№ 105
гр. П., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря Илиана Кр. И.
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20241720105982 по описа за 2024 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Перник” АД твърди, че между него и ответника И. Д. И.
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при
общи условия в апартамент ** находящ се в гр. П., ул. М.С., ** ** както и че в периода от
01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 483,63 лева,
която не е заплатена. Ответникът бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
не правил плащания, за него възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 66,46 лева за периода от **** г. до **** г. В исковата молба е изложено,
че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на
„Топлофикация-Перник” АД срещу И. Д. И. по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд –
Перник, но ответникът депозирал възражение срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Поради това дружеството предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да
бъде признато за установено, че И. Д. И. му дължи 483,63 лева – стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и 66,46 лева -
обезщетение за забава за периода от **** г. до **** г.
Ответникът И. Д. И. оспорва предявените искове. Излага, че с писмо от **** г.
уведомил дружеството, извършващо топлинно счетоводство - „Нелбо” АД, че няма да
ползва процесния имот, но въпреки това му били начислявани необосновано високи
месечни сметки. С писмо от 28.09.2023 г. възразил пред същото, че му се начислява
служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, след като в имота е монтиран
водомер. И. Д. И. счита, че при изчисляване на претендираните с исковата молба суми не е
отчетена изравнителната сметка, изготвена след края на отоплителен период м.05.2022 г.-
м.04.2023 г., както и че от тях следва да се приспаднат подлежащите на възстановяване
1
141,89 лева.
Районен съд - Перник, след преценка на всички доказателства по делото и доводите
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение
между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е
задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел
задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай с доклада на
делото на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните
обстоятелството, че ответникът И. Д. И. е собственик на процесния имот - апартамент **
находящ се в гр. П., ул. М.С., ** ** поради което съдът го приема за установено.
Поради това и с оглед на посочените норми от Закона за енергетиката се налага извод, че
ответникът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот и задължен въз
основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при
общи условия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество
стойността на доставената топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от настоящия състав като компетентно и обективно дадено, е видно,
че от отчетеното от общия топломер в процесната сграда-етажна собственост количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на
топлофикационното дружество; общият топломер е преминал задължителната метрологична
проверка, като е установено, че съответства на одобрения тип; за исковия период е
начислена прогнозна сума за отопление, включваща топлинна енергия за отопление на имот
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в размер 309,04 лева; както и сума за
битово горещо водоснабдяване в размер на 276,16 лева; а част от сумата за връщане от
изравнителната сметка за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г. в размер на 110,03 лева е
приспадната от сметката за топлинна енергия за м.11.2023 г. Според заключението в имота са
били налице свързани към сградната инсталация отоплителни тела с монтирани ИР. При
изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е разяснило, че в отчетния талон
за отоплителен сезон 2022-2023 г. е отразено, че уредите за дялово разпределение на
отоплителните тела са с изтекъл срок на годност и следва да бъдат подменени. Уточнило е,
че в тези случаи следва да бъде начислена топлинна енергия по максимален разход, но
дружеството, извършващо дялово разпределение, е изчислило стойността на топлинната
енергия за отопление при изготвяне на изравнителната сметка въз основа на отчетените
показания от уредите за дялово разпределение, което е полза на потребителя. Видно от
заключението в стойността на топлинната енергия за отопление на имота е включена
енергия, отдадена от „щранг-лира“ в банята, която е отоплително тяло без техническа
2
възможност за монтиране на ИР, но отдава непрекъснато топлинна енергия (на стойност
91,75 лева за процесния период). В него е посочено също, че топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е начислена по максимален специфичен разход – 140 л. за 1 бр.
потребители за едно денонощие, а не по реален отчет на водомера, поради обстоятелството,
че водомерът в жилището е с изтекъл срок на метрологична проверка. При изслушване на
заключението вещото лице е уточнило, че дружеството, извършващо дялово разпределение,
го е уведомило, че не им е представен документ за смяна на водомера, както и дали е с
възможност за дистанционно отчитане съгласно законовото изискване. Посочило е, че
водомерите с дистанционен отчет са различни и дружеството, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия, в случая „Нелбо“ АД следва да разполага със
софтуерен продукт, чрез който да извършва отчитане, тоест ако е монтиран друг водомер, за
който не разполага с такъв продукт, няма да има възможност да извърши отчет. Според
заключението начислените суми за топлинна енергия са в съответствие с действащите през
процесния период цени на топлоенергия за гр. Перник.
Заключението на съдебно-техническата експертиза относно размера на дължимата
цена за топлинна енергия кореспондира с установеното от вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като
компетентно и обективно дадено. Видно от същото прогнозно начислената сума за
отопление на процесния имот за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. е 309,04 лева, а тази
за битово горещо водоснабдяване – 276,16 лева, като сумите за възстановяване от
изравнителните сметки в общ размер 155,82 лева са отнесени за погасяване на задължение
по месечна фактура за м. 10.2022 г. в размер на 45,79 лева, а с остатъка от 110,03 лева е
погасено част от задължението за м.11.2022 г.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати
на ищцовото дружество за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. сумата 475,17 лева
((309,04 лева + 276,16 лева) – 110,03 лева).
Възражението на И. Д. И., релевирано с писмената защита по делото, че не е
представен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между етажните собственици от процесната сграда и дружеството, извършващо дялово
разпределение, поради което не се установява основанието, на което това дружество е
извършвало съответната услуга, е направено извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което
е преклудирано. Въпреки това настоящия състав намира, че следва да посочи, че
непредставянето на този договор само по себе си не би основало извод за недължимост на
претендираното вземане, доколкото от събраните по делото доказателства се установяват
материалните предпоставки на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, а именно договор за доставка на топлинна
енергия в процесния имот между страните и доставка на енергия в рамките на исковия
период.
Неоснователно е възражението на И. Д. И., че не дължи претендираната стойност на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, начислена по максимален специфичен
разход (по норма на разход 140 л. за 1 бр. потребители за едно денонощие). От заключението
на съдебно-техническата експертиза е видно, че изчисляването на стойността на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване е извършено поради обстоятелството, че
водомерът в жилището е с изтекъл срок на метрологична проверка. Действително от
представеното по делото копие от акт (потвърждение) за първоначално монтиране
(поставяне) за снемане за ремонт (проверка) № **** се установява, че водомерът в
апартамент ** находящ се в гр. П., ул. М.С., ** ** е бил сменен на **** г. от представител на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, като е монтиран водомер № **** с пломба № ****.
Въз основа на молба на ответника по чл. 192 ГПК е изискано от „Нелбо“ АД копие на
заявление с вх. № ****/ **** г., с което И. Д. И. твърди, че е уведомил дружеството за
подмяна на водомера, и същото е приобщено към доказателствения материал по делото. От
съдържанието му се установява, че ответникът е заявил намаляване на прогнозната
3
консумация на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в апартамент ** находящ
се в гр. П., ул. М.С., ** ** за периода от м.10.2022 г. до м.04.2023 г., като е посочил 1 куб.м.
месечно потребление за 1 бр. потребители. Заявлението е подписано от управителя на
етажната собственост и двама съседи от ** ** находящ се в гр. П., ул. М.С.. В заявлението
обаче липсва отбелязване за представен заедно с него акт за подмяна на водомера.
Действително посочени са номерът и пломбата на новопоставения водомер съгласно акт
(потвърждение) за първоначално монтиране (поставяне) за снемане за ремонт (проверка) №
****, но това по себе си не е достатъчно, а монтирането на нов водомер следва да бъде
установено с представянето на съответно доказателство. Освен това дори да е приложено
такова, за „Нелбо“ АД не е имало основание за начисляване на стойността на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване по реален отчет, както се твърди от ответника.
Според чл. 140, ал. 7 и ал. 8 ЗЕ (нови, съгласно изменение, публикувано в Държавен
вестник, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) при монтиране на нови средства за
търговско измерване (в това число и индивидуален водомер за топла вода по чл. 140, ал. 1, т.
3 ЗЕ) същите следва да са с дистанционно отчитане, като индивидуалните водомери за
топла вода с дистанционно отчитане в имотите на клиентите, присъединени към абонатна
станция в сграда – етажна собственост, се доставят от лицето по чл. 139б (дружеството,
извършващо услугата дялово разпределение на топлината енергия) или се одобряват от него
за използване в сградата. В случая И. Д. И. посочва изрично, че е новият водомер е
монтиран от представители на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като не твърди да е
съгласувал вида му с „Нелбо“ АД. Тоест не е спазена нормата на 140, ал. 8 ЗЕ, доколкото
новият водомер дори да е с дистанционно отчитане, както заявява ответникът, нито е
доставен от дружеството, извършващо дялово разпределение, нито е одобрен от него. Както
е изложило вещото лице по съдебно-техническата експертиза при изслушване на
заключението в открито съдебно заседание, в имотите – индивидуална собственост следва да
бъдат монтирани водомери с дистанционен отчет, за отчитането на които топлинният
счетоводител да разполага със софтуерен продукт, чрез който да бъде извършено
отчитането. В противен случай дори водомерите да са с дистанционен отчет, не би могло да
се снемат показанията им.
Неоснователно е и възражението, наведено с отговора на исковата молба, че с писмо
от **** г. ответникът уведомил дружеството, извършващо топлинно счетоводство - „Нелбо”
АД, че няма да ползва процесния имот, но въпреки това му били начислявани необосновано
високи месечни сметки. Видно от заявлението с вх. № ****/ **** г. И. Д. И. е посочил
единствено прогнозна консумация по отношение на битовото горещо водоснабдяване, но не
и такава, касаеща отоплението в имота. В графа „отопление, като ще изключа (няма да
ползвам) …..бр. от общо …. бр. от.тела“ не е отбелязано нищо, а са поставени черти.
Последното налага извод, че ответникът не е заявил, че ще изключи и няма да ползва
топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота. Поради това освен топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване му е начислявана прогнозно и такава за
отопление, включително за топлинна енергия, отдадена от „щранг-лира“ в банята, която е
без техническа възможност за монтиране на ИР и отдава непрекъснато топлинна енергия.
В заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза е
посочено, че И. Д. И. дължи и сумата 8,46 лева – възнаграждение за дялово разпределение
на топлинната енергия, но същата не е заявена в настоящото производство и не следва да
бъде присъждана. С исковата молба „Топлофикация-Перник” АД изрично е посочено, че
претендираната главница представлява стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия в процесния имот. С оглед на диспозитивното начало в процеса съдът следва да
разгледа и да се произнесе по тази искова претенция, очертана чрез съответното основание и
петитум, без да има възможност да изследва ненаведени от ищеца факти, на които се
основава вземането за сумата 8,46 лева. Последното произтича от друг фактически състав
(че ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в полза на ищеца, размера на договореното
възнаграждение, че в процесния период е извършвана реално услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, че възнаграждението за реално предоставените услуги възлиза на
4
претендираната стойност от 8,46 лева), който не е заявен с исковата молба и съответно не е
доказан. Освен това в случай че ответникът е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в полза на дружеството,
извършващо дялово разпределение, не е ясно на какво основание възнаграждението се
претендира от „Топлофикация-Перник” АД.
От страна на ответника не се твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че
сумата 475,17 лева – стойност на топлинната енергия за периода от 01.11.2022 г. до
30.04.2023 г. е заплатена.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и
следва да бъде уважен за сумата 475,17 лева и отхвърлен за разликата до претендираните
483,63 лева.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ и доколкото това е поискано изрично от
ищеца, върху сумата 475,17 лева следва да бъде присъдена законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
**** г., по описа на Районен съд – Перник – 03.07.2024 г. (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК) до
окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В случая в чл. 34, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация-
Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
Перник, публикувани във в. „Съперник“, бр. 82/ 29.04.2008 г. (копие от които е представено
по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, приложено към настоящото дело с
определение от 05.12.2024 г.) е предвидено, че купувачите на топлинна енергия за длъжни да
заплащат месечната дължима сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. Следователно вземането за стойността на топлинна енергия
за м.11.2022 г. (първия месец от заявения период) е следвало да бъде платено до 30.12.2022 г.
включително. След като ответникът не е направил плащане, е изпаднал в забава и дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД обезщетение за забава, считано от 31.12.2022 г. С исковата
молба ищцовото дружество е заявило, че претендира лихва за забава от по-късна дата - ****
г, с което съдът следва да се съобрази с оглед спазване принципа на диспозитивно начало в
процеса. За периода от **** г. до **** г. обезщетението за забава възлиза на 64,53 лева,
определени от съда на основание чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен
калкулатор при съобразяване данните за месечните сметки за топлинна енергия, отразени в
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, както и датите на падежа на
всяко от задълженията за заплащане на месечните сметки. Следователно искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 64,53 лева
и да бъде отхвърлен за горницата до пълния претендиран размер от 66,46 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. Д. И.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски в
настоящото производство (държавна такса, депозити за вещи лица по съдебно-техническата
и съдебно-счетоводната експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПр.П, вр. с чл. 25, ал. 1
НПр.П), съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи общо на 564,14 лева. С оглед
на даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на
ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното
производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се
произнесе по този въпрос. Поради това И. Д. И. следва да бъде осъден да заплати в полза на
„Топлофикация - Перник“ АД сумата 73,58 лева – съдебни разноски по ч.гр.д. № **** г., по
описа на Районен съд – Перник.
5
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество дължи на ответника съдебни
разноски, но последният не е представил доказателства, че е реализирал такива, поради
което не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения Районен съд - Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
М.С., ** ** ап. 76, дължи на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 475,17
лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в
апартамент ** находящ се в гр. П., ул. М.С., ** ** ведно със законната лихва от 03.07.2024
г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 64,53 лева – обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от **** г. до **** г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ,
вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над 475,17 лева до претендираните 483,63 лева, както и иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 64,53 лева до претендираните 66,46
лева.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. М.С., ** ** ап. 76, да
заплати на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата 564,14 лева – съдебни
разноски в исковото производство, както и сумата 73,58 лева - съдебни разноски, сторени в
производството по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6