№ 94
гр. Чирпан, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Административно наказателно
дело № 20225540200220 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на от Т. А. **, ЕГН ********** с
настоящ адрес гр. ** съдебен адрес ** против НП № 22 - 0375- 000224/ 20. 07. 2022 г.,
издадено от И. Димитров Димитров, на длъжност Н. група към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с
което му е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
становище, че електронният фиш отговаря на законовите изисквания и е издаден в
законоустановените срокове. Моли ЕФ да бъде потвърден. В случай, че жалбоподателят в
с.з. ползва правна помощ, възнаграждението на адвоката да бъде определено в минимален
размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и съобразно обема на осъществената
правна помощ. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП и приложеното известие за доставяне/.
Установи се по делото, че с НП № 22 - 0375- 000224/ 20. 07. 2022 г., издадено от И.
Димитров Димитров, на длъжност Н. група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, е наложено на
жалбоподателя административно наказание по чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на
1
100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца затова че: “ На АМ Тракия, км.
172 в посока запад- изток управлява товарен автомобил ** с рег. Номер ** собственост
на фирма Манчо ГРУП ЕООД с Булстат *********, като не спира и не установява
последиците от ПТП причинени от блъскащия го отзад товарен автомобил Рено Флуанс с
рег. Номер СА 0268ХН собственост на БИ-ДЖЕЙ- ЕС ЕООД с Булстат121355781,
управляван от Андрей Христов Рибаров с ЕГН ********** е извършил:
1.НЕ СПИРА И НЕ УСТАНОВЯВА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПТП, с което виновно е
нарушил чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП“.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 568569 / 18.06.2022 г., с актосъставител И. Н. А. на длъжност мл.
автоконтрольор при РУ Чирпан и свидетел Р. К. Русев- също полицейски служител.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
и разгледана по същество, същата е процесуално допустима, и основателна.
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че
същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията
на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН императивно се предвижда, че актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т. е. изисква се да
се състави в присъствието на свидетели- очевидци на самото извършване на нарушението, а
ако няма такива -на неговото установяване. Изключение от това изискване се съдържа в
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност
да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В конкретния казус се установи
безспорно, че актосъставителят - И. Н. А. и неговият колега Р. К. Русев, вписан като
свидетел по АУАН, не са били свидетели- очевидци на извършване на вмененото
административно нарушение. Установи се категорично, че на мястото на настъпилото ПТП
са били двамата души, шофьора на автомобила предизвикал ПТП лек автомобил марка Рено,
модел Флуенс, а не както е посочено и в АУАН и в НП „ товарен автомобил „ Рено Флуанс и
пътник в автомобила. Полицейски служители са посетили местопроизшествието след
неговото настъпване и след като жалбоподателят вече го е бил напуснал. При това
положение актосъставителят А. е имал задължението да състави акта и да впише като
свидетел в него не неговия колега свидетелят Русев, а свидетелите очевидци. Вместо това
обаче той е вписал като свидетел в акта колегата си и то без да са били налице условията на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН . Изискването за спазване на императивната норма на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкрИ.е на обективната истина и
по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от
2
закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства - в случая
гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче
актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с
нея, което представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
цялостна отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
Следва да бъде посочено и следното обстоятелство. Видно от представените по
делото копия от АУАН № 568569, датата за което е прието, че извършено нарушението е
поправена ръкописно, без да е налице отбелязване от кого е поправена или да има поставени
подписи на лицата извършили поправката. Това води до една неправилност и
незаконосъобразност както на АУАН така и на последващото издадено НП.
Съдът счита,че следва да посочи и следното: Нито съставеният акт, нито –
издаденото Наказателно постановление, съдържат надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които се твърди, че то е извършено. Действително, в АУАН и НП се
посочва, че при определени време и място, жалбоподателят бил участник в ПТП с като не
спира и не установява последиците от ПТП, причинени от блъскащ го отзад автомобил.
Следва обаче да бъде напомнено, че съобразно § 1, т. 27 от ДР на ЗДвП, ""Участник в
пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му. ". Следователно, отбелязването
единствено, че определено лице е участник в ПТП, се явява неконкретизирано и неясно, тъй
като то се извежда от определени факти и обстоятелства – които факти и обстоятелства, във
всеки подобен случай, е наложително да бъдат надлежно изнесени: дали се касае за
пострадало лице или за лице, което с поведението си е допринесло за настъпването на
произшествието, както и в какво се е изразило, същото поведение. Това не само не е сторено
нито в съставения АУАН, нито – в издаденото НП, но наред с това, с изключение на
отбелязване на времето и мястото на настъпване на твърдяното ПТП, липсват каквито и да
било други факти и обстоятелства във връзка със същото пътнотранспортно произшествие.
Неясно остава каква е ролята8 участието / на жалбоподателя в настъпилото произшествие и
в осъществяване на неговия механизъм, какви са противоправните последици от неговото
настъпване / посочено е в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, че има
деформирана предна част- очевидно на лекия автомобил Рено Флуенс, като за други щети
изрично е записано- няма /; с други думи, напълно неясно е въз основа на кои факти и
обстоятелства е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, като е ограничено правото на защита на нарушителя.
В заключение съдът счита, че следва да посочи,че преди всичко, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност, следва да е налице съставомерност на
деянието, каквото не се установява в процесния случай. Дори и да се приеме наличието на
ПТП, по смисъла на параграф 1, т. 30 от ДР на ЗДвП, доколкото са констатирани
имуществени вреди по МПС Рено Флуенс съгласно цитирания по- горе Протокол за ПТП, не
може по безспорен и категоричен начин да се установи от доказателствата, събрани в хода
3
на въззивното производство качеството на участник в ПТП на жалбоподателя по смисъла
параграф 1, т. 27 от ЗДвП, както и неговата вина, дори и в хипотезата на непредпазливост.
Не е нито изследван въпроса, нито са събирани доказателства от административно-
наказващите органи, относно участието на жалбоподателя в ПТП и значението на неговите
действия при осъществяване на механизма на настъпване на ПТП и най- вече вредите.
Възраженията на касатора, при постановяването на АУАН, за липса на възприятие
за участие в ПТП, както и за причиняване на вреди, в процесния случай, не са разгледани и
изобщо коментирани в хода на административното, производство. Съдът не може да
възприеме, че лаконичното записване в НП „ Възражението е разгледано. Не са
установени данни за прекратяване на Акта „ може да бъде възприето релевантен коментар
на постъпилото възражение. Няма доказателства, чрез изследване на механизма на
настъпване на вредите, за причинно-следствена връзка и реалното им причиняване, така
както са описани в Протокола за ПТП, именно от и при управлението на товарния автомобил
Камаз.
От всичко гореизложено съдът счита,че обжалваното Наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда,
че в случаите, в които съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от представеният по делото
договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е упълномощил адвокат.
Предвид развоя на производството му е заплатил сумата в размер на 600,00 лева.
От въззивната страна на е направено възражение за прекомерност на договореното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй
като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради
така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява
размера на разноските до минимално определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата
и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), а именно 400 лева. Приложими са размерите посочени в
Наредбата към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по
същество, когато страните правят искане за разноски, съответно – възражение за
прекомерност, защото при определяне на разноските, съдът прилага нормативна уредба,
действаща към този момент.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 22 - 0375- 000224/ 20. 07. 2022 г., издадено от И. Димитров
Димитров, на длъжност Н. група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР,с което на Т. А. **, ЕГН
********** с настоящ адрес гр. ** съдебен адрес ** е наложено административно наказание
по чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора, към която се числи РУ Чирпан да заплати на Т. А.
**, ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ** съдебен адрес г** направените по делото
разноски в размер на 400,00лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5