ГИТ, инспекторът е контролен орган и има
правомощия, установени в КТ,
вкл. тези по чл. 404, ал. 1, т. 12, а именно да дава задължителни
предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, назаконодателството, свързано с държавната
служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
вкл. да дават задължителни предписания на работодателя и органа по
назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовите правоотношения. Видно от представените и приети
като доказателства по делото, заповеди инспекторите, извършили проверката и
съответно постановили обжалвания акт, са натоварени с функциите да осъществяват
интегриран контрол в областта на трудовите правоотношения, а по силата на
Устройствения правилник извършват проверки и дават предписания. контролни
органи по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ",
като с това в рамките на териториалния обхват на контролната дейност на
служителите в дирекциите,
определен със Заповед №3- 0035/29.01.2014 г. са
осъществени правомощията на агенцията, възложени й в чл. 399, ал. 1 от КТ. Предвид това, съдът приема, че
оспореният акт – задължително предписание по чл.
404, ал. 1 КТ, е издаден от компетентен административен орган, в пределите
на предоставената му от закона власт.
Спазено е изискването за
форма на административния акт, регламентирано в разпоредбата на чл. 59 АПК – предписанието е издадено в писмена форма, съдържа задължителните
реквизити по ал. 2 на посочената разпоредба, а именно наименование на органа,
който го издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни
основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят
правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението им. Посочването на
фактическите и правните основания за издаване на акта е предпоставка за
упражняване на контрол за законосъобразност върху него, а от друга страна
гарантира правото на защита на адресата на акта, поради което не е налице
основание за отмяна по чл.
146, т. 2 АПК.
Не се установяват допуснати
при издаването на акта, нарушения на административнопроизводствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на
това основание. Съдът намира и че правилно е приложен материалният закон,
съответно задължителното предписание е в съответствие с целта му, а именно да
преустанови констатираното нарушение на трудовото законодателство.
Контролните органи на ИА „ГИТ" извършват проверки
по спазване на трудовото законодателство въз основа на представените при
инспектирането документи от работодателя. Предвид факта, че документите, книжата
и сведенията необходими за упражняването на контрола се намират у работодателя,
в негова тежест е да представи всички документи и книжа, необходими за целите
на контрола, писмените доказателства, удостоверяващи получаване на предизвестия
и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения от страна на посочения
кръг работници и служители посочени в призовката, включващ и С.И.Н., в т. ч. и
при условията на отказ както и да предостави писмени сведения и обяснения,
които намира за относими към тези въпроси.
От доказателствата по
делото се установи, а и страните не спорят относно обстоятелството, че между
оспорващото дружество, в качеството му на работодател, и С. Н.е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на сключения между страните трудов
договор. Пред инспекцията не е представено писмено
доказателство, удостоверяващо получаването на предизвестие с peг. №11-005344/28.10.2020 г. от С.И.Н..
Доказателства относно личното получаване на визираното предизвестие от Н.,
както писмени така и гласни не бяха ангажирани от жалбоподателя и в хода на
настоящото дело. На основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК, като трето задължено лице, началник на Пощенска станция с п.к.
9178, адрес ***да предостави писмена информация и документи относно извършено
ли е посещение на 05.11.2020г. за доставяне на препоръчано писмо с пощенски
баркод PS5120002LGNF, който удостоверява че служебни известия са
оставени на адреса на 04.11.2020г. и 10.11.2020г., като на 26.11.2020г. пратката
е върната с отбелязване „непотърсена от получателя“.
Съгласно решение № 35/12 г.
по гр.д. № 1877/10 г. на ВКС писменото изявление на работодателя може да бъде
връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез
изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да
се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е
изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е
променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. В настоящия случай тази
практика на върховния съд е приложима по аналогия. Изявлението, съдържащо се в предизвестието
следва да се счита достигнало до адресата при посочените предпоставки. Изпратено
с писмо с обратна разписка на адреса, същата е непотърсена
от адресата, едва на отразената дата от пощальона за връщане на пратката,
изявлението на работодателя може да се счита за получено. Работодателят вместо срок от 26.11.2020г. (връщане на пратката като
непотърсена) изчислява и брой 30 календарни дни предизвестие от 05.11.2020
броим в нарушение на правилата установени от законодателя в чл. 326, ал. 4,
първо изр. КТ. Съобразно писмено разпореденото върху резолюцията прекратяването
на трудовия договор е от 07.12.2020 г. В установената съдебна практика е възприето, в
случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие,
конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово
правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В
тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в
предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за прекратяването на
трудовото правоотношение.
От разпита на свидетелите на ответника (настоящи и бивш
служители на „Фериботен комплекс") не се установи различна фактическа
обстановка. Съдът следва да преценява тяхната евентуална заинтересованост
предвид йерархичната им и дисциплинарна подчиненост на заеманите работни места,
част от които в лицето на Л.Д. и В.М. не бяха категорични по отношение на
обстоятелството идвала ли е впоследствие Н. в службата и правен ли е опит лично
да й бъзе връчено предизвестието. Прекият й началник В.М. на 02.11.2020
г. се е свързал
с нея по телефон с искане да анулира издадения й болничен лист с разрешение за
отпуск поради временна неработоспособност от 30.10.2020 г., продължен двукратно
от ЛКК до 31.12.2020 г., в т. ч. и след прекратяване на трудовото й
правоотношение по силата на издадената и връчена заповед.
Без значение е
дали С.И.Н. се е „укривала" или "осуетявала" връчването на
предизвестието, а релевантно е дали от страна на работодателя правен опит за
лично връчване и вярно ли се брои срокът от връщане на пощенската пратка като
непотърсена. От изслушаните свидетелски показания се установява, че Н. се е
явила лично на 03.11.2020 г. във фериботен комплекс по мястото на работа на В.М.
– оправомощен да връчва предизвестия за прекратяване на трудовите
правоотношения, за да попълни водена от работодателя документация - задължителна
предпоставка за получаване на дължимо трудово възнаграждение. Тогава не С.Н. не
е направен опит от страна на работодателя за връчване на предизвестието. От
страна на началника на фериботния комплекс В.М. отново е поискано от нея да
анулира болничния. Гореизложеното кореспондира и с представените от работодателя
при проверката документи. Отказ на Н. да получи предизвестието с peг.
№11-005344/28.10.2020 г. предизвестие за прекратяване на трудовото й
правоотношение не е оформен писмено, каквато възможност е съществувала. От
друга страна от известието за доставяне обр. 243 на върнатата като непотърсена
пощенска пратка (л. 18 от делото), няма данни да е съдържала предизвестие с peг.
№11-005344/28.10.2020 г. На същото е посочено същият peг.
№11-005344, но от друга дата.
Действително Н.в качеството й на свидетел е
заинтересована от потвърждаване на акта на Д"ИТ", гр. Велико Търново,
като предпоставка за изплащане на дължимото й обезщетение за неспазен срок на
предизвестието. Нормата на чл. 404, ал. 1 от КТ регламентира прилагането на
изброените в нея принудителни административни мерки по инициатива на
контролните органи на инспекцията по труда или по предложение на синдикалните
организации, доколкото последните съгласно чл. 406, ал. 1 от КТ имат право да
сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство.
Производството по издаване на задължително за изпълнение предписание по
посочения ред, представляващо принудителна административна мярка, се развива
служебно и както сигналът подаден от синдикалната организация, така и искането
за издаване на задължително за изпълнение предписание, подадено от лица в
качеството им на работник или служител, нямат характер на искане по чл. 24, ал.
1 от АПК за издаване на индивидуален административен акт, и посочените граждани
и организации нямат качество на страни в това производство. Поради
предварителното изпълнение на акта, работодателят е изплатил на работничката
обезщетението за неспазено предизвестие с платежното нареждане за кредитен превод
от 24.02.2021 г.
В процесния случай С.И.Н. (независимо от разрешения й
от компетентните здравни органи отпуск поради временна неработоспособност от
30.10.2020 г. до 31.12.2020 г.) след устно уведомяване от страна на служител в
ПТП Горна Оряховица, че трудовото й правоотношение се прекратява, се е явила на
07.12.2020 г. гр. Горна Оряховица, където работодателят безпроблемно й е връчил
Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № 489/04.12.2020 г., в
съдържанието на която е упоменато връчено предизвестие с peг. №
11-00-5344/03.11.2020 г., без да са налице доказателства, удостоверяващи
получаване от страна на Н. на издаденото от работодателя предизвестие с peг. №
11-00-5344/28.10.2020 г. предизвестие за прекратяване на трудовото й
правоотношение на датата, на която е прието, че това е станало 07.11.2020, за
да може ТПО да бъде прекратено от 07.12.2020г. По въпросите относно
законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ и връзката му с
предизвестието е формирана задължителна съдебна практика (Решение №169 от 12.10.2016
г. по гр.д.№2023/2016, г.к. III г.о. на ВКС и други), според която липсата на
писмено предизвестие няма значение за законосъобразността на уволнението по чл.
328, ал. 1 от КТ, а към отговорността на работодателя за обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ. При неспазване срока на предизвестие, работодателят дължи обезщетение
за неспазения срок на предизвестие. Към момента на проверката от ГИТ доказателства
за изплащането на обезщетение в установения от законодателя в чл. 228, ал. З от КТ срок не са представени, поради което за установеното нарушение на трудовото
законодателство на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ от Д"ИТ",
гр. Велико Търново е предприета и обжалваната принудителна административна
мярка, по силата на която на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, във връзка с чл.
228, ал. З от КТ работодателят прекратил трудовото правоотношение със заповед
№489/04.12.2020 г., считано от 07.12.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10
от КТ на С.И.Н., поради което е задължен да изплати на същата обезщетение в
размер на брутното й трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието.
Неотносими съдът намира
доказателствата, сочени от жалбоподателя за уведомяване по телефона чрез
разговор със служителки за издаденото предизвестие и проведен на 30.10.2020г. инструктаж
от фериботен комплекс Варна. В съдебната практика е отречена възможността за
връчване на писмения акт чрез телефонен разговор (в този смисъл Решение №
330/05.11.2013г. по тр. д. № 1220/2013г., г.к. ІV о. На ВКС). Независимо дали
на 30.10.20г., преди да й бъде издаден болничен лист от същата дата, Н. е била
на реално на работа, няма нито надлежно връчване на предизвестието, нито такова
оформено при отказ. Самият жалбоподател се позовава на връчването на база
върнатата обратна разписка от Български пощи ЕАД, но погрешно е приел за
надлежно връчване първото носене на пратката на адреса, като не е отчел второто
оставяне на служебно съобщение на 10.11.2020г. и връщането на пратката обратно
към подателя с отбелязване „непотърсена от получателя“ едва на 26.11.2020г. Неотносими
по същите причини са и изслушваните свидетелски показания, че С.Н. си е
тръгнала от работа на 30.10.2020г., след като преди това е била на работа и е
отишла да си извади болничен лист. Без значение е и дали длъжността на
служителката, провела телефонния разговор е била еднаква с тази на свидетелката
Л.Д., нито колко брутни заплати обезщетение
е получила Н..
Надлежно връчване не се
установява и от изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза, която дава
заключение, че деловодната програма не
позволява извеждане на документ с един и същ рег. № и различни дати. От
значение в случая е връчването, а не издаването на предписанието. От друга
страна освен предизвестие рег. № 11-00-5344/28.10.2020г., генерирано от
деловодната програма не съществува друго писмо, издадено със същия рег. №, но
на върнатата като невръчена обратна разписка е посочена дата 03.11.2020г.
Предвид гореизложеното, оспорената
ПАМ под № 1 от Протокол за извършена проверка ПР2103517/16.02.2021 г. на
Д"ИТ" гр. Велико Търново е издадена при наличие на компетентност в
кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в
т.ч. съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 АПК), без да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно
отчитане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Оспореният
административен акт като законосъобразен – постановен при отсъствие на някое от
отменителните основания по чл. 146 АПК, обуславя неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
Основателна при този изход
на спора е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева, на
основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
24 НЗПП, вр. чл.
144 АПК, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Следва
да бъдат присъдени и направените от него разноски за депозит на свидетели в
размер на 70лв.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 АПК и чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
24 НЗПП, вр. чл.
144 АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД „Поделение за товарни
превози“ Горна Оряховица срещу Предписание по т. 1 от протокол за извършена
проверка изх. № 2103517/16.02.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Велико Търново, с което му е предписано да изплати обезщетение в размер на
брутното възнаграждение на С.И.Н. за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудово правоотношение.
ОСЪЖДА „БДЖ
– ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК:
175038560088, гр. София, п.к. 1080, р-н Средец, ул. "И.
Вазов" № 3 да
заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата в
размер на 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: