Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032, 15.12.2021 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Стела Йорданова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 662
по описа за 2020 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, за сумата от
18 672,00 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между страните е бил сключен договор за
производство на полуфабрикати от пилешко месо, по силата на който ответника
предоставил 16 тона кланични трупове от кокошки носачки, а ищеца произвел
съответни асортименти и количества полуфабрикати, които били предадени на
ответника опаковани, етикирани и замразени, за което били съставени съответните
фактури, с което бил изпълнил възложеното му по договор. Ищецът твърди, че
ответника не бил изплатил пълната стойност на произведените и предадените му
стоки, като останал задължен общо със сумата от 18 672,00 лв., по фактури №
********** от 13.06.2019 г., № ********** от 17.06.2019 г., № ********** от
08.10.2019 г., № 91000001302 от 09.10.2019 г., № ********** от 10.10.2019 г. и № ********* от 30.11.2019 г., подробно
посочени като стойност в исковата молба. Твърди се, че поради неизпълнението от
страна на ответника, ищеца по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за
изпълнение за дължимите суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
и разноски в заповедното производство. Тъй като ответника възразил в
заповедното производство и съобразно указанията на съда ищеца предявил иск за
установяване на вземането. Претендира
разноски в исковото и заповедно производство. В съдебно заседание поддържа
предявения иск, чрез процесуалния си представител.
В дадения месечен срок ответника е
упражнил правото си на отговор. Оспорил е изцяло предявения иск по съображения
подробно изложени в отговора. Не оспорва, че между страните са съществували
договорни отношения, но твърди, че ищеца е неизправна страна по договора.
Ответника твърди, че е доставил на ищеца суровина в общ размер на
17 893,82 кг. на обща стойност 34 249,06 лв., от което количество
ищеца бил обработил само 3565 кг., от което
произвел 5086 кг. пилешки полуфабрикати, посочени във фактури № 921/16.03.2019
год., № 1122/13.06.2019 год., № 1300/08.10.2019 год. и № 1302/09.10.2019 год.,
след което прекратил доставки, а при опит ответника да получи обратно
необработеното месо установил, че фабриката за преработка в с.Здравец е
запечатана от съдия-изпълнител. По този начин ищеца не бил изпълнил договора по
обработка на суровина от 14 328,82
кг. на стойност 1,90 лв., или общата стойност на задържаното от ищеца и
необработено месо възлизало на 27 224, 76 лв. Поради това оспорва, че
ищеца има вземане на посочените от него фактури, поради липса на основание за
издаването им, а отделно фактура № 114/30.11.2019 год. удостоверявала
задължение по договор за съхранение, какъвто между страните не бил сключван.
Моли съда да отхвърли иска, ведно с
законните последици. В условията на евентуалност при уважаване на иска е
направил възражение за прихващане, като твърди, че има вземане от ищеца в
размер на 27 224,76 лв., възникнало на основание същия договор,
представляваща стойността на доставеното, но необработено месо и моли съда да
извърши прихващане на насрещните задължения до размер на по-малкото от тях. В
съдебно заседание поддържа наведените с отговора доводи за неоснователност на
иска. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото
ч.гр.д. № 124 / 2020 год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал
съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от
ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за
изпълнение № 22 / 29.01.2020 год. за сумата от 18 672 лв., представляваща
сбор от неизплатени главници по търговски договори за изработка, във връзка с
които са издадени 6 бр. фактури, както следва: Фактура № **********/13.06.2019г.; Фактура
№ **********/17.06.2019г.; Фактура № **********/08.10.2019г.; Фактура №
**********/09.10.2019г.; Фактура № **********/10.10.2019г.;
Фактура № **********/30.11.2019г. за
периода 13.06.2019г. до 30.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата, като са присъдени и разноски в заповедното
производство. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал писмено възражение, с което е
заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, без да са
посочени конкретни основания. Заповедния съд, на осн.
чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си
против ответника, което определя правния
му интерес от предявяване на настоящия
иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че между страните
на 17.05.2018 год. е бил сключен договор за изработка, приложен на л.92, по
силата на който ищецът се е задължил да произведе по заявка, с доставена от
ответника суровина и да прехвърли на последния правота на собственост върху
стоките : пилешки полуфабрикати – кебапчета, кюфтета, сурова наденица,
карначета, плескавица и други съгласно заявката на
възложителя, да разфасова пилета и кокошки, доставени от ответника, да тумблира пилешки разфасовки – пържоли, филета, крила и
други, съгласно заявките на ответника. Ответникът е поел задължение да заплати
на ищеца стойността на изработените стоки, при цена , която е договорена при
подаване на всяка заявка – чл.2.1.1, като плащането е следвало да бъде
извършено по банков път. Видно от договора – чл.4.1, ищецът е следвало да
изработи и достави стоките, в срок, определен от ответника при всяка една
подадена заявка. Не се спорни между страните, че в изпълнение на договора
ответника е доставил суровина, а ищеца е изработил и му е предал стоките, описани във Фактура № **********/13.06.2019г.
на стойност 1310,00 лв.; Фактура № **********/17.06.2019г. в размер на 911,06 лв.;
Фактура № **********/08.10.2019г. на стойност 1635,24 лв.; Фактура №
**********/09.10.2019г. на стойност 6216,12 лв.; Фактура № **********/10.10.2019г. на стойност 2119,58 лв. Не се твърди от
ответника, че по посочените фактури е извършил плащане. Ответникът оспорва
вземането по Фактура № **********/30.11.2019 г. в размер на 6480,00 лв., с
посочено основание по договор за съхранение, като твърди, че не е имал сключен
договор за съхранение с ищеца. От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че процесните
фактури, в това число и оспорената от ответника фактура № **********/30.11.2019
г. са осчетоводени в счетоводството на ответника, същите са включени в
месечните справки-декларации, подавани в НАП и е ползван данъчен кредит по тях.
Съгласно трайно установената и последователна
съдебна практика отразена в редица решения на ВКС - Решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009
г., І т. о.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; Решение
№ 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 109/07.09.2011
г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. Решение №103/11.07.2014г. по т.д. №2334/13г.
на ІІ т. о., Решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. , І т. о., Решение
№ 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ІІ т. о., Решение № 109/07.09.2011г.
по т. д. № 465/2010г. на ІІ т. о., Решение № 114/26.07.2013г. по т.д. №
255/2012 г., I т.о., Решение №
46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т. о., Решение № 23/07.02.2011г. по т. д.
№ 588/2010 г. на ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на
І т. о., Решение
№ 160/07.11.2017 по дело №2217/2016 на ВКС, ТК, I т.о. и др., отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане
на получените стоки и доказва неговото съществуване. Съобразявайки посочената
практика и доказателствата по делото, съдът счита, за безспорно установено
задължението на ответника да заплати на ищеца стойността на доставеното по процесните фактури, включително и по фактура № **********/30.11.2019
г., като доводите му, че същата е погрешно осчетоводена счита за несъстоятелни,
тъй като липсват данни след отразяване на фактурата в счетоводството да е
извършено сторниране, при което се налага извода, че
ответникът е приел и услугата – съхранение на стоката, посочена в нея, поради
което и дължи плащане. По идентични съображения са неоснователни и доводите на
ответника, че не дължи плащане, поради липса на пълно и точно изпълнение от
страна на ищеца на договора за изработка. Установи се от клаузите в самия
договор, че страните не са договорили конкретно количество суровина, която да
достави ответника, съответно не е договорено и конкретно количество стока,
която ищеца следва да изработи, като в договора е посочено, че конкретното
количество и вид се определя от всяка една заявка на ответника до ищеца и след
като ответника не оспорва, че посочените във фактурите стоки са получени от
него без възражения, то и няма основание да се приеме, че е на лице
неизпълнение на ищеца по конкретни дадени от ответника заявки, а с отразяване
на фактурите в счетоводството ответника е признал задълженията по тях. С оглед
на горното, съдът приема, че вземането на ищеца към ответника в размер на
18 672,00 лв. е било изискуемо и ликвидно към момента на издаване на
заповедта за изпълнение и предявения иск за установяване съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение се явява основателен и доказа и като
такъв следва да бъде уважен.
По
възражението за прихващане на ответника, направено в условия на евентуалност
при уважаване на иска : Ответникът твърди, че има вземане от ищеца в размер на
27 224,76 лв., възникнало на основание договора от 17.05.2018 год.,
представляващо обезщетение за неизпълнение, формирано от стойността на
17 893,82 кг. доставено, но необработено от ищеца кокошо месо, поради
което моли съда да извърши прихващане на насрещните задължения до размер на
по-малкото от тях. Прихващането е способ
за погасяване на задължения и е регламентирано в чл.103, ал.1 от ЗЗД, съгласно
който, когато две лица си дължат взаимно пари, или други еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, при което
насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях към момента, в
който условията за прихващане са били на лице. При преценка на събраните по
делото доказателства съдът счита възражението за прихващане за неоснователно,
поради липса на доказано насрещно вземане в полза на ответника против ищеца. Не
се спори между страните, че ответника е доставил, а ищеца приел суровина от
8402.68 кг. кокоше трупно месо на 18.10.2018 год., за
което има представени по делото стокова разписка и пътен лист ( л.74-75), за
останалото количество заявено от ответника от 9491.14 кг. като доставено на
ищеца не се представиха категорични и безспорни доказателства, доколкото в
представените такива от ответника – стокови разписки, пътни листи и фактури има
разминаване в датите, или липсват посочени периоди на доставка и съхранение,
поради което и съдът приема за недоказано твърдението на ответника , че именно
това е количеството суровина, която е предоставил на ищеца. При липса на
търговски документи, установяващи количеството на доставеното месо съдът счита,
че само на база обясненията на ответника и показанията на св.П. не може да се
приеме за доказано, че ответника е доставил през ноември 2019 год. над 9 тона
месо за преработка. Следва да се отбележи и че в самия договор страните не са
договорили конкретно количество, което да се достави от ищеца, съответно какво количество
преработено месо следва да изработи и достави ищеца, като изрично е посочено,
че това ще се уговаря за всяка една заявка, съответно и задължението за плащане
е било договорено за всяка изпълнена заявка. Нито от гласните, нито от
писмените доказателства по делото се установи колко и какви заявки е подал
ответника на ищеца в периода на действие на договора, което прави невъзможно да
се установи и дали е на лице неизпълнение на договора от страна на ищеца т.е.
не може да се установи, че ищецът въпреки задължение за преработка при подадена
заявка, не е изработил съответните заготовки, а от там не може и да се установи
останало ли е непреработено месо и в какво количество, което не е върнато на
ответника и чиято стойност да формира насрещното му вземане от ищеца. С оглед
изложеното и приемайки за недоказано наличие на насрещно ликвидно и изискуемо
вземане на ответника към ищеца съдът счита възражението за прихващане за
неоснователно.
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски в производството, като с оглед изхода на спора ответника следва да
заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 373,44
лв. – държавна такса, както и разноски в заповедното производство в размер на
373,44 лв.-държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че „Милмакс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Лилия“
№ 4, вх.Б, ет.2, ап.2, представлявано от М.К.К.,
действащ чрез пълномощник адв. П.М. от САК, с адрес *** дължи на „Месни продукти – НСС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул.“Христо
Ботев“, бл.36, вх.А, ап.1, представлявано от Н.С.С.,
действащ чрез пълномощник адв. Д.Т. от АК- Разград, с
адрес на пълномощника : гр.София, бул.“Сливница“ № 178, ет.3 сумата от 18 672 лв., представляваща неизплатено
задължение по Договор за изработка от 17.05.2018 год., във връзка с издадени 6 бр.
фактури, както
следва: Фактура № **********/13.06.2019г.; Фактура № **********/17.06.2019г.; Фактура
№ **********/08.10.2019г.; Фактура № **********/09.10.2019г.; Фактура №
**********/10.10.2019г.; Фактура №
**********/30.11.2019г. за периода
13.06.2019г. до 30.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата, за което вземане , по
реда на чл.410 от ГПК има издадена Заповед
за изпълнение № 22 / 29.01.2020 год., по ч.гр.д.№ 124 / 2020 год. по описа на РСТ, на осн.
чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ възражението на „Милмакс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Лилия“
№ 4, вх.Б, ет.2, ап.2, представлявано от М.К.К.,
действащ чрез пълномощник адв. П.М. от САК, с адрес ***
против „Месни продукти – НСС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“, бл.36, вх.А, ап.1, представлявано
от Н.С.С., действащ чрез пълномощник адв. Д.Т. от АК- Разград, с адрес на пълномощника :
гр.София, бул.“Сливница“ № 178, ет.3 за прихващане със вземането му в размер на
27 224,76 лв., възникнало на
основание договор за изработка от 17.05.2018 год., представляващо обезщетение
за неизпълнение, като неоснователно.
ОСЪЖДА „Милмакс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Лилия“
№ 4, вх.Б, ет.2, ап.2, представлявано от М.К.К.,
действащ чрез пълномощник адв. П.М. от САК, с адрес *** да
заплати на „Месни продукти – НСС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“, бл.36, вх.А, ап.1,
представлявано от Н.С.С., действащ чрез пълномощник адв. Д.Т. от АК- Разград, с адрес на пълномощника :
гр.София, бул.“Сливница“ № 178, ет.3, направените
в исковото производство разноски в размер на 373,44 лв. – държавна такса, както
и разноски в заповедното производство в размер на 373,44 лв. – държавна такса, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: