Решение по дело №4375/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20202230104375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № ......

 

                                       13.02.2023 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на седемнадесети ноември 2023г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: РОСИЦА ДЗОБЕЛОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 4375 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

В исковата молба се твърди, че като арендатор С.Б.Ч. *** ползва земеделски земи в землища в община Болярово- общо 1 418дка, включително и пет имота, представляващи пасища, мера, в землището на с.Горска поляна. Също, че на 20.08.2020г. той забелязал, че вътре пашуват 200 овце, собственост на И. Б. К., в резултат на което били нанесени щети на посева в тях от тревна смеска. Сигнализирал за това РУ на МВР в гр.Елхово и община Болярово, като в последната била съставена комисия, включваща лесничей при община Болярово; представител на общинската служба „Земеделие“ в Елхово, кметския наместник на с.Горска поляна. Задачата й била да установи и определи размера на нанесената щета и посочи стойността й в лева. Членовете й посетили цитираните пасища и констатирали, че в тях са пашували говеда, собственост на С.Ч., но и овце, собственост на И.К.. Доказателство за това били оставените следи от копита и изпражненията на животните. В документа било записано, че при при паша на овцете се отстранява ниския тревостой на пасището и не се дава възможност тревата в пасището да стане годна коситба и за паша на говеда. След многократно пашуване на овцете в пасището, добива на сено ще бъде намален с 5% при очакван добив от 50кг. сухо сено от декар и цена 250лв. на тон.

Ищецът заявява, че установената от комисията стойност на щетата е 316лв. Позовавайки се на разпоредбата на чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, както и на текста на чл.50 от същия нормативен акт, че за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственика им и лицето, под чийто надзор се намират те, предявява иск съда с решение да осъди ответницата да му заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020г.

Претендира и сторените от него разноски по делото.

 

На ответницата бе връчен препис от исковата молба и в срок тя депозира писмен отговор, с който оспорва иска.

 

В проведените по делото съдебни заседания за страните се явяваха процесуални представители по пълномощие-адвокати, като заетите от тях в писмен вид позиции останаха непроменени.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От Договор № ПО- 11-3922/15.11.2017г. се установява, че С.Ч. е взел под аренда, от ОД“Земеделие“-Ямбол, земеделска земя от Държавния поземлен фонд в землища на община Болярово, в т.ч. 1 148дка в с.Горска поляна- имот № 000406 с площ 138.542дка; имот № 000407 с площ 185.601дка; имот № 030040 с площ 168.812дка; имот № 030084 с площ 112.162дка; имот № 110112 с площ 261.113дка и имот № 110114 с площ 239.928дка, всичките пасища, мера. Съгласно чл.6 от него, договора се сключва за срок от пет стопански години и влиза в сила от стопанската 2017/2018г.

От документите, представени от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – Елхово, Болярово – листи №№81 и следващите от делото, за тях Ч. е подавал заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанските 2018/2019г; 2019/202г. и 2020/2021г.

 

Постановлението от 27.10.2020г. на РП- Ямбол, Териториално отделение- Елхово за отказ да се образува досъдебно производство съда няма да коментира, защото то е без значение за делото.

 

Видно от документа, представляващ лист № 15 от делото, на 25.08.2020г. Комисия в състав: председател- ст.експрет „УС и ТУ“ и трима членове- един представител на на ОбСЗ-Елхово; кметския наместник на с.Горска поляна и представител на ПУ Болярово, е посетила имот № 030040 с площ 168.812дка и имот № 030048 с площ 112.162дка и констатирала, че те са засети с тревни смески; заградени са с електро-пастир, с цел пашуване на говеда. Констатирали са, че в тях са пашували овцете на И.К., като това се е случвало многократно. Изложили са становище, че при паша на овце се отстранява ниския тревостой на пасището и не се дава възможност тревата да стане годна за коситба и паша на говеда. След многократното пашуване на овцете в тези земи, добива на сено от площта ще бъде намален с 5%. При очакван добив от 90кг. сухо сено от декар и цена от 250лв. на тон, щетата за ползвателя Ч. се равнява на 316лв. Протоколът е подписан от членовете на комисията.

Ответницата оспори, своевременно, верността на този документ, поради което съда откри производството по чл.193 от ГПК и разпореди да се извърши проверка на същия. Указа, че тя трябва да докаже, че документа не е верен.

 

Позволителното за паша № 0033342, издадено от Държавна агенция по горите, ДГС-Елхово е дадено на И.К. за паша през 2020г. на 210 овце в местности в селата Горска поляна, В.Извор и Воден- „Р.Баир“, “Моновия дол“, „Старата река“, язовир Малко Шарково и яз. Дъволан.

 

Акт № 541668 от 21.09.2020г. за установяване на административно нарушение е съставен от служител в РУ /сигурно на МВР, бел. на съда/- Елхово на И. Бойчева К. за това, че около 16.00ч. на 20.01.2020г. тя е пуснала на свободна паша и е оставила без надзор, в землището на с.Горска поляна собственото си стадо овце, в м.“Папанчова кория“- ПИ № 030040 и в местността „Попов герен“- ПИ № 03008484, чийто ползвател е С.Ч.. Жената е подписала акта с възражение, че не е оставяла без надзор животните. По-късно, въз основа на същия е издадено наказателно постановление - №26/ 17.12.2020г. на община Болярово /л.№71 от делото/, с което на К. е наложена, за нарушаване на чл.35 ал.1 от ЗОСИ, глоба в размер на 100лв.

 

В съдебно заседание пълномощника на ответницата призна, че процесните зем.земи винаги са ползвани за пасища, както и че ищеца ги е заградил с пастири. Обосновава евентуално преминаване на животните на К. през пасища, ползвани от ищеца, с това, че все пак част от тях като земи представляват т.н. вървище- пътека, по която вървят животните, за да се придвижват от едно място до друго, тъй като те - тези вървища, на практика са единствената възможност за преминаване/придвижване поради това, че всички други площи са оградени с пастири. Т.е., животните са навлизали само в прилежащите до асфалтов път части от пасищата. Оспорва твърдението на ищеца да е засаждал площите си с тревни смески.

 

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Ж.С.Ж., Д. А. Г., П. П. П. и П. Д. К.. От показанията на първия от тях съда приема, че в община Болярово се съставят подобни комисии, като тази, издала коментирания по-горе протокол, когато до общината или до кмета й бъде подадена жалба.

От показанията на свидетелите П. и К. съда приема, че за животните, които отглежда- овце, каракачанска порода, ответницата ползва сградния и прилежащ към него фонд, на бивше военно поделение в с.Горска поляна. Също, че всички земи около него и в близост, представляват пасища и са заградени с електро пастири от С.Ч., които са на височина 90см.-1м. Също, че в резултат на това на практика е невъзможно животните на жената да преминават, да се придвижват, към пасища, съотв. и водоеми, най-близкия от които е язовир, наречен „Пожара“.

С цел да обори обстоятелство, на което е основан иска, респ. да осигури доказателства за свое твърдение- че 2020-та година е била твърде сушава, поради което тревата е била изсъхнала, а поради това- не е било възможно да се извърши сенокос и съотв. добив на трева за сухо сено, ответницата поставяше, чрез пълномощника си, въпрос в тази връзка на всеки от свидетелите. Показанията им се оказаха противоречиви, защото макар първите двама да нямаха ясен спомен, изложиха факти, от които се прави заключение, че не е имало засушаване- както бе категорична свидетелката Г., в ОбСЗ не е бил подаден нито един сигнал или искане за компенсация от никой зем.стопанин, поради засушаване. 

Свидетелите, осигурени за процеса от ответницата, обаче бяха категорични, е сушата е била значителна, а тревата-изсъхнала.

 

От показанията на свидетелката Пл.К. съда приема, че ответницата е присъствала на част от проверката, осъществена от комисията, за която е съставен представения с исковата молба протокол.

От показанията на свидетелите Ж.Ж. и Д.Г.-като преки доказателства, а и от показанията на свид. П. П. -като косвено доказателство, съда приема, че процесните имоти на ищеца, посетени от комисията, са били засети с тревни смески, както и че тревата, по-точно-ниския тревостой, е бил опасан. Съдът приема и че пашата е била осъществена от отглежданите от ответницата овце- тъй като всички свидетели бяха категорични, че в близост- до сградите, в които тя ги отглежда, както и в близост до пасищата, арендовани от Ч., няма друг стопанин, отглеждащ дребен  добитък.  Отглеждащи едър- като него самия, се намират, но не и дребен. Така също, защото дребния рогат добитък пасе ниския тревостой, а едрия- високия.

 

От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза съда  приема, че поземлените имоти в землището на с.Горска поляна, предмет на цитирания по-горе договор, са оградени с електро пастири, които обаче не са поставени на границите на имотите по кадастралната карта на землището. Установява се, че не е било възможно да се премине свободно по границата на имоти с идентификатори 17097.1.128 и 17097.1.129, тъй като наличния по кадастрална карта полски път с идентификатор 17097.30.131, соб     ственост на община Болярово, попада в огражденията им. От отговорът на вещото лице на първия въпрос към експертизата съда констатира, че то не е успяло да събере данни/сведения, за добив на сухо сено за местността, в която се намират стопанисваните от ищеца пасища. Поради това вещото лице не е успяло да изчисли средния добив на сухо сено за процесните имоти, съотв. стойността му.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Съдът е съгласен с изложеното в исковата молба, че претенцията на ищеца се основава на разпоредбите на чл.50 и чл.45 от ЗЗД. Втората от тях е общият текст, уреждащ института на деликта, който е един от основните източници на граждански права в РБългария. Той предвижда всеки да възстанови вредите, които е причинил другиму, в резултат на свое виновно и противоправно поведение. С чл.50 от ЗЗД е въведена дори т.н. безвиновна отговорност, защото за вреди, произлезли от вещи, отговоря собственика им и/или лицето, под чийто надзор се намират те. В случая се твърди, че ищеца е претърпял вреди в следствие действията/поведението на животни. Те са овце /приблизително двеста на брой/, като се установи по безспорен начин, че техен собственик е ответницата по делото. Ето защо е налице една от исканите от цитираните правни норми предпоставки за ангажиране на гражданската й отговорност за обезщетяване на вреди. Именно защото И.К. е собственик на овцете, съда указа в съдебно заседание, че в случая е без значение дали тя ги е оставяла без надзор- както твърди в писмения си отговор, а и каквото възражение е направила при съставените й акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление след това. С или без надзор, щом животните й са причини вреди/щети, тя би била отговорна за обезвредата им.

Установи се и че на 20.08.2020г. те са пашували в поземлени имоти, представляващи пасища, стопанисвани от ищеца- наети от него от Държавния поземлен фонд, в землището на с.Горска поляна. Преки доказателства за това липсват- никой от свидетелите, разпитани по делото, в т.ч. и в качеството им на членове на нарочна комисия, сформирана в община Болярово, не е бил очевидец на тази паша. Налице са обаче достатъчно косвени доказателства, които, ценени поотделно и главно- в тяхната съвкупност, водят до единствен извод, че пашата е осъществена от овцете на ответницата. Така е, защото е констатирано, че е опасан ниския, а не висок тревостой, при което следва да се има предвид, че дребни животни, като овце, пасат ниската трева, докато едрите пасат по-високата трева. Така също,  в зем.имоти, стопанисвани под наем/аренда от ищеца са открити множество изпражнения и следи в почвата именно от овце. Тук пък следва да се има предвид, че никъде в близост или въобще около тези пасища и стопанския обект, в който ответницата отглежда овцете си, няма друг стопанин с подобни животни- овце. Дори самата ответница признава, че овцете й са преминавали през оградени с електро пастири площи-пасища, макар признанието й да се ограничава до намиращите се в непосредствена близост до пътища площи.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. и като се основава на протокола на комисията ,сформирана при община Болярово, защото ответницата не успя да докаже твърдението си, а то бе в нейната доказателствена тежест- указана й от съда в открито заседание, че този представен с исковата молба документ, е неистински-неверен. Поради това, поне за целите и нуждите на това дело, съда го кредитира като истински документ. Въз основа на него и свидетелските показания съда приема, че овце на ответницата са пашували, при това не само на датата 20.08.2020г., в пасища, арендовани от ищеца.  С това са им били нанесени- както на тревната площ, така и на Ч., щети- отнета е част от тревостоя, което препятства израстването му като паша за отглежданите от самия ищец едри животни- говеда, или пък като проектиран от него добив на сено- необходим отново за отглежданите от него животни. Въпреки това обаче съда ще отхвърли иска му- защото не се ангажираха доказателства за останалите обстоятелства от значение по делото- какво количество би било това сено и на каква стойност. А то бе в доказателствената тежест именно на Ч.. В тази връзка бе назначена нарочна експертиза, но тези въпроси не получиха отговор от вещото лице. Впрочем, в кредитирания от съда документ се съдържа данна за размера на щетата и именно нея Ч. е посочил като цена на иска си. Тази стойност обаче съда не може да приеме за доказан с това доказателствено средство факт, защото посочените в протокола цифри са предполагаеми, прогнозни, очаквани като стойност на добив и цена на съответната вещ /сено/, а не стъпват на сигурни сведения, получени от надежден източник. 

Поради това иска ще бъде отхвърлен като недоказан.

 

При този изход на делото и по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК, на ищеца не се следват разноски.

Ответницата обаче има право на такива- арг. от ал.3 на чл.78 от ГПК. За тях тя представя списък по чл.80 от ГПК, а именно: заплатено възнаграждение на пълномощника й- адвокат- 750лв.; възнаграждение за вещо лице- 250лв. и 30лв. депозит за свидетели. Тъй като последната от тези суми не бе използвана, тя не представлява разноски- може да бъде върната на ответницата винаги, когато я поиска. Тъй като предявеният срещу К. иск се отхвърля изцяло, то и й се следва пълния размер на сторените от нея разноски- 1 100лв.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

 

                        Р  Е  Ш  И  :

 

На осн.чл.193 от ГПК ОБЯВЯВА, че не бе успешно проведено предприетото от ответницата по делото И. Б. К. ***, със съдебен адресат адв.М.С. от СлАК, оспорване истинността- верността, на представен от С.Б.Ч. с ЕГН: **********,*** и със съдебен адресат адв.М.Р. от СлАК, с исковата му молба документ- Протокол от 20.08.2020г. на комисия, съставена в община Болярово, след постъпил там сигнал от мъжа за пашуващи в арендовани от него пасища в землището на с.Горска поляна овце, собственост на жената.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН предявения от С.Б.Ч. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД, да бъде осъдена И. Б. К. с ЕГН: ********** да му заплати сумата 316лв., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020г., представляваща обезщетение за вреди, настъпили за мъжа в следствие пашуване на овце, собственост на жената, в арендовани от него, от Държавен поземлен фонд и въз основа на Договор ПО-11-3922/15.11.2017г., зем.земи- пасища, в землището на с.Горска поляна, община Болярово: поземлен имот № 030040 в м.“Папанчова калянка“ и поземлен имот № 030084 в местността „Попов герен“.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на С.Б.Ч. с ЕГН: ********** да бъде осъдена И. Б. К. с ЕГН: ********** да му заплати разноски по делото.

ОСЪЖДА   С.Б.Ч. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на И. БОЙЧЕВА К. с ЕГН: **********, направените от последната разноски по делото, в пълен размер- 1 100лв. /хиляда и сто лева/.

 

Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ от момента на връчването му на съответната страна.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: