№ 1164
гр. Плевен, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430106705 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Е.М.” ЕООД, гр. С., против
П. М. Т., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника, че
дължи сумата в размер на ***. от които: ***лв. - главница, договорна лихва -
***лв. за периода *** г. до ***г. и лихва за забава - ***в. за периода от *** г.
до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, представляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № ***
от ***г., за които е издадена Заповед за изпълнение № ***. по ч.гр.д № ***.
по описа на ПлРС, възразена от длъжника. Твърди се, че на ***г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № *** между „У.К.Ф.” ЕАД и П.
М. Т. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на ***лв. Сочи се, че
кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на *** месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - ***г, но след усвояване на
Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си. Ищецът твърди, че поради неплащане
1
на две последователни погасителни вноски по кредита, кредитът е станал
предсрочно изискуем, че длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за
предсрочната изискуемост на задължението на ***г. Твърди се, че на ***г.,
„У.К.Ф.” ЕАД, е сключил с ищеца ”Е.М.” ЕООД, договор за цесия, по силата
на който му е прехвърлено и вземането към ответника. Твърди се,
че ответникът е уведомен за станалата цесия на ***г. Сочи се, че плащане
по задължението не е постъпило. Претендира разноски.
Ответницата оспорва предявените искове. Заявява, че първоначално е
плащала няколко месеца редовно вноските си, впоследствие била затруднена
материално и плащала всеки месец, но по-малко. Не оспорва продажбата на
вземането, твърди, че е плащала и на ищеца няколко месеца. Твърди, че не
дължи сумата в исковата молба, т.к. тя не отговаря на реално платеното от
нея и го надвишава. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, представя писмени доказателства. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца за адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с
чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***од. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника
в установения едномесечен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. От приложените
доказателства от ищеца по делото се установява, че на *** год. между
„У.К.Ф.” ЕАД и П. М. Т. е бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № ***, по силата на който на ответника е бил отпуснат потребителски
кредит в размер на *** лв. за срок до ***г. Договорната лихва е *** -
фиксиран годишен лихвен процент, при ГПР - ***. Безспорно по делото е, че
на ***год. между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.М.” ЕООД е бил сключен договор за
2
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който вземането срещу П. М.
Т., произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, е било
прехвърлено на „Е.М.” ЕООД под № *** от Приложение № 1 от ***год.
Цесионерът е бил упълномощен и с изрично пълномощно от цедента да
уведоми длъжниците от името на банката за цесията на вземанията.
Безспорно по делото е, че ищецът е изпратил до ответника уведомления изх.
№ *** и *** от *** год., за уведомяване за извършената цесия и за обявяване
на предсрочната изискуемост на вземането в случай на неизпълнение в 15-
дневен срок. Видно от представената обратнах разписка е, че уведомленията
са връчени на ответника на ***год. Ответникът не е оспорил приложените
към исковата молба писмени доказателства, установяващи размера на
задължението му към ищцовото дружество, напротив, в отговора си той
признава, че е уведомен за цесията и че е плащал на цесионера, за което е
представил и писмени доказателства. Във връзка с твърденията за плащане по
договора за кредит, по делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
която е видно , че кредитополучателят е усвоил по договора за потребителски
кредит от *** г. сума е в размер на *** лв., от които: *** лв. - за погасяване на
кредит на ответницата в Т.Б.А.Б. на *** г. №*** пълно предсрочно
погасяване; *** лв. - преведени по сметката на ответницата на ***г. в БАКБ;
*** лв. - преведени по сметката на ответницата в У.Б. АД на ***г.
Констатирано е, че ответницата е представила по делото документи за
плащания в общ размер на *** лв., от които до датата на цесия са *** лв., а в
Уникредит Кънсюмър до датата на цесията са погасени *** лв. - повече от
сочените в отговора на ответника. В табличен вид са представени
погашенията на ответницата по договора за периода м. ***г. – м. ***г., от
които е видно, че за месеците от ***г. до м. ***г. ответницата не е заплащала
изцяло уговорената месечна вноска от ***лв., а доста по-ниски суми, с които
частично са погасявани различните елементи на вноските. Посочено е, че
задължението към *** г. е както следва: главница - *** лв.,договорна лихва –
*** лв. и лихва за забава – *** лв. към *** г. /лихва за просрочие – *** лв. +
***лв. от цесия до предсрочна изискуемост ***г./. След обявяването на
договора за предсрочно изискуем и преди подаване на заявлението *** г., в
цесионера и ищец в производството Е.М. са постъпили ***., както следва: на
*** лв. и на *** лв. /като със сумата от ***. следва да се погаси част от
лихвата за забава, като същата ще остане в размер на *** лв. Заключението
3
сочи, че в подаденото заявление на *** г., лихвите са претендирани в по-
нисък размер от установените за дължими от експертизата - ***лв. за периода
*** г. до ***г. и лихва за забава - ***в. за периода от *** г. до датата на
подаване на заявлението. След подаване на заявлението се установява
плащане на *** г. в размер на ***., с които се погасява част от претендиралата
лихва за забава, от която следва да остане непогасена сума в размер на *** лв.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото се доказа както наличието на сключен договор за кредит, изправност
на кредитора по него - „У.К.Ф.” ЕАД, неизправност на кредитополучателя -
ответник. Налице е и цесия на вземането, за която както са представени
доказателства, така е и налице признание от ответника за узнаването й.
Налице е обявена предсрочна изискуемост на кредита, също обявена на
длъжника. В случая не само се установи, че платените от ответника суми по
договора са отчетени от кредитора и от цесионера, а също и че ищецът по
делото претендира суми по-ниски от действително дължимите. При това
положение, и кредитирайки изцяло изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, съдът намира, че предявеният установителен иск по
чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сумите: ***лв. - главница, договорна лихва - ***лв. за
периода *** г. до ***г. и лихва за забава - ***в. за периода от *** г. до *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** год. до
изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
деловодни разноски в заповедното производство в размер на *** лв., както и
направените деловодни разноски в исковото производство в размер на *** лв.
Въпреки направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, то е неоснователно,
като следва да се посочи, че в заповедното производство се претендира и е
присъдено адв. възнаграждение от ***лв. - под минималния размер от ***лв.,
съгл. Наредба № 1/2004 на ВАдв.С, а в исковото производство такова не е
претендирано в списъка на ищеца по чл. 80 от ГПК и не се присъжда.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, по отношение на ответника П. М. Т.,
ЕГН **********, от гр. *** че дължи на ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „В.”, ж. к. „М.д.”, ул. „Р.П.К.”
***, представлявано от Р.И.М.- Т., сумата в размер на ***. от които: ***лв. -
главница, договорна лихва - ***лв. за периода *** г. до ***г. и лихва за
забава - ***в. за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски паричен кредит № *** от ***г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № ***. по ч.гр.д № ***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П. М. Т., ЕГН **********, от гр.
*** да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.”, ж. к. „М.д.”, ул. „Р.П.К. ***, представлявано от
Р.И.М.- Т., сумата от *** лв., представляваща направени деловодни разноски
в заповедното производство ч. гр. д. № ***. на ПлРС, и сумата от *** лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5