Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателката М. И. М. от с. П., община Е., чрез адвокат М. Д., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение № 80/03.12. 2009г, постановено по гр.д. № 96/2009г. на Е. районен съд, с което е прието за установено по отношение на нея, че Н. И. Н. от гр.Р. е собственик на 1/2 ид. част от УПИ V-103"а" кв. .. по плана на с.П., община Е., с площ от 1050 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и второстепенна сграда, и с което се отменя нот. акт № .., том VІІІ, рег.№ .., дело № .../ 2006г. на нотариус Й. Ц., в частта му за 1/2 ид. част, в който тя /М. И. М./ е призната за собственик на основание давностно владение на имота. В жалбата и подробни писмени защити са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е обсъдил показанията на свидетелите по делото, а други свидетелски показания- на св. Н. и Й., въобще не са обсъдени. Ако тези свидетелски показания биха били обсъдени, то съдът е следвало да достигне до друг извод- че Н. И. не е ползвал имота, че не се е грижил за него, че дори е нямал ключ за имота. Посещенията в имота са били само на гости. Всички подобрения в имота са извършени от М. М. и този факт е установен, установено е също така, че тя е живяла в имота, че от 1984г. Н. Н. въобще не е посещавал имота. Съдът, в нарушение на процесуалните правила, е приел за основателен и доказан установителния иск на ищеца, основан на недоказани факти, твърдяни само по исковата молба. Нарушена е нормата на чл.154,ал.1 от ГПК- относно доказателствената тежест в процеса. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответник жалба Н. И. Н., чрез адвокат Г. М., оспорва жалбата. Заема становище, че решението на Еленския районен съд е правилно. Правилно съдът е приел, че по отношение на ответницата по делото не е изтекла придобивна давност, при спокойно, явно, несъмнено и неоспорено владение на целия недвижим имот, повече от 10 години. Установено е по делото, че тя е ползвала имота, но не че го е владяла за себе си. От страна на Г. М. е доказано, че той е заплащал дължимите данъци за своята част от имота, а представената данъчна декларация за имота от 1998г. прекъсва изтичането на каквато й да е погасителна давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивна инстанция, съгласно представен списък. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № .../03.12. 2009г. постановено по гр.д. № .../2009г. на Е. районен съд, с което е прието за установено по отношение на М. И. М., че Н. И. Н., е собственик на 1/2 идеална част недвижим имот, находящ се в с.П., община Е., представляващ УПИ V-103"а", кв.34 по плана на с.с., с площ от 1050 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници : улица, УПИ ІІ-103, УПИVІІІ- 220, УПИ ІV-108, УПИ VІІ-107 и УПИ VІ "Битова сграда на ДСЗ", с уредени регулационни отношения. С решението е отменен и нот.акт № ..., том VІІІ, рег. № ...., дело № .../2006г. на нотариус Й. Ц., с район на действие РС Е., в частта над 1/2 идеална част, в която М. И. М. е призната са собственик на основание давностно владение върху същия имот. Така постановеното решение се явява правилно. Безспорно е установено по делото, че процесният недвижим имот е бил собствен.иколова /Г./, починали през 1984г. Страните по делото са техни преки наследници- деца, и като такива имат равни дялове от останалия в наследство недвижим имот. Страните в настоящия процес са минифестирали правата си върху наследствения имот, чрез нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, съставен на 14 август 1990г. от и.д. нотариус при Е. районен съд, в който нотариален акт са вписани като собственици при равни права. Страните по делото са съсобственици и съсобствеността ги поставя в положение на владелци на имота. Съгласно разподбите на чл. 31 и чл.68 от ЗС, както и постоянната практика на всички съдилища в страната, и на ВКС, всеки съсобственик владее своята идеална част и държи останалата такава за неосъществявящия директна фактическа власт съпритежател на вещното право / в тази връзка ТР № 85/2.12. 1968 на ОСГК на ВКС и посочените в първоинстанционното решение решения на ВКС/. За да възникне владение и по отношение на "чуждата" идеална част от имота, нужно е държателят на тази чужда част да покаже намерението си да я свои на останалия съсобственик по един несъмнен начин. В конкретния случай М. М. не е показала на своя брат и съсобственик, че тя е започнала да владее и неговата част. Доказаните пред първоинстанционния съд извършени подобрения от нея в имота, не представляват намерение за владеене на неговата част. С такива действия не се доказва отблъскване на фактическата власт на другия съсобственик на имота. Направените подобрения подлежат на обезщетение на други правни основания. При наличието на презумпцията на чл. 69 от ЗС, доказателствената тежест в процеса за установяване отблъсната фактическа власт е в тежест на М. М., като успешно насрещно доказване за оборване презумпцията на чл.68 от ЗС, не е направено в процеса. Правилно първоинстанционният съд е приел, че М. М. не е придобила по давностно владение 1/2 ид.част от имота, последната доказана собственост на нейния брат Н. Н.. При този изход на спора правилно се явява решението и в частта в която, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, е отменен нот. акт №.., том VІІІ, рег. № ..., дело №.../ 2006г. по описа на нотариус Й.Ц., с район на действие РС Е., за 1/2 ид. част от имота, описан в нотариалния акт. Предвид изхода от спора в полза на ответната страна в настоящето производство - Н. Н. следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция- доказани в размер на 550 лв. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №../ 03.12. 2009г. по гр.д. №../2009г. на Е. районен съд, като правилно. Осъжда М. И. М. от с.П., община Е., с ЕГН * да заплати на Н. И. Н. от гр.Р., с ЕГН * сума в размер на 550 лв., представляващи разноски пред ВТОС. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |