Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 5956 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Е. С.С. твърди, че на
11,07,2014г., в гр.София, на бул.“8-ми декември“, на кръстовището с ул.
„Академик Стефан М.“, като пътник на мястото след водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с
рег. № *******, управляван от Т.С.П., пострадала при ПТП причинено виновно от М.Б.Г.,
при управление на собственият на С.И.Х.л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, който с посока на движение от ул.
„Климент Охридски“ към ул. „Академик Борис Стефанов“ нарушил правилата за
движение по пътищата установени в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като на кръстовището с
ул. „Академик Стефан М.“ при извършване на маневра „завой на ляво“ не пропуснал
насрещно движещият се мотоциклет марка „Хонда“, модел
„Хорнет 600С“, с рег. № *******, и в резултат го
блъснал, в резултат на което получила тежки травматични увреждания.
Твърди, че за ПТП е съставен констативен протокол, образувано досъдебно
производство и впоследствие съдебно производство по НОХД № 21967/2014г. по
описа на СРС, по което е прекратено поради постигнато споразумение обективирано в Протокол от 25,01,2016г.
Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица
№ 22113003068491, валидна от 27.12.2013г., до 26.12.2014г.
Твърди, че след ПТП, поради получените тежки травматични увреждания била
откарана по спешност в болнично заведение, където претърпяла множество
изследвания и медицински манипулации. След като поискала и получила второ
медицинско мнение относно необходимостта от оперативно лечение такова не и било
приложено. Поставена и била гипсова имобилизация на
ляв крайник, в резултат на което могла да се придвижва само с помощни средства
за продължителен период от време. Не могла да се обслужва сама, без чужда помощ
и да извършва ежедневните си задължения, както и да упражнява професията си.
След премахване на гипсовата имобилизация последвал
тежък период на лечение с физиотерапия.
Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания, както и имуществени вреди в общ размер 933,13лв., формирани както
следва: 208,79лв. представляващи средства изразходени за установяване и
възстановяване на здравословното и състояние за периода от 14,07,2014г. до
25,03,2017г.; 696,31лв., представляващи реализирани загуби за периода от
14,07,2014г. до 25,09,2014г., изразяващи се в разликата между получените
обезщетения поради временна неработоспособност и трудовото възнаграждение,
което би получила за същият период; 28,03лв., представляващи изразходваните
средства за транспорт във връзка с назначеното и лечение с физиотерапия.
С нарочна молба завел писмена претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с
която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното
дружество, но такова му било определено в незадоволителен за него размер и не
му било заплатено в претендираният размер.
Претендира присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата 933,13лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва както следва: върху сумата 30000,00лв.
– от 11,07,2014г. до датата на предявяване на иска - 15,05,2017г., в размер на
8679,76лв.; върху сумата 933,13лв. – за времето от извършване на съответния
разход до датата на предявяване на иска - 15,05,2017г., в размер на 60,16лв.;
законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на иска -
15,05,2017г., до окончателното им изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД,
със застрахователна полица № 22113003068491, валидна от 27.12.2013г., до
26.12.2014г., както и, че на твърдяната дата - 11,07,2014г. е настъпило ПТП с
пострадал ищеца.
Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че същото е настъпило и по вина на
водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с рег. № *******, който не се е съобразил с
пътната обстановка и с маневрите на останалите участници в движението, конкретно
с извършваната от водача на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“,
с рег. № ******** М.Б.Г., като и за двамата водачи технически произшествието е
било предотвратимо, т.к. при навлизане в кръстовището са отстояли
на разстояние от мястото на удара, което е било по голямо от опасната зона за
спиране.
В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на мотоциклет марка „Хонда“,
модел „Хорнет 600С“, с рег. № *******, т.к. не се е
съобразил с конкретната пътна обстановка и маневрата извършвана от водача на
л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******** за
завиване на ляво. Могъл е да спре движението на управляваното от него ППС преди
достигане на мястото на удара, с което да предотврати осъществяването на ПТП.
Оспорва твърдението, че в резултат на процесното
ПТП за ищеца са възникнали описаните в ИМ като вид и характер травматични
увреждания, твърдяните лечения и тяхната
продължителност, както и твърдяните дълготрайни
последици от уврежданията. Оспорва и твърдяните болки
и страдания по сила и степен, както и настъпването на твърдяните
имуществени вреди.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
М.Б.Г. в качеството на трето лице помагач на страната на ответника не е
изразил становище по основателност на исковете.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
С влязло в сила споразумение обективирано в
Протокол от 25,01,2016г. по НОХД № 21967/2014г. по описа на СРС, М.Б.Г. е
признат за виновен в това, че на 11,07,2014г., при управление на собственият на
С.И.Х.л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********,
с посока на движение от ул. „Климент Охридски“ към ул. „Академик Борис
Стефанов“ нарушил правилата за движение по пътищата установени в чл. 37, ал. 1
от ЗДвП, като на кръстовището с ул. „Академик Стефан М.“ при извършване на
маневра „завой на ляво“ не пропуснал насрещно движещият се мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с
рег. № *******, и в резултат го блъснал, в резултат на което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пътничката на мотоциклета Е. С.С., изразяваща се, както следва: частична раптура /разкъсване/ на ахилесовото сухожилие на лява подбедрица, причинило на пострадалата трайно, за повече от
30дни от датата на травмата затруднение в движенията на левия долен крайник,
като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
издишания въздух от 0,93 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо
средство – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, м. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, като страните се съгласяват да му се наложи наказание
ЛОС за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3
години. Със споразумението подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца.
От приетото заключение по САТЕ и
обясненията на в.л. дадени в о.с.з. се установява следното:
При сравнение на изчислените: опасна зона за спиране на мотоциклета – 9,25м
с отстоянието му до мястото на удара за момента,
когато лекият автомобил е навлязъл в кръстовището – 9,0м се установява, че те
са от един и същи порядък. Следователно за мотоциклетистът ударът е можел да не
настъпи или да настъпи, но с по-слабо изразени последици.
Основна, а според допълнителните обяснения на в.л. дадени в о.с.з. –
единствена причина за настъпване на процесното ПТП е
навлизането на летия автомобил в кръстовището с маневра „завиване на ляво“ в момест, когато по същата улица срещу него се е движил мотоциклета. Последният се е движил по път с предимство, на разрешителен сигнал на
светофара и няма основание от професионална гледна точка да не навлезе в
кръстовището.
От приетото заключение по СМЕ се
установява следното:
В резултат на ПТП Е. С.С. е получила следните
травматични увреждания: контузия на ляво ходило; частично разкъсване на
ахилесовото сухожилие на лявата подбедрица; мекотъкънни трамви на левия долен
крайник, които са довели до затруднявате на движенията му за около 3 месеца.
Възстановителният период за разкъсаното ахилесово сухожилие на левия крак е
около 3 месеца. Не са установени
настъпили трайни, тежки последици. За лечението му е поставен висок гипсов
ботуш за срок от 35 дни с последваща рехабилитация.
Възстановяването е продължило 3 месеца с добра прогноза за възстановяване.
Болките и страданията търпени от Е. С.С. са били
с голям интензитет за 14-15 дни от датата на ПТП. Впоследствие са намаляли. След сваляне на гипса и започване на
рехабилитацията е изпитвала интензивни болки при началните процедури за около 1
седмица, след което интензитетът на болките е намалял.
Травмите са довели до невъзможност на пострадалата да се обслужва
самостоятелно до 35-тия ден. Принудена е била да се придвижва с помощни
средства, да ползва помощта на близки, което е причинило страдания за период от
два месеца. Закритото скъсване на ахилеса, като мекотъкънна травма е излекувано за 35дни.
Съгласно заключението направените разходи обективирани
в приетите фактури в общ размер 186,79лв., са в пряка връзка с проведеното
лечение. На ищцата е назначена физиотерапия за възстановяване от ДКЦ „Св.Анна“
София за 10 процедури, за период от 20,08, до 02,09,2014г., от Д-р Т.–
физиотерапевт.
От заключението по приетата СИЕ се
установява следното:
Общата сума за разходи за транспорт сторени от ищцата във връзка с
проведената в ДКЦ „Св.Анна“ София 10 процедури физиотерапия за период от 20,08,
до 02,09,2014г., възлиза на 28,03лв., което е видно от приетите фискални
бонове.
Полученото обезщетение от ищцата поради наложения заради травматичните
увреждания отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 14,07, до
25,09,2014г., е по малко от трудовото възнаграждение, което би получила за
същия период на длъжност „архитект“ в „Гравити
Дизайн“ ООД, със сумата 695,91лв.
От показанията на св. Т.С.П. се установява, че живее на съпружески начала с
Е. С.С.. От ПТП последната пострадала най много.
Имала силна болка в левия крак, над глезена. Завели ги в болница с линейка. Там
предписали операция на Е., но тя поискала второ мнение в Плевен, където и
казали, че от операция няма нужда. Поставили и гипс за обездвижване от
половината бедро до глезена включително. Предписали и медикаменти. Около 35-40
дни била с гипса. Не можела да се обслужва сама включително за ходене в
тоалетна и къпъне. Трябвало някой да и подаде вода и
храна, да и сервира. Помагал и свидетелят и приятели. След като се наложило да
тръгне на работа Е. седяла сама в къщи. Не можела дори на терасата сама да
излезе. Сутрин, като станела кракът и се вкочанясвал и ревяла от болка. Вземала
лекарства, включително обезболяващи, а заради едното от които не можело да
забременява, а това било в плановете им. В къщи можела с една патерица, но
навън само с две. След рехабилитацията забременяла, но травмата в крака и
пречела на износването. Травмата се отразила негативно на психическото и
състояние. До днес не искала да се качва на мотора, защото я е страх. Стояла
дълго време затворена в къщи, отказвала да отиде на почивка. Между тях
възникнало напрежение заради липсата на движение и социални контакти.
Прекъснала участията си в танцова група и турнетата в чужбина.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест наличието към момента на увреждането на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, както и наличието на всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно
деяние, вина, вреда – по вид и размер, и причинна връзка между това противоправно и виновно деяние и настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да
установи, че водача М.Б.Г. няма вина за
настъпилото ПТП, като вината е и на водача на мотоциклета Т.С.П., а в отношение на евентуалност да установи, че
е налице съпричиняване на вредоносният резултат от
страна на последния.
Въз основа влязлото в сила споразумение, което има силата на присъда и на
основание чл. 300 от ГПК съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача М.Б.Г. и настъпилите в
причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за
установени в настоящия процес.
Между страните е прието за безспорно и от събраните доказателства се
установява, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 22113003068491,
валидна от 27.12.2013г., до 26.12.2014г.
Съдът намира заключенията по приетите СИЕ, САТЕ и СМЕ за обективни и безспристрастно дадени,
и във връзка с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра
изцяло.
Въз основа заключението на САТЕ приема, че единствена причина за настъпване
на процесното ПТП е навлизането на лекия автомобил в
кръстовището с маневра „завиване на ляво“ в момент, когато по същата улица
срещу него се е движил мотоциклета, като движението му е било по път с предимство, на разрешителен сигнал на
светофара, при което в съответствие с разпоредбите на ЗДвП е навлязъл в
кръстовището. При това положение следва да се приеме, че възражението за съпричиняване на ответника е останало недоказано.
Съдът цени показанията на свидетеля Т.С.П.
при условията на чл. 172 ГПК, поради близката му връзка с пострадалата и
им дава вяра изцяло, като вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по
делото. Въз основа тях и заключението по СМЕ приема за установено, че ищцата е
търпяла твъдяните неимуществени вреди – физически и
емоционални болки и страдания в резултат на ПТП. Възстановила се е за период от
3 месеца от разкъсаното ахилесово сухожилие на левия крак, без трайни, тежки
последици. За период от 14-15 дни от датата на ПТП и впоследствие около седмица след сваляне на гипса и
започване на рехабилитацията, е търпяла болки и страдания с голям интенцитет. По късно са намаляли.
Приемала обезболяващи през оздравителният период. За около 35 дни не е могла да
се придвижва и обслужва самостоятелно, и е била изцяло зависима от помощта на
трети лица. Изпитвала е чувство на подтиснатост и
отчаяние, влошила се комуникацията и с членовете на семейството и трети лица,
страхувала се да пътува с мотор.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена в
трудоспособна възраст /32 години към датата на произшествието/, претърпяла
тежки увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: контузия на ляво
ходило; частично разкъсване на ахилесовото сухожилие на лявата подбедрица; мекотъкънни трамви на левия долен крайник, които са довели до затруднявате
на движенията за около 3 месеца. Търпяла е болки и страдания с голям интенцитет за период от 14-15 дни от датата на ПТП и
впоследствие около седмица след сваляне
на гипса и започване на рехабилитацията, по късно - намаляли.
Приемала обезболяващи. Била е неспособна да се придвижва и обслужва
самостоятелно за около 35 дни, търпяла е неудобства вследствие необходимостта
от чужда помощ, както и необходимстта да се придвижва с помощни средства, изпитвала
е отрицателни емоции – подробно описани в изложените мотиви.
Възражението за съпричиняване е останало
недоказано.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10000,00лв.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 10 000,00лв.
и отхвърлен за сумата 20000,00лв., която е разлика над присъдените 10000,00лв. до
общо претендираните 30000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП – 11,07,2014г. до
окончателното и изплащане. Т.к. законна лихва при обезщетение за непозволено
увреждане се дължи от датата на увредата до
окончателното изплащане съдът присъжда законна лихва от датата на увредата независимо, че с исковата молба е посочена
конкретна сума представляваща обезщетение за забава за периода от ПТП до датата
на предявяване на иска.
Въз основа заключенията по СМЕ и СИЕ и писмените доказателства приема, че
ищецът е установил главно и пълно истинността и авторството на оспореното от
ответника Удостоверение издадено от ДКЦ „Св.Анн“ ЕООД
от 14,05,2018г., което има характер на частен, свидетелстващ документ и приема,
че за периода от 20,08, до 02,09,2014г. ищцата е провела в ДКЦ „Св.Анна“ София
10 процедури физиотерапия. Приема и, че по повод лечението си ищцата е
реализирала разходи в размер общо на 214,82лв., от които 28,03лв. разходи за
транспорт по повод назначената физиотерапия, а 186,79лв. за медицински
консумативи във връзка с извършеното лечение.
Поради изложеното искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и
следва да се уважи за сумата 214,82лв. За сумата 746,34лв., която е разлика над
присъдените 214,82лв. до общо предявените 933,13лв. е неоснователен и следва да
се отхвърли. Законна лихва върху стореният разход се дължи от датата на
извършването му до окончателното изплащане. Затова съдът, по вече изложени
съображения относно датата на дължимост на
обезщетението за законна лихва при неимуществени вреди намира, че обезщетението
от 186,79лв. следва да се присъди със
законна лихва считано от 15,07,2014г. до окончателното и изплащане, а сумата
28,03лв. със законна лихва считано от 02,09,2014г. до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавни
такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Адв. П.Д.З. в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определено по
правилата на сочената разпоредба, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението възлиза на сумата 1458,00лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 1050,00лв. за хонорар за защита
от юрисконсулт и депозити за експертизи.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 482,00лв., а ищеца на ответника сумата 703,26лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 409,00лв., както и сумата 66,04лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„******“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е. С.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, Адв. П.Д.З.
- САК сумата 10000 /десет хиляди/лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания, както и общо сумата 214,82 /двеста и
четиринадесет, 0.82/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, от които сумата 28,03 /двадесет и осем, 0.03/лв. за разходи за транспорт по
повод назначената физиотерапия и сумата
186,79 /сто осемдесет и шест, 0.79/лв. за медицински консумативи във връзка
с извършеното лечение, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило
на 11,07,2014г., в гр.София, на бул.“8-ми декември“, на кръстовището с ул.
„Академик Стефан М.“, когато ищцата пътувала като пътник на мястото след водача
на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с рег. № *******, управляван от Т.С.П.,
причинено виновно от М.Б.Г., при управление на собственият на С.И.Х.л.а. марка
„Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, за което е
проведено съдебно производство по НОХД № 21967/2014г. по описа на СРС,
прекратено поради постигнато споразумение обективирано
в Протокол от 25,01,2016г., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД
със застрахователна полица № 22113003068491, валидна от 27.12.2013г., до
26.12.2014г., ведно със законната лихва върху главниците както следва: върху
сумата 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди считано
от датата на ПТП – 11,07,2014г. до окончателното и изплащане; върху сумата 28,03лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди считано от датата на извършване - 02,09,2014г. до
окончателното и изплащане; върху сумата
186,79лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди считано от датата на извършване - 15,07,2014г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
неимуществени вреди за сумата 20000,00
/двадесет хиляди/лв., която е
разлика над присъдените 10000,00лв. до пълният претендиран
размер от 30000,00лв., и иска за имуществени вреди за сумата 718,31 /седемстотин и осемнадесет, 0.31/лв., която е разлика
над присъдените общо 214,82лв. до общо претендираните
в размер на 933,13лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„*****“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Е. С.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, Адв. П.Д.З.
- САК сумата 482,00 /четиристотин
осемдесет и два/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
партер, Адв. П.Д.З. - САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „******“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д.
сумата 703,26 /седемстотин и три,
0.26//лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„******“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 409,00 /четиристотин и девет/лв., представляваща държавна
такса, както и сумата 66,04лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от
бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: