Присъда по НОХД №6491/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта:	139
Дата:	4 ноември 2025 г. (в сила от 4 ноември 2025 г.)
Съдия:	Иво Юриев Хинов

Дело:	20241100206491
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 139
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
СъдебниБожил Н. Яначков

заседатели:Велислава М. Гюрова
при участието на прокурора С. Г. Ш.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Наказателно дело от общ
характер № 20241100206491 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА И. П. И. с ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше
образование, работещ, женен, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на 06.12.2018 г. в гр.
София, в качеството му на управляващ и представляващ ЕТ „И. Къмпани – И. И.“ с ЕИК
*********, в съучастие с Д. А. А. с ЕГН ********** и Б. И. Х. с ЕГН ********** като
помагачи, които го улеснили в извършването на деянието (като на неустановена дата между
04.09.2018 г. – 06.11.2018 г. първата съставила, а втората набавила и му предала неистински
частен документ – оферта от 18.11.2018 г. от името на „Медиком“ ООД), като е представил
по електронен път чрез системата ИСУН 2000 пред Държавен фонд „Земеделие“,
управляващ орган на Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., сведения в
проектно предложение формуляр за кандидатстване № BG06RDNP001-6.004.0127 с
наименование „Закупуване и пускане в експлоатация на автоматични линии за производство
на пластмасови изделия“, да е представил неверни сведения – а именно, че е събрал три
съпоставими независими оферти в оригинал, в изпълнение на изискването, заложено в
Приложение № 1 към Заповед № РД 09-831 от 04.09.2018 г., както и че офертата с посочена
дата 18.11.2018 г. от името на „Медиком“ ООД за доставка на машини и оборудване за
автоматични линии за издуване на бутилки изхожда от това дружество; подписана е от
1

управител на дружеството; издадена е за нуждите на това проекто предложение, както и да е
извършил това деяние, за да бъдат получени от ЕТ „И. Къмпани – И. И.“ парични средства
от 384 014, 84 лв. в рамките на процедура по Програма за развитие на селските райони 2014
– 2020 г., от които 85% от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони,
предоставени на българската държава и 15% национално съфинансиране, поради което го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 248а ал. 3 пр. 1
във вр. с ал. 2 пр. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

ПРИЗНАВА Б. И. Х. с ЕГН **********, българка, български гражданин, с висше
образование, работеща, омъжена, неосъждана, за НЕВИНОВНА в това, че на неустановена
дата в периода 04.09.2018 г. - 06.12.2018 г. в гр. Русе, като помагач, в съучастие с И. П. И. с
ЕГН ********** като извършител и Д. А. А. с ЕГН ********** като помагач, умишлено е
улеснила извършителя И. чрез набавяне на документи, като е получила от А. неистински
частен документ – подписан и подпечатан от последната, на който А. му била придала вид,
че е издаден от управител на „Медиком“ ООД – а именно оферта с посочена дата от
18.11.2018 г. от името на „Медиком“ ООД за доставка на машини и оборудване за
автоматични линии за издуване на бутилки – и след това му го е предала, след което на
06.12.2018 г. И. И., в качеството си на управляващ и представляващ ЕТ „И. Къмпани – И.
И.“ с ЕИК *********, го е представил по електронен път пред Държавен фонд „Земеделие“,
управляващ орган на Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., като по този
начин той е представил неверни сведения в проектно предложение формуляр за
кандидатстване № BG06RDNP001-6.004.0127 с наименование „Закупуване и пускане в
експлоатация на автоматични линии за производство на пластвасови изделия“ – като тези
неверни сведения са следните: а именно, че е събрал три съпоставими независими оферти в
оригинал, в изпълнение на изискването, заложено в Приложение № 1 към Заповед № РД 09-
831 от 04.09.2018 г., както и че офертата с посочена дата 18.11.2018 г. от името на
„Медиком“ ООД за доставка на машини и оборудване за автоматични линии за издуване на
бутилки изхожда от това дружество; подписана е от управител на дружеството; издадена е за
нуждите на това проекто предложение, за да бъдат получени от ЕТ „И. Къмпани – И. И.“
парични средства от 384 014, 84 лв. в рамките на процедура по Програма за развитие на
селските райони 2014 – 2020 г., от които 85% от Европейски земеделски фонд за развитие на
селските райони, предоставени на българската държава и 15% национално съфинансиране,
поради което я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
248а ал. 3 пр. 1 във вр. с ал. 2 пр. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

ПРИЗНАВА Д. А. А. с ЕГН **********, българка, български гражданин, с висше
образование, работеща, разведена, неосъждана, за НЕВИНОВНА в това, че на неустановена
дата в периода 04.09.2018 г. – 06.12.2018 г. в гр. Русе, като помагач, в в съучастие с И. П. И. с
ЕГН ********** като извършител и Б. И. Х. с ЕГН ********** като помагач, умишлено е
улеснила извършителя И., като е съставила неистински частен документ – оферта с посочена
2

дата от 18.11.2018 г. от името на Медиком ООД за доставка на машини и оборудване за
автоматични линии за издуване на бутилки – като сама лично го подписала и подпечатала,
като така му придала вид, че е издаден от управител на „Медиком“ ООД – и след това го е
предоставила на Б. Х., която след това го е предала на И. И., който, на 06.12.2018 г., в
качеството си на управляващ и представляващ ЕТ „И. Къмпани – И. И.“ с ЕИК *********,
го е представил по електронен път пред Държавен фонд „Земеделие“, управляващ орган на
Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., като така е представил неверни
сведения в проектно предложение формуляр за кандидатстване № BG06RDNP001-6.004.0127
с наименование „Закупуване и пускане в експлоатация на автоматични линии за
производство на пластмасови изделия“, като тези неверни сведения са следните – а именно,
че е събрал три съпоставими независими оферти в оригинал, в изпълнение на изискването,
заложено в Приложение № 1 към Заповед № РД 09-831 от 04.09.2018 г., както и че офертата
с посочена дата 18.11.2018 г. от името на „Медиком“ ООД за доставка на машини и
оборудване за автоматични линии за издуване на бутилки изхожда от това дружество;
подписана е от управител на дружеството; издадена е за нуждите на това проекто
предложение, за да бъдат получени от ЕТ „И. Къмпани – И. И.“ парични средства от 384
014, 84 лв. в рамките на процедура по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020
г., от които 85% от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони,
предоставени на българската държава и 15% национално съфинансиране, поради което я
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 248а ал. 3 пр. 1
във вр. с ал. 2 пр. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Софийски апелативен съд в
петнадесет дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 6491/24 по описа на СГС, 16 състав.

ЕП е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против И. П. И., дъщеря му Б. И. Х. и Д. А.
А. за това, че в гр. София, на 06.12.2018 г. първият е извършил, а втората и третата са го
подпомогнали при това извършване, на престъпление по чл. 248а ал. 3 във вр. с ал. 1 НК,
като са направени и съответните превръзки за съучастието по чл. 20 ал. 4 и ал. 2 във вр. с ал.
1 НК.
А именно ЕП твърди, че подс. И., в качеството си на управител и собственик на ЕТ „И.
Къмпани – И. И.“ имал намерение да кандидатства пред ДФ Земеделие за европейско
финансиране за изграждане на цех за производство на пластмасови бутилки в рамките на
процедура по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., от които 85% от
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, предоставени на българската
държава и 15% национално съфинансиране.
Поради това представил проектно предложение - формуляр за кандидатстване №
BG06RDNP001-6.004.0127 с наименование „Закупуване и пускане в експлоатация на
автоматични линии за производство на пластмасови изделия“, като размерът на субсидията
е половината от общата стойност – а именно 384 014, 84 лв без ДДС. За тази цел се нуждаел
от три съпоставими оферти. За да изпълни това изискване, подс. И. изпратил на 18.11.2018 г.
дъщеря си подс. Х. до офиса на „Медиком“ ООД гр. Русе, за да получи оферта. Посочва се,
че подс. И. и подс. Х. се познавали със св. Д. Г., управител на това дружество, тъй като
купували от него строителни материали и бои.
ЕП твърди, че на 18.11.2018 г. в офиса на това дружество подс. Х. се срещнала с подс. А.,
служителка в това дружество, която, без да бъде упълномощена да подписва документи от
името на „Медиком“ ООД, положила подпис срещу печатния текст на оферта от 18.11.2018
г. и го подпечатала; след това го предала на подс. Х.. Подс. Х., която знаела, че подс. А. не е
управител, а служител на тудов договор, както и че тази оферта е в действителност
издадена, подписата и подпечатана от подс. А., но е придаден вид, че е издадена от
управител на дружеството, взела тази оферта и я предала на баща си. Последният, макар и
да знаел, че тази оферта не била подписана и издадена от управителя на това дружество, на
06.12.2018 г. е подал проектното предложение пред ДФ Земеделие чрез електронен подпис
по системата ИСУН. Целта му била да получи 384 014, 84 лв. без ДДС, 85% от които
европейско финансиране.
ЕП уточнява, относно елемента от основния състав „неверни сведения“ в състава на чл. 248а
ал. 2 НК ЕП, че има предвид следните обстоятелства – а именно, че е събрал три
съпоставими независими оферти в оригинал, като една от тях е офертата от 18.11.2018 г. от
„Медиком“ ООД, както и че тази оферта е била издадена от името на това дружество, е
подписана от неговия управител (Д. В.) и е издадена за нуждите на това
проектопредложение. Посочва относно първото обстоятелство, че то в изпълнение на
изискванията на Приложение № 1 към Заповед № РД 09-831 от 04.09.2018 г. „Условия за
кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез
подбор BG06RDNP001-6.004 „Производство на продукти, които не са включени в
Приложение 1 на ДФЕС“ от подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“ по ПРСР 2014-2020 г., 14. Категории разходи, допустими за финансиране, 14.2.
условия за допустимост на разходите, т. 11.
Впоследствие, при извършените проверки от служители на ДФ Земеделие се установило, че
св. Г. не е подписал тази оферта.

1

- относно квалифициращото обстоятелство на извършителя по чл. 248а ал. 3 НК се има
предвид качеството на обв. И. като „управляващ и представляващ ЕТ „И. Къмпани – И. И.“

В съдебно заседание от 19.06.2025 г. съдът даде ход на съдебните прения и изслуша
страните. След като се оттегли на тайно съвещание, констатира, че обвинителният акт страда
от недостатък – а именно в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че
датата на деянието на двамата помагачи е 18.11.2018 г., когато подс. А. е съставила офертата
и я предала на подс. Х., а подс. Х. е я предала на подс. И.. При все това в заключителната
част се твърди, че датата на тяхното деяние е това на извършителя, което е на 06.12.2018 г.,
когато подс. И. подал пред ДФЗ по електронен път цялата документация, вкл. и порочната
оферга. След това съдът посочи, че след като е преминало разпоредителното заседание, вече
не може да се обсъждат недостатъци в обвинителния акт; при това положение съдът посочи,
че възнамерява да отправи преюдициално запитване. След това съдът възобнови съдебните
прения и спря делото.
С Определение от 23.07.2025 г. съдът посочи, че няма да отправя преюдициално запитване,
доколкото следва да се прецени дали не може да се използва правното разрешение по С-
282/20. Съдебното заседание бе възобновено.
В съдебно заседание от 22.10.2025 г. страните се обединиха около становището, че това
решение на Съда на ЕС е приложимо към фактите по делото. При все това то не намери
практическо приложение, предвид настъпването на ново обстоятелство – а именно
изменение на обвинението по реда на чл. 286 НПК, направено от ЕП.
И по-конкретно ЕП посочи, че изменя обвинението относно времето и мястото на деянието
на помагачите, но също така фактически променя и друго обстоятелство.
Така ЕП посочва, че датата на деянието на помагачите е в периода 04.09 – 06.12.2018 г., а
мястото на деянието им е гр. Русе.
Също така уточни, че неистинският частен документ е оферта с посочена дата 18.11.2018 г.
(новото обстоятелство е, че тази дата е „посочена“, което индикира, че ЕП не твърди, че тя е
действителната); както и че предаването

В съдебно заседание ЕП поддържа обвинението. Посочва, че то е доказано по несъмнен и
безспорен начин. Счита, че са налице неверни сведения, които са били представени с цел
получаване на финансови средства от фондове на ЕС или предостави от ЕС на българската
държава. Най-напред посочва, че подс. И., като управител и представител на своето ЕТ, е
решил да кандидатства за еврофинансиране (подробно посочва индивидуализацията му).
Като част от изискуемите документи за кандидатстване той следвало да представи три
съпоставими незивисими оферти в оригинал. Извън тези на Ел ЕООД и Газ 99 ООД, той
изпратил на 18.11.2018 г. подс. Х., счетоводител в неговото ЕТ, до офиса на Медиком ООД,
за да получи оферта от това дружество. Там тя се срещнала с подс. А., която – пред нея – без
да е управител и представител на това дружество, нито упълномощена – положила подпис
върху печатния текст „Управител“ в оферта от 18.11.2018 г и след това положила печат и
след това я предала на подс. Х.. Последната, съзнаваща, че подс. А. не е управител, а
служител в дружеството, взела офертата и я предала на баща си. Последният, съзнаващ, че
тази оферта не е подписана от управител на дружеството издател, подал проектното
предложение към ДФ Земеделие, заедно с тази оферта, по електронен път. Изброява
доказателствата, въз основа на които тази фактическа обстановка е доказана. Счита, че тези
деяния представляват престъпление и са извършени с пряк умисъл. Акцентира на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и изминал дълъг период
от деянието. Предлага наказание от 3 години "лишаване от свобода", условно отложено за
срок от 5 години, както и глоба в размер на 5 000 лв. за всеки един от подсъдимите.
2

След направеното изменение на обвинението поддържа доводите си, като допълва, че след
като станали ясни изискванията за кандидатстване, подс. И. изпратил дъщеря си, подс. Х.,
да получи инкриминираната оферта от подс. А..

Защитата на подс. И. иска да се постанови оправдателна присъда. Посочва, че деянието не е
извършено нито от обективна, нито от субективна страна. Това е така, доколкото св. Д. В. е
дал съгласието си да подпише изпратената му от подс. И. оферта, за да бъде ползвана от ДФ
Земеделие, като е наредил на подс. А. да подпише тази оферта и да я предаде на подс. И.,
чрез изпратената от него подс. Х.. Посочва, че според него процедурата по предоставяне на
европейско финансиране е направена по модела на обществените поръчки, но не постига
нищо. Счита, че кандидатстващият не може да се обърне към производителя за закупуване
на машината (за което закупуване ДФ Земеделие осигурява съфинансиране), а следва да се
обърне към посредници. Посочва, че липсва умисъл, доколкото подс. И. не е държал тази
оферта в ръцете си, а направо е я изпратил до ДФ Земеделие. Поради това е считал, че е
подписана от св. Д. В.. Акцентира, че подс. И. е знаел, доколкото и преди това е участвал в
такива процедури, че ДФ Земеделие ще извърши проверка на тези оферти, поради което и не
би представил неистинска оферта. Посочва, че всяко едно дружество е можело да издаде
такава оферта, доколкото това участие се състои в пускането на една фактури, ако закупи
тази машина от производителя. Посочва, че не е било извършено престъпление.
Допълнително уточнява, че процедурата така е организирана, че да са налице условия за
изнудване от страна на фирмите, подали некласирани оферти, доколкото те отказват да
потвърдят тяхната истинност (подразбира се, че отказват докато не получат определена
облага и именно този отказ е изнудването).
След изменението на обвинението посочва, че коректно ЕП е изменила обвинението – тъй
като 18.11.2020 г. е неделя, поради което не е възможно в почивен ден да се случат
разследваните събития. Счита, че изготването на офертата и даването е станало на две
различни дати. Поддържа, че подс. И. не е имал умисъл, доколкото е знаел, че ДФ Земеделие
ще говори конкретно със св. В. да го пита дали той е подписал офертата. Отново акцентира
на „малоумните процедури“, които – според него – са създадени, за да има възможност за
изнудване.

Защитата на подс. Х. заявява, че обвинението не е доказано. Акцентира, че липсва общ
умисъл между нея и подс. И., извършителя на деянието. Тя не е работила в ЕТ на баща си,
като счита, че не следва да се вярва на св. Ч., че тя е имала знание за дейността на баща си.
Посочва онова, което в действителност се е случило – а именно подс. И. моли дъщеря си
подс. Х. да отиде до Русе да вземе офертата от св. Д. В. и да ги предаде в счетоводството за
обработка. Тя е действала като куриер. Тя не е познавала подс. А. и не е знаела дали тя има
или няма представителна власт да подписва документа. Посочва, че не следва да се
кредитират показанията на св. В., че не е възлагал на подс. А. да подписва офертата.
След изменение на обвинението поддържа доводите си.
Защитата на подс. А. посочва, че едно от изискванията в процедурата по получаване на
финансиране от ДФ Земеделие е представяне на три независими и съпоставими оферти;
договор се сключва с най-изгодната, а останалите се проверяват с оглед тяхната истинност и
авторство. Посочва, че И. е намерил една оферта от фирма, който да му достави машината, а
също така две други оферти, от фирмата на сестра си и от тази на св. В., на когото,
доколкото познавал от много години и бил в приятелски отношения, изпратил оферта, която
да подпише. Последният, доколкото отсъствал, възложил на своята служителка – подс. А. –
да я подпише и предаде. Акцентира, че тя е я подписала със своя собствен подпис, със
запетая, без да имитира чужд подпис. Посочва, че тази запетая означава, че подписът се
3

полага от чуждо име, както и че е имала такава практика служител да полага подписа си
вместо управителя. Уточнява, че не е имало никакво уговорка за издаване на неистински
документ между подс. А. и подс. Х., които до този момент не са се познавали. Подс. А. не е
имала и знание за какво ще се ползва тази оферта. Иска да се постанови оправдателна
присъда.
След изменение на обвинението посочва, че в действителност не е посочена датата на
деянието на извършителя; доколкото неговата доверителка е обвинена за помагачество на
това неясно деяние, то на това основание следва да бъде оправдана. Отново повтаря, че
няма никакви доказателства, че подс. А. е знаела за какво ще се използва тази оферта.
Посочва, че дори не са направени твърдения за предходно познанство между подс. И. и
подс. Х. с подс. А.; напротив, установено е от доказателствата, че те не са се познавали.
Поради това подс. А., когато е дала на подс. Х. офертата – на която и да е дата между 04.09.
и 06.12.2018 г., не го е извършила с умисъл, че той ще бъде използван пред ДФ Земеделие,
респективно тя не е съзнавала размера на паричната сума, за която подс. И. е кандидатствал.
Тя само е изпълнила нареждането на работодателя си – което преди това тя и колежките са
правили многократно. Счита, че следва да се оправдае.

Подсъдимите молят да бъдат оправдани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И. П. И. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, работещ.
Подсъдимата Б. И. Х. е негова дъщеря. Тя е с ЕГН **********, българка, български
гражданин, омъжена, с висше образование, работеща и неосъждана.
Подсъдимата Д. А. А. е с ЕГН **********, българка, български гражданин,
разведена, с висше образование, работеща и неосъждана

Подс. И. развивал търговска дейност като ЕТ “И. Къмпани – И. И.“ в с. Водица, общ.
Попово, обл. Търговище. В това си качество той, с посредничеството на св. И. Ч., сключил
договор № 25/04/1/0/02519 от 15.12.2017 г. с ДФ Земеделие по подмярка 4.1. „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ по ПРСР за периода
2014 – 2020 г., с обект финансиране на строителство за земеделски сгради в с. Водица. Били
му отпуснати 358 440, 89 лв., които той усвоил (за покупка на трактор, за ремонт и
реконструкция на овчарник, складове за зърно, за фураж и др.).
Междувременно св. И. получил на концесия експлоатацията на минералните извори в св.
Водица. Взел решение да бутилира и продава водата. Доколкото, обаче, покупката на готови
бутилки изисквала прекалено голечми разходи, което правило това начинание нерентабилно,
той взел решение да получи допълнително финансиране от ДФ Земеделие за закупуване на
машина за производство на пластмасови бутилки. Отново се обърнал към св. Ч., който да му
помогне със съставянето и подаването на нужните документи, както и в избора на мярката,
по която следвало да кандидатства. Бил сключен съответния договор за посредничество
между тях.
В конкретния случай подс. И., съобразно намерението си да закупи машина за производство
на пластмасови бутилки, трябвало да кандидатства по Процедура за подбор BG06RDNP001–
6.004.127 „Производство на продукти, които не са включени в Приложение № 1 от ДФЕС“
по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на земеделските дейности“ от ПРСР 2014 – 2020
г. Относно тази подмярка, финансирането се осигурявяло от Европейски земеделски фонд за
4

развитие на селските райони, от 85% и от Република България, от 15%.
Правилата, въз основа на които можело да се кандидатства за финансиране пред ДФ
Земеделие, са посочени в „Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ“ и „Условията за изпълнение на одобрени проекти“, утвърдени със
Заповед РД № 09-831/04.09.2018 г. на ДФ Земеделие.
Част от условията за това кандидатстване е предоставяне на поне три оферти от различни
лица за продажба на машината за производство на пластмасови бутилки. Подс. И. намерил
една оферта – тази на дружеството „Ел“ ЕООД гр. Русе, за сумата от 882 756, 62 лв. Според
него това било достатъчно. При все това, доколкото формалните изисквания налагали
нуждата да има три съпоставими оферти, той се обърнал към фирмата на сестра си Р. С.,
която заедно със съпруга си стопанисвала дружеството „Газ 99“ ООД (занимаващо се с
търговия на петролни продукти, части за автомобили и др. подобни дейности, свързани с
автотранспорт), която му дала втора оферта – за сумата от 921 752 лв. Също така – което
негово деяние е предмет на делото – той се обърнал и към св. Д. В., дългогодишен негов
приятел, управител на дружеството „Медиком“ ООД (занимаващо се с производство и
продажба на бои и химикали), като поискал от него да му представи такава оферта. Подс. И.
искал само да получи тази оферта, за да удовлетвори формалните изисквания на ДФ
Земеделие, без „Медиком“ ООД да бъде задължено да я изпълнява. Той надлежно уведомил
за това св. В. – а именно, че офертата му е нужна само да я представи пред ДФ Земеделие,
като св. В. не е обвързан от нея.
Св. В. се съгласил да издаде такава оферта. Поради което св. И., с помощта на неустановено
лице, му изпратил по и-мейл предложение за предоставяне на оферта (издадено от неговото
ЕТ) и самата оферта, за сумата от 899 216, 40 лв. На тази оферта бил придаден вид, че е
издадена от „Медиком“ ООД, като имало определени различия в оформяне на титулната
част, адресите и др.
Този и-мейл пристигнал в електронната поща на „Медиком“ ООД. При все това св. Д. В. не
разпечатал тази оферта (на която е придаден вид, че е изявление на неговото дружество), не
я подписал и не я изпратил обратно, на хартиен носител, на подс. И.. Подс. И. влязъл по
връзка по телефона със св. В., като го попитал за тази оферта. Св. В. потвърдил, че ще я
издаде и му казал да прати човек да я вземе.
Поради това на неустановена дата (в периода 04.09. – 06.12.2018 г.) подс. И. изпратил
дъщеря си подс. Х. (която живеела в Русе, където се намирало това дружество; самият подс.
И. бил в с. Водица или евентуално бил в командировка в областите на Пловдив или
Пазарджик), за да се срещне със св. В. и да вземе от него разпечатаната, подписана и
подпечатана оферта. В офиса на дружеството “Медиком“ ООД подс. Х. се видяла с подс. А.,
служителка в това дружество, който работила в деловодството. Към този момент св. В. бил
извън града.
Подс. Х. уведомила подс. А., че идва за офертата, която св. В. бил обещал да даде. Подс. А.
не знаела за такава оферта. Поради това тя се свързала по телефона със св. В., като му
обяснила искането на подс. Х.. Св. В. отговорил утвърдително, като казал, че тази оферта
трябва да е пратено по и-мейл. Подс. А. отворила служелбната поща на дружеството и
видяла във входящата поща искането и офертата. Св. В. възложил на подс. А. да разпечата,
подпише, подпечата тази оферта и да я предаде на подс. Х.. Доколкото подобни нареждания
били обичайни за ежедневните отношения между св. В., като управител на дружеството и
неговите подчинени от деловодството, вкл. и отношенията му с подс. А. (доколкото те, вкл.
подс. А., многократно преди това по устната заповед на св. В. подписвали от негово име
документи), подс. А. изпълнила нареждането – разпечатала офертата; подписала я със своя
собствени подпис; поставила запетая отпред като указание, че се подписва вместо друг
човек (под подписа било напечатано името на св. Д. В., като управител на „Медиком“
ООД); подпечатала я и я предала на подс. Х.. Тя я взела и си тръгнала.
5

Същия ден подс. Х. предала в счетоводството на баща си тази оферта. Там я сканирали и
изпратили на св. Ч., който я приложил към досието, включено към Проектното предложение.

Подс. А. не е имала никаква представа относно това дали тази оферта е действителна или
не; както и за какво ще бъде използвана. Тя единствено изпълнила указанията на св. В. да я
разпечата, подпише, подпечата и предаде на дошлото пред нея лице, което тя не познавала.
Подс. Х. също така не познавала подс. А.. Не е установено по делото тя лично да е видяла,
че подс. А. подписва офертата. Не е установено тя да е била в течение и с уговорките между
баща (подс. И.) и св. В. относно тази оферта. Не е установено и тя да е била наясно за
какво ще послужи – а именно за кандидастване пред ДФ Земеделие за получаване на
безвъзмедна субсидия.
Подс. И. не е имал представя, че тази оферта е подписана от подс. А..

След като всички документи били готови, св. Ч. уведомил за това подс. И., като последният
му казал да подаде тези документи до ДФ Земеделие. На 06.12.2018 г. св. Ч., изпълнявайки
нареждането на подс. И., чрез неговия (на подс. И., в качеството му на ЕТ) електронен
подпис, подал чрез системата ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение)
Проектно предложение ИД № 25:06/4/1/002115 за финансиране на закупуване и пускане в
експлоатация на автоматични линии за производство на пластмасови бутилки. Бил
деклариран общ размер на инвестицията от 768 029, 68 лв. (без ДДС), от които половината
следвало да бъде безвъзмездно финансирани от ДФ Земеделие – а именно сумата от 384 014,
84 лв. Част от документите, придружаващо това Проектно предложение, била и офертата на
„Медиком“ от 18.11.2018 г.

Впоследствие представеното Проектно предложение било обект на документална и
формална проверка от служители на ДФ Земеделие – св. А. Ю. и св. Н. М.. Тяхна задача
била да изпратят и-мейл до лицата, посочени като подали оферти, с които ги запитват дали
тези оферти са били подадени от тях. Бил получен отрицателен отговор от св. Д. В.. След
проведена допълнителна кореспонденция те се уверили, че той отрича да е издавал такава
оферта. Поради което те сезирали службата при ДФЗ, занимаваща се нередности (Дирекция
ДПМРСР), като те, след нови проверки, решил, че се касае за престъпление, като сезирал
прокуратурата. Било образувано настоящето наказателно производство.
По това Проектно предложение впоследствие не е бил сключван договор и не са били
изплащани парични суми.

Горната фактическа обстановка се установи по ясен, несъмнен и безспорен начин от всички
приети по делото доказателства, както следва:
От обясненията на тримата подсъдими;
От показанията на свидетелите Д. М., Д. О., А. Ю., И. Ч., св. Д. В., св. Н. М. (за
всички тях, без последния, са прочетени изцяло или частично показанията им
досъдебната фаза), както и на свидетелите, разпитани за първи път от съда – св. В. П.,
св. Н. П., св. К. Г. и св. Р. Д..
От проведената очна ставка между подс. И. и подс. А., от една страна и св. Д. В., от
друга;
От първоначалната и последващата графологични експертизи;
От писмените доказателства – Договор от 17.12.2017 г с приложенията към него;
6

Проектно предложение с приложенията към него (най-важните са Запитвания за
оферти и оферти от „Медиком“ ООД, „Газ-99“ ООД и „Ел“ ЕООД); интернет
кореспонденция между служителите на ДФ Земеделие и св. В.; Договори за
консултантски услуги, справки за съдимост;
Веществени доказателства – снимки, представени от защитата (подс. Х.).

По делото не е налице каквото и да е противоречие между доказателствата относно всички
правно релевантни обстоятелства, с едно изключение – а именно дали св. Д. В. е наредил на
подс. А. да разпечата, подпише и подпечата офертата, след което да я предаде на подс. Х..
Най-напред следва да се посочи, относно датата и мястото на деянието, че те са несъмнено и
безспорно установени. ЕП твърди като дата на деянието на помагачите (а именно
подписването и подпечатването на офертата от подс. А. и предаването на подс. Х.;
получаването на тази оферта от подс. Х. от подс. А. и предаването в счетоводството на
баща ) определен период от време – като началната дата е датата на Заповед № РД 09-831
от 04.09.2018 г., с което изискването за три съпоставими оферти е формулирано, до
06.12.2018 г., когато процесната оферта е била предадена. Несъмнено деянието на
помагачите е реализирано именно в този период. Несъмнено и то е станало в Русе.
Несъмнено не установено и деянието на подс. И. – който, чрез св. Ч., на 06.12.2018 г. е
предал тази оферта (заедно с множество други документи) до ДФ Земеделие, в опит да
получи европейско финансиране; доколкото това предаване е станало по електронен път, с
КЕП, то се приема, че мястото на деянието е гр. София, мястото на получателя.
Също така несъмнено на офертата е посочена дата 18.11.2018 г., като по всяка вероятност тя
не е реална, доколкото това е неделен ден.
В действителност деянието е достатъчно ясно индивидуализирано по другите си
характеристики, като е признато напълно от подсъдимите – поради което и правното
значение на датата на деянието на помагачите не е съществено (което означава, че не е
съществено обстоятелство и на коя действителна и точна дата е била издадена процесната
порочна оферта).
Такова липса на противоречие между доказателствата е налице и относно останалите
елементи на обвинението, които пряко се отнасят до противоправния характер на деянието.
И по-конкретно, ясно се установява от писмените документи предходните отношения на
подс. И. с ДФ Земеделие (договорът от 17.12.2017 г.), както и ползването на помощта на св.
Ч. за кандидатстването и одобряването на заявката за безвъзмездна помощ; а също така и
подаването, чрез системата ИСУН, отново чрез св. Ч. (който ползвал електронния подпис на
подс. И.) на Проектното предложение (на хартиен носител то се намира в т. 7 досъдебното
производство), заедно с приложените към него документи. Несъмнено е установено, че св. Ч.
е действал въз основа на нареждането на подс. И.. Елемент от тези приложени документи е
и процесната оферта от „Медиком“ ООД, за която е повдигнато обвинение.
Също така е установено – конкретно относно офертата на „Медиком“ ООД – че тя е била
подписана от подс. А. (като разпечатаното име под подписа е на св. Д. В., управител на
това дружество), като е положила своя собствен подпис, със запетая отпред, след което е я
предала на подс. Х., а последната е я предала на подс. И., който пък я предал на св. Ч. за
прилагане към документацията към Проектното предложение.
Също така несъмнено е установено, че „Медиком“ ООД поначало не се занимава с
производство или закупуване на машини за производство на пластмасови изделия, вкл. на
бутилки за вода.
Несъмнено е установено – както от обясненията на подс. И. (той посочва на л. 86 гръб, като
се възмущава от поведението на св. В., който първо обещал да даде офертата, а след това не
7

е я потвърдил пред ДФ Земеделие: „,А аз имах възможност да взема оферта от други, това са
търговски неща, които не са обвързани с нищо“; а също така на л. 87 гръб долу: „Аз избрах
приятели, което е в закона, което е нормално, като фирма да ми дадат оферта“), така и от
съдържанието на трите оферти и от обстоятелството, че две от тях са издадени от негови
близки (сестра му и дългогодишен приятел) – че подс. И. е отправил искане към св. Д. В. да
получи оферта от „Медиком“ ООД само с оглед изпълнение на формалните изисквания да
бъдат представени три независими една от друга оферти. И по-специално, той вече е имал
една реална оферта (т.е. такава, която е дадена с намерение съответния оферент да се
задължи да достави тази машина, доколкото има обективна възможност за това) и поради
това, за да изпълни тези изисквания, той се е снабдил с още две подобни оферти – едната от
сестра си (тя не е предмет на делото), а втората от приятеля си св. Д. В. (нейната верност и
истинност са предмет на делото, съобразно формулировките в обв. акт). Тази трета оферта,
на която е бил придаден вид, че е издадена от дружеството „Медиком“ с управител св. Д. В.,
не представлявала реална оферта – доколкото не е била издадена от неговото дружество;
нито с цел неговото дружество да се задължи да произведе или да закупи от производител
(производители) съответната поточна линия за производство на пластмасови бутилки за
вода. В действителност самата оферта била изготвена от подс. И. (чрез посредственото
извършителство на трето лице, както е уточнено по-долу), изпратена на св. В. за
подпечатване и подпис, заедно с официалното запитване за такава оферта. Това е видно от
титулната част на тази оферта, която съдържа реквизити, които обичайно „Медиком“ ООД не
ползва.
Следователно е несъмнено установено – което е елемент от обвинението – че офертата не е
била реална. А именно, само е бил придаден вид, че е издадена от „Медиком“ ООД, като в
действителност текстът е бил съставен от подс. И. (чрез неустановено трето лице), като тази
оферта е била предоставена на „Медиком“ ООД само за подписване и подпечатване – без
нито самият подс. И. да очаква каквото и да е поемане на задължение по тази оферта и без
никое длъжностно лице от „Медиком“ ООД да има намерение за поеме задължението,
обективирано в тази оферта.
На последно място е несъмнено установено, че подс. И. е ползвал неустановено лице при
интернет комуникацията си (изготвяне на искания за оферти; изготвянето на офертата, на
която е придаден вид, че е изготвена от „Медиком“; изпращането им по и-мейл), което е
изпълнявало неговите указания. Самият подс. И. твърди, че не разбира нищо от компютри и
не може дори да прочете документ в електронен вид, а всичко иска да му се разпечата.
Съдът, след като формира лично впечатление от него, му дава пълна вяра. Това води до
извода, че трето лице, на което той е възложил, е осъществило електронната кореспонденция
с тримата оференти. Самият подс. И. посочва това лице като счетоводителя на неговото ЕТ,
без да дава подробности. Така на л. 86 гръб посочва: „…счетоводителя се занимаваше,
пращаше имейли. На мен ми се казва кое е готово и кое не и аз трябва да преценявам какво
да направим“. Тук следва да се посочи, че това неустановено лице не е св. Ч. (който е
използван от подс. И. при подаване на Проектно предложение до ДФ Земеделие, което е
инкриминирано), доколкото несъмнено е установено, че той е бил ангажиран с определянето
на спецификациите на поточната линия (а евентуално и с намиране на реалния доставчик),
но не и с намирането и снабдяването с другите две оферти. Последните са били осигурени
от подс. И. (от дружествата на сестра му и на приятеля му), чрез това неустановено лице,
евентуално счетоводителя на неговото ЕТ[1].
---
Единственото противоречие между доказателствата се отнася до това как се е стигнало подс.
А. да издаде процесната оферта. Нейните реквизити са несъмнено установени – тя е
издадена от името на св. Д. В., като управител на „Медиком“ ООД, с ползване на бланка,
която не се ползва от „Медиком“ ООД, като е подписана и подпечетана от подс. А.
8

(офертата е в т. 7 л. 29 досъдебното производство).
От една страна са обясненията на подс. И., който посочва, че е възложил на приятеля
си св. В. (с когото от 20 години ходят заедно на заведения, на почивки, вкл. и на техни
собствени празници и тези на многобройните им общи приятели). Те са подкрепени от
обясненията на подс. А., която ясно посочва, че след проведен телефонен разговор св. В.
наредил да разпечата, подпише, подпечата и предаде изпратената от подс. И. оферта. Те са
косвено подкрепени от обясненията на подс. Х., която посочва, че първоначално подс. А. не
знаела за какво иде реч, но след като говорила по телефона (тя не знае с кого, но от
обясненията на подс. А. става ясно, че е говорила със св. В.), предала исканите документи
(подс. Х. посочва, че поначало не е знаела какви са тези документи, като е изпълнила
поръката на баща си да отиде до офиса на „Медиком“ ООД и да вземе някакви документи,
които послед да предаде в счетоводството му в с. Водица). Те са и косвено подкререни от
показанията на св. К. Г. и св. Р. Д., колежки на подс. А., които посочват, че е имало трайно
установена практика св. В., ако отсъства и случаят е спешен, като не може да чака
връщането му, да нарежда на някой от подчинените му да подписва изходящите документи,
което те са правили, полагайки собствения си подпис със запетая.
От друга страна са показанията на св. Д. В.. Той отрича да е бил в близки отношения
с подс. И.; отрича последният да е искал от него да подпише процесната оферта; отрича да е
нареждал на подс. А. да я разпечата, подпише, подпечата и предаде на лицето, пратено от
подс. И.. Отрича каквато и да е съпричастност с тази оферта.
При обсъждане на тези противоречия съдът приема, че е напълно несъмнено и ясно, че св. В.
не казва истината. Не само са налице многобройни и самостоятелно съществуващи
доказателства за това, че показанията му не отговарят на истината, но и възприемането им
ще доведе до установяване на фактическа обстановка, която – макар и поддържана от
прокурора – е крайно недостоверна до степен на невъзможна.
Несъмнено той е бил в много близки отношения с подс. И.. Доказателство за това са не само
обясненията на подсъдимия и тези на дъщеря му, не само твърденията на св. П., част от
тяхната компания, но и представените снимки.
Несъмнено подс. И. е искал да се снабди с две формални оферти (т.е. такива, които не
разкриват действително намерение за предоставяне на посочената в тях стока и услуга),
единствено за да изпълни формалните изисквания при кандидатстване за безвъзмездна
финансова помощ. Поради това – несъмнено – той се обърнал към сестра си за едната от тях.
Съвсем нормално и логично е да се обърне за втората към приятеля си. Така твърди самият
подс. И., като посочва, че винаги е можел да иска подобна формална оферта от всеки друг,
доколкото се касае за документ без намерение за задължаване. В този аспект (както и в
останалите) обясненията на подс. И. отговарят на истината.
Несъмнено е имало трайно установена практика в „Медиком“ ООД да се подписват
определени документи от служители в деловодството, въз основа на устно нареждане на св.
В., управител на това дружество. Това е видно от начина на подписване на тази оферта – с
действителния подпис на подс. Х., без опити за имитиране на подписа на св. В., с поставяне
на запетая пред него – което, съобразно широко разпространените практики и вярвания –
придава легитимност на подписването под чуждо име.
Следователно твърденията на св. В., че подс. И. не е искал от него да подпише тази оферта
и че той не се е съгласявал с това, не отговарят на истината.
Ако евентуално се възприеме за вярно твърдението на св. В., че няма нищо общо с тази
оферта (както твърди и ЕП), то ще следва да се установи една почти невъзможна фактическа
обстановка. А именно подс. И. и / или подс. Х. са мотивирали подс. А. да изготви тази
оферта. Нищо не сочи че първите двама подсъдими са познавали третата подсъдима; нищо
не сочи, че тя би се съгласила да издаде подобна невярна оферта. Също така, което е от
9

съществено значение, нищо не сочи, че подс. И. поначало да е имал нужда от подобни
сложни начини за снабдяване с невярна и формална оферта – доколкото е несъмнено, че той
е бизнесмен с широки познанства в своя регион и би могъл да получи подобна формална
оферта от други лица, без да прибягва до фалшифициране.
Въз основа на тези мотиви съдът напълно възприе тезата на защитата, като прие, че
показанията на св. В. не отговарят на истината. И по-конкретно прие, че той – помолен от
подс. И. да издаде изпратената му и-мейл оферта, се е съгласил; след това, когато подс. Х. му
се е обадила, той е наредил да я издаде.
---
На последно място, с оглед предмета на делото, следва да се посочи, че по делото не е
установено подс. И. и подс. Х. да са имали съзнание за това за какво ще послужи тази
оферта. Първата е изпълнявала искането на баща си да вземе документ от офиса на
„Медиком“ ООД (тя е живеела в Русе, където е този офис, а баща е бил в с. Водица, като
евентуално в този момент е бил по служебно пътуване в Южна България). Не са събрани
доказателства тя до такава степен да е била наясно със случващото се, че да знае, че тази
оферта ще бъде използвана пред ДФ Земеделие. Подс. А., макар и несъмнено да е знаела, че
подписът под офертата е неин, а не на св. В., със сигурност не е знаела за какво ще бъде
използвана. Отделно от това, от субективна страна, е била уверена, че деянието е
правомерно, доколкото е изпълнявала указанието на работодателя си, като това се отнася до
действие, което и преди това многократно е правила. Не бива да се забравя и запетаята,
която тя е сложила – което е ново убедително доказателство, че тя е считала деянието си за
правомерно.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
Повдигнато е обвинение по чл. 248а ал. 3 пр. 1 във вр. с ал. 2 НК. Фактическият състав на
това деяние, съобразно избраните от ЕП алтернативи е следният:
Подс. И., като управляващ и представляващ ЕТ „И. Къмпани – И. И.“ – т.е. квалифициращо
обстоятелство по чл. 248а ал. 3 пр. 1 НК – е представил по електронен път неверни сведения
(т.е. изпълнителното деяние по ал. 2) като тези неверни сведения се изразяват в
представянето на неистински частен документ (офертата на „Медиком“ ООД), а също така
невярно обстоятелство, че са събрани три независими оферти за нуждите на това проектно
предложение, като целта на представяне на тези неверни сведения е да се получат
финансиране от фондове на ЕС.
Най-напред, относно квалифициращото обстояттелство по чл. 248а ал. 3 пр. 1 НК. То не е
реализирано, доколкото визира лице, което управлява или представлява юридическо лице
или гражданско дружество, а в случая подс. И. е бил ЕТ. Правно-организационната форма на
ЕТ по своето естество е разширяване на правосубектността на едно физическо лице, като то
може да извършва търговска дейност. Поради това ЕТ се отнася до физическо лице и не е
нито юридическо лице, нито гражданско дружество. Подс. И. не отговаря на избраната от
ЕП правна квалификация. При все това той отговаря на пр. 2 от нормата на чл. 248а ал. 3 НК
– а именно е търговец. За това, на пръв поглед, няма пречка съдът да приложи служебно
преквалификация, доколкото се отнася до прилагане на закон за същото престъпление –
което може да стане без изменение на обвинението. Евентуална пречка за това е правото на
ЕС, което в чл. 6 от Директива 2012/13 забранява осъждането на подсъдими по непредявени
обвинения; обстоятелството, че не се касае за по-тежко наказуемо престъпление, според
Съда на ЕС „няма никакво значение“ – Решението по С-175/23. Поради това в
действителност подс. И. не може да бъде признат за виновен относно това квалифициращо
обстоятелство.
10

На второ място, относно фактическия състав на деянието по чл. 248а ал. 2 НК. Ясно следва
да се посочи, че подс. И. е представил неверни сведения, като го е направил с цел да получи
финансиране, част от което произтича от фондове от ЕС. А именно – той, чрез св. Ч., по
електронен път е подал Проектното предложение, като елемент от него е била офертата на
„Медиком“ ООД, която именно представлява такова неверно сведение. Тази невярност,
според твърденията на ЕП, е в две измерения – тази оферта е неистинска и също така не
представлява една от три независими оферти в оригинал за нуждите на Проектното
предложение. Основателността на тези твърдения следва да бъде изследвана.
Следва да се посочи, че действително подс. И. е представил сведения пред ДФ Земеделие, за
да получи парични суми с произход европейските фондове. При все това е нужно да се
изследва дали тези сведения действително са неверни – и то точно в това измерение, което
ЕП е приела удачно да инкриминира.
На първо място относно неистинността на офертата. Това несъмнено е така. Неистинността
на офертата се изразява в това, че е придаден вид, че изхожда от посоченото в нея лице
като неин автор – а именно от управителя на дружеството св. В., като в действителност тя
произхожда от трето лице – а именно от подс. А.. Това обстоятелство е несъмнено
установено.
На второ място, относно това, че представлява невярно сведение обстоятелството, че са
събрани три независими и съпоставими оферти в оригинал, за нуждите на Проектното
предложение. В действителност сведението в тази насока отговаря на истината. Това е
видно от отбелязванията в това Проектно предложение и в представените с него документи,
вкл. и процесните три оферти (от „Ел“ ЕООД, от „ГАЗ-99“ ООД и процесната оферта от
„Медиком“ ООД). Несъмнено те са представени именно за нуждите на производството,
развило се с представяне на Проектното предложение. Несъмнено и те са оригинали (приема
се това изискване за спазено, когато се изпрати сканирана оригинална оферта). Те са
независими, доколкото са представени от различни и необвързани едни с други оференти. Те
са и съпоставими, доколкото се касае за оферта за една и съща поточна линия за
производство на пластмасови бутилки, с едни и същи технически характеристики. Поради
това тези твърдени обстоятелства от ЕП не може да се подведат под състава на „неверни
сведения“.
Тук следва да се посочи, че в действителност процесната оферта има качеството на „неверни
сведения“ – доколкото тя е била само формално издадена и без намерение за задължаване,
което е обективирано в нея. Поради това тя е нереална – доколкото не е разкривала
действително намерение за задължаване за доставяне и монтаж на поточната линия за
пластмасови бутилки, както е посочено в нея. Но това обстоятелство не е инкриминирано.
ЕП дава следното описание на елемента от фактическия състав „представил неверни
сведения“ – „… че е събрал три съпоставими независими оферти в оригинал в изпълнение
на изискването … и е издадена за нуждите на горепосоченото проектно предложение“.
Според съда, по този начин ЕП е искала да посочи, че само за тези обстоятелства иска да се
търси наказателна отговорност. Никъде в това описание на неверните сведения не се
посочва, че тази оферта е била неангажираща издателя си, че е била само формално
издадена, за да се отоговир на формалните изисквания на ДФ Земеделие, че в
действителност е била нереална, фиктивна, недействителна. От всички тези нейни пороци
само един е намерил отражение в обв.акт – и то в противоположен смисъл. ЕП твърди, че
неверността на тази оферта се изразява в това, че не е била издадена за нуждите на
процедурата по Проектното предложение. Това означава, че е била издадена за други нужди,
без да се посочват какви. А в действителност тя е била издадена специално за това
производство, за разглеждане на Проектното предложение.
Следователно няма основание за ангажиране на наказателна отговорност относно тези
измерения на твърдяната неверност на представените от подс. И. сведения.
11

Въз основа на тези доводи се установи, че подс. И. е представил неверни сведения пред ДФ
Земеделие само в едно измерение – а именно сведение, че офертата на „Медиком“ ООД е
издадена от посоченото в нея лице. ЕП изрично обвинява подс. И. за определено измерение
на „неверни сведения“ – а именно: „че оферта с посочена дата 18.11.2018 г. от името на
„Медиком“ ООД….. подписана е от управител на дружеството“. При цялостния прочит на
обвинителния акт е ясно, че ЕП обвинява подс. И. за това, че неверните сведения, които той
е представил на ДФ Земеделия, се изразяват в това, че той е представил неистинска оферта –
придаден е вид, че изхожда от „Медиком“ ООД, подписана от управителя му св. Д. В., но
в действителност не е изхождала от това дружество, като е била подписана от подс. А.
(последната, макар и да е работила в това дружество, е само служител и не е можела да
издава такива документи).
Това, несъмнено, е установено от фактическа страна. Тази оферта е неистинска. Макар и да е
посочено, че е издадена от св. В., като управител на това дружество, все пак е била
фактически издадена от подс. А.. Обстоятелството, че иа запетая пред подписа, не прави
този документ истински. Напротив, запетаята е индиция, че друго лице е подписало
документа, различно от посоченото за негов автор.
В този аспект фактическите твърдения на ЕП в обвинителния акт са основателни – по
делото несъмнено се установи, че тази оферта е неистинска, доколкото е подписана от подс.
А., въпреки че е придаден вид, че е подписана от св. В..
Тук обаче, може да се направят две възражения. Първото е от търговско-правен характер, а
второто от наказателен.
Относно търговско-правния аспект. По делото се установи, че св. В. е дал устно нареждане
на подс. А. да издаде тази оферта. При това положение следва изводът, че той е я
упълномощил да го направи. С това той се е задължил по нея – или поне би се задължил, ако
на основание чл. 26 ЗЗД (липса на съгласие) цялата постигната с подс. А. устна договорка не
беше нищожна.
В този смисъл – за задължаване, когато управител на дружество даде нареждане на свой
подчинен да сключи определен договор – следва да се тълкуват съответните норми от ТЗ.
Подс. А. е имала качеството на търговски помощник по чл. 30 ТЗ, като е имала право да
извършва сделките, които обикновено се извършват на работното й място, което е
общодостъпно място за търговия. Повдига се въпрос дали подписването на оферта от името
на управителя отговаря на това условие. Представянето на оферта несъмнено е търговска
сделка по чл. 286 ТЗ. Все пак е важно, че това подписване е станало въз основа на негово
нареждане, което има значение съобразно чл. 292 ал. 1 и чл. 293 ал. 3 ТЗ. А именно при
узнаване за определено предложение то се смята за прието, ако е елемент от трайни
търговски отношения и не е отхвърлено; а също така липсата на оспорване означава
съгласие със сделката. При съвместното тълкуване на тези разпоредби се достига до извода –
по аргумент за по-силното основание – че устното нареждане, дадено от управителя към
търговски помощник, да издаде определена оферта, обвързва управителя на дружеството,
който е автор на това нареждане и който има правомощието да издаде тази оферта, а също
така правомощие да дава такива нареждания на служителя си. След като неговото знание и
мълчание валидира пороците на сделката, то устното нареждане също така ги валидира.
Следователно, от търговска гл.т., независимо че офертата е подписана от подс. А., тя би
задължила „Медиком“ ООД.
Отново следва да се посочи, че това са общи теоретични доводи – доколкото на първо място
се прилага чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като тази оферта е нищожна поради липса на съгласие за
задължаване от двете страни – от искащия офертата – подс. И. и далия офертата –
„Медиком“ ООД, в лицето на св. Д. В.; именно последният се е съгласил с искането на подс.
И. да издаде само формално една оферта, за да може И. да получи еврофинансиране; нито
подс. И., нито св. В. са искали тази оферта да бъде действителна и реална оферта.
12

При все това, в конкретния случай, неистинността на офертата има такива измерения, които
не оправдават нейното определяне като „неверни сведения“ по смисъла на чл. 248а ал. 2 НК.
Ако евентуално офертата беше действителна и реална, обстоятелството, че е подписана от
служител на управителя, а не от него самия, нямаше да доведе до извод, че тя е „неверни
сведения“, доколкото – в процесния случай – обвързва оферента, независимо че в последващ
момент управителят си променя мнението и не поддържа тази оферта. И по-конкретно, ако
св. Д. В. е имал намерение да задължи представляваното от него дружество с тази оферта,
като е дал устно нареждане на подс. В.а да я подпише, то така подписаната от нея оферта би
задължавала дружеството на св. В. – дори и по-късно той да е променил мнението си и вече
да не иска да бъде задължаван. Формалната неистинност относно авторството на подписа
няма да наруши обвързващата сила на офертата – доколкото подс. А. е действала въз основа
на нареждане на управителя на дружеството. Следователно липсват неверни сведения,
съобразно чл. 248а ал. 1 НК.
От наказателно-правен аспект е несъмнено, че подс. И. не е съзнавал, че офертата е
неистинска. Това той ясно заявява в своите обяснения и съдът напълно му вярва. Подс. И. е
получил уверението на св. В., че ще му предаде исканата от него оферта – като следва да
прати човек да я вземе; подс. И. е изпратил дъщеря си – която я взела тази оферта и я
предала в счетоводството. Подс. И. не е я виждал и не е имало как да знае, че в
действителност подписът не е на св. В.. Поради което към датата 06.12.2018 г. – подаване на
Проектното предложение – той не е съзнавал, че в този аспект представя неверни сведения.
Следователно са налице две самостоятелни основания за постановяване на оправдателна
присъда относно подс. И. – нито той е представил неверни сведения (в аспекта, избран от
ЕП да бъдат криминилизирани), доколкото неистинността на офертата (в наказателен
смисъл) не се отразява на обвързващата сила (в търговскоправен смисъл), нито е съзнавал
тази неистинност.
Оттук следва изводът, че следва да се постанови оправдателна присъда и относно подс. Х. и
А. – предвид липса подпомагане и липса на вина.
След като деянието на подс. И. не е престъпно, то следва и изводът, че деянието по
подпомагане на неговото деяние не би могло да е престъпно.
Налице са и самостоятелни основания за постановяване на оправдателна присъда за двете
подсъдими.
Както е посочено по-горе, подс. А. е изпълнявала нареждане на работодателя си, като е
действала със съзнанието, че върши нещо редно и обичайно. Въз основа на анализа на ТЗ,
направен по-горе, може да се достигне до извода, че всички пороци, свързани с издаване на
оферта от името на управителя, но подписана от търговски помощник, по негово устно
указание, не водят до липса на обвързващо действие на тази оферта. Напротив, налице е
обвързваща оферта. Следователно това нейно съзнание, макар и с известни резерви, има
своето обективно оправдание. Също така тя не е имала каквото и да е понятие, че тази
оферта ще се използва от подс. И. за процедурата пред ДФ Земеделие. Несъмнено е налице
пълна липса на вина относно нея.
Това се отнася и до подс. Х.. Тя само е изпълнявала искането на баща си да вземе
определени документи от „Медиком“ ООД и да ги занесе в счетоводството на ЕТ на баща си
в с. Водица. Не е установено да е имала представа, че офертата е неистинска, както и за
какво точно, пред кой орган и за какви цели ще бъде използвана. Това води до извод, че не е
налице виновно поведение.

Само относно подс. И. би могло да се открие основание за ангажиране на неговата
наказателна отговорност във връзка представяне на неверни сведения чрез офертата, с
посочена дата 18.11.2018 г. и издател „Медиком“ ООД. Но те не са в обстоятелствата,
13

посочени от ЕП (а именно, че тя представлява една от три съпоставими независими оферти в
оригинал, че изхожда от това дружество, че е подписана е от управител на дружеството; че е
издадена е за нуждите на това проекто предложение). В действителност неверните сведения
са в това, че невярно се твърди с представянето , че тази оферта обективира действително
намерение за задължаване. Неверните сведения са в това, че т.нар. оферта представлява
действителна оферта, представена от лице, което действително и реално има намерение да
достави машините и оборудването за производство на пластмасови бутилки, посочени в нея.
Когато ДФ Земеделие поставя изискване за три оферти, има предвид реални и действителни
оферти, а не привидни. От значение е намерението за задължаване – а не дали изявлението е
направено лично или чрез нареждане на служител да направи такова изявление.
По делото се установи, че подс. И. не е търсил действителна и реална оферта, а само
формална такава, за да отговори на формалните изисквания на ДФ Земеделие; в този смисъл
са и неговите собствени обяснения. След като е бил задължен да представи реална оферта, а
той е представил привидна, то той е представил неверни сведения, по смисъла на чл. 248а
НК. При все това ЕП не е акцентирала на привидността на тази оферта, а на съвсем
различни нейни качества – всички производни на това, че подписът е положен от подс. А., а
не от посочения издател. Истинският порок на тази оферта е в това, че тя не разкрива
никакво намерение за задължаване (такова не е търсено от подс. И., когато е поискал от св.
В. формално да издаде офертата, която му е изпратил по и-мейл; не е обективирано и от св.
В., когато се е съгласил на искането му и е възложил на подс. А. да разпечата получената
оферта, да я подпише, подпечата и предаде на човек, пратен от подс. И.).
ЕП изрично е инкриминирала определен аспект от пороците на офертата – а именно е
посочила, че първият елемент от неверните сведения се състои в това, че подс. И.„ … е
събрал три съпоставими независими оферти в оригинал …“. При все това никъде не е
направила твърдение, че в действителност липсва оферта, предвид липсата на намерение за
задължаване – чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Вместо това акцентира на пороците във връзка с подписа.
При това положение, ако съдът за първи път установи липсата на намерение за задължаване
от страна на св. В., което е съзнавано от подс. И. (който точно това е поискал от него – да
издаде оферта, без никакво задължаване по нея) и го постави в основата на осъдителна
присъда, то би осъдил подс. И. относно фактическо обстоятелство, което не е било посочено
от прокурора и за което прокурорът не иска търсене на наказателна отговорност.
Съдът не възприема тезата на защитата, че е нещо съвсем нормално да се представят
неверни оферти (т.е. издадени без намерение за задължаване), предвид неадекватните
правила на ДФ Земеделие. Но те биха могли да бъдат обсъдени само ако ЕП беше избрала
да обвини подс. И. именно за представяне на невярна и привидна оферта. След като няма
такова обвинение, отговор на тези доводи не е нужен.

Въз основа на тези доводи съдът постанови изцяло оправдателна присъда.
[1] Евентуално това неустановено лице е св. Н. П., която посочва, че е счетоводител; че подс.
Х. донесла процесната оферта от „Медиком“ ООД, тя я сканирала и изпратила на св. Ч..
При все това, предвид презумпцията за невиновност и доколкото това обстоятелство не е
свързано с предмета на делото, съдът се въздържа от такива констатации.
14

Съобщи за изтекли лични данни