Решение по дело №2258/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Й. И. Н., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], вх. 1, ет. 4, ап. 10, чрез адв. В. М. – АК-Варна и адв. А. В. Д. – АК-Варна, против Медицинско удостоверение № 121/3 от 13.07.2023 г., издадено от Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт на Министерство на вътрешните работи.

В жалбата се твърди, че удостоверението е незаконосъобразно и неоснователно, издадено при неправилно и непълно анализиране на медицинската документация и несъответствие на фактическата обстановка и обективната истина, довело до неправилно приложение на закона и неправилно определена степен на претърпяна телесна повреда. Иска се отмяна на удостоверението като незаконосъобразно и връщане на делото като преписка на ЦЕЛК – Медицински институт към МВР за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, вместо него се явява адв. М.. Поддържа жалбата и пледира удостоверението да се отмени, както и да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от Гражданко процесуалния кодекс ГПК). Депозирани са писмени бележки, с изложени съображения срещу констатациите на вещото лице.

Ответникът по жалбата – Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР, в депозирано писмено становище чрез М. Т. – главен юрисконсулт, счита жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди се, че оспореното медицински удостоверени е издадено от компетентен орган, овластен от закона, в законоустановената форма и при правилно прилагане на материалноправните норми. Прави се искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна при МВР (РДПБЗН-Варна) не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище чрез С. П. – юрисконсулт, счита жалбата за неоснователна и недоказана. Счита се, че оспореното медицински удостоверени е издадено от компетентен орган, овластен от закона, в законоустановената форма и при правилно прилагане на материалноправните норми. Прави се искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесното медицинско удостоверение като негов адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Административен съд – Варна в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

Оспорващият Й. И. Н., работи Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, като през годините заема различни длъжности – пожарникар, инструктор и инспектор.

На 03.08.2022 г. по време на изпълнение на служебните си задължения, при гасене на пожар в землището на село Разделна, община Белослав, област Варна, вследствие на високите температури от огъня и наситения с дим въздух, Й. Н. моли колегата си, намиращ се в непосредствена близост до пожарния автомобил да му подаде вода за пиене. Колегата му след известно време (около 5 минути) взема пластмасово шише от минерална вода с етикет от минерална вода от пожарния автомобил и го подава отворено - готово за консумиране на Н., който през това време потушава огъня с пожарния маркуч. Н. взема така подадената бутилка, приемайки я за пълна с вода и отпива 2-3 глътки, за да утоли жаждата си, при което усеща силен странен вкус на течност, различна от вода и установява, че това е бутилка от вода с неясно съдържание и веднага търси медицинска помощ.

Във „ВМА-МБАЛ“ - гр. Варна е взел със себе си гореописаната бутилка с течност, където същата е взета от лекарския екип и в последствие му е върната. Течността е индивидуализирана, като „Живасепт“. По информация на Й. Н., в службата му се доставят биоциди (дезинфектанти) в големи разфасовки, които се преливат в по - малки шишета и се разпределят на екипите и в пожарните коли.

При приема на 03.08.2022 г., на Неделчев са оказани необходимите медицински грижи за лице, прието с интоксикация, видно от отразените в епикризата медикаменти.

На 05.08.2022 г., оспорващият е изписан без токсикологичне проблеми, като е поставена диагноза „Т55 Токсично въздействие на сапуни и детергенти“.

На 08.08.2022 г., Неделчев е приет отново във „ВМА-МБАЛ“ - гр. Варна, с оплаквания за болка и оток в ръката, където венозният път се е възпалил. След проведено лечение е изписан на 10.08.2022 г. и му е поставена диагноза „Тромбофлебин на дясна кубитална вена, ятрогенен“.

На 05.09.2022 г., на Й. Н. са извършени кръвни изследвания, при които сс установява повишен над референтните стойности GGTP /гама-глутамилтрансептидаза/, а именно: 69.30, при референтни стойности до 49.0, което увеличено ниво е възможно да е от токсично увреждане на черния дроб, отравяне или др.

От страна на работодателя е назначена проверка за установяване на фактическата обстановка.

Осигурителят - РДПБЗН-Варна подава декларация № 2 от 08.08.2022 г. за трудова злополука в НОИ.

С разпореждане № 5104-03-135/11.08.2022 г. длъжностно лице при ТП на НОИ - Варна приема на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално подпомагане (КСО) злополуката за трудова.

Комисия при РДПБЗН-Варна съставя Протоколи от 17.08.2022 г. и 24.08.2022 г., в които се констатира трудова злополука.

С писмо рег. № 833р-5373/29.09.2022 г. Директор на РДПБЗН-Варна, сезира Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт при МВР да се произнесе по реда на чл. 238, ал. 3 ЗМВР относно вида не претърпяната телесна повреда. Към искането са представени документи свързани с приемането на злополуката като трудова, с периода на неработоспособност и медицински документи, както и декларация от пострадалия, че е предоставил всички документи отнасящи се до претърпяната от него травма.

На 13.07.2023 г. състав при ЦЕЛК-МВР, състоящ се от интернист, хирург и невролог въз основа на представените писмени документи приема, че резултат на инцидента от 03.08.2022 г. увреждането на Неделчев следва да се квалифицира като лека телесна повреда.

Издадено е медицинско удостоверение № 121/3/13.07.2023 г., което е предмет на съдебен контрол.

В хода на съдебното производство по искане на оспорващия е допусната съдебно-медицинска експертиза. Същата като компетентно изготвена, приета и неоспорена от страните се цени в цялост. От заключението се установява, че в резултат на погълнатото количество „Живасепт“ от Й. Н. е регистрирана лекостепенна интоксикация с дезинфектант, като единственият регистриран и описан симптом е замайването (световъртеж) в продължение на часове. Липсата на други по-сериозни симптоми обуславя здравословната щета да бъде квалифицирана като лека телесна повреда. На въпроси към вещото лице от страна на съда и процесуалния представител на оспорващия, експертът ясно заявява, че увреждането не може да бъде квалифицирано като средна и тежка телесна повреда. На въпрос от процесуалния представител на оспорващия относно компетентността на състава на експертната комисия, вещото лице заявява, че специалност токсикология е тясна специалност на вътрешни болести.

При така установените факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:

Оспореното медицинско удостоверение е издадено от компетентен орган – ЦЕЛК при МИ на МВР в изпълнение на определените му от закона правомощия.

При издаване на оспорвания административен акт е спазена установената форма като същият отговаря на императивните изисквания на чл. 59, ал. 1 АПК. Същият има необходимото съдържание посочено в чл. 59, ал. 2 АПК. Според чл. 238 ЗМВР, именно Централната експертна лекарска комисия при МИ към МВР е органът, който следва да определи видът на причинената телесна повреда и обстоятелствата, при която е причинена. Органът има материална, териториална и времева компетентност в подобни случаи да подведе получените травматични увреждания под квалификацията лека/средна/тежка телесна повреда. В обжалвания акт е посочен органът, който го издава, адресата на акта, фактическите и правни основания за неговото издаване, както и разпоредителна част. Подписан и датиран е. С оглед на изложеното не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са препятствали правото му адекватно да я организират. Съгласно трайно установената практика на Върховен административен съд, съществено е това нарушение, при наличието на което да се повлияе върху съдържанието на акта, т. е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание. В случая ЦЕЛК надлежно е сезирана и същата се е произнесла по документи, като е изследвала цялата медицинска и немедицинска документация, предоставена от оспорващия и касаеща травмата. С оглед на изложеното не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 3 АПК.

Не е нарушен материалният закон. Между страните не се спори относно обстоятелствата, при които е настъпилото увреждане. Спорният въпрос се свежда до вида на телесната повреда – лека или средна.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Според ал. 3 на разпоредбата видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител, като от последната разпоредба ответникът черпи правомощията си за издаване на актове от категорията на оспорвания.

За да възникне правото на обезщетение, държавният служител в МВР следва да е претърпял телесна повреда, различна от лека. Легални определения на видовете телесни повреди се съдържат в Наказателния кодекс (НК) - в чл. 128, ал. 2; чл. 129, ал. 2; чл. 130, ал. 1, съответно за тежка, средна и лека и същите следва да бъдат приложени към настоящия случай, доколкото в ЗМВР липсва изрична уредба. Съгласно чл. 128, ал. 2 НК Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съгласно чл. 129, ал. 2 НК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. Изхождайки от данните и доказателствата по делото към процесния случай и въз основа на съдебномедицинската експертиза, съдът приема, че здравословната щета на оспорващия реализира състав на лека телесна повреда по смисъла на НК, а именно причинена разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129. От заключението на експерта се приема, че не са налице здравословни травми, които да се квалифицират като средна или тежка телесна повреда, поради което и правилно ответникът по жалбата е квалифицирал телесната повреда като лека такава по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 АПК.

Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия относно компетентността на състава на ЦЕЛК, а именно интернист, хирург и невролог да квалифицират правилно нанесената на Неделчев здравословна щета. Както и вещото лице сочи специалност токсикология е тясна специалност на вътрешни болести. Освен това от събраните по делото доказателства и изготвената съдебномедицинска експертиза от експерт – лекар – токсиколог се потвърждава заключението на ЦЕЛК при МВР и категорично е посочено, че се касае за нанесена лека телесна повреда на оспорващи в резултат на инцидента.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че обжалваното медицинско удостоверение е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административно-производствените правила и е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбата е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

При този изход на спора ответникът по жалбата и заинтересованото лице имат право на разноски. Същите са своевременно заявени. Съдът определя на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 Наредбата за заплатена правна помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от оспорващия, на органа, издал оспорения акт и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от оспорващия, на заинтересованото лице.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – гр. Варна, XIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Й. И. Н., [ЕГН], против Медицинско удостоверение № 121/3 от 13.07.2023 г., издадено от Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт на Министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Й. И. Н., [ЕГН], да заплати на Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР съдебни разноски в размер на 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й. И. Н., [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна при МВР съдебни разноски в размер на 100 лв. (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.