Решение по дело №2586/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 16626/21.11.2023г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна против Решение № 1464/12.10.2023г., постановено по АНД № 20233110203194/2023г. по описа на Районен съд - Варна, двадесет и седми състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001069/13.10.2022г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „Морит интернешънъл“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за извършено нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.

Касационният жалбоподателя счита решението на Районен съд – Варна за незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил закона. Счита, че не е налице противоречие между Директива 2006/126/ЕО и националното законодателство и не може да се приеме, че след като водачът има редовно издадено СУМПС за съответната категория, той е преминал успешно психологическо изследване, което удостоверява и психологическата му годност за целия срок на валидност на свидетелството. Направено е искане решението на въззивният съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Ответникът – „Морит интернешънъл“ ЕООД в писмен отговор, чрез адвокат И. Г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а изложените в нея твърдения за неправилни, необосновани и недоказани. Сочи, че е налице промяна в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. на МТ, с която удостоверението за психическа годност е обявено за безсрочно, следователно е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че издаденото НП е в противоречие с международен договор, доколкото Наредба № 36/2006 г. е в пряко противоречие с Директива 2006/126/ЕО. Направено е искане оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В атакуваното решение Районен съд – Варна е приел за установено от фактическа страна следното:

През месец август 2022г. на „Морит интернешънъл“ ЕООД е била извършена тематична проверка от св. Й. Йорданов – длъжностно лице към РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна.

В хода на проверката били установените следните обстоятелства: на 03.06.2022 г. лицензирания превозвач „Морит интернешънъл“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 21260 за международен автомобилен превоз на товари е извършил международен превоз на товари с МПС, кат N3, [Марка] с рег. № [рег. номер], с монтиран дигитален тахограф. Моторното превозно средство е управлявано от Darren Nelson, роден на [дата]., Великобритания, не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Посочената фактическа обстановка е установена въз основа на CMR 01.06.2022г., видно от писмо с рег. № 12-00-00-838/09.08.2022г. и направена разпечатка с програма СТD на предоставена на магнитен носител информация от картата на водача и паметта на тахографа. На 20.09.2022г. въз основа на констатациите на проверяващите е издаден АУАН № 325976 за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Районен съд – Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган. Установил е, че АУАН и НП са издадени в предвидените в закона срокове. За да отмени процесното наказателно постановление въззивният съд е приел, че описанието на нарушението не отговаря на нито една от релевантните за нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП форми на изпълнително деяние, респективно е посочил, че липсва описание на конкретните действия или бездействия, в които се изразява допускането на извършения превоз, предвид което е нарушено правото на защита на дружеството.

Независимо от изложеното въззивният съд е приел, че с новата редакция разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба №36/15.05.2006 г. в сила от 21.10.2022 г. има действие за напред, т.е. се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. Посочил е, че с пар. 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на измененията – 21.10.2022 година. Предвид факта, че водачът не е имал валидно удостоверение за психическа годност е приел, че настоящият случай не попада в обхвата на обратното действие по пар. 6 от ПР към Наредбата за изменение. Доколкото обаче е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила въззивният съд е отменил процесното НП.

Решението е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Правилно ВРС е преценил, че при издаване на процесното наказателно постановление административнонаказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Според АУАН и НП, изпълнителното деяние се изразява в следното: Превозвачът е осъществил международен автомобилен превоз на товари с МПС, кат N3, [Марка] с рег. № [рег. номер], с монтиран дигитален тахограф, управлявано от Darren Nelson, който не притежава удостоверение за психологическа годност... ". Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на приетото за противоправно негово поведение. Превозвачът е юридическо лице по смисъла на чл. 12б, ал. 1 от ЗАвтП и като такъв, в контекста на установените факти и приложената санкционна разпоредба (съдържаща и състав на административно нарушение), може да бъде санкциониран само за това, че е "назначил на работа" или "допуснал водач", който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Ето защо описаното в АУАН и НП деяние – "осъществил международен автомобилен превоз на товари…", не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП. Допуснатите нарушения са съществени такива, които пораждат неяснота в административнонаказателното обвинение, срещу което жалбоподателят следва да организира защитата си, и чиято законосъобразност и основателност е предмет на изследване в производството по съдебен контрол.

Предвид гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за настоящото производство. Видно от представения с отговора на касационната жалба списък по чл. 80 от ГПК „Морит интернешънъл“ ЕООД претендира разноски в общ размер на 1320.00 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения – по 660.00 лева за всяка съдебна инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие от 12.10.2023г., в който е посочено, че е внесена сума за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лева, заплатена изцяло в брой.

Доколкото с обжалваното решение, Районен съд – Варна е присъдил в полза на дружеството направените от него разноски по договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023г., с настоящото решение в полза на касационния ответник следва да се присъдят единствено разноските, направени в настоящото производство по договор за правна защита и съдействие от 12.10.2023 г. (л. 13 от делото), в размер на 660.00 лева.

Възражението на касатора за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият е определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да се осъди Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, да заплати в полза на „Морит интернешънъл“ ЕООД, [ЕИК] сумата в размер на 660.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1464/12.10.2023г. на Районен съд – Варна, двадесет и седми състав, постановено по АНД №20233110203194/2023г.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, да заплати в полза на „Морит интернешънъл“ ЕООД, [ЕИК] сумата в размер на 660.00 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.