О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./26.03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти в закрито заседание, проведено на 26.03.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
2789
по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от „***“ ООД от 26.03.2019г. с правно основание чл.389
от ГПК за допускане на обезпечение на предявеният срещу Н.В.К. осъдителен иск,
по който е образувано и висящо настоящото гр.д.№ 2789/2017г. по описа на ВОС
чрез налагане на обезпечителна мярка – ВЪЗБРАНА върху собствен на ответницата
недвижим имот – Апартамент № 20 находящ се в гр.Варна, ул.“Фернандес де
Кирос“, ет.3 със застроена площ от 60,20 кв.м., ведно с 10,33 кв.м. ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ имот с
ид.10135.2515.3703.1.20 по Кадастралната карта на гр.Варна.
В исковата и в многобройните уточняващи
молби, в това число молбите от 20.02.2019г., 26.02.2019г., 12.03.2019г. и
26.03.2019г. ищецът „***“ ООД твърди, че притежава недвижими имоти – 19 броя
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на ул.“Фернандес де
Кирос“ 3 в гр.Варна, а ответницата Н.К. притежава 4 броя апартаменти в същата
сграда. Твърди, че по отношение на общите части на сградата се извършват
дейности по поддръжка, ремонт, почистване, озеленяване, охрана и други, за
които ответницата дължи заплащане на месечна такса съобразена с притежаваните
от нея 7,7394 % ид.части от общите части на сградата. Твърди, че не е налице
взето решение на ЕС за определяне на дължимост и размер на такси за поддръжка
на общите части в сградата /т.3 от уточняваща молба от 20.02.2019г./, както и
че дейностите по ремонт и поддръжка на общите части не са извършвани от ищеца –
лично или чрез трети лица /уточняваща молба от 12.03.2019г./, а са предприемани
от самата етажна собственост и са разплащани от нея на изпълнителите. В
уточняващите молби от 26.02.2019г. и от 26.03.2018г. и таблична справка към нея
ищецът твърди, че ответницата дължи на етажната собственост „месечни такси за
поддръжка“ на общите части в сградата съобразена с притежаваните от нея права,
които са в размери както следва: дължима такса за поддръжка за 2014г. в размер
на 3788,05 лева; дължима такса за поддръжка за 2015г. в размер на 8711,04 лева;
дължима такса за поддръжка за 2016г. в размер на 7950,48 лева и дължима такса
за поддръжка за 2017г. в размер на 4637,78 лева. Твърди, че ответницата не е
заплатила дължимите такси към Етажната собственост, поради което това е сторил
ищецът, който е имал правен интерес за това, тъй като е собственик на
самостоятелни обекти в сградата, чиито общи части е следвало да бъдат
поддържани в добър външен вид, с оглед запазване на пазарната и наемната им
цена. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 25087,35
лева, с която ищецът е изпълнил нейното задължение към Етажната собственост на
ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна поради това, че е имал правен интерес от
това, с което е встъпил в правата на кредитора.
Въз
основа на изложените твърдения на ищеца „***“ ООД съдът прави извод за предявен
от него иск с правно основание чл.74 от ЗЗД за осъждане на ответника Н.В.К. да заплати на ищеца сумата от 25087,35
лева, представляваща общ сбор на дължимите от последната в полза на
Етажната собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна такси за поддръжка
на общите части в сградата за периода от 21.12.2014г. до 21.12.2017г. формирани
както следва: дължима такса за поддръжка за 2014г. в размер на 3788,05 лева;
дължима такса за поддръжка за 2015г. в размер на 8711,04 лева; дължима такса за
поддръжка за 2016г. в размер на 7950,48 лева и дължима такса за поддръжка за
2017г. в размер на 4637,78 лева, заплатени от ищеца поради наличието на правен
интерес за него от извършване на плащането на чуждото задължение, поради това,
че е собственик на самостоятелни обекти в същата сграда, чиито общи части
следва да бъдат поддържани в добър вид.
Предпоставките за допускане на
обезпечение на иск по висящо производство са допустимостта на последния,
неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност
на обезпечителната мярка с тази нужда. В случая от наведените твърдения в
исковата и уточняващите я молби съдът приема, че е сезиран с допустима искова
претенция за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 25087,35
лева, с която последният е погасил нейното задължение към Етажната собственост
на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна за такси за поддръжка на общите части
на сградата за периода от 21.12.2014г. до 21.12.2017г., като е имал правен
интерес от това. Основателността на исковата претенция е функция от анализа на
ангажираните по делото доказателства обосноваващи всички елементи от
фактическия състав на правната норма служеща като квалификация на исковата
претенция, което в случая означава преценка доколко в тежест на ответницата е
възникнало валидно задължение да заплаща претендираните от ищеца суми като „дължими
такси за поддържа“ на общите части на сградата в полза на Етажната собственост;
налице ли е погасяване на това задължение на ответницата от ищеца по делото,
както и имал ли е същия правен интерес от плащането на чуждия дълг. На този
етап от производството съобразно твърденията на ищеца и ангажираните
доказателства по делото съдът не е в състояние да направи извод за вероятната
основателност на иска, респективно за материалноправната
легитимация на ищеца по него. При това положение и доколкото не е налице
посочената предпоставка, молбата за допускане на обезпечение на предявения иск
следва да бъде оставена без уважение.
От друга страна видно от твърденията
на самия ищец ответницата К. е собственик на общо 4 броя апартаменти само в
сградата на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна, без данни който и да било от
тях да е отчужден, т.е същата разполага с достатъчно недвижими имоти, от
стойността на които ищецът би могъл да удовлетвори вземането си в случай на
основателност на иска, което не налага извод за наличието на обезпечителна
нужда.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „***“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Воден“ № 22,
представлявано от З.К. за допускане на обезпечение на предявеният срещу Н.В.К.
родена на ***г. гражданин на Руската Федерация иск за осъждане на последната да заплати на ищеца
сумата от 25087,35 лева, представляваща общ сбор на дължимите от
последната в полза на Етажната собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в
гр.Варна такси за поддръжка на общите части в сградата за периода от
21.12.2014г. до 21.12.2017г. формирани както следва: дължима такса за поддръжка
за 2014г. в размер на 3788,05 лева; дължима такса за поддръжка за 2015г. в
размер на 8711,04 лева; дължима такса за поддръжка за 2016г. в размер на
7950,48 лева и дължима такса за поддръжка за 2017г. в размер на 4637,78 лева,
заплатени от ищеца поради наличието на правен интерес от погасяването на чуждото
задължение, чрез налагане на
обезпечителна мярка – ВЪЗБРАНА върху собствен на ответницата недвижим имот –
Апартамент № 20 находящ се в гр.Варна, ул.“Фернандес де Кирос“, ет.3 със
застроена площ от 60,20 кв.м., ведно с 10,33 кв.м. ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, представляващ имот с ид.10135.2515.3703.1.20
по Кадастралната карта на гр.Варна, на основание чл.389 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен срок от уведомяването
на молителя «***» ООД.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: