Решение по дело №1550/2016 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 90
Дата: 7 юли 2017 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Илияна Цветкова
Дело: 20161810101550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

                  Р   Е   Ш   Е   Н    И    Е 

                              №90

                       Ботевград 07.07.2017г.

 

            В   И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

    БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публичното заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1550 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД.

         Д.Р.П. с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***0, чрез пълномощник адв.С.Н. от АК-Благоевград моли да бъде осъден ******ЕООД, със седалище и адрес на управление ******и Т.Н. ***, с ЕГН: ********** всеки един от тях да й заплати сумата-главница от по 6186.14лв., представляващи размера на припадащите им се части от платеното от Д.П. в качеството на солидарен длъжник задължение в размер на 18 558.43лв., дължимо по Анекс от 15.05.2012г. към споразумение от 04.05.2011г., сключено между „Застрахователно акционерно дружество ******, от една страна като застраховател и ******ЕООД от друга страна като трето лице и от Т.Н.Н., и Д.Р.П. в качеството им на солидарни длъжници.

В с.з. ищцата, чрез пълномощник адв.С.Н. от АК-Благоевград / пълномощно на л.1/ поддържа така предявените искове, като моли да се уважат изцяло и се присъдят направените по делото разноски, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

        Ответниците-******ЕООД, със седалище и адрес на управление Ботевград, с ЕИК: ******, чрез управителя си Т.Н.Н. и Т.Н.Н. ***, са направили възражения по горните искове и са представили писмен отговор с вх.№ 646 от 30.01.2017г. в предвидения в закона срок.

        В писмения отговор всеки един от ответниците оспорва изцяло предявените искове като твърди, че ответникът-******ЕООД е изпълнил задълженията си към застрахователя „Застрахователно акционерно дружество ******по Анекс от 15.05.2012г. като е осигурил премиен приход от сключени с негово посредничество застрахователни договори в договорения размер от 154 628лв. Ищцата е платила нещо, което не е било дължимо и не представлява изпълнение по Анекса. Дори и да е налице неизпълнение по Анекса солидарните длъжници не дължат забавено изпълнение, а неустойка /параграф 7 от Анекса/. В този смисъл плащането от ищцата е за неустойка, която не й е търсена от кредитора и не е била дължима. За да се търси от ответниците плащане следва ищцата да е платила повече от припадащото й се задължение в случая повече от 1/3 от 154 628лв. = 51 542.66лв. Такива данни по делото няма. Платената от нея сума от 18 558.43лв. е много по-малка, като ответниците са платили сумата от 127 514.56лв. 

            В с.з. ответниците, чрез пълномощника им адв.Г.Д. от САК/пълномощно на л.37/ оспорват исковете и поддържат направените възражения в писмения отговор, молят да се отхвърлят изцяло.

           От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

           ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

           Страните не спорят за това, че са сключили Анекс от 15.05.2012г. към Споразумение  от 04.05.2011г. със „******от една страна,     от друга страна ответникът ******като трето лице и  от трета страна ответникът Т.Н.Н. като първи солидарен длъжник и от четвърта страна ищцата Д.Р.П. като втори солидарен длъжник, съгласно което по параграф 6 страните са се съгласили в срок до 24.05.2013г. третото лице******/ солидарно с първия солидарен длъжник / Т.Н.Н./ и с втория солидарен длъжник / ищцата Д.Р.П./ да заплатят на застрахователя сума в размер на 154 628лв., намалена с плащанията по предходния параграф, а именно премиен приход, осигурен от ******на застрахователя от застрахователни договори, сключвани чрез негово посредничество за периода от 15.05.2012г. до 14.05.2013г. в размер най-малко от 154 628лв.  

           Горното се установява от приложените писмени доказателства- копия от Споразумение  от 20.04.2011г. и Анекс от 15.05.2012г. към Споразумение  от 04.05.2011г.

           Видно от писмо  от 22.05.2013г. от „******до ищцата, се установява, че същата е поканена до 24.05.2013г. да им заплати сумата от 27 113.44лв. на основание параграф 6 от Анекс от 15.05.2012г. към Споразумение  от 04.05.2011г., за това, че е осигурен премиен приход от 127 514.56лв. като следва да се осигури такъв до сумата от 154628, за което канят ищцата да заплати разликата или посочената сума.

           Ищцата е заплатила по банков път на застрахователя сумата от  общо 18558.43лв. на 22.05.2013г. и на 23.05.2013г. съгласно приложените копия от  вносни бележки.

           За разликата над 18558.43лв. до пълния размер от  27 113.44лв. застрахователят предявява иск срещу ищцата на 12.06.2013г. пред РС-София, за което е образувано гражданско дело № 25208/2013г. по описа на РС-София, приключило с определение за прекратяване на съдебното производство по делото на 09.07.2014г. на основание чл.233 от ГПК поради отказ от предявените искове от ищеца-застраховател. Горното се установява от приложеното гражданско дело № 25208/2013г. по описа на Софийски районен съд.

          От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 2385/20.04.2017г., изготвена от вещото лице М.П.Т., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че  в периода от 15.05.2012г. до 14.05.2013г. в изпълнение на Анекс от 15.05.2012г. за заплатени на застрахователя суми като премиен приход, осигурен от ответника ******в размер на 127 514.56лв. На 22.05.2013г. и на 23.05.2013г. ищцата е заплатила на застрахователя сумата от общо 18 558.43лв. В периода от 01.07.2013г. до 23.08.2013г. ответникът ******е заплатил на застрахователя общо сумата от 2483.17лв.

           Спорното между страните е ответниците, които са страни по сключения Анекс от 15.05.2012г. и са солидарно задължени заедно с ищцата, дължат ли й възстановяване на сумата от по 6186.14лв. всеки един от двамата ответници, която представлява припадащата се част от платеното от ищцата в качеството й на солидарен длъжник, задължение в размер на 18 558.43лв.

           ОТ ПРАВНА СТРАНА:

           Съдът намира, че така предявените два обективно съединени иска с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

           Разгледан по същество всеки един от двата главни иска за сумата-главница от по 6186.14лв., представляваща припадащата се част от платеното от ищцата в качеството й на солидарен длъжник, задължение в размер на 18 558.43лв., са  неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани, по следните правни съображения:

           Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД това, което е платено на кредитора трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници. Разпоредбата на чл.127 от ЗЗД предвижда, че в отношенията помежду си, солидарните съдлъжници са разделни длъжници и всеки понася част от общия дълг, която по правило/чл.127, ал.1 от ЗЗД/ е еднаква по размер. Нормата установява оборима презумция, тъй като във вътрешните отношения между солидарните длъжници е възможно да е установено друго. В случая не се твърди и не се установява друга уговорка между страните, свързана с разпределение на дълга, различна от тази предвидена в закона и договора/Анекс от 15.05.2012г./. Следователно страните отговарят поравно за изплащането на целия дълг, така както той е договорен. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата/чл.127, ал.2 от ЗЗД/.

    Регресният иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД е средство платилият дълга солидарен длъжник да получи онова, което е платил над частта си от общото задължение.

    Основният спорен въпрос е дали с посочените плащания от сумата от 18 558.43лв. за ищеца е възникнало регресното право по чл.127, ал.2 от ЗЗД да иска от всеки един от двамата ответници-солидарни длъжници заплащане на съответната припадаща се 1/3 от горната сума, платена като дължима по Анекс от 15.05.2012г., по който са солидарни длъжници страните по делото. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение №827/15.12.2010г. по гр.д.№ 1328/2010г., ІV г.о., ГК. Според това решение преди да изпълни на кредитора нещо, което да надхвърля неговата част от солидарното задължение, солидарният длъжник не може да претендира от останалите солидарни длъжници да му заплатят тяхната част от солидарното задължение. Това е така, защото правилото на чл.127, ал.2 от ЗЗД изрично предвижда, че за да възникне обратно вземане към съдлъжниците, солидарният длъжник трябва да е изпълнил повече от своята част. Солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл.127, ал.2 от ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която да надхвърля припадащата му се част.

    В конкретния случай при прилагане законовата презумция за равенство на частите от солидарното задължение, т.е. съгласно параграф 6 от Анекс от 15.05.2012г., ищцата и двамата ответници солидарно дължат на застрахователя /ЗАД АРМЕЕЦ АД/ сумата от 154 628лв., т.е. частта на ищцата от цялото вземане е 1/3 от горната сума или сумата от  51 542.66лв., като от приложените писмени доказателства /копия от вносни бележки/ и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. М.П., което съдът кредитира като обосновано и компетентно, се установява, че  ищцата е заплатила сумата от 18 558.43лв., т.е. по-малко от дължимото от 51 542.66лв. В този смисъл възражението на ответниците е основателно.

    Твърдението на ищцата, чрез процесуалния й представител, че процесните суми са само неизпълнената част от договора или Анекс от 15.05.2012г., не се споделя от настоящия съдебен състав, за това, че именно съгласно подписания и неоспорен от ищцата Анекс, същата се е задължила солидарно за цялата сума от 154 628лв., а не само за неизпълнената част от договора.

     Поради гореизложеното исковете следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни, за това, че не се установи ищцата да е заплатила на кредитора-застраховател суми, които да надхвърлят припадащата се част от солидарното задължение, описано по-горе.

        ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

         С оглед изхода на делото и при липса на искане от страна на ответниците за заплащане на разноски по делото, съдът не се произнася за присъждане на разноски на страните.

    

                  Водим от горното съдът

 

                           Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от Д.Р.П. с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:****, чрез пълномощник адв.С.Н. от АК-Благоевград срещу ******ЕООД, със седалище и адрес на управление ******и срещу Т.Н. ***, с ЕГН: ********** за заплащане от всеки един от тях на сумата-главница от по 6186.14лв./шест хиляди сто осемдесет и шест лева и 14 стотинки/, представляващи размера на припадащите им се части от платеното от Д.Р.П. в качеството на солидарен длъжник задължение в размер на 18 558.43лв., дължимо по Анекс от 15.05.2012г. към споразумение от 04.05.2011г., сключено между „Застрахователно акционерно дружество ******, от една страна като застраховател и ******ЕООД от друга страна като трето лице и от Т.Н.Н., и Д.Р.П. в качеството им на солидарни длъжници, като неоснователни и недоказани.

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                     /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/