Решение по дело №541/2024 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 145
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20242150200541
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. гр.Несебър, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.Д.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Д.Д. Административно наказателно дело №
20242150200541 по описа за 2024 година
Производството се образува по жалба на „И.“ ЕООД против Наказателно
постановление № 780649-F779210/21.07.2024 г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на
НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на
дружеството се налага наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00
лева.
В жалбата се излагат подробни доводи за отмяна на наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа подадената жалба. Моли за уважаването й.
Претендират се разноски. Въззиваемата страна се представлява от своя
юрисконсулт, който моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, ТО-
Несебър, не изпраща представител в съдебно заседание.
Фактически констатации на съда и правни изводи на съда:
По делото се установява, че И. Л. И. на длъжност „старши инспектор по
приходите“ при в ЦУ на НАП в присъствие на един свидетел С.Н.Х., извършва
на 20.07.2024 г. в 22.06 часа проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – контейл бар „И.“, находящ се в к.к. Слънчев
бряг, хотел „В.М.“, стопанисван и експлоатиран от „И.“ ЕООД. Служителят на
НАП установява, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация
фискално устройство модел DATECS FP-2000 с ИН на ФУ DT508758 и ИН на
ФП 02508758. При проверката е изведен КЛЕН на ФУ за дата 20.07.2024 г., от
1
който се установява от ФКБ № ********** 0659, ФКБ № 0302741 0662, ФКБ
№ 0302744 0665 и ФКБ № 0302745 0666 от дата 20.07.2024 г., че артикул
„Бира“ е регистриран неправилно в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо данъчна група „Б“ – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.
И. Л. И., в качеството на актосъставител, издава Акт №
F779210/22.07.2024 г. за установяване на административно нарушение, в който
посочва, че „И.“ ЕООД не е изпълнил задължението си да регистрира
конкретната продажба в данъчна група, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ H-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от МФ, с което е нарушил разпоредбите на чл.
27, ал. 1, т. 2 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
Вследствие на горното нарушение, началник на отдел „Оперативни
дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., в качеството му на
административнонаказващият орган, издава Наказателно постановление №
780649-F779210/31.07.2004 г., с което се приема, че е нарушен чл. чл. 27, ал. 1,
т. 2 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
поради което налага наказание „имуществена санкция“ на „И.“ ЕООД в размер
на 1000.00 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2, във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът възприема горните фактически констатации, след преценка по
отделно и в съвкупност, на следните писмени и гласни доказателства:
протокол за извършена проверка в обект от 20.07.2024 г.; акт за установяване
на административно нарушение от 22.07.2024 г.; наказателно постановление
№ 780649-F77920/31.07.2024 г.; фискални бонове и КЛЕН, отчет от фискална
памет; заповед № 445/16.06.2023 г. и заповед № ЗЦУ-384/27.02.2023 г. на
Изпълнителния директор на НАП; разпита на И. Л. И., в качеството му на
свидетел, които съдът кредитира изцяло и им дава пълна вяра.
Правни изводи на съда:
Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради
което е допустима.
Издаденият АУАН е в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и един свидетел,
съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АУАН се подписва от
съставителя И. Л. Георгиев и един свидетел – С.Н.Х. и се връчва на
представител на нарушителя за запознаване с неговото съдържание – С.П.Д.
Наказателното постановление се издава от компетентен орган –
началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, който е специално оправомощен със
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г.
2
Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН от съставяне на АУАН.
От съдържанието на издадения АУАН и НП съдът установява, че липсва
посочване на разпоребата
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия
орган да опишат в АУАН и НП нарушението, обстоятелствата, при които е
било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на
наказаното лице, като деянието и приложимите нарушени норми следва да
бъдат описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво
нарушение му се вменява. На жалбоподателя се вменява извършването на
нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18. Според цитираната разпоредба
лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга
по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на
течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група
"Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност. Жалбоподателят е наказан, тъй като продадените стоки е
следвало да се включат в група Б, а не в група Г (както е направено от него).
Съдът намира, че така описаното не е достатъчно от фактическа и правна
страна за пълно и точно описание на нарушението при спазване на
цитираните норми от ЗАНН. На първо място нито в АУАН, нито в НП, по
никакъв начин не е отразено продажбите на какви стоки и услуги се включват
в група „Б” и група „Г”. От текста на чл. 27, ал. 1 от Наредбата това не може
да стане ясно, тъй като в този текст са посочени единствено съответните
ставки – 9 % и 20 %. Не става ясно по какъв начин актосъставителят и
наказващият орган достигат до извода, че алкохолните напитки (бира) се
облагат със ставка от 20 %, а оттам попадат и в обхвата на буква „Б”. В тази
връзка следва да се акцентира, че според чл. 66, ал. 1 от ЗДДС ставката на
данъка от 20 на сто се определя за облагаемите доставки с място на
изпълнение на територията на страната освен изрично посочените като
облагаеми с нулева ставка. В чл. 66а от ЗДДС се посочват изрично доставката
на стоките и услугите, който се облагат със ставка 9 на сто за ресторантьорски
и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или
неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.
От анализа на тези норми може да се направи извод, че за пълно описание на
обстоятелствата при извършване на нарушението е следвало да се опише
представлява ли продажбата на алкохолни напитки (бира) доставка на стока
или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, която попада в приложното поле
на чл. 66, ал. 1 или ал. 2 или в чл. 66а от ЗДДС, като се направят и съответните
привръзки. Нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 е бланкетна и посочва
3
само конкретните ставки в отделните групи, които следва да се обособят в
паметта на ФУ, но не и съответните видове стоки и услуги, които подадат под
съответната група. За пълно описание на нарушението от правна страна е
било необходимо да се препрати и към съответната норма от ЗДДС, която
свързва съответната доставка на стока или услуга с конкретната ставка, приета
за приложима от наказващия орган.
Горното нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй
като за него трябва да е напълно ясно какво точно нарушение му се вменява
още към момента на съставяне на АУАН и НП. Същият не е длъжен да прави
тълкуването, направено в настоящото съдебно решение, за да стигне до
действителната воля на наказващия орган. Тази воля следва да може да бъде
определена по ясен и категоричен начин още от текста на АУАН и НП. След
като в тях липсва съществен елемент от соченото нарушение, а именно
съотнасяне на конкретно установените факти (включването на продажбата на
алкохолните напитки (бира) в група „Г” от фискалната памет на ФУ) към
относимите правни норми, определящи размера на данъчните ставки, то е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода,
че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Отделно от горното, е налице разминаване в АУАН и НП относно
конкретната хипотеза на нарушение на законодателството – в АУАН се
посочва, че е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а в НП – чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, което нарушава правото на защита на нарушителя.
Не на последно място, в издаденото НП административнонаказващият
орган е определил по-леката санкция, предвидена в ал. 1 на чл. 185, вр. с ал. 2
изр. 2 от ЗДДС (от 1000.00 до 4000.00 лева), вместо общото наказание по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС (от 6000.00 до 10000.00 лева), но липсват мотиви защо
АНО счита, че продажбата не е довела неотразяване на приходи, който е
юридическият факт, обуславящ приложението на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от
ЗДДС.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН НАП следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
в размер на 100.00 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 780649-F779210/31.07.2024 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед
на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384
от 27.02.2024 г., с което на „И.“ ЕООД ЕИК:*********, се налага
"имуществена санкция", в размер на 1000.00 /хиляда/лева, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
4
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр. София, бул. „Княж
Александър Дондуков“ № 52 да заплати на „И.“ ЕООД ЕИК:*********
сумата от 100.00 (сто) лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Бургас в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5