№ 2262
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505822 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20082999 от 13. 03.2023 г. по гр.д.№ 21756 по описа за
2019 г. на СРС, Втора ГО, 57 състав, са отхвърлени като неоснователни,
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу С. Б. Г., искове по
чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата в размер на 513, 88 лв., представляваща главница – стойност на
потребена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, представляващ
апартамент 115, находящ се в гр.София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2013
г. до 30.04.2016 г.; мораторна лихва за забава в размер на 73,98 лв., изтекла за
периода от 03.03.2014 г. до 07.02. 2017 г.; стойност на услугата дялово
разпределение в размер на 27,24 лв. за периода от м.06. 2013 г. , м.06.2014 г. и
м.05.2015 г., както и лихва за забавеното й издължаване в размер на 6,16 лв.,
начислена за периода от 03.03.2014 г. до 07.02. 2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9034 по описа за
2017 г. на СРС, 57 състав.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- „Топлофикация
1
София“ ЕАД.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Същото било
постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства.
От представения по делото нот.акт се установявало, че ответника е
собственик на топлоснабден имот. Разминаването в номера на процесния ап.
било без значение, тъй като дължимите суми били начислени за аб.№ 236526.
Този аб.№ съответствал на ап.112. За този аб.№ било изготвено и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Установила се дължима сума в размер на 513,86 лв.
Иска се от съда да отмени решението и да уважи претенциите му.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – С. Б. Г., ответник пред СРС, депозира отговор по
въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба е неоснователна; не били
допуснати сочените от въззивника нарушения при обсъждане на
доказателствата. Правилно било прието, че ответника не е потребител на
топлинна енергия за процесния имот. Сочи, че въззивника бил уведомен
своевременно за промяната в собствеността на топлоснабдения имот и
„Топлофикация София“ следвало да промени партидата. Не претендира
разноски.
Третото лице помагач по делото – „Б.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 15.03. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 21.03. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС е отхвърлил исковете по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
2
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 20. 02.2017 г. по ч.гр.д.№ 9034 по описа за 2017 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е
уведомен по реда на чл.47 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 18.
03.2019 г.
Исковата молба е предявена на 16.04.2019 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не е установено, че между ищеца и ответника за процесния период е
съществувало правоотношение по доставка и потребление на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Съдът в доклада си изрично бил
посочил, че ищеца носи доказателствената тежест относно обстоятелството,
че ответника има качеството на „потребител“ на топлинна енергия за
процесния имот и относно описания в исковата молба имот. От представения
по делото нот.акт № 92, дело № 17703 по описа за 1992 г. , съставен на
05.11.1992 г. било видно, че Б.В. Г. и съпругата му Е.Р.Г. са прехвърлили на
сина си С. Б. Г., ответник по спора, собствения им недвижим имот,
представляващ ап.112, находящ се в гр.София, ж.к.****, като в замяна С. Б. Г.
бил прехвърлил на родителите си собствения си ап.115, находящ се в
гр.София, ж.к.****, т.е. след 1992 г. титуляр на правото на собственост на
ап.115 били Б.В. Г. и съпругата му Е.Р.Г.. Ответникът бил собственик на
ап.112. Нот.акт бил представен с исковата молба, което водело до извода, че
ищецът е уведомен за промяната в собствеността. При грамотен прочит на
нот.акт ищецът следвало да открие партида на новия собственик. След като
ответникът не бил пасивно легитимиран да отговаря по така предявените
искове, то същите са приети за неоснователни и като такива са отхвърлени.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото не са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
3
С исковата молба самият ищец е представил нот.акт №92, дело № 17703
от 1992 г., от 05.11.1992 г. Видно от същия по силата на замяна ответника С.
Б. Г. е придобил собственост на ап.112. „Процесният“ топлоснабден имот за
който ищецът претендира установяване на вземания е ап.115. Този ап. е
посочен в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и за този ап.115 е била издадена заповедта- виж
посоченото в същата: „Вземането произтича от следните обстоятелства:
Длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.****, ап.115 и не е погасил
задължението си.
Исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК е
продължение на заповедното производство. След като в полза на
заявителя/ищец е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
вземания за доставена топлинна енергия за ап.115, то предмет на
установяване в производството по чл.422, ал.1 ГПК са именно вземания за
доставена топлинна енергия за ап.115.
Възражението, че ответника не е пасивно легитимиран да отговаря по
задължения за доставена и потребена топлинна енергия за ап.115 е било
своевременно направено с отговора по исковата молба, виж л.60 от исковото
производство.
С доклада си по чл.140 ГПК, обективиран в определението от
14.12.2021 г. СРС изрично е указал на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи наличието на действително правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия с ответника.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за 25.03.2022 г.,
л.95 по делото пред СРС, от страна на ищеца не са били ангажирани никакви
доказателства във връзка с възражението на ответника за липсата на
облигационно отношение между него и ищцовото дружество.
При прилагане на последиците от недоказване, правилен е извода на
СРС, че ответника не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените
искове.
Обстоятелството, че аб. № 236526 съответствал на ап.112 на който
собственик бил въззиваемия, не може да промени изхода на спора след като
предмет на установяване са били задължения за ап. 115.
4
Промяната в собствеността е била известна на ищеца с оглед на това, че
горекоментирания нот.акт е бил представен още с исковата молба. Нещо
повече, от представените от третото лице помагач доказателства –
индивидуални справки за използване ТЕ за процесния период , както и
формуляри за отчет е видно, че партидата за ап.115 е на името на Б.В. Г.-
бащата на ответника, който заедно със съпругата си е придобил по силата на
замяната от 1992 г., собствеността върху процесния ап.115.
Обстоятелството, че допуснатите, изслушани и приети по делото /пред
СРС/съдебни експертизи установяват задължения за периода досежно ап.115
не водят до извода, че отговорността за заплащането на тези задължения е на
ответника С. Г..
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна не претендира разноски, а такива не са сторени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20082999 от 13. 03.2023 г. по гр.д.№ 21756 по
описа за 2019 г. на СРС, Втора ГО, 57 състав, ИЗЦЯЛО.
Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6