Решение по дело №167/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 187
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20217240700167
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е       

 

гр. Стара Загора, 13.05.2021г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, VIII състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретар  Николина Николова

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №167 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба на „ДИДЖЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Копринка, общ.Казанлък, ул.„Христо Смирненски“ №9, представлявано от управителя Д. М. К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-27-0079633 от 28.01.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с целта на закона и постановена при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че заповедта не съдържа аргументи защо запечатването ще постигне целите на закона в конкретния случай. Изтъква се, че не е ясно какво противоправно поведение, се цели да бъде предотвратено с нея, нито е отчетено, че нарушението вече е извършено, а вредните последици от него са малозначителни (неиздаване на касов бон за 3,40 лв. и разлика в касова наличност за 16.50 лв.). Изложени са твърдения за липса на мотиви, както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно нейната продължителност. Заявява се, че задължението за мотивираност на акта е само формално изпълнено, тъй като мотивите са бланкетни и не се основават на конкретни факти и обстоятелства, каквото е изискването към всеки индивидуален административен акт, съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК. В заключение се сочи, че заповедта е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, като се твърди, че органът по приходите е бил длъжен да съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската дейност на жалбоподателя и тежестта на допуснатото нарушение. По подробно изложени в жалбата съображения, е направено искане да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-27-0079633/28.1.2021г. и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС в проверявания търговски обект – магазин за тестени изделия, извършено при условията на повторност, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната заповед за налагане на ПАМ, за което излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 23.01.2021г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, са извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС – магазин за тестени изделия, находящ се в гр.Казанлък, ул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ № 64-66, стопанисван от „ДИДЖЕМ“ ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0079633/23.01.2021г. (л.16), съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, в хода на проверката на 23.01.2021г. в 11.00 часа е била извършена контролна покупка на 1 бр. ръжен хляб, 1 баничка и 1 бутилка айрян на обща стойност 3,40 лева, платени в брой на лицето Д. М. К. – продавач, от Г.С.Ф.– проверяващ преди легитимация, за което не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ с ИН на ФУ № ЕD 353467 и ИН на ФП № 44353467. Сочи се, че за извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон № 0004605/23.01.2021г., но с този номер е бил изведен дневен финансов отчет от проверяващите (л.21). Нарушението се потвърждавало и от установената при проверката положителна разлика в размер на 16,50 лева. В протокола са посочени вида на осъществяваната в обекта дейност – продажба на хляб, закуски и безалкохолни напитки, работното време, цените на предлаганите стоки, проверените документи и др.

 

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

 

Посочено е, че констатираното нарушение е повторно, тъй като на „ДИДЖЕМ“ ООД е било издадено наказателно постановление № 516671-F537633 от 09.06.2020г. (л.45) за същото по вид нарушение, влязло в сила на 07.07.2020г. и във връзка с което нарушение е била издадена и ЗНПАМ № ФК-149-0380725/18.02.2020г. (л.26). Поради това и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС с оспорената заповед (л.7-л.10) е наложена на „ДИДЖЕМ“ ЕООД принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за тестени изделия, находящ се в гр.Казанлък, ул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ № 64-66, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.4 от ЗДДС. Със същата заповед е указано на дружеството и да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки, за срок до определената дата на запечатване.

 

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-27-0079633/28.01.2021г., заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., протокол за извършена проверка сер. АА №0079633/23.01.2021г., въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност в търговски обект (склад) в деня на проверката, дневен отчет и КЛЕН от 23.01.2021г.; акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F587508/28.01.2021г.; АУАН №F587509/28.01.2021г.; декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от Д. М. К.; заповед за налагане на ПАМ №ФК-149-0380725/18.02.2020г.; наказателно постановление №516671-F537633/09.06.2020г.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС (л.11). Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за конкретно неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи.

 

Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него, като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелството, че същото се явява повторно извършено, както и вида и характера на търговската дейност. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. В този смисъл доводите за непълнота и бланкетност на мотивите на заповедта, се явяват неоснователни.

 

Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл.26 и сл. от АПК, като са извършили проверката си в присъствието на управителя на „ДИДЖЕМ“ ЕООД. Същите са довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основава на тях последващи действия.

 

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

 

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

 

В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

 

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП, са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (в приложимата й редакция), задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

 

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Ето защо, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или системен бон, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Противно на твърденията в жалбата, на административния орган не е предоставена възможността да преценява определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при наличието на които да не я наложи. Законът не обвързва налагането на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съответно наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС. В този смисъл, сочената от жалбоподателя малозначителност на вредните последици не изключва налагането на ПАМ. Наличието, респ. липсата на вреди, съответно възможността за тяхното настъпване, е обстоятелство, което би било относимо към определяне продължителността на срока на ПАМ, но е ирелевантно за упражняването на административното правомощие по прилагането на мярката.

 

В конкретния случай от представения протокол за извършена проверка и приложените към него, дневен отчет от ЕКАФП от 23.01.2021г. и опис на парични средства в касата, безспорно се установява, че от „ДИДЖЕМ“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършени продажби на стоки на стойност 3,40 лв., чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на дружеството не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства.

 

При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на административния орган, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и приложението на чл.187, ал.1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., която правна норма изисква задължително да се регистрират и отчитат извършваните от лицето продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

 

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че продължителността на срока на мярката не е мотивирана. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на конкретната принудителна административна мярка е предвидено в разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС. В случая, в заповедта се съдържат фактическите и правни основания, въз основа които органът по приходите е определил запечатването на обекта и забраната за достъп до него за срок от тридесет дни. Според изложеното в акта, нарушението от 23.01.2021г. е извършено при условията на повторност по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС, тъй като с наказателно постановление № 516671-F537633 от 09.06.2020г., влязло в сила на 07.07.2020г., „ДИДЖЕМ“ ЕООД е санкционирано за същото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. С оглед на посоченото фактическо основание органът е приел, че продължителността на срока е нормативно определена в чл.187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Последната норма предвижда, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

 

Така изложените фактически и правни основания отговорят на изискването за мотивиране на заповедта за налагане на принудителната административна мярка и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно административният орган е квалифицирал нарушението като повторно. Съгласно §1, т.35 от ДР на ЗДДС „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай органът по приходите е посочил като фактическо основание наказателно постановление № 516671-F537633 от 09.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП и прието като доказателство по делото. От съдържанието на това постановление се установява, че на „ДИДЖЕМ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за това, че на 11.02.2020г. в същия стопанисван от дружеството търговски обект - магазин за тестени изделия, находящ се в гр.Казанлък, ул.„23-ти Пехотен Шипченски полк“ № 64-66, при извършена контролна покупка на един хляб на стойност 0,80 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. Наказателното постановление е връчено на 29.06.2020г. и на основание чл.64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в сила на 07.07.2020г. като необжалвано в предвидения от закона срок, видно от извършеното отбелязване върху него, както и от заявеното в жалбата. Нарушението, за което е наложена оспорената ПАМ е извършено на 23.01.2021г. след издаване и влизане в сила на посоченото постановление и следователно попада в обхвата на легалната дефиниция на §1, т.35 от ДР на ЗДДС. При тези обстоятелства е налице посоченото в заповедта правно основание по чл.187, ал.4, изр. последно от ЗДДС, тъй като забраната за отпечатване на обекта за срок от 1 месец след запечатването му се отнася до повторно нарушение, каквото процесното е.

 

От изложеното следва, че посоченото фактическо и правно основание за налагане на оспорената мярка за срок от тридесет дни е в съответствие с доказателствата по делото. При тези обстоятелства следва да се приеме, че административният орган е изпълнил доказателствената си тежест по чл.170, ал.1 от АПК да установи фактическите основания, посочени в акта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. При определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В тази връзка, следва да се отбележи, че срокът, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се обвързва с размера на неотчетената продажба, каквито доводи са наведени в жалбата, а със самият факт на нерегистрирането й в контекста на другите констатирани при проверката обстоятелства (напр. установената разлика в касовата наличност), индициращи нееднократно извършване на констатираното нарушение, имащо за последица укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност. В случая административния орган е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето на срока и е определил същия в размер на 30 дни, който е съразмерен на извършеното повторно нарушение и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В този смисъл обжалваната заповед не налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.

 

За пълнота следва да се посочи, че дори и нарушението да не беше извършено в условията на повторност, предвид безспорно установеното извършване на друго такова нарушение в кратък срок преди това, продължителността на мярката от един месец се явява съразмерна - в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.

 

С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИДЖЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Копринка, общ.Казанлък, ул.„Христо Смирненски“ № 9, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-27-0079633 от 28.01.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „ДИДЖЕМ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Копринка, общ.Казанлък, ул.„Христо Смирненски“ № 9, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр.София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: