РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Белоградчик, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200076 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Т. И. от гр. Б., обл.В., с ЕГН **********,
срещу НП № 61/09.04.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ , за
нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ.
В жалбата се твърди не законосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и иска отмяната му, отрича се фактическата
обстановка , сочена в него, излага се, че са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон при съставяне на акта и издаване на НП. В с.з.
жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен
представител в с.з., който изразява становище по казуса - за неоснователност
на жалбата, поради доказано нарушение, правилно проведена процедура –
действия, в хода на админ. нак. производство пред АНО, вина на
жалбоподателя, и правилно, и справедливо определено наказание, с оглед
1
включително многобройни подобни прояви на П. И., липса на
малозначителност на това деяние. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят П. Т. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика – обстоятелство, за което на съда не бяха представени изрични
доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.
Същият, в това си качество, на получил три позволителни за сеч: с №
0741501/27.09.2023 г., № 0745380/27.10.2023 г. и № 0756051/17.01.2024 г.,
всяко едно от тях за едно и също сечище – в отдел 286, „г“, ДГФ, в землището
на гр. Б. обл.В., в което сечище било позволено на ЮЛ „Божков 60“ ЕООД да
добива дърва, а И. – бил нает от това ЮЛ като лицензиран лесовъд. Съгласно
така издадените три поредни позволителни, сечта е следвало да се извърши в
периода 30.09.2023 г. до 30.06.2024 г. / съобразно указаните срокове по
първото и последното позволително/, като добитите материали да се извозят
от сечището в същия период.
На 23.01.2024 г. служители на ИАГ – РДГ – Ловеч и ТП ДГС-
Белоградчик, правили проверки на терен в землището на гр. Б, и конкретно в
отдел 286 „г“ видели отсечени, немаркирани по надлежния ред дървета – с
липсваща КГМ в долната част на дървото /оставаща на пъна при отрязване/.
Но не обходили цялото сечище, респ. не установили точния брой така
отрязани дървета / били видели над 30 такива/. За констатираното съставили
КП № 737/23.01.24 г. и дали указания да се направи пълна проверка върху
цялата площ в отдела, и проведената там до момента сеч, която същевременно
спрели от този ден.
По повод това, на 25.01.2024 г. трима служители на РДГ-Берковица /вкл.
и свидетелят по делото В. А./ и един от ТП ДГС – Белоградчик, извършили
обход и проверка на място на имота, в землището на гр. Б – отдел 286 „г“,
ДГФ. Проверяващите констатирали действително отсечени, немаркирани в
основата на пъните с КГМ, общо 88 бр. дървета от видовете „цер“ и „зимен
дъб“, като преброили по отделно двата вида и измерили на всички така
отрязани дървета диаметрите / в пъните/. Своите констатации, след това
2
отразили в констативен протокол от същата дата – 25.01.24 г. / № 147850/,
ведно с указания за следващи се действия – да се съставят сортиментни
ведомости относно дървесината, предмет на нарушенията и да се състави
АУАН на виновните лица. П. И. не присъствал на тази проверка, въпреки, че
бил изрично уведомен и поканен.
На основание този констативен протокол, и КП 737/23.01.23 г. на своите
колеги от РДГ-Ловеч, В. А. от РДГ- Берковица, по-късно на 25.01.2024 г., в
присъствие на нарушителя вече, съставил АУАН № 61 от същата дата на П. Т.
И., за това, че “в периода 30.09.2023 г. / момента на разрешаване сечта по
позволително за сеч № 0741501 от 27.09.23 г./ до 23.01.2024 г. / извършване на
първата проверка на терен и спиране в този момент на водената сеч/, като
лицензиран лесовъд към „Божков 60“ ООД и вписан в публичния регистър на
ИАГ-София за упражняване на лесовъдска практика, след като е получил
позволителни за сеч № 0741501/27.09.2023 г., № 0745380/27.10.2023 г. и №
0756051/ 17.01.2024 г., всички за отдел „286“, подотдел „г“, землище на гр. Б,
обл.В, е допуснал незаконна сеч на общо 88 бр. дървета, немаркирани в
основата на пъна с КГМ, като били посочени в акта диаметрите и вида на
всяко едно дърво, и че общо така добитата дървесина възлизала на 15,314 пл.
куб. м., съгласно сортиментна ведомост. Като цифрова квалификация на
деянието, свид. А. посочил – „чл.257 ал.1 т.1 ЗГ вр. чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ“. В
акта са вписани – и го подписали, двамата свидетели – Вл. А и М.
Г присъствали на теренната проверка на 25.01.24 г. и при съставяне на акта, но
самият нарушител – отказал да подпише документа, въпреки, че приел копие
от същия. Не направил възражения по акта тогава. Отказът му да подпише
акта бил удостоверен с три имена и подпис от трети служител на РДГ-
Берковица – Д. В. А актосъставителят изготвил и друг КП - № 147851/25.01.24
г., в който удостовелил, че е запознал нарушителя П. И. с АУАН, И. подписал
този протокол, а данните за него / протокола/ – също били вписани в акта.
На 09.04.2024 г. въз основа на акта на св. В. А., е издадено обжалваното
НП № 61/2024 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
3
Съдът констатира на първо място, че съобразно събираните още в хода
на административно-наказателното производство, а и в съдебното такова
после доказателства – писмени, безспорно и неоспорвано от страните по
делото се установяват, както качеството на жалбоподателя – имащ правото да
упражнява лесовъдска дейност, така и фактите на – получени от него именно
три позволителни за сеч, отнасящи се за имота в отдел на ДГФ, също -
извършваните две проверки от служители на ИАГ и РДГ – Берковица, в
землището на гр. Б, обл.В, конкретно, които служители са констатирали
нередности при провеждане на сечта, разрешена иначе с позволителните. В
съдебна фаза на процеса – също няма пречка да не възприеме за истинни и
гласните доказателства – думите на разпитания свидетел, той и
актосъставител.
При съставянето на акта и при издаването на НП обаче, са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Съдът констатира, че актосъставителят, и от АНО, описвайки
провинението според тях на нарушителя, са употребили терминът “допуснал”,
като конкретно изпълнително деяние, което означава според съда, че се
вменява отговорност за “допустителство”, а в тези случаи нарушението е с
особени субект, субектвина страна и участие на трети лица. Извършител на
същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено, но и длъжно да
се противопостави на незаконна дейност, извършвана от другиго. Такива
правомощия може да има само длъжностно лице или работодател. Т.е. между
субекта и другите лица трябва да са налице отношения на власт и подчинение.
За да се осъществи допустителство е необходимо едно или няколко лица да са
започнали неправилната дейност, което е въпрос фактически. Последните
вършат нарушение, което подлежи на установяване и санкциониране. / А в
случая няма нито доказано, нито данни дори, кои са тези лица, извършили ли
са и те нарушение и санкционирани ли са за него/. Изпълнителното деяние
при допустителството се осъществява чрез бездействие, като субектът знае, че
се извършва незаконна дейност и въпреки това не упражнява предоставените
му от закона правомощия. В резултат на бездействието възниква едно трайно
състояние, което ще трае непрекъснато до момента, в който деецът упражни
своите правомощия или докато дейността на третите лица бъде прекратена от
4
друго оправомощено лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с
факта на осъщественото бездействие. Формата на вината при
допустителството е пряк умисъл. В този смисъл не може да се приеме за
доказано, че жалбоподателят е знаел, че друго лице или лица, отпочнали
фактическата сеч на дървета в сечището, са нарушили законови разпоредби
при своите действия, за да отговоря той за допустителство. Съдът
същевременно констатира, че актосъставителят в с.з. заяви, да е приел за
извършено, и съставил акт за нарушение - изразено в „неупражнен контрол,
вследствие на което са отсечени немарктирани дървета“ от страна на И. при
провеждане сечта. Но в самия АУАН, а и в НП след това – не е направено
такова текстово описание на нарушението / респ. липсва например
обвинение за неупражнен контрол - въобще ! / , а е посочено изпълнитено
деяние „допуснал незаконна сеч“. Поради това и съдът не приема за
основателно твърдение на представителя на въззиваемата страна, че
нарушителят не е санкциониран като „допустител“, а за неизпълнени негови
задължения по контрол по см. чл.108 от ЗГ.
При така установените нарушения на материалния и процесуалния закон
при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление,
съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в с. з. – следва да останат за нейна /на тази страна/ сметка,
предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 61/09.04.2024 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на П. Т. И. от гр. Б, обл.В с ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257
ал.1 т.1 от ЗГ , за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.104 ал.1 т.5 от
ЗГ.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на РДГ-Берковица,
5
с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13, за
присъждане на разноски по делото / юрисконсултско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6