№ 68
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500137 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния
представител АНН. П. ИЛ. – инспектор към ТД гр.Варна, срещу решение №
260 014/11.02.2021 год по гр.д. № 155/2019 год на Окръжен съд Търговище, с
което е отхвърлен изцяло предявения срещу СТ. Г. Д. с ЕГН ********** за
отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 029 129,67
лв. Излагат се доводи, че на отнемане подлежат и активите, придобити от
проверяваното лице без доказан законен произход на средствата, дори когато
тези активи не са налични, но няма доказателства да са напуснали
патримониума на проверяваното лице, или да са изразходвани. Съдът не е
мотивирал как формиран нетния доход, образуван като разлика между
приходи и разходи. Незаконосъобразно съдът е включил като законен
източник на средства постъпленията по банкови сметки от трети лица.
Тежестта на доказване относно основанието, респ. законния произход на тези
средства, е на ответника и неправилно съдът я е възложил на ищеца.
Ответникът не е навел твърдения и не е провел доказване на тези
обстоятелства относно произхода на средствата, което е равнозначно на
неустановеност на законността на придобитото от него имущество. Не може
да се направи извод за законност на дохода, ако същият е придобит в резултат
на забранена от закона дейност, за която ответникът е осъден с влязлата в
сила присъда. По изложените съображения, въззивникът моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
1
В постъпилия писмен отговор се съдържа становище за
неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на решението. Не
претендира разноски за настоящата инстанция.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Производството е образувано по мотивираното искане на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество срещу СТ. Г. Д. от гр. Търговище, за отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност 1 029 129,67 лв.
Въз основа на постъпило в ТД на КПКОНПИ гр. Варна уведомление от
Окръжна прокуратура гр. Търговище с вх. № УВ-1279/10.08.2017 год за
повдигнато обвинение срещу СТ. Г. Д. за извършено престъпление по чл. 255
ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 т.2 е т.6 от НК, с решение № 152/06.02.2019
год на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу ответника. По повдигнатото обвинение е
образувано НОХД № 148/2017 год на Окръжен съд Търговище, приключило
със споразумение, по силата на което обвиняемият е признат за виновен.
Престъплението попада в приложното поле на чл. 22 ал.1 т.18 от
ЗОПДНПИ (отм).
Проверката срещу ответника е образувана с протокол № ТД 04ВА/УВ-
10944/18.08.2017 год и е проведена по реда на ЗОПДНПИ(отм). Съгласно §5
ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ започналите, но неприключили проверки и
производства по отменения ЗОПДНПИ (отм) се довършват по реда на
ЗОПКОНПИ.
По делото са приети заключения на съдебно авто-техническа експертиза
за оценка на придобитите от ответницата през проверявания период МПС,
както и съдебно-икономическа експертиза, която е изследвала приходите и
разходите на ответника и домакинството му през проверявания период, както
и стойността на придобитото имущество. За целта експертизата е ползвала
данни от НАП, НОИ и НСИ, от които е установила следното:
В началото на проверявания период отвентникът е притежавал движимо
и недвижимо имущество на обща стойност 43 031,20 лв, в т.ч. моторни
превозни средства на стойност 1600 лв, недвижими имоти на стойност
41 418,92 лв и салда по банкови сметки 12,28 лв. В края на проверявания
период стойността на наличното имущество в патримониума на ответника
възлиза на 121 198,02 лв, в т.ч. моторни превозни средства на стойност 20 000
лв, недвижими имоти (вкл.стойността на подобренията) на стойност
101 198,02 лв и салда по банкови сметки – 0 лв.
Нетният доход, изчислен на база общо доходи и източници на
финансиране (2 302 082,79 лв) и общо обичайни и извънредни разходи
2
(120 103,47 лв) възлиза на 2 181 979,32 лв. В приходната част са включени
доходи от стопанска дейност, вкл. дивиденти, приходи от продажба на
недвижими имоти, използвани суми от кредитни карти, получени заеми,
както и постъпили средства по банкови сметки от трети лица. Към разходите
са отнесени издръжката на домакинството по данни от НСИ, пътувания в
чужбина, разходи към мобилни оператори, погасителни вноски по кредити и
др. През периода ответникът, заедно с Т.Н.Б., с която е във фактическо
съжителство, е упражнявал търговска дейност с фирма „Вест 2012” ЕООД,
занимаваща се с изкупуване на билки и ядки. Във връзка с дейността на
дружеството ответникът е контактувал с много контрагенти, които са се
разплащали чрез вноски по банков път. Тези средства са били изразходвани за
заплащане на събирачите на билки, което е извършвано в брой. Горните
обстоятелства са установени и от събраните по делото гласни доказателства.
Сделките по изкупуване и продажба на билките не са били надлежно
осчетоводявани, което именно е било установено при извършената данъчна
ревизия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Основният спорен въпрос, повдигнат във въззивната жалба е: следва ли
да се включват в имуществото, респ. подлежат ли на отнемане в полза на
държавата внесените и постъпили суми по банковите сметки на
проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които
не са налични към датата на завеждане на иска.
Отговорът на този въпрос трябва да се търси в анализа на разпоредбите
на чл. 141 и следващите от ЗПКОНПИ, уреждащи предмета на отнемане.
Съгласно дефиницията, дадена в §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, имущество
е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или
недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи правото на собственост или други права върху него, намиращи се в
патримониума на лицето.
Разпоредбите на чл. 142 и следващите от закона регламентират
хипотезите, в които имуществото не е налично в патримониума на
проверяваното лице, защото е отчуждено в полза на свързани лица, и тогава
то се отнема от тези лица. Когато не е възможно да се отнеме обособено
имущество по чл. 14, отнема се паричната му равностойност по пазарна цена
към датата на предявяване на иска за отнемане. Отнема се също и
преобразуваното имущество по смисъла на §1 т.12 от ДР на закона.
Безспорно парите са част от имуществото на лицето по смисъла на §1,
т.4 от ДР към закона. Те притежават от една страна качеството на движими
заместими вещи, които сами по себе си биха могли да бъдат обект на
собственост, но по-същественото им качество е това, че те са платежно
средство, чрез което може да се придобива собственост върху други вещи.
Грешката в лансираната от въззивника теза е в смесването между тези две
функции на парите. Парите имат характеристиките на вещи само тогава,
3
когато са налични и в този случай ще подлежат на отнемане. Употребявайки
парите за придобиване на друго имущество, те пренасят стойността си и се
трансформират в това имущество, което също ще подлежи на отнемане. Но
когато те не се намират в наличност в брой, или по банкови сметки, в тежест
на ищеца е да докаже не само незаконния им произход, но и
облагодетелстването на ответника чрез придобиване на имущество или друга
заместваща облага. Простата липса на парите от банковите сметки, без да е
ясно за какво са изразходвани, не означава, че ответникът е извлякъл полза за
сметка на незаконно придобити доходи.
В този смисъл, освен цитираните от първоинстанционния съд решения,
е и по-новата практика на ВКС, изразена в Определение № 134/26.02.2021 год
по гр.д. № 3238/ 2020 год на ВКС на РБ, III г.о., Определение №
417/21.05.2021 год по гр.д. № 719/2021 год на ВКС, III г.о., Определение №
417/31.05.2019 по гр.д. № 171/2019 год на ВКС, III г.о. и др.
В заключение:
На отнемане подлежи притежаваното налично имущество, за което
основателно може да се предположи, че е незаконно придобито, т.е за което
няма установен законен произход по някой от способите, изброени, макар и
не изчерпателно, в §1, т.2 от ДР на закона. Това предположение почива върху
презумпцията, че щом несъответствието между нетния доход и доказания
произход на средствата за придобиване на имуществото надхвърля 150 000
лв, то е придобито от незаконна дейност.
От доказателствата по делото се установява, че нетният доход на
ответника, изразен като разлика между приходите, намалени с обичайните
разходи за домакинството, е положителна величина в размер на 2 181 979,32
лв, а стойността на наличното имущество в неговия патримониума възлиза на
121 198,02 лв, което означава, че той е разполагал със средства с установен
произход за придобиването му.
От друга страна, разликата между стойността на притежаваното
имущество в началото и в края на проверявания период е в размер на
78 166,82 лв, т.е. не е налице значително несъответствие по критерия,
установен в §1, т.3 от ДР към ЗПКОНПИ.
По изложените мотиви, предявеният иск е неоснователен и недоказан, а
първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и следва да
бъде потвърдено.
Ответникът не е претендирал разноски за тази инстанция, поради което
такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 014/11.02.2021 год по гр.д. № 155/2019
4
год на Окръжен съд Търговище.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5