Определение по дело №2136/2017 на Районен съд - Стара Загора

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                          25.05.2017г.                   гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав

На     25    май                                                       2017г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                       Председател:      МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 2136 по описа за 2017 година:

 

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и с отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

На основание чл.190 от ГПК следва да се задължи ответника да представи по делото  личното трудово досие на ищцата.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

     На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

    Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

                                                                                                                                       

   Предявен е иск по чл.222, ал.3 предл.2 от КТ във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

  Ищцата заявява, че работила при ответника от 03.03.1977г. на длъжност „Акушер", „Акушер - анестезиолог" без прекъсване до 15.05.2009г. или общо 32г., 02м. и 12 дни, след което от 15.05.2009г. до 10.01.2011 г.. работила в СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД гр.София, на длъжност „Акушер"/лечебно заведение изцяло държавна собственост/ или общо 01г., 07м. и 25 дни, след което от 10.01.2011 г.. до прекратяването на трудовите й правоотношения на 08.11.2016г. работила при ответника, а именно в МБАЛ /след сливането УМБАЛ/ „ Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр.Стара Загора, на длъжност „Акушер"/търговското дружество също изцяло на бюджетна издръжка/, общо 5г., 9м. и 29дни, като целият й трудов стаж от 39г. 8м. и 6 дни бил изцяло в системата на Здравеопазването, като сумарно при ответника работила 38г. и 11 дни. Всичко гореизложено било видно от приложените като писмени доказателства към настоящата искова молба заверени копия от трудовите й книжки. В началото на месец октомври 2016г. след като придобила нужната възраст и стаж изискуеми по НСО, взела решение да се пенсионира, попитала представителите на ответника, тогавашен неин работодател, как да постъпи, тъй като след толкова много години на работа основно при този работодател, ответник по иска й, вярвала, че ще й се помогне безпроблемно да се пенсионира и да получи всичко, което закона предвижда, като обезщетения при пенсиониране. Представителите на ответника я посъветвали да подаде молба по взаимно съгласие за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, което и направила, молбата била с вх.№ РД-24- 9902/04.10.2016г., която се намирала в трудовото й досие, което иска ответникът да представи по делото, за изясняване на този и други факти, важни за установяване на обективната истина по делото. На 18.10.2016г. й връчили заповед № 1231/07.10.2016г./заверено копие от която било приложено като писмено доказателство към настоящия иск, с която считано от 08.11.2016г. трудовото й правоотношение с ответника се прекратява на основание подадената от нея молба и чл.325, ал.1, т.1 от КТ, в която се посочвало, че на основание чл.222, ал.3 от КТ, ще й бъдат изплатени 2/две/ брутни трудови възнаграждения като обезщетение, с което тя категорично не се съгласила, но подписала заповедта, тъй като тя се отнасяла до прекратяване на трудовото правоотношение по нейно желание. Счита, че след като е изработила сумарно толкова много години при ответника и съответно изцяло трудовият й стаж е в болнични заведения държавна собственост или такива на бюджетна издръжка й се полага обезщетение от б/шест/ брутни трудови възнаграждения съгласно разпоредбите на ПМС №31/11.02.1994г. и разпоредбите на чл.222, ал.3, предл.2 от КТ. На 27.10.2016г. подала до ответника заявление с вх. № РД24-10698/2016г. в което изразила позицията си мотивирано и настояла да бъде спазен закона и нормативните актове и да й се изплати обезщетение в законно установения размер, а именно 6/шест/ брутни трудови възнаграждения./заверено копие от заявлението прилага като писмено доказателство по настоящия иск, като оригиналното заявление било в трудовото й досие/. На 09.12.2016г. получила отговор с изх. № РД24-10698 /намира за странно, че входящия номер по нейното заявление и изходящия на отговора на ответника били идентични/, с което й било отказано да й се изплатят исканите и полагащи се по закон 6/шест/ брутни трудови възнаграждения, като обезщетение. В последната й трудова книжка /приложена като заверено писмено доказателство към исковата молба/ на страница № 26 озаглавена „Изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение" служител на ответника отбелязал, че последният й дължи и е изплатил на основание чл.222, ал.3 от КТ 6/шест/брутни трудови възнаграждения този запис бил скрепен с подпис и печата на ответника. От тук прави извод, че въпреки знанието, че й дължат шесткратния размер на брутното й трудово възнаграждение като обезщетение, съвсем умишлено поради неизвестни на нея причини, й се отказва да й се изплати дължимото. Ответникът й изплатил две брутни трудови възнаграждения като обезщетение, но с настоящия си иск претендира за останалите 4 брутни трудови възнаграждения, както и за законната лихва върху тях. Счита, че правото за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.З от КТ се придобива при наличието на следните предпоставки:

1.         Прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание е извършено прекратяването.

2.         Към момента на прекратяването служителя да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно КСО.

Първата предпоставка за възникване на вземането й под формата на обезщетение счита за доказана с представеното от нея заверено копие на 3аповед № 1231/07.10.2016г. за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ между нея и ответника /представена като заверено писмено доказателство към настоящия иск, оригиналът бил в трудовото й досие/. Относно втората предпоставка за възникване правото й на обезщетение, а именно прекратяването на трудовите й правоотношения с ответника да е настъпило след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, счита, че не би трябвало тази предпоставка да е спорта между нея и ответника, тъй като самият той в заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, като част от причините упоменал „....упражняване на придобито право на пенсиониране за ОСВ". Освен това с Разпореждане № ********** от 16.12.2016 г. на ТП на НОИ /приложено заверено копие като писмено доказателство по делото/ било видно, че е упражнила правото си на пенсия. Целият й трудов стаж бил придобит в сферата на здравеопазването, като при прекратяване на трудовите й правоотношения с ответника заемала длъжност „Акушер”. При това положение счита, че към момента на прекратяване на трудовите й правоотношения с ответника е била налице предпоставката по чл.222, ал.З от КТ и за нея е възникнало правото на обезщетение. С ПМС №31/1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.З от КТ били уредени случаите, при които въпреки, че лицето през последните 10 год. от трудовия си стаж е работило при различни работодатели то размерът на обезщетенията за тези лица се увеличава/за срок от 2 на 6 месеца/. Смята, че смисълът, вложен от нормотвореца в постановлението за увеличаване размера на обезщетенията по чл.222, ал.З от КТ се състои в това, че причините, поради които тези лица не са работили при един и същ работодател през тези години, са обективни /преобразувания, закривания, сливания и пр. на организации и звена на бюджетна издръжка в хипотезата на чл.1, ал.1/ в нейния случай преобразованията на лечебното заведение чийто приемник е УМБАЛ и в което работела дълги години са считано от 1977г. /ПОБ, ПОКБ, ОРБ, РБ, МБАЛ и УМБАЛ/ или когато през последните 10 год. от трудовия си стаж лицата са работили в случая като медицински кадри в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването /в хипотезата на чл.1, ал.2/. От горното било видно, че с разпоредбите на чл.1 от ПМС №31/11.02.1994г. са уредени случаи, при които определени категории служители имат право на обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на 6 месеца/вместо на обезщетение в размер на 2 месеца/,въпреки, че не отговарят на формалните изисквания по чл.222, ал.3 КТ. Счита, че отговаря и на условията на чл.1, ал.2 от ПМС №31/1994г., тъй като е медицински кадър и през последните 10 години, а и изобщо през целия си трудов стаж преди придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е работила в организации на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването, поради което и ответникът й дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6/шест/ брутни заплати. Сочи, че УМБАЛ  „Проф. д-р Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора е акционерно дружество с 87,16 на сто от капитала държавна собственост, останалите части от капитала са разпределени между общините Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Опан, Павел баня, Раднево, Стара Загора,  Чирпан, Гурково и Николаево също разпоредители на бюджетни средства и на бюджетна издръжка /видно от досието на акционерното дружество публично достъпно в сайта на търговския регистър и ясно записано в Устава на акционерното дружество, също публично достъпен в сайта на Търговския регистър/, ще иска ответникът да предостави заверено копие на действащия в момента устав за съпоставяне на тези данни с публично достъпните в търговския регистър. Ответникът  записал като предмет на дейност в Устава „осъществяване на болнична помощ". Счита , че ответникът не е търговско дружество или предприятие от стопанската сфера с държавно участие, тъй като стопанската сфера е свързана с предприятие, което е имуществен комплекс за провеждане на предприемаческа дейност. Представлява в правен аспект съвкупност от права, задължения и фактически отношения, имащи икономическо измерение (има комерсиална стойност и се измерва в пари). Предприятието в тесен смисъл е самостоятелно обособена икономическа единица, която произвежда и продава стоки (предоставя услуги) в условията на заобикалящата го микро- и макроикономическа среда с цел получаване на задоволителна за собствениците печалба, като се отчитат интересите на персонала, потребителите, контрагентите и обществото като цяло. Една държавна болница или такава, която е на бюджетна издръжка има обществени функции свързани с предоставянето от държавата на болнична достъпна помощ за гражданите, каква търговска дейност може да извършва тя и печалбата ли ще е водещ момент? В Устава не било вписано нищо относно предмета на дейност, свързано с търговия и услуги носещи печалба т.е извършването на стопанска дейност и оперирането в стопанската сфера. Така, че чл. 2 от ПМС № 31/1994г. не би бил приложим за конкретния случай, тъй като чисто хипотетично с какво би търгувала една болница на бюджетна издръжка може би със здраве, пациенти или какво?

Счита, че задължението по чл. 222, ал.З от КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на служителя. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, би трябвало да се приложат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Считаме, че при безсрочно задължение, каквото е това по чл.222, ал.3 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня,в който е предявен иска.

В хипотезата на чл.222, ал.3 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на прекратяване на трудовите правоотношения и е изискуемо от деня, в който служителят е могъл да иска изпълнение. Този ден по начало е денят на прекратяването на трудовите правоотношения, но тъй като вземането по чл. 222, ал.З от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД е нужна покана на кредитор. Такава покана към ответника тя отправила под формата на заявление с вх. № РД24-10698/2016г. от 27.10.2016г. /приложена като заверено писмено доказателство към исковата молба/, след като й била връчена заповед за прекратяване на трудовите правоотношения - Заповед №1231/07.10.2016г. връчена й на 18.10.2016г. и влизаща в сила от 08.11.2016г. Така,  че счита, че е налице покана по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД, изходяща от нея към ответника.

С оглед на гореизложеното ищцата моли, съдът да постанови следното:

1.         Да     присъди да й бъде изплатено от ответника остатъка от обезщетение с основание чл.222, ал.З от КТ, равняващо се на 4 месечни нейни брутни работни заплати по 890 лв. общо 3560 лв.

2.         Да присъди ответникът да й заплати законната лихва върху дължимото от него обезщетение, считано от 08.11.2016г. до окончателното й изплащане, като към момента на подаване на иска тя е в размер 155.67лв.

Претендира за направените разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар в размер 580 лв.

 

       В определения от съда срок по делото е постъпил отговор от ответника и същият е  взел становище по иска.  

Заявява, че оспорва предявените искове по чл.222, ал.З предл.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД по основание и размер, като  излага следните съображенията: В настоящия случай счита, че сочената от ищцата хипотеза на ПМС №31/11.02.1994 г., във връзка с чл.222, ал.3, предл.2 от КТ е неприложима и приема, че ищцата преди пенсионирането си е работила без прекъсване по ТПО в УМБАЛ „ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД  5 г. 9м. и 29 дни, а именно от 10.01.2011 г. до 08.11.2016 г., поради което са и изплатени 2 БТВ, представляващи обезщетение при пенсиониране по чл.222 ал.3 предл. 1 от КТ. Съгласно сочената от ищцата разпоредба на чл.1, ал.2 от ПМС №31/11.02.1994 г., във връзка с чл.222, ал.З предл. 2 от КТ обезщетение в размер на 6 БТВ се определя и на медицинските кадри, когато през последните 10 години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството, съгласно ал.2 на чл.1 от ПМС. Видно от трудовата книжка на ищцата през последните 10 години същата е работила, както посочва и по - горе в УМБАЛ „ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД - 5 г. 9м. и 29 дни, през останалото време има трудов стаж в СБАЛАГ „Майчин дом" ЕАД от 15.09.2009 г. до 10.01.2011 г., т. е. - 1 г. 7 м. и 25 дни и през останалото време до законозначимия 10 годишен трудов стаж има трудов стаж в болницата отново. От това следва, че същата няма 10г. трудов стаж при един и същ работодател. За да се осъществи хипотезата на ал.2 от чл.1 от ПМС би следвало същата да е работила макар и при различни работодатели, но в организации и звена на бюджетна издръжка. Това условие обаче, в настоящия случай не е налице. От 2000 г. болничното заведение е придобило статут на търговско дружество и оттогава същото не е организация на бюджетна издръжка. Болничното заведение е било организация на бюджетна издръжка до 2000 г. Съгласно заповед № РД 19-24/31.08.2000 г. на Министъра на здравеопазването, с която на основание чл.101, ал.1 и 5 във връзка с чл.104 и чл.38 от Закона за лечебните заведения е преобразувано публично здравно заведение Обединена районна болница гр. Стара Загора в лечебно заведение с наименование „Многопрофилна болница за активно лечение - проф. д-р Стоян Киркович" АД съгласно ТЗ. Разпоредено е трудовите правоотношения с лицата, които работят в преобразуващото се публично здравно заведение да се уреждат по реда на чл.123 от КТ и Съветът на директорите да предприеме действия по вписване на обстоятелствата в търговския регистър. Подадено е заявление и с решение на съда № 3483/11.09.2000 г. същото е вписано в търговския регистър като акционерно дружество, като изрично е посочена и разпоредбата на чл.174 и чл.6 от ТЗ. В устава на акционерното дружество още при учредяването му е залегнало, че то се финансира със средства от капитала на дружеството, средства от нарастване на капитала, кредити от чуждестранни и български банки и др. кредитни институции, приходи от собствена дейност и други източници при спазване на закона, съгласно чл.31 от устава. В устава никъде не фигурира текст, който да визира, че то ще е на бюджетна издръжка! Напротив! Изброените източници на финансиране показват, че то се издържа както всяко друго акционерно дружество. От 27.01.2015 г., с решение на ОСА е променено името от „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д-р Стоян Киркович" АД на „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д-р Стоян Киркович" АД. Видно от представения договор с НЗОК, се установява, че дружеството действително се финансира, като осъществява търговска дейност. От 2000 г. болницата не е на бюджетна издръжка. Поради изложеното следвало да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.1 ал.2 от ПМС и няма основание ищцата да претендира изплащането на 6 БТВ по чл.222, ал.З КТ. Доводите, че понеже акционери на дружеството са държавата и няколко общини, а те били бюджетни, следвало, че и болницата е на бюджетна издръжка е напълно безсмислено и невярно твърдение. Ищцата трябва да прави разлика между акционерно дружество с акционери държавата и няколко общини и това, болничното заведение да е на бюджетна издръжка. Бюджетната организация предполага съгласно нормативните изисквания /ЗС, сметкоплана на БП, ДДС 20 и др./ т. нар. делегиран бюджет, финансов отчет за касово изпълнение на бюджета, воденето на двустранно счетоводство, едното по общите изисквания на счетоводната нормативна уредба, а другото касово изпълнение на бюджета по ЕБК и др. особености, каквито УМБАЛ „ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД категорично няма. Болничното заведение не е разпоредител с бюджетни средства. Не са представени доказателства, че СБАЛАГ „Майчин дом" ЕАД е на бюджетна издръжка, поради което приема, че то също не е бюджетна организация или звено.

По отношение на хипотезата на чл.1, ал1 ПМС, във връзка с чл.222, ал.З предл.2 от КТ счита, че същата отново е неприложима по отношение на ищцата и в конкретния случай. Съгласно тази алинея, при прекратяване на ТПК след 01.01.1993г., на работника от организация или звено на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяване, обезщетението е в размер на 6 БТВ, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организацията и звената на бюджетна издръжка, работникът е работил през последните 10 г. от трудовия си стаж в една и съща организация или звено на бюджетна издръжка. Хипотезата е неприложима на първо място защото отново касае бюджетни организации и звена каквото не е УМБАЛ „ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, поради посочените вече по - горе аргументи. На второ място тази хипотеза изисква последните 10 г. трудов стаж при един и същ работодател, който макар и да е преобразувал, закривал, откривал, сливал или разделял организацията и звената на бюджетна издръжка е останал един и същ. Ищцата през последните 10 г. трудов стаж има 1 г. 7 м. и 25 дни и при друг работодател СБАЛАГ „Майчин дом" ЕАД, който няма нищо общо с УМБАЛ „Проф. Д- р Стоян Киркович" АД.

Отбелязването в трудовата книжка на ищцата за изплащане на обезщетение в размер на 6 БТВ е чисто техническа грешка, която следва да бъде отстранена, но за това е необходимо ищцата да представи трудовата си книжка за извършване на поправката. В подкрепа на това е и факта, че са изплатени 2 БТВ, каквито съгласно КТ - чл.222, ал.З предл.1 и се дължат.

Харесва ли се или не на ищцата, УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" АД, представлявало търговско дружество и спрямо него са приложими както текстовете на Закона за лечебните заведения, така и на Търговския закон.

С оглед на всичко изложено моли съда да отхвърли предявения иск по чл.222, ал.3 предл.2 от КТ, както и явяващия се акцесорен на основание чл.86 ал.1 ЗЗД иск, като неоснователни и недоказани и да присъди на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" АД направените по делото разноски, вкл. адв. възнаграждение, за което прилага списък на разноските.

          НАЗНАЧАВА съдебно – икономическа експертиза с вещо лице ПЛАМЕНА ТАНЕВА, който след като се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да отговори на следните задачи:

1.   На коя дата на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст?

2.   Изплатено ли е на ищеца обезщетение по  чл.222 ал.3 от КТ към момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

3.   Каква е продължителността на трудовия стаж на ищеца при ответника?

4.   Какъв е размер на претендираното обезщетение за забава върху сумата от 3 560 лева за периода от 08.11.2016г. до 18.04.2017г.

 

За изготвяне на заключението съдът определя на вещото лице депозит в размер на 150 лева, който следва да се заплати от бюджета на Районен съд – Стара Загора.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: 3аявление от 27.10.2016г. на П.С. до ИД на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович”;  Заявление до П.С. от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” Изх.№ РД 24-10698/09.12.2016г; Заповед №1231/07.10.2016г. на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович”; копие от трудова книжка на  П.Г. Димитрова – 2 бр.; Разпореждане № ********** от 16.12.2016г. на ТП на НОИ;  Актуално състояние на УМБАЛ Проф.д-р Ст.Киркович; Заповед РД 19-24/31.08.2000 г. на Министерството на здравеопазването; Заявление от директора на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" АД от 08.09.2000 г.; Баланс на РБ към 30.07.2000 г. на Р.Болница;  Устав на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" АД от 2000 г.; Извлечение от протокол на ОСА от 27.01.2015 г.; Решение 3483/11.09.2000г. по описа на ОС Стара Загора за вписване на акционерно дружество; Устав на УМБАЛ „ Проф. д- р Стоян Киркович" АД;  Допълнително споразумение № 241867/27.05.2016г. към договор № 240792/18.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки;  

      

        ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото  личното трудово досие на ищцата.

       

        ПРИЛАГА към делото пълномощно на адв. Румяна Стоименова.

  

        УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

       НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

        УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 20.06.2017г. от  09.30ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 

           ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца се връчи препис от отговора на ответника.  

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: