Решение по дело №54353/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10308
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20211110154353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10308
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110154353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск от бащата срещу майката на детето Николай Ю. Т. за
постановяване на акт на спорна съдебна администрация, с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК за определяне на режим на лични контакти между ищеца
и общото дете на страните.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявеният иск, като се предлага друг режим на
лични контакти на бащата с детето и се заявява, че съдът следва служебно да
се произнесе и по въпроса за дължимата се на последното издръжка.
При изслушването на бащата Ю. Т. Б. по реда на чл. 59, ал. 6 от СК той
посочва, че желае да има регулярен контакт с детето си, като е трудово
ангажиран и има битови условия за неговото отглеждане.
При изслушването на майката Д. Г. М. по реда на чл. 59, ал. 6 от СК
същата заявява, че от раждането на детето основни грижи за неговото
отглеждане се полагат от нея, подпомагана от нейната майка, намира, че е
важно то да запази, съхрани и развие връзката си с бащата си, но счита, че
това следва да се осъществи плавно.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представено по делото удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 2385/03.12.2019 г. на Столична община, район
1
„Триадица“ /л. 6 от делото/, се установява, че страните са родители на детето
Николай Ю. Т., роден на 27.11.2019 г.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“- Връбница /л. 54 - 55 от делото/, съгласно изискването на чл.
15, ал. 6 от ЗЗДт, в който същата изразява становище, че основните грижи за
отглеждането и възпитанието на детето Николай се полагат от неговата
майка, с която има изградена емоционална и доверителна връзка, с помощта
на бабата по майчина линия, като то живее с двете в апартамент под наем, в
който има осигурена кошара, но отказва да спи в нея и спи на обща спалня с
майка си и баба си. Д. М. е трудово ангажирана – работи в магазин „ЛИДЛ“, а
бащата заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно. По данни от майката
Николай се вижда с баща си един път в месеца, понякога с преспиване, но
няма информация дали се вижда с роднините си по бащина линия – среща се с
тези по майчина линия.
По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“- Сердика /л. 57 от делото/, в който се посочва, че Ю. Б. обитава
собствено жилище - апартамент, в което за детето има обособена стая и
същото е годно за обитаване и е с нови електроуреди и мебели. Бащата е
трудово ангажиран.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Вероничка Григорова Йончева /майка на ответницата/, които съдът,
преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира в обсъжданата част
като последователни, обективни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, се установява, че страните са разделени, като
основни грижи за отглеждането и възпитанието на общото им дете се полагат
от майката, подпомагана от свидетелката. Що се отнася до останалите
изложени от свидетеля данни, съдът не цени същите, доколкото се отнасят до
такива, свързани не с възпроизвеждането на обективни събития, възприети от
разпитваното лице, а до неговото субективно отношение за същите.
От постъпилите в хода на производството служебно изискани справки за
доходите на страните се установява, че към момента на тяхното изготвяне за
лицето Ю. Т. Б., за периода м. 10.2021 г. – м. 12.2021 г. средномесечният му
осигурителен доход е бил в размер на сумата от 650 лева /като за преходен
период от м. 11.2020 г. до м. 09.2021 г. същият е бил значително по-висок/, а
за лицето Д. Г. М. за периода м. 05.2021 г. – м. 11.2021 г. средномесечният й
осигурителен доход е бил в размер на сумата от 1 677,25 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Страните по делото, родители на детето Николай, които не са били в
брак, са фактически разделени от година и са в невъзможност да постигнат
споразумение относно местоживеенето, родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на общото им дете. От двамата родители само
майката желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права
по отношение на сина й, а бащата не оспорва нейните родителски качества,
поради което и извършвайки преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от
2
СК, съблюдавайки единствено интереса на детето, обстоятелството, че след
раздялата на родителите през последната година за него се е грижила
преимуществено майката, която притежава необходимия родителски
капацитет, жилищно устроена е и е трудово ангажирана, съдът намира, че
следа служебно /поради липса на валидно сезиране/ да предостави
родителските права върху детето на последната. С предоставяне родителските
права на майката според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в
пълен обем интересите на малолетния Николай, който ще расте в средата, към
която е привикнал.
В производството по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи и
местоживеенето на детето.
СРС в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живеят децата /при
единият от родителите, при роднина, близък или трето лице/, а не конкретен
адрес на пребиваване, доколкото в нормата не е употребен терминът „адрес”,
чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този
извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от СК, където за решаване на
същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава
„при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал.
1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен
ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни
причини детето Николай да живее отделно от неговата майка, която ще
упражнява родителските права, поради което местоживеенето на детето
следва да се определи при нея.
С оглед предоставяне родителските права и определяне местоживеенето
на детето при неговата майка, на бащата следва да се определи подходящ
режим на лични отношения с него, конкретните рамки на който се явява и
основаният според между страните въпрос. В тази връзка, за неговото
определяне съдът съобрази, от една страна, изградената емоционална и
доверителна връзка на детето с всеки един от родителите му, неговата
възраст, обстоятелството, че след тяхната раздяла Николай не е преустановил
напълно контактите си с бащата му, а дори в началото на раздялата им е
оставал при него с преспиване /с оглед съобщеното от ответницата пред
социалните работници в хода на техните проучвания/, като към момента на
устните състезания срещите им са ограничени, а от друга страна - важността
от съхраняването и развитието на връзката баща-син, установените физически
и материални възможности на ищеца да се грижи за детето си, още повече, че
същото е от мъжки пол, като въпреки ниската му възраст от данни по делото
се установява, че то спи в едно легло заедно със своята майка и баба.
Съобразявайки гореизложеното настоящият съдебен състав намира следния
режим на лични контакти на детето с неговия баща за най-подходящ и
съответен на неговия интерес, а именно: до навършване на тригодишна
възраст от детето /до 27.11.2022 г./ бащата има право да вижда същото в
присъствието на неговата майка всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в събота и от 10:00 часа до
3
17:00 часа в неделя; след навършването на тригодишна възраст от детето, в
периода от 28.11.2022 г. до 28.05.2023 г., бащата има право да го вижда и
взема при себе си от и до дома на майката всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в събота и от 10:00
часа до 17:00 часа в неделя, без преспиване; считано от 29.05.2023 г. бащата
има право да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта
седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с
преспиване, като взема детето от детска градина/училище/дома на майката и
го връща в дома на майката; тридесет дни през лятото /които могат да бъдат
разделени на два пъти по 15 дни/, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; по време на Коледните и Великденските
празници на всяка четна година, за времето от 10:00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети Петък, до 17:00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник, с преспиване; по време на Новогодишните празници на
всяка нечетна година, за времето от 10:00 часа на 30 декември до 17:00 часа
на 01 януари в следващата календарна година, с преспиване.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. първо от СК в настоящото производство
съдът следва да определи служебно и издръжката на детето, каквато няма
доказателства да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”
съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-
ниска от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/.
Изискването на чл. 139 от СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се
прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от
СК е специална норма по отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото
приложение. Освен това децата с оглед ниската си възраст са дефинитивно
неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си,
които са лица от втори ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК/ поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на детето Николай са обичайни за дете на неговата възраст
/почти на три години към датата на постановяване на настоящия съдебен акт/
за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н., както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не
е необходимо да се обосновава специално. Извършвайки преценка за нуждите
на детето – обичайни, и възможностите на бащата – установения за него
доход предвид трудовата му ангажираност, както и предвид липсата на спор
между страните, че бащата заплаща издръжка на детето в размер на сумата от
200 лева, която се счита да задоволява в пълен размер неговите нужди, съдът
намира, че ищецът следва да бъде осъден да запраща месечна издръжка на
сина си в размер на сумата от 200 лева, считано от влизане в сила на
решението в частта относно местоживеенето на детето, до настъпване на
4
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
Относно направените разноски по делото.
Никоя от страните не претендира присъждане на сторените от нея
разноски, а и предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани.
Същите следва да останат в тежест на страните така, както са направени /в
този смисъл и определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на
ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.
Ю. Т. Б. дължи държавна такса върху присъдената издръжка за детето в
размер на сумата от 288 лева в полза на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Николай Ю. Т., ЕГН **********, на неговата майка Д. Г. М., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Николай Ю. Т., ЕГН **********,
при неговата майка Д. Г. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Ю. Т. Б., ЕГН
**********, и детето Николай Ю. Т., ЕГН **********, както следва:
- до навършване на тригодишна възраст от детето /до 27.11.2022 г./
бащата има право да вижда същото в присъствието на неговата майка Д. Г. М.
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до
17:00 часа в събота и от 10:00 часа до 17:00 часа в неделя;
- след навършването на тригодишна възраст от детето, в периода от
28.11.2022 г. до 28.05.2023 г. , бащата има право да го вижда и взема при себе
си от и до дома на майката всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца
за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в събота и от 10:00 часа до 17:00 часа в
неделя, без преспиване;
- считано от 29.05.2023 г. бащата има право да вижда и взема детето при
себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, като взима детето от детска
градина/училище/дома на майката и го връща в дома на майката; тридесет
дни през лятото /които могат да бъдат разделени на два пъти по 15 дни/, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на
Коледните и Великденските празници на всяка четна година, за времето от
10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети Петък, до 17:00 часа на 26
декември, респективно на Светли понеделник, с преспиване; по време на
Новогодишните празници на всяка нечетна година, за времето от 10:00 часа
на 30 декември до 17:00 часа на 01 януари в следващата календарна година, с
преспиване.
5
ОСЪЖДА бащата Ю. Т. Б., ЕГН **********, да заплаща на малолетното
си дете Николай Ю. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д. Г. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00
/двеста/ лева, считано от влизане на решението в сила в частта за
местоживеенето на детето до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ю. Т. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 288
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6