№ 74513
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20221110125662 по описа за 2022 година
1. При запознаване с обстоятелствата по връчване на съобщение на Р. Г. Г. с ЕГН**********,
живееща в гр. С. във II част на жилищен комплекс Л. в блок CCV във вход Б на етаж V в
апартамент ХХIII, ответница по настоящото гражданско дело съдията-докладчик установи,
че:
Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс: като
установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение.
Във възражението срещу заповедта за изпълнение е посочен адрес на длъжницата, съвпадащ
с постоянния адрес според адресната справка.
Ответницата е търсена на адреса, посочен във възражението срещу заповедта за изпълнение.
На адреса не е намерена нито ответницата, нито друго лице, съгласно да получи
съобщението.
Адресът е посещаван в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден: на 15. ХII. 2022 година, на 19. I. 2023 година и на 25. II. 2023 година
(неприсъствен ден).
Ответницата не е открита и чрез работодателя, чрез когото е връчена заповедта за
изпълнение, нито на телефонния номер, посочен във възражението срещу заповедта.
2. За да се произнесе по редовността на връчването на съобщението, съдът взе предвид, че:
г
Според т. 11 от Тълкувателно решение №4/2013, постановено на 18. VI. 2014 година от
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд на
Република България, в производството по иска по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс е допустимо да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното
производство, ако страната е била предупредена от съда за прилагането на последиците по
чл. 40 и чл. 41 от същия кодекс при връчване на първото съобщение, т. е при връчване на
заповедта за изпълнение.
Според чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а ако не го стори всички
1
адресирани до нея съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези
последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото
съобщение.
Според чл. 47, ал. 1, изречение III от Гражданския процесуален кодекс невъзможността
участник в процеса да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с
три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-
малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато
връчителят събере данни, че лицето не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Тълкувайки систематично двете алинеи на чл. 41 от Гражданския процесуален кодекс,
съдът стига до извода, че прилагането на втората от тях при иск, предявен по реда на чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс, е необходимо едновременното наличие на следните
предпоставки:
ответницата да е получила заповедта за изпълнение при провеждане на заповедното
производство и/или
да е подала възражение срещу заповедта, в което е посочен адрес;
да е указано задължението по чл. 41, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс с акта на
съда, с който е разпоредено издаването на заповед за изпълнение;
ответницата да отсъства в продължение на поне един месец от адреса, на който е получена
заповедта за изпълнение и/или който сама е посочила във възражението си.
Настоящият съдебен състав приема, че едномесечното отсъствие на участниците в
производството от адреса се установява по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Посочената разпоредба урежда две хипотези. В първата от тях, която настоящият съдебен
състав приема за основна, връчителят търси лицето на адреса най-малко три пъти за един месец, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях е в
неприсъствен ден. Разпоредбата урежда и втора хипотеза, която настоящият съдебен състав
приема за изключение от първата: случай, в който не е необходимо връчителят да търси лицето
няколко пъти, тъй като установява с голяма степен на сигурност, че то изобщо не пребивава на
адреса. За да се приеме такава степен на сигурност в отсъствието на лицето, е необходимо
връчителят да извърши справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и да удостовери това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
При запознаване с материалите по делото съдът установи, че:
Ответницата е търсена от връчителя на адреса, посочен във възражението срещу заповедта
за изпълнение.
На ответницата е указано за задължението да уведоми съда за новия си адрес, ако отсъства
повече от един месец от адреса, като е предупредена, че в противен случай призовката или
съобщението ще се приложат към делото, с определение на съда от 28. II. 2019 година, с
което е разпоредено издаването на заповедта за изпълнение;
Разпореждането е връчено заедно със заповедта за изпълнение на 19. VI. 2019 година.
Ответницата е търсена на адреса най-малко три пъти за един месец, с интервал от поне една
седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях е в неприсъствен ден.
2
Водим от изложеното съдът намира, че условията за прилагането на чл. 41, ал. 2 във връзка
с чл. 47, ал. 1, изречение III от Гражданския процесуален кодекс са налице и
РАЗПОРЕДИ:
1. Съобщението до ответницата Р. Г. Г. с ЕГН**********, живееща в гр. С. във II част на
жилищен комплекс Л. в блок CCV във вход Б на етаж V в апартамент ХХIII , ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото и ДА СЕ СЧИТА за редовно връчено по реда на чл. 41, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
2. Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочване след изтичане на едномесечния срок за отговор.
3. Настоящото разпореждането ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото без да се връчва на страните по
аргумент от противното основание на чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3