Решение по дело №528/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 760
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20203230100528
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Добрич, 29.07.2020 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                                                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

         

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 528/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Добричкият районен съд със заповед № 2246 от 18.12.2019 г. по ч. гр. дело № 4576/2019 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ „Недко Недков-Овчарово” ЕООД ***, като длъжник за неизплатено брутно трудово възнаграждение ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА С.П.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 1) 1 272 лв. (хиляда двеста седемдесет и два лева), представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (17.12.2019 г.) до окончателното плащане; 2) 112,72 лв. (сто и дванадесет лева и 72 стотинки), представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение, което е изчислено в размер на законната лихва върху сума от 1 272 лева за периода 01.02.2019 г. – 16.12.2019 г.; 3) 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 4576/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич. 

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 12.02.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 528/2020 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, на осн. чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на исковата претенция, чрез нейното намаление, от 1 272 лв. на 1 000 лв. и от 112,72 лв. на 88,61 лв., като за горницата, съответно от 1 000 лв. до 1 272 лв. и от 88,61 лв. до 112,72 лв. производството по делото е прекратено.

Съобразно допуснатото изменение на предявените искове ответникът, чрез упълномощения по делото адвокат, е заявил, че не оспорва исковата претенция.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че между „Недко Недков-Овчарово” ЕООД, от една страна като работодател, и С.П.С., от друга като служител, е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***”. Със заповед № 18 от 04.01.2019 г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие, е прекратено трудовото правоотношение между страните.

Предявеният иск, предмет на разглеждане по настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з., и касаят вземане, заявено по реда на чл. 410 от ГПК. Правният интерес у ищеца от установителната искова претенция е обусловен от депозираното от ответника, в качеството му на длъжник по издадената заповед за изпълнение, възражение срещу дължимостта на процесната сума, поради което законодателят е предвидил възможността ищецът – кредитор по заявеното по чл. 410 от ГПК парично вземане, да получи сила на пресъдено нещо относно същото.

Материалното правоотношение между страните е уредено от разпоредбите на чл. 128 и чл. 242 от КТ, според които положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. С разпоредбите на чл. 128, т. 2 и чл. 270 от КТ е установено задължение на работодателя да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При неплащане или неплащане в пълен размер, работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за плащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение, както и правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Липсата на парични средства или други препятствия и обстоятелства не освобождават работодателя от задължението за заплащане щом са налице предпоставките за това. С оглед възмездния характер на трудовото правоотношение законодателят е вменил като основно задължение на работодателя да плаща в установените срокове на работника или служите уговореното възнаграждение за извършената работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден, т.е. възмездността е съществена характеристика на трудовото правоотношение. Тя се изразява в това, че срещу изразходваната от работника работна сила работодателят му дължи насрещна престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и физическа енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова задължението на работодателя да плаща с установените срокове уговореното трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово задължение към работника. Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение включва както основното, така и допълнителните възнаграждения.

По силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя – пълно или частично, работникът или служителят има право на иск за заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на парични средства или друго препятствие не освобождават работодателя от задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ неизплатената част се дължи ведно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Възмездността представлява съществена характеристика на трудовото правоотношение, което съдът намира за безспорно съществуващо и установено в настоящия казус. С нормата на чл. 245 от КТ законодателят е въвел  гаранции за изплащането на трудовото възнаграждение, съобразно възприетите системи за определяне на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ неизплатената част се дължи ведно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

В конкретния случай между страните не е налице спор, че брутното трудово възнаграждение в последния пълен работен месец, преди прекратяване на трудовото правоотношение, е било в размер на 1 000 лв. В тази връзка е и представения по делото фиш за получено трудово възнаграждение за м. декември 2018 г.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му на длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 4576/2019 г., че дължи в полза на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2018 г., е основателен и доказан.

Единственият спорен въпрос по делото е дали на работника следва да бъде присъдено брутното или нетното трудово възнаграждение. Съгласно константната практика на ВКС (Определение №11/15.01.2009 г. по гр. дело №5010/2008 г. на І г.о. на ВКС; Решение №1892/22.12.1999 г. по гр. дело №800/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС), на ДОС (Решение №480/22.12.2003 г. по в. гр. дело №448/2003 г. по описа на ДОС) и на ДРС по искове за неизплатени трудови възнаграждения в решението си съдът присъжда дължимото брутно трудово възнаграждение, а едва при изплащането на това трудово възнаграждение се правят необходимите удръжки за данъци и осигуровки. Следователно неоснователно е направеното искане на ответника за приспадане на платимите от него като работодател осигурителни, здравноосигурителни вноски и ДОД, дължими от работника, тъй като това приспадане технически и юридически би следвало да стане в съответствие с данъчните и осигурителните закони едва след определянето на общо дължимата от него сума с настоящото съдебно решение.

Затова с оглед на възмездния характер на трудовото правоотношение работодателят не е изпълнил посоченото в чл.128, т. 2 от КТ свое задължение да заплаща изцяло уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По изложените по-горе причини следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца са дължими сумите, предмет на издадената в производството по чл. 410 от ГПК от Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 4576/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението - 17.12.2019 год. до окончателното плащане на главницата. Посочената сума настоящият състав приема за дължима, доколкото предявеният иск не се оспорва по размер, а единствено по основание. С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено, че по силата на издадената заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца процесната сума.

По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, същият е основателен до размера от 88,61 лв. Посочената сума е изчислена с помощта на лихвен калкулатор на НАП.

Искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в заповедното производство възлизат на сумата от 283,01 лв. /двеста осемдесет и три лева и една стотинка/.

По отношение на разноските по гр. дело № 528/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдена сумата от 306,60 лв. /триста и шест лева и шестдесет стотинки/.

На осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената /прекратената част от иска, но доколкото такива не се претендират по делото не следва да се присъждат.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

Р  Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Длъжникът „Недко Недков-Овчарово” ЕООД ***, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 2246 от 18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4576/2019 г. в полза на кредитора С.П.С. с ЕГН ********** *** сумите от: 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (17.12.2019 г.) до окончателното плащане; 2) 88,61 (осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение, което е изчислено в размер на законната лихва върху сума от 1 000 лева за периода 01.02.2019 г. – 16.12.2019 г.

ОСЪЖДА „Недко Недков-Овчарово” ЕООД ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С. с ЕГН ********** *** сумите от: 283,01 лв. /двеста осемдесет и три лева и една стотинка/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 4576/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 306,60 лв. /триста и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски съответно на уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: