Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 15.02.2022 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 338/ 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13, ал.6 от Закон за социално подпомагане, във връзка с
чл.4, ал.5 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Образувано е по жалба на Б.Н.А. от *** срещу
Заповед № ЗСП/ Д-К/ 4977/ 18.10.2021 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане”, град Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0875/ 15.11.2021 г.
на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”, град Кърджали. В
жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради издаването й в противоречие с материалния закон, съществени
процесуални нарушения и неспазване на изискването в чл.35 от АПК. Искането е да
се отмени обжалвания административен акт.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане”, град Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като
неоснователна.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление-декларация, вх. № ЗСП/Д-К/ 4977/
24.09.2021 г. Б.Н.А. е поискала отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво за отоплителен сезон 2021/ 2022 година.
Съгласно с чл. 27,
ал. 1 от ППЗСП и в срока по ал. 1 социален работник е извършил социална анкета
и изготвил социален доклад, приет като доказателство по спора. В социалния
доклад е записано, че е направена справка в база данни в ДСП, RegiX на 12.10.2021 г. и отдел „ Местни данъци и
такси“, на 13.10.2021 г. Установено е, че заявителката има син и дъщеря, които
са семейни. Съгласно справка в Търговския регистър Б.Н.А. е съдружник във фирма
„***“ ЕООД.
В съответствие с чл.
27, ал. 3 от ППЗСП в доклада по ал. 1 социалният работник е направил
предложение за отказ за отпускане на месечна социална помощ на жалбоподателя,
тъй като не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 на МТСП,
във връзка са чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП – Б.А. е регистрирана като едноличен
собственик на капитала на търговско дружество „***“ ЕООД.
Направеното
предложение в социалния доклад е възприето от директора на ДСП – Кърджали и е
издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която е отказано
отпускането на целева помощ за отопление.
В съответствие с чл.
13, ал. 5 от ЗСП заповедта е обжалвана по административен ред пред директора на
РДСП – Кърджали, който с решение Решение № 09-РД04-0875/ 15.11.2021 г. е
потвърдил заповедта.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен
акт, след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред и е
допустима.
По същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Заповед
№ ЗСП/ Д-К/ 4977/ 18.10.2021 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане”, град Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0875/ 15.11.2021 г.
на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”, град Кърджали.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган, изпълняващ функциите на титуляра поради негово отсъствие, съгласно Заповед №
РД01-0238/ 15.10.2021 г. на директора на Дирекция „ Социално подпомагане“ –
Кърджали.
Обжалваният административен
акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно
установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание.
Оспорената заповед е
постановена и в съответствие с материалноправните
разпоредби, на които се основава.
Съгласно разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни,
като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника
за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които
се уреждат с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и
социалната политика (Наредбата).
Със
заявление-декларация, вх. № ЗСП/Д-К/ 4977/ 24.09.2021 г. жалбоподателката
е поискала отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за
отоплителен сезон 2021/ 2022 година.
Съгласно чл. 2, ал. 2
от Наредбата право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата,
чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и
11 от ППЗСП. От горното следва изводът, че за да отговаря дадено лице на
условията за отпускане на този вид целева помощ е необходимо да са налице две
кумулативни предпоставки - средномесечния доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и лицето да
отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП. В настоящия случай не е спорно,
а и се установява от предхождащия издаването на обжалваната заповед социален
доклад, че Б.А. е отговаряла на първото кумулативно изискване за размер на средномесечния доход, но заявената от нея социална помощ за
отопление е отказана с оглед на това, че не отговаря на условията на посочената
по-горе наредба, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП – жалбоподателката е регистрирана като собственик на капитала
на еднолично дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП месечната помощ
се отпуска ако заявителите не са регистрирани като еднолични търговци и не са
собственици на капитала на търговско дружество. Действително, от представена от
ответника справка от Търговския регистър се установява, че дружеството е в
ликвидация. В разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП обаче законодателят е отдал значение на факта на регистрацията,
а не на извършването на дейност от тази фирма и съответните приходи, които биха
могли да се получат от нея. Редакцията на текста ясно сочи, че към приетото правоизключващо основание – собственост на капитала на
търговско дружество, не се поставя изискване за реалното функциониране на
търговеца, поради което е без правно значение обстоятелството дали дружеството
е прекратено или не. Нормата на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП е императивна и изключва собствениците на капитала на
търговско дружество от кръга на имащите право да получават социално подпомагане
субекти, посочени в чл. 2, ал. 3 от ЗСП. (В този смисъл: Решение № 7036 от
18.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2005 г., VI
Решение № 15051 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2014 г, Решение № 4087 от 22.03.2011 г. на
ВАС по адм. д. № 8883/2010 Решение № 7758 от
10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № ЗЗ41/2010 г. ).
След като Б.А. е
собственик на капитала на „***“ ЕООД и към датата на кандидатстване за целева
помощ това обстоятелство не е било заличено в Търговския регистър, правилно и
законосъобразно решаващият административен орган е направил извода за наличие
на пречка, по смисъла на чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ППЗСП, да й бъде отпусната заявената целева помощ за отопление. В този
смисъл обжалваната Заповед № ЗСП/ Д-К/ 4977/ 18.10.2021 г. на директора на
дирекция „Социално подпомагане”, град Кърджали , се явява постановена в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административно-производствените правила, които да създават вероятност за
неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени.
Правото на защита на поискалото отпускане на помощта лице не е засегнато по
начин, който да е довел до невярна констатация за обстоятелството, във връзка с
което е постановен отказ по молбата му. Относно наведените в жалбата оплаквания
е необходимо да се отбележи, че социалната анкета е дейност по установяване
наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която
не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на
документация и събиране на информация, което в случая е направено чрез служебна
справка в Търговския регистър и събиране на информация от справки в службата по
вписвания. Неизвършването на посещение на място, в случая, не представлява
съществено процесуално нарушение, защото информацията, която би могла да се
получи е била налична при ответника. Неспазването на това изискване не води до
различни изводи от приетите в оспорената заповед, съответно – няма за последица
невъзможност да се проверят приетите за установени обстоятелства. Основанието,
поради което е отказано отпускане на целева помощ за отопление, е безспорно
установено, като за тази констатация не е било необходимо посещение в жилището
на жалбоподателката, а извършване на справка в
Търговския регистър, което е направено от служител на ДСП – Кърджали.
Поради изложените
съображения съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е
от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на които се основава, при спазване на административнопроизводствените
правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на
Б.Н.А. срещу Заповед № ЗСП/ Д-К/ 4977/ 18.10.2021 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане”, град Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0875/
15.11.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”, град
Кърджали.
Решението е окончателно – чл.13, ал.6 от ЗСП.
Съдия: