Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер……… Година 2012,26.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести март Година
две хиляди и дванадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Ц.А.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
360 по описа за 2010 година
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Инвестмънт СП Клуб”АД, ЕИК*** със седалище гр.Несебър, 8230, Община Несебър, Област
Бургас и съдебен адресат Х.Г.Д. - гр.Бургас, ж.к.”*”, бл.*, вх.*, ап.*, е предявил алтернативно
съединени искове против „Дау-058” ООД, ЕИК *** със седалище гр.Бургас, 8000, Община
Бургас, Област Бургас и адрес на управление ул.”П.” №*, ет.* и „Верто
Доро” ООД, ЕИК*** със седалище
гр.Бургас, 8000, Община Бургас, Област Бургас и адрес на управление ул.”П.” № *, ет.* за прогласяване
нищожност на сключени между двамата
ответници договор за продажба на търговско предприятие, включващо и
недвижими имоти, оформен с нотариална заверка на подписите от 09.09.2008 г. на
нотариус с район на действие Бургаски районен съд и на поправка на договора за
продажба на търговско предприятие, оформена с нотариална заверка на подписите
от 06.10.2008 г. на нотариус с район на действие Сливенски районен съд на три
алтернативни основания: поради това, че липсва валидно решение на общото
събрание на съдружниците на дружеството-продавач - първи ответник по делото за прехвърлянето; поради това, че
е нарушена забраната за договаряне сам със себе си, както и поради това, че те
са явно неизгодни и сключени във вреда на продавача и на мажоритарния съдружник в
дружеството-продавач - ищеца по настоящото дело. Сочи, че е мажоритарен
съдружник в търговското дружество-първи ответник и е изпълнил задължението си
за вноска, като срещу получените дружествени дялове е прехвърлил в собственост
на дружеството-първи ответник множество недвижими имоти- 40 бр. недвижими
имоти, машини, оборудване, съоръжения и стоки, описани в дружествения договор. Твърди,
че управителят на дружеството-първи ответник Д.У. е и миноритарен съдружник в
него. Сочи, че той е съставил протокол, датиран
от 09.09.2008 г., за взето решение от съдружниците в „Дау-058” ООД за
прехвърляне на предприятието му на дружеството-втори ответник - ”Верто доро”
ООД. Заявява, че от горния документ става ясно, че Д.У. е участвал в това събрание както лично за себе си като
първи съдружник, така и е представлявал дружеството-ищец като втори съдружник
без да бъде негов законен представител, без да е овластен за това от Съвета на
директорите или от изпълнителния директор. Твърди, че при вземане на горното
решение Д.У. е договарял сам със себе си и с други лица, които
също представлява, по смисъла на чл.38 от ЗЗД, без от страна на представлявания
ищец да е налице съгласие за това. Намира поради така изложените обстоятелства
решението от 09.09.2008 г. за нищожно и влечащо нищожност на извършената сделка
за прехвърляне на предприятие, тъй като наличието на валидно решение на общото
събрание на съдружниците на дружеството-отчуждител на търговското предприятие е
елемент от фактическия състав на сделката по прехвърлянето. Като второ
основание за нищожност сочи сключване на
самата сделка по прехвърляне на предприятие при наличието на забрана да се
договаря сам със себе си, тъй като Д.У. е действал едновременно в качеството на представител и
на купувача и на продавача по нея. Намира сделката и за явно неизгодна за
дружеството- първи ответник и
прехвърлител, както и за себе си - ищеца като мажоритарен съдружник, тъй като
прехвърляното предприятие е с огромна стойност на активите, срещу продажна
цена, чието заплащане започва да се дължи на вноски след 4 години и без да са
договорени лихви. Смята, че при вземането на решение за извършване на сделката
от дата 09.09.2008 г., Д.У. е действал във вреда на дружеството, което е представлявал /макар и без
представителна власт/, което прави както решението, така и сделката, от чийто фактически състав е елемент, относително
недействителни по чл.40 от ЗЗД по отношение на него. Твърди, че от същите
пороци страда и подписания по вече
изложения по-горе начин на 06.10.2008 г. договор за поправка на договора за прехвърляне на търговско
предприятие, заверен при нотариус с район на действие Районен съд -гр.Сливен. Прилага
доказателства.
Предявените
искове са с правни основания в чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, чл.38 от ЗЗД и
чл.40 от ЗЗД.
Ответникът „Дау-058” ООД, ЕИК*** със седалище гр.Бургас, 8000, Община
Бургас, Област Бургас и адрес на управление ул.”П.”,№ *,ет.* чрез пълномощника си адв.Г.Н. ***
оспорва основателността на предявените искове като излага правни доводи и се
позовава на приложени от ищеца доказателства. Твърди, че правилото на чл.38 от ЗЗД е приложимо само при упълномощаване, но не и при законно органно
представителство, каквото сочи, че е налице в случая с атакуваната сделка. Заявява,
че вписан управител и следователно представител на двете ответни дружества към
момента на подписване на атакуваните договори за прехвърляне на предприятие е
било едно и също лице, а именно Д.У., като с действията си той е
изпълнил надлежно взети решения на върховните органи - Общите събрания на
съдружниците, на тези две търговски дружества и изрично възложени му от тях
действия. Позовава се на протокол от заседание на СД на ищцовото дружество от
18.01.2008 г., представен от самото ищцово дружество по делото, заявявайки, че
в раздел ІІ от него е взето решението за оправомощаване на Д.У. в качеството на председател на
СД да представлява дружеството в Общото събрание на дружеството-първи ответник,
поради което счита, че е била налице надлежно учредена представителна власт. Оспорва
и иска за относителна недействителност, без да излага конкретни съображения, като
твърди, че липсват изложени конкретни основания за това искане. Прилага
доказателства.
Ответникът „Верто Доро” ООД, ЕИК***със седалище гр.Бургас, 8000, Община
Бургас, Област Бургас и адрес на управление ул.”П.” № * ет.* чрез пълномощника си адв.А.Т. ***, пл.„*” №* ет.* оспорва основателността на предявените искове. Излага правни и фактически
доводи. Намира, че сделка, сключена без представителна власт, при договаряне
сам със себе си не е нищожна, защото може да бъде потвърдена от
мнимопредставлявания - било изрично, било чрез конклудентни действия. Сочи, че
няма изрична правна норма в закона, която да придава на сделка, сключена без
представителна власт, правните последици на относително недействителна сделка. Позовава
се на други сключени сделки с отделни активи на търговското предприятие на
дружеството-първи ответник, като намира, че от тях е видно, че ищецът е знаел
за прехвърленото търговско предприятие и конклудентно е потвърдил евентуално
сключената без представителна власт сделка. Намира, че съдържанието на
нотариалните актове, обективиращи горните договори, разкрива действителната
пазарна цена на продадените активи и сочи извод, че определената по атакувания
договор цена на търговското предприятие не е уговорена в ущърб на
представлявания. Позовава се на протокола от 18.01.2008 г. на СД на ищцовото
дружество, в което счита, че се съдържа оправомощаване на Д.У. да представлява ищеца в общото
събрание на първия ответник. Сочи, че няма данни така учредената представителна
власт да е прекратена. Счита, че е налице упълномощаване на Д.У. да договаря сам със себе си от
страна на ищцовото дружество, тъй като към момента на постановяване на
решението от 18.01.2008 г. на СД, дружеството-първи ответник е било еднолично и
едноличен собственик на капитала е бил същият Д.У. - обстоятелства, които са били известни на
ищеца и следователно, упълномощавайки Д.У. да гласува в Общото събрание на
„Дау-058” ООД, то той няма как да стори това, без да договаря сам със себе си
по смисъла на чл.38 от ЗЗД. Позовава се и на вменено от Устава задължение на Д.У. да изпълнява определени функции.
Заявява, че прехвърлянето на предприятие не уврежда интересите на ищеца, тъй
като с протоколно решение № 5 на общото събрание на акционерите на ищцовото
дружество от 12.06.2009 г. е решено, притежаваните от ищеца дялове от капитала на първия ответник да
се прехвърлят в полза на Д.У. срещу притежаваните от него
акции в ищцовото дружество. Провеждането на горното решение счита, че
поставя атакуваната разпоредителна
сделка извън интересите на ищеца, поради
това, че прехвърлянето на търговското предприятие на дружеството- първи
ответник по никакъв начин не засяга нито собствеността, нито стойността на
притежаваните от Д.У. акции в ищцовото дружество. Намира,
че всъщност ищецът в лицето на изпълнителния си директор отказва да изпълни
взетото от ОС на акционерите решение като по този начин се опитва със
собственото си противоправно бездействие да черпи изгодни правни последици, аргументирайки
се с чл.40 от ЗЗД. Прилага доказателства.
Ищецът в допълнителна искова
молба оспорва въведените твърдения за потвърждаване на атакуваните сделки, както
и тези за наличие на надлежно учредена представителна власт за Д.У. като излага аргументи във връзка
с тълкуванията на втория ответник по
тези въпроси, както и фактически доводи за извършени действия от негова страна,
чрез които е изразил противопоставяне на
сделката. Оспорва довода на втория ответник, че е навел едно единствено
релевантно обстоятелство за преценка
дали сделките са сключени във вреда на представлявания, като препраща
към исковата молба и доуточнява останалите факти, които заявява, че в
съвкупност установяват липсата на полза и интерес за представлявания и мотивите
на представителя да ги извърши. Оспорва тълкуванията на ответниците на
съдържанието на писмени доказателства, от които те извличат оправомощаване за
договаряне сам със себе си. Оспорва и твърденията за съществуване на други причини
и домогване до други цели, извън тези изложени
в исковата молба, за атакуване на горните договори. Прави допълнителни
доказателствени искания, прилага нови
писмени доказателства.
Ответникът „Дау-058” ООД, ЕИК*** чрез пълномощника си адв.Г.Н. в
допълнителния си отговор оспорва правния интерес от водене на настоящия процес.
Прилага доказателства.
Ответникът „Верто Доро” ООД, ЕИК*** чрез пълномощника си адв.А.Т.
доразвива съображенията си в оспорването на твърденията на ищеца, както за
противопоставяне на атакуваните
сделки, основавайки се на разпоредбата
на чл.301 от ТЗ, така и за липсата на упълномощаване за Д.У. чрез граматическо тълкуване на
съдържанието на документи. Сочи, че подписването на двете сделки е в изпълнение
на влязло в сила и валидно решение на дружествен орган, което не е било
атакувано по надлежния ред с иск по чл.74 от ТЗ. Не прилага доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по
делото, че ищцовото дружество и лицето Д.У. са съдружници в търговското
дружество-първи ответник „Дау-058” ООД. Безспорно е, че първоначално „ДАУ-058”
ООД е било еднолично, с едноличен собственик на капитала и управител Д.У.. Включването на ищцовото
дружество като съдружник е станало след извършена от него апортна вноска за
увеличение на капитал и приемането му като съдружник, които обстоятелства са
били вписани в търговския регистър на 08.08.2008 година. Във връзка с
възникването на членствено правоотношение между ищеца и „ДАУ-058” ООД,
„Инвестмънт СП Клуб” АД, чрез компетентния си орган – Съвет на директорите, е
взело решение на 18.01.2008 г. да направи апорт, като по този начин изпълни
задължението си за вноска, като със същото решение е оправомощил Д.У., в качеството му на председател
на Съвета на директорите да представлява „Инвестмънт СП Клуб” АД в общото
събрание на „ДАУ-058” ЕООД и при подписване на новия дружествен договор. Не се
спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че и след
включването на „Инвестмънт СП Клуб” АД в „ДАУ-058” ООД, управител на последното
дружество продължава да бъде Д.У.. Страните не спорят, че е
съставен протокол с дата 09.09.2008 г.
за взето решение от съдружниците на дружеството-първи ответник за
прехвърляне на предприятието му на дружеството-втори ответник срещу заплащане
на парична сума, платима на пет вноски в периода 2012 г.-2016 г. В така
съставения протокол от 09.09.2008 г. лицето Д.У. е посочено, че участва от една
страна лично – в качеството си на съдружник, а от друга страна – в качеството
на представляващ и втория съдружник -
ищцовото дружество, оправомощен като член на Съвета на директорите му. На същата дата е извършена и сделката по прехвърляне на
предприятие от дружеството-първи ответник на дружеството-втори ответник при
изискуемата от закона форма-нотариална заверка на подписите на страните от нотариус
С.С., а самото прехвърляне на
предприятие е вписано в търговския регистър на 12.09.2009 година. Безспорно е,
че при извършване на сделката, лицето Д.У. е действал като представител и
на двете търговски дружества, участващи в нея -прехвърлител и приобретател. На
16.10.2008 г. е подписан договор за поправка на договора за прехвърляне на
предприятие от 09.09.2008 г., отново с нотариална заверка на подписите на страните
от нотариус К.Т.. Видно е, а по това
обстоятелство не се и спори, че при извършване и на този договор лицето Д.У. е действал като представител и
на двете търговски дружества - участващи в него.
От приложените писмени
доказателства се констатира, че в периода след осъществяване на прехвърлянето
на предприятието и вписването му в търговския регистър, до 2010 г. включително
са извършени сделки с отделни имуществени права от прехвърленото предприятие,
като в тези договори ищцовото дружество „Инвестмънт СП Клуб” АД е участвало
чрез свои пълномощници – Н.У. или Р.У. като един от
съсобствениците-продавачи, а
приобретателят на търговското предприятие – „Верто Доро” ООД е участвало или
чрез пълномощника Н.У., или чрез вписания си в
търговския регистър управител Д.У.,като втори
съсобственик-продавач. От приложените писмени доказателства става ясно,че
първият момент, в който ищцовото дружество е
участвало в качеството на продавач по сделка,заедно с дружеството-втори
ответник/двете дружества като съсобственици по отношение на имоти-обект на
атакуваните сделки по прехвърляне на предприятие/ в който момент е представен и договорът с нотариална заверка на
подписите от 09.09.2008 год., е датата 06.03.2009 год. на изслушване на нот.акт, находящ се на листи 99 до
101 вкл. от делото. Безспорно е, че между част от представителите
и участниците в ищцовото търговско дружество и в дружеството-първи ответник
„ДАУ 058” ООД са възникнали противоречия във връзка с извършеното прехвърляне
на предприятие.
При установената по-горе
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявени са алтернативно три различни основания за нищожност на два договора,
подписани между двамата ответници, а именно: нищожност поради пълна липса на
решение на съдружниците в дружеството-прехвърлител за прехвърляне на
търговското предприятие; поради нарушение на забраната за договаряне сам със
себе си; поради това, че договорите са явно неизгодни и сключени във вреда на
продавача.
Предявяването на претенции при
условията на алтернативност означава, че за ищеца е все едно въз основа на кое
от посочените три основания договорът ще бъде признат за нищожен. Същевременно
е недопустимо обсъждането на всички основания за нищожност едновременно, тъй
като е невъзможно една облигационна връзка да не е породила правното си
действие поради съществуването едновременно на няколко порока при сключването
й.
От изложените по-горе и безспорно
установени факти и обстоятелства, съдът намира, че атакуваните два
договора са нищожни на първото по ред
изложено в исковата молба основание, а именно липса на съгласие на
дружеството-прехвърлител поради пълна липса на валидно решение на съдружниците
в „ДАУ-058” ООД за продажба на търговското предприятие, която от своя страна
води до нищожност на самата сделка. От съдържанието на приложеното решение на
Съвета на директорите на ищцовото дружество е видно, че изразената в него воля
на 18.01.2008 г. е свързана с регламентиране на начина на участието на ищцовото
дружество при учредяване на членствено правоотношение между него и „ДАУ-058”
ООД. В текста на това решение изрично е вписано, че Д.У., в качеството му на председател
на Съвета на директорите на ищцовото дружество, изрично се оправомощава да го
представлява в общото събрание на „ДАУ-058” ЕООД и при подписване на новия
дружествен договор. Тези решения са взети с оглед приетото преди това
волеизявление ищцовото дружество да стане съдружник в „ДАУ-058”ЕООД и да
изпълни задължението си за вноска чрез апорт на недвижими имоти. Това решение
не съдържа оправомощаване на Д.У. в качеството му на председател
на Съвета на директорите да представлява ищцовото дружество като съдружник в
бъдещите заседания на Общото събрание на „ДАУ-058”, чието наименование след
приемането на новия съдружник се променя от ЕООД в ООД, съгласно разпоредбите
на закона, т.е. с решението от 18.01.2008 г. Д.У. е получил правомощия да участва
от името на ищцовото дружество в следващите се действия във връзка с възникване
на членствено правоотношение между „Инвестмънт СП Клуб” АД и „ДАУ-058” ЕООД, но
не и във връзка с упражняване на правата му като съдружник за участие в
дейността на Общото събрание на първия ответник. Същевременно Д.У. на датата 09.09.2008 год.,на
която е съставен протокола с решение от Общото събрание на дружеството-първи
ответник, не е бил и законен представител
на ищцовото дружество. Не се
твърди, а и не се представят доказателства на проведеното на 09.09.2008 г. Общо
събрание на съдружниците на „ДАУ-058” ООД, на което е взето решение за
прехвърляне на предприятието на това дружество на „Верто Доро” ООД, ищцовото
дружество да е било представлявано въз основа на друго волеизявление, извън
това, съгласно решение на Съвета на директорите на ищцовото дружество на
18.01.2008 година. Тъй като обаче, както бе посочено и по-горе,
представителната власт на Д.У. е обхващала само участие при
възникване на членственото правоотношение, то за заседанието на 09.09.2008 г. Д.У. не е разполагал с необходимите
правомощия да упражнява членствените права на ищцовото дружество като съдружник
в „ДАУ-058” ООД. Освен това, на заседанието на 09.09.2008 г., Д.У. е участвал в двойно качество –
от една страна лично, а от друга страна – като представител на ищцовото
дружество. Особеното в този случай е, че сделката, въпреки че не е двустранна,
а е многостранна, се извършва от едно и също лице, което трябва да действа
едновременно в интерес на
представлявания – ищеца и в собствен интерес,тъй като самият той е лично
заинтересован от решението в горния смисъл. Това се установява безспорно и от
обясненията на Д.У. в съдебно заседание. Констатира
се, че между съдружника Д.У. и ищцовото дружество и негови
членове са съществували противоречиви интереси и становища във връзка с
разделяне на притежавани имоти, предоставени парични средства и разпределение
на имущество на акционерите от „Инвестмънт СП Клуб” АД. Този извод се
потвърждава и от въведените с отговора на допълнителната искова молба
фактически твърдения за неслучило се преобразуване, във връзка с което са били
подготвени част от необходимите документи – договор за преобразуване през 2007
година. Не са последно място следва да се посочи и обстоятелството,че изобщо
няма данни, а и не се твърди извън писмения
документ, обективиращ протокол на Общо
събрание на 09.09.2008 год.,други
доказателства въобще за свикване и провеждане на заседание на такъв дружествен
орган, съгласно дружествения му договор
или Търговския закон да са ангажирани или налични.
Поради всичко изложено по-горе следва
да се приеме,че в документа, наименуван
протокол от 09.09.2008 год. на „ДАУ-058” ООД не се съдържа многостранна сделка-решение на
Общо събрание на дружество, а се съдържа
едностранно волеизявление на физическо
лице-един от съдружниците в това дружество, като на това волеизявление е
придадена форма на многостранен акт на дружествен орган.
С оглед на горното, не е налице изобщо решение на Общото събрание на „ДАУ-058”
ООД от 09.09.2008 г., по силата на което, това дружество да е направило
волеизявление да се разпореди с търговското си предприятие. Съгласно
разпоредбата на чл.15,ал.2 от ТЗ за прехвърляне на цялото предприятие, какъвто е и настоящия случай,е
необходимо решение,взето съгласно чл.262п от ТЗ, т.е. в случая тъй като се касае до дружество с ограничена
отговорност, то е било необходимо решение на Общото събрание, взето с мнозинство ¾ от
капитала. Такова обаче решение изобщо не е
било вземано.
Несъстоятелно е твърдението на
ответниците, че с участието си в сделки за прехвърляне на отделни имуществени
права от търговското предприятие на трети лица е извършено потвърждаване на
нищожните договори. Разпоредбата на чл.301 от ТЗ е специална и регламентира
особена хипотеза на валидиране на нищожна търговска сделка, сключена без
представителна власт. Чл.301, обаче, от Търговския закон касае само търговски
сделки и е приложим само по отношение на тях. Търговските сделки са
регламентирани в разпоредбата на чл.1 от ТЗ и основна тяхна характеристика е,
че те се осъществяват по занятие и с цел печалба. Прехвърлянето на търговско
предприятие не представлява търговска сделка по смисъла на закона. Тя не е
включена нито в разпоредбата на чл.1, нито е сделка, която може да бъде
упражнявана по занятие, с цел печалба. Няма търговско дружество, чиито предмет
на дейност да бъде прехвърляне на търговско предприятие. При това положение, по
отношение на прехвърляне на търговското предприятие, чл.301 от ТЗ е неприложим.
Не е налице и възможност за
приложение на чл.42,ал.2 от ЗЗД.Касае се за специфичен
договор, при който е необходимо
съгласие на върховен дружествен
орган,дадено предварително в
изискуема от закона форма,а именно-решение по чл.15,ал.2 във вр. с чл.262п от ТЗ.Следователно ако
въобще е допустимо да се осъществи потвърждаване по реда на ч.42,ал.2 от ТЗ, то би могло да бъде само в съответната
форма, но не и посредством конклудентни
действия. Няма данни, а и не се твърди последващо
решение по чл.15,
ал.2 във вр. с
чл.262п от ТЗ да е било вземано от дружеството-първи-ответник.
Следователно са без значение
сключените сделки в периода м.октомври 2008 г. до средата на м.май 2010 г. по
приложените от ответниците нотариални актове, от които те извличат доводи за
валидиране на нищожното прехвърляне на предприятие-тъй като по отношение
прехвърлянето на предприятие чл.301 от ТЗ е неприложим,а горните сделки не представляват решение по
чл.15,ал.2 във вр. с чл.262п от ТЗ.
С оглед на всичко, изложено
по-горе, съдът намира, че не следва да обсъжда останалите въведени основания за
нищожност на подписаните договори за прехвърляне на търговско предприятие, а
следва да постанови решението си въз основа на изложеното и прието за
установено от него, а именно нищожност на договора поради липса на съгласие –
липса на решение на Общото събрание на дружеството-прехвърлител за прехвърляне
на предприятие.
Съобразно изхода на
производството по настоящото дело на ищеца следва да се присъдят и направени от
него разноски по делото.Видно от приложения опис на лист 224 от делото направените реално такива са в общ размер от
67230 лв.,от които 6000 лв. са адвокатски хонорар ,но видно от книжата по
делото за двама адвокати-листи 201 и 202 от делото. На основание чл.78, ал.1от ГПК като разноски се дължи
възнаграждение само на един адвокат. При това положение на основание горната разпоредба сумата от 67230 лв., заявена като претендирани
разноски, следва да се намали със сумата от
3000 лв. и да се присъди сумата от 64230
лeвa.
По изложените съображения и на основание чл.26
ал.2 предл.2 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „Инвестмънт СП Клуб”АД, ЕИК*** със седалище гр.Несебър, 8230, Община Несебър, Област Бургас и съдебен
адресат Х.Г.Д. - гр.Бургас, ж.к.”*”, бл.*, вх.*, ап.*, алтернативно съединени искове
против „Дау-058” ООД, ЕИК*** със седалище гр.Бургас, 8000, Община Бургас, Област Бургас и адрес на
управление ул.”П.” № *, ет.*
и „Верто Доро” ООД, ЕИК*** със седалище гр.Бургас, 8000, Община Бургас, Област Бургас и адрес на
управление ул.”П.” № *, ет.*, че следните сключени между
двамата ответници - „Дау-058” ООД, ЕИК *** и „Верто Доро” ООД, ЕИК*** договори, а именно договор за продажба на търговско
предприятие, включващо и недвижими имоти, оформен с нотариална заверка на
подписите рег. № 10519/ 09.09.2008 г. на нотариус № 245-С. С. с район на действие района на Бургаски районен съд
и договор за поправка на договора за продажба на търговско предприятие, оформен
с нотариална заверка на подписите рег.№ 6082/06.10.2008 г. на нотариус № 126 К.Т. с район на действие района на Сливенски районен
съд са нищожни поради липса на съгласие,изразяващо се в липса на решение на общото събрание на съдружниците на
дружеството-продавач „Дау-058” ООД, ЕИК*** за прехвърлянето на предприятие.
ОСЪЖДА „Дау-058” ООД, ЕИК*** със седалище гр.Бургас, 8000,
Община Бургас, Област Бургас и адрес на управление ул.”П.” №*, ет.*
и „Верто Доро” ООД, ЕИК*** със седалище гр.Бургас, 8000, Община Бургас, Област Бургас и адрес на управление
ул.”П.” № *, ет.* да заплатят на „Инвестмънт СП
Клуб”АД, ЕИК*** със
седалище гр.Несебър, 8230, Община Несебър, Област Бургас сумата от 64230 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от връчване препис от
него на страните.
СЪДИЯ: