Решение по дело №1746/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

Делото е образувано по жалбата на Н.Н.К., с ЕГН ********** срещу Решение № 2153-15-174/22.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01348948/10.05.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-15-01348965/10.05.2023 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив.

В съдебното заседание – Н.Н.К. не се явява, не се представлява. В жалбата се излагат съображения, че административния акт е издаден в нарушение на закона, като се цели да бъде ограничено правото на жалбоподателката да получи обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и при бременност и раждане.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.

Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради следното:

Със задължителни предписания № ЗД-1-15-01348965/10.05.2023 г. /л.21/ на Н.Н.К., в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК **********, е предписано да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация образец № 1 ,Данни за осигуреното лице" с вид осигурен 13 "за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" за периода от 10.02.2021 г. до 31.12.2021 година.

Със задължителните предписания № ЗД-1-15-01348948/10.05.2023г. /л.19/ е вменено задължение на Н.Н.К., в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК ********* да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице" с вид осигурен 13 "за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г.

Задължителните предписания са издадени по проверка на разходите на държавното обществено осигуряване, приключила със съставянето на Констативен протокол № КП-5-15-01347695/10.05.2023 г. /л.23/, при което е установено, че няма основание за осигуряване на жалбоподателката за периода от 10.02.2021 г. до 31.03.2023 г.

Проверката е целяла да установи упражняването на трудова дейност от Н.Н.К. като земеделски стопанин поради осигуряването и за кратък период от време /от 10.02.2021г. до 14.04.2021г./ и началото на риска бременност от 15.04.2021г., без прекъсване с нов риск бременност от 18.12.2022г.

При проверката са констатирани следните факти и обстоятелства:

За Н.Н.К. са подадени данни с декларация обр.№1 с код за вид осигурен 13 - за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за периода от 10.02.2021 г. до 31.03.2023 г. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, като дните за периода от 15.04.2021 г. до 31.01.2023 г. са посочени като дни във временна неработоспособност, тъй като на К. са изплащани обезщетения от ТП на НОИ по представени болнични листове № Е20210998664, № Е20211515041, № Е20211208632, № Е20211863568, заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО и болнични листове № Е20222663297, № Е20223659745, № Е20230095447.

Н.К. е декларирала в ТД на НАП Пловдив започване на трудова дейност като земеделски стопанин от 10.02.2021 г. и осигуряване за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство".

За К. са внесени дължимите осигурителни вноски за периода 10.02.2021 г. до 14.04.2021г. /вкл./, като самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски стопанин.

Съгласно справка "Регистър на земеделските стопани" на МЗХ, Н.Н.К. е регистрирана като земеделски стопанин на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани с дата на регистрация - 10.02.2021 г. и с последващи заверки на 02.06.2022 г. и 09.02.2023г.

В хода на производството от Н.Н.К. за периода от м.01.2021г. до м.12.2022г., са представени регистрационна карта на земеделски стопанин, ГДД по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2021 г., анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и протокол за продажба на селскостопанска продукция /марули/ от производител с дати: 10.02.2021г., 13.02.2021г., 15.02.2021г., 21.02.2021 г. и 25.02.2021г.

Съгласно представена регистрационна карта на земеделски производител, жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител в Областна дирекция "Земеделие"- Пловдив на 10.02.2021 г. Във връзка с регистрацията са попълнени анкетни карти, в които е вписано, че за 2021 г. е използвана площ 0,400 ха, дворно място със засети зеленчуци, в село Калековец.

Жалбоподателката е представила и писмено обяснение /л.25/, съгласно което считано от края на месец 01.2021г. обработва ниви в имот № 09000255 с площ 1,039дка., имот № 09000258 с площ 0,490дка. и имот № 09000259 с площ 0,663дка, находящи се в землището на село Ръжево Конаре, ползвани под наем, но поради незнание не е извършила нужната регистрация в ОД "Земеделие"Пловдив, правила е регистрация и пререгистрация само в Община Марица. Ведно с писмените обяснения са представени протоколи за продажба на селскостопанска продукция /картофи/ от дати: 25.03.2021г. 28.03.2021г., 07.04.2021г. и 12.04.2021г. и протокол за закупено семе картофи от дата: 28.11.2020г., както и договори за отдаване под наемана земеделска земя от 24.01.2021г., от 22.02.2022г. и от 26.03.2023г./л.30 и сл./

Административният орган обосновано приема, че по отношение на жалбоподателката не е доказано, че за периода от 10.02.2021 г. до 14.04.2021 г. (датата на настъпване на временната неработоспособност), констатирана е горепосочените болнични листове, същата реално е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин. В тази връзка е прието, че К. е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация обр. 1, следва да бъдат заличени.

За да има едно лице качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО е необходимо това лице да осъществява дейност като регистриран земеделски стопанин, а качеството на регистрирани земеделски стопани имат лицата, изпълняващи кумулативните условия по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно: да са регистрирани по установения ред и да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

За да мотивира и издаде процесните задължителни предписания, контролния орган на ТП на НОИ-Пловдив като разгледал представените протоколи за продажба на селскостопанска продукция /марули/ от производител с дати: 10.02.2021 г., 13.02.2021 г., 15.02.2021г., 21.02.2021г. и 25.02.2021г., е констатирал невъзможността за петнадесетдневен период, лицето да засади, отгледа и продаде посочената от него продукция /марули/. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата съдебнотехническа-агрономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно.

Според вещото лице през месец февруари метеорологичните условия не са подходящи, за да бъде засята, отгледана и реализирана продукция от зеленчуци-марули. В хода на производството ведно с писмените обяснения К. декларира, че считано от края на месец 01.2021 г. обработва не имот в землището на с. Калековец, а ниви в имот № 09000255 с площ 1,039дка., имот № 09000258 с площ 0,490дка. и имот № 09000259 с площ 0,663дка, находяши се в землището на с. Ръжево Конаре, ползвани под наем, като в тази връзка представя протоколи за продажба на селскостопанска продукция /картофи/ от дати: 25.03.2021г. 28.03.2021г., 07.04.2021г. и 12.04.2021г. и протокол за закупено семе картофи от дата: 28.11.2020г., както и договори за отдаване под наем на земеделска земя от 24.01.2021г., от 22.02.2022г. и от 26.03.2023г.

От събраните доказателства се установява, че К. се е регистрирала в Областна дирекция "Земеделие" Пловдив за осъществяване на дейност по отглеждане на продукция от марули с място на дейността село Калековец, но за тази дейност не се твърди/не се и представят доказателства от жалбоподателката, че същата е реализирана. По отношение на дейността, за която се твърди, че е осъществена като земеделски стопанин, отглеждане на продукция от ранни картофи, с място на дейността с. Ръжево Конаре, жалбоподателката няма регистрация в Областна дирекция "Земеделие" Пловдив.

Ведно с това следва да се съобрази и заключението на вещото лице, че през месец януари-февруари метеорологичните условия не са подходящи, за да бъде засята и отглеждана продукция от картофи/ранни картофи, а месеците март и април са подходящи единствено за засяване и отглеждане, но не е възможно през тези месеци да бъде отгледана и реализирана готова продукция от ранни картофи/картофи.

Лицата, задължително осигурени за общо заболяване й майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - т. 4.

Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на регистрираните като земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Административният орган приема, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да се счита едно лице за осигурено и да се възползва от произтичащите от това осигурителни права.

Легалната дефиниция за понятието „осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Не е налице идентичност между качеството „регистриран земеделски стопанин" по Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „осигурено лице" по смисъла КСО.

За периода от 10.02.2021 г. до 31.12.2021 година "Н.Н.К."- земеделски стопанин няма назначени работници и/или служители, а в същото време тя е в напреднала бременност. Тези обстоятелства обосновават извода за административния орган, че направената регистрация, както и започването на дейността и осигуряване на 10.02.2021 г. е направена фиктивно.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че административният орган е постановил законосъобразен акт.

Спорния по делото въпрос е свързан с обстоятелството дали жалбоподателя има качеството „осигурено лице“, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, във връзка с § 1, ал. 1 т. 5 от ДР на КСО.

С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „осигурено лице”, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО.

Качеството „ осигурено лице“ за фигурата „регистриран земеделски стопанин" освен формалния и изискуем елемент на регистрацията по реда регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, изисква извършване на трудова дейност, в следствие на която се произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Жалбоподателката, макар и формално да осъществява дейност като земеделски стопанин, следва да произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител, внасянето на осигурителни вноски са правни действия, но не изпълват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Видно от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР КСО "регистрирани земеделски производители" за нуждите на кодекса са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба, (а не за лична употреба), не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.

С оглед изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 585 лв. за съдебна експертиза.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.К., с ЕГН ********** срещу Решение № 2153-15-174/22.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01348948/10.05.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-15-01348965/10.05.2023 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив.

ОСЪЖДА Н.Н.К., с ЕГН **********,*** разноските в размер на 685 лв./шестстотин осемдесет и пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

Съдия: