Решение по дело №709/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 415
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Илина Гачева
Дело: 20214100500709
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК.
Предмет на подадената от К. СТ. ИЛ. с ЕГН ********** и от П. К. ИЛ. с ЕГН **********,
жалба с вх.№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г., са извършени изпълнителни действия - насочване
на принудително изпълнение чрез осъществяване на публична продан по реда на чл.473 и
сл. вр. чл.442 ГПК, на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в жалбата, за които
жалбоподателят и длъжник по образуваното ИД № 20157250400867 по описа на ЧСИ
Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ВТОС - К. СТ. ИЛ., твърди, че са негова
собственост /2/3 ид.ч. от всеки от тях, ведно с 2/3 ид.ч. от находящите се в имотите,
постройки/, както и че същите са несеквестируеми по см. на чл.444, т.7 ГПК.
Жалбоподателят К. СТ. ИЛ. поддържа, че така осъществените изпълнителни действия се
явяват незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени. Излагат се конкретни
съображения, касаещи осъществяването на публичната продан, предмет на която са
процесните недвижими имоти, собственик на съответните идеални части, от които
жалбоподателят твърди, че е, както и твърдения, че не разполага с друг недвижим имот,
поради което същите се явяват несеквестируеми, т.е. ЧСИ неправомерно е насочил
изпълнението спрямо тях. Посочва доводи, досежно насрочването на самата публична
продан по см. на чл. 487 ГПК, както и определяне на начална цена, от която същата е
следвало да започне по см. на разпоредбата на чл. 485 ГПК, като жалбоподателят твърди, че
не е надлежно уведомен за нито едно от тези действия.
В законоустановения срок по чл.436, ал.2 ГПК, е постъпил отговор на така подадената
въззивна жалба, от взискателя по образуваното ИД № 20157250400867 по описа на ЧСИ
Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ВТОС, К. К. К. с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Г.Б. - САК, в които се излагат съображения за недопустимост на
1
подадената частна жалба, поради това, че обжалваните действия не попадат в предметния
обхват на чл.435 ГПК, както и че жалбата е подадена извън посочените в разпоредбата на
чл. 436, ал.1 ГПК, преклузивни срокове. В условията на евентуалност, се навеждат доводи за
неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че длъжникът е имал назначен
особен представител - адв. Пламен Червенков, чрез когото същият е бил надлежно
уведомяван за извършването на отделните действия по изпълнението по ИД №
20157250400867 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ВТОС.
Поддържа се, че процесните два недвижими имота, ведно с постройките, не са били
собственост на жалбподателя, тъй като видно от приложените справки от Имотния регистър
към Агенцията по вписванията, се е разпоредил с тях още през 2010 година, в полза на
своята дъщеря П. К. ИЛ. с ЕГН ********** - също жалбоподател по настоящото
производство. С отговора си по предявената частна жалба, длъжникът е представил писмени
доказателства, а именно влязло в сила съдебно решение, с което спрямо него
разпоредителните сделки с процесните недвижими имоти, са обявени за относително
недействителни по реда на чл.135 ЗЗД. С оглед тези съображения, се застъпва становището,
че разпореждайки се с притежаваните в своя собственост 2/3 ид.ч. от всеки от процесните
два недвижими имота, ведно с 2/3 ид.ч. от находящите се в имотите, постройки, в полза на
дъщеря си, несеквестируемостта на последните по см. на чл.444, т.7 ГПК, е отпаднала,
поради което насочването на принудителното изпълнение чрез проведената публична
продан, именно върху тях, се явява изцяло законосъобразно.
В същия смисъл е и изложението на ЧСИ, обективирано в писмени обяснения по см. на
чл. 436, ал.3 ГПК.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Постъпили са две жалби - едната е подадена само от К. СТ. ИЛ. с ЕГН **********, с вх.
№ на ЧСИ 11774/04.08.2021г., а втората с вх.№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г., е подадена от К.
СТ. ИЛ. с ЕГН ********** и от П. К. ИЛ. с ЕГН **********. С молба с вх.№ на ЧСИ
12258/13.08.2021г., подадена от името и на двамата, но подписана само от К. СТ. ИЛ., е
заявено, че жалбата с вх.№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г., подадена от К. СТ. ИЛ. с ЕГН
********** и от П. К. ИЛ. с ЕГН **********, се оттегля, поради идентичност с предмета на
другата подадена жалба /с вх.№ на ЧСИ 11774/04.08.2021г. - само от името на
жалбоподателя И./. Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с жалба с вх.№ на ЧСИ
11811/05.08.2021г., подадена от К. СТ. ИЛ. с ЕГН ********** и от П. К. ИЛ. с ЕГН
**********, тъй като молбата, с която последните са изразили воля да я оттеглят не е
подписана от молителката И., а доказателства за валидно учредена и действаща
представителна власт във връзка с това изявление липсват, поради което предмет на
настоящото производство се явява именно жалба с вх.№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г.,
подадена и от двамата.
По отношение на заявеното от страна на жалбоподателя К. СТ. ИЛ., настоящата съдебна
инстанция намира, че подадената жалба, попада в предметния обхват на разпоредбата на чл.
435, ал.2, т.2 ГПК, т.к. същият обжалва насочването на принудително изпълнение чрез
осъществяване на публична продан на недвижимите имоти, подробно индивидуализирани в
жалбата, по реда на чл.473 и сл. вр. чл.442 ГПК, с твърдения за тяхната несеквестируемост
по см. на чл.444, т.7 ГПК. Жалбата е подадена в законосутановения двуседмичен срок от
връчване на съобщението за насрочване на проданта /относно началния момент на срока,
при обжалване насочването на принудителното изпълнение върху вещ, за която се твърди,
че е несеквестируема - в този см. т.1 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ - чл.436, ал.1 ГПК, а
именно от датата на пощенското клеймо е видно, че процесната жалба е подадена на
02.08.2021г., а датите, на които е надлежно съобщено на жалбоподателите, са 21.07.2021г.
по отношение на жалбоподателя И., чрез назначения му особен представител - адв.
Червенков, и дата 27.07.2021г. по отношение на жалбоподателката И., чрез представената
2
обратна разписка. Настоящата съдебна истанция счита, че е налице активна процесуална
легитимация и правен интерес у жалбоподателя К. СТ. ИЛ., сезирал настоящата съдебна
инстанция с въззивната жалба, в качеството си на длъжник по образуваното ИД №
20157250400867 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ВТОС, в
предвидените срокове за обжалване по см. на чл.462, ал.2 ГПК, като в тази своя част /по
отношение на него/, същата се явява процесуално допустима. На основание чл.436, ал.4, вр.
чл. 262 ГПК, въззивната жалба, е и редовна.
По отношение на така подадената жалба с вх.№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г., от името на
П. К. ИЛ., настоящата съдебна инстанция намира, че в тази своя част същата следва да се
остави без разглеждане по отношение на жалбоподателката И.. За да обоснове този свой
правен извод, съдът изследва налице ли са абсолютните процесуални предпоставки, в т.ч.
правото на жалба. От представените писмени доказателства по приложеното копие на
процесното изпълнително дело става ясно, че лицето П. К. ИЛ., се явява приобретател на
идеалните части от правото на собственост на своя баща К. СТ. ИЛ. /жалбоподател по
настоящото производство и длъжник по изпълнителното дело/ върху двата недвижими
имота, ведно с постройките, върху които е било насочено принудителното изпълнение. В
тази връзка, същата притежава процесуалното качество на “трето лице” по см. на чл.435,
ал.4 ГПК. В последната е изрично предвидено при какви предпоставки третото лице
притежава правото на обжалва действията на ЧСИ, а именно да е упражнявало фактическа
власт върху вещта, спрямо която е осъществено принудителното изпълнение. В настоящото
производство такива доказателства липсват, още повече, се съдържат, но в обратния смисъл,
а именно, че лицето не е владяло процесните недвижими имоти, към момента на налагане на
възбраната върху имотите /18.03.2016г. - съгласно приложените справки от Имотния
регистър/, т.к. от направените по изпълнителното дело, справки в НБД “Население”, е
видно, че жалбоподателката е с регистриран настоящ адрес в гр. София от 07.10.2015г., като
допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното становище се явява обстоятелството, че
за отделни действия по изпълнението, същата е уведомявана от служители при ЧСИ
Неделчо Митев, с район на действие СГС. Поради гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че следва да остави без разглеждане жалба с вх.№ на ЧСИ
11811/05.08.2021г., в частта й, в която е подадена от името на П. К. ИЛ., поради липса на
активна процесуална легитимация, съгласно чл. 435, ал.4 ГПК.
По така наведените от жалбоподателя К. СТ. ИЛ., твърдения относно липсата на надлежно
уведомяване /съобщение/ за насрочване на публичната продан, за новата оценка на имотите,
както и за определяне на началната цена, от която наддаването следва да започне,
настоящата съдебна инстанция намира, че по релевираните оплаквания не следва да се
произнася, съобразно указанията, установени от задължителната съдебна практика, а именно
разясненията в т.1 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът следва да се
произнесе по оплаквания, наведени в жалбата, касаещи отделни действия по изпълнението,
доколкото посочените изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я
нарушават. В настоящата хипотеза посочените изпълнителни действия по никакъв начин не
засягат твърдяната от жалбоподателя несеквестируемост на недвижимите имоти.
Настоящата съдебна инстанция намира, че последната не е съществувала към момента на
насочване на принудителното изпълнение и осъществената публична продан, тъй като с
извършването действия на разпореждане с правото си на собственост /съответните идеални
части от него/ върху процесните недвижими имоти, още към 06.08.2010г., длъжникът по
изпълнителното дело, сам се е лишил от приложението на изключението, установено в чл.
444 ГПК /в този см. е и трайно установената съдебна практика, напр. Решение №
456/25.06.2010г. по гр. д. № 1294/2009г. IV г.о. на ВКС/.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, подадената от К. СТ. ИЛ. с ЕГН **********, жалба с вх.
№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г., са извършени изпълнителни действия - насочване на
принудително изпълнение чрез осъществяване на публична продан по реда на чл.473 и сл.
вр. чл.442 ГПК, на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в жалбата, за които
жалбоподателят и длъжник по образуваното ИД № 20157250400867 по описа на ЧСИ
Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ВТОС - К. СТ. ИЛ., твърди, че са негова
собственост /2/3 ид.ч. от всеки от тях, ведно с 2/3 ид.ч. от находящите се в имотите,
постройки/, както и че същите са несеквестируеми по см. на чл.444, т.7 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г., в частта й, в
която е подадена от името на П. К. ИЛ. с ЕГН **********, поради липса на активна
процесуална легитимация, съгласно чл. 435, ал.4 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване освен в частта му, с която е оставена
без разглеждане жалба с вх.№ на ЧСИ 11811/05.08.2021г., подадена от П. К. ИЛ. с ЕГН
**********. В тази своя част решението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната, имаща право да обжалва, на основание
чл.274, ал.1, т.1 ГПК, пред Апелативен съд – Велико Търново. Препис от решението да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4